Решение № 9174 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9174 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря Л. П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110156417 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т..........“ ЕАД, ЕИК: ........, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С........... спрямо „С.......“ ЕООД, ЕИК .......... със седалище в С... искане за решение, с което да се признае за установено, че дължи на „Т..........“ ЕООД следната сума: сумата от 173.27 лв. или 88.59 евро, от които 117.09 лв. или 59.86 евро за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2023г.-31.03.2024г. и 26.28 лв. или 13,43 евро за законна лихва за забава от 01.07.2023г.-06.11.2025г., както и сума за дялово разпределение 24.00 лв. или 12.25 евро за главница за 01.05.2023г.-30.04.2024г. и лихва 5.90 лв. или 3.02 евро като дяловото разпределение се отнася за периода 01.07.2023г. 06.11.2025г. ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело с № 1137/2025г. по описа на РС Своге.

Излага се, че ответната страна е носител на вещни права спрямо имот с адрес в София, ж.к.Овча купел 1, бл.429, бивша секция Г, магазин 20 с аб. № 428396, за който ищецът е доставил топлинна енергия, която била ползвана от ответника без правно основание, с което последният се бил обогатил за сметка 1 на ищеца с исковата стойност.

Навежда доводи, че ответникът не е заплатил топлинната енергия, поради което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер за исковия период. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, която била потребена без правно основание и се дължи и мораторна лихва върху тази главница в размер и за период по исковата молба.

Излага се, че няма плащане на тези суми и се правят доказателствени искания и се желае да бъде установено вземането в полза на ищеца по издадената в полза на Т.......... ЕАД заповед. Ангажират се доказателства и се желае присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват като се излага, че исковете на това основание са неоснователни – не се спори, че исковият имот е собствен на ответника през процесния период, но се навежда, че се ползва от трето на спора лице; не се спори, че ответникът никога не е подавал заявление за включване в топлопреносната мрежа, както и че не е сключен договор за доставка на ТЕ с ищеца; навежда се, че имотът не е включен в топлопреносната мрежа и е със самостоятелен вход и без достъп до ТЕ на отопляемата сграда; навежда се, че общите части на сградата не се отопляват. Навежда се, че с влезли в сила СР са отречени правата на ищеца да търси суми за неоснователно ползване на ТЕ за същия имот, но за различни периоди и като се оспорват исковете се желае решение в този смисъл. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и ЗЕ.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното:

Страните нямат спор, а и от Договор за покупко – продажба на търговско предприятие по чл.15 от ТЗ от 10.05.2012г. се установява, че ответникът е носител на ПС спрямо исковия имот – магазин № 20, находящ се в сграда, бл. 429, бивша секция Г от жилищен комплекс от пет тела със застроена площ от 83.02 кв.м.

Съдът е приел заключение по СТЕ, която не е оспорена от страните и което заключение кредитира. От заключението се установява, че ответникът 2 не е ползвал ТЕ за отопление и БГВ през целия процесен период. В процесния магазин няма монтирани отоплителни тела като радиатори, щранг-лири и друга топло захранваща тръбна система. На същите не са монтирани уреди за дялово разпределение и те не са присъединени към топлопреносната мрежа на „Т..........“ ЕАД тъй като отклонението за щранга към имота е било прекъснато.

Вещото лице посочва още, че начислената сума като вземане на ищеца само за сградна инсталация и ето защо не е изследвал дали през магазина преминават хоризонтални щрангове. Дало е стойност на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, която е изчислена по прогнозни стойности с годишно изравняване. В съдебно заседание експертът заключва, че процесният магазин има самостоятелен вход директно от към улицата, като изчислението на стойността за сградна инсталация е било само въз основа само на кубатурата на магазина.

Следователно, въз основа на приетата съдебно-техническа експертиза може да се формира извод, че в процесния имот не е предоставяна каквато и да е топлинна услуга, включително и топлинна енергия за сградна инсталация, която както се установи от вещото лице е изчислявана само въз основа на обема на магазина, а не като част от сградата съобразно припадащите се отопляеми части от нея. Според вещото лице сумата, която е начислена за ТЕ е само по данни на общия топломер на сградата, а както и самото вещо лице споделя в заключението си ТЕ, отдадена за сградна инсталация, е функция от разликата между общото количество ТЕ за отопление и сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти, а тук се установи, че такъв индивидуален топломер в исковия имот няма.

При тези факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо 3 водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. ЗЗа от ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. сочи, че небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149, ал. 1, т.

3 от ЗЕ.

По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между страните, като предявената искова претенция е на основание настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответника в качеството му собственик на имоти със стопанска цел.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва следните елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това разместване на благата да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая липсва сключен договор за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, но въз основа на заключението на вещото лице, което установи, че в процесния имот не е предоставяна каквато и да е топлинна услуга, включително и топлинна енергия за сградна инсталация, съдът приема, че ответникът като носител на ПС спрямо исковия имот не се е обогатил чрез спестяване на разходи във връзка със заплащането на стойността на топлинна услуга и ето защо и на това основание искът по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Предвид неоснователността на иска с предмет главни парични вземания неоснователни са и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът „С.......“ ЕООД. Същият претендира и доказва извършване на такива в на 301.13 евро, от които 250 евро като възнаграждение за адвокат по гр.дело с № 56417/ 2025г. и 100 лев или 51.13 евро като възнаграждение за адвокат по ч.гр.дело с № 1137/ 2025г по описа на РС Своге.

Мотивиран от горното съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т..........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С..., срещу „С.......“ ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С.........., искове с правно основание чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 173.27 лв. или 88.59 евро, от които 117.09 лв. или 59.86 евро за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2023г.-31.03.2024г. и 26.28 лв. или 13,43 евро за законна лихва за забава от 01.07.2023г.-06.11.2025г., както и сума за дялово разпределение 24.00 лв. или 12.25 евро за главница за 01.05.2023г.-30.04.2024г. и лихва 5.90 лв. или 3.02 евро като дяловото разпределение се отнася за периода 01.07.2023г. 06.11.2025г. ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело с № 1137/2025г. по описа на РС Своге и

ОСЪЖДА „Т..........“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. С..., да заплати на „С.......“ ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С.........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 301.13 евро – сторени по гр.дело с № 56417/ 2025г и ч.гр.дело с № 1137/2025г. разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен ссрок от връчването му на страните

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 9174 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря Л. П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110156417 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т..........“ ЕАД, ЕИК: ........, представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С........... спрямо „С.......“ ЕООД, ЕИК .......... със седалище в С... искане за решение, с което да се признае за установено, че дължи на „Т..........“ ЕООД следната сума: сумата от 173.27 лв. или 88.59 евро, от които 117.09 лв. или 59.86 евро за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2023г.-31.03.2024г. и 26.28 лв. или 13,43 евро за законна лихва за забава от 01.07.2023г.-06.11.2025г., както и сума за дялово разпределение 24.00 лв. или 12.25 евро за главница за 01.05.2023г.-30.04.2024г. и лихва 5.90 лв. или 3.02 евро като дяловото разпределение се отнася за периода 01.07.2023г. 06.11.2025г. ведно със законовата лихва за забава от датата на сезиране на съда до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело с № 1137/2025г. по описа на РС Своге.

Излага се, че ответната страна е носител на вещни права спрямо имот с адрес в София, ж.к.Овча купел 1, бл.429, бивша секция Г, магазин 20 с аб. № 428396, за който ищецът е доставил топлинна енергия, която била ползвана от ответника без правно основание, с което последният се бил обогатил за сметка 1 на ищеца с исковата стойност.

Навежда доводи, че ответникът не е заплатил топлинната енергия, поради което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер за исковия период. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, която била потребена без правно основание и се дължи и мораторна лихва върху тази главница в размер и за период по исковата молба.