Решение № 3021 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3021 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100501562 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжниците С. А. Б. и Д. К. Б. против разпореждане от 10.01.2024г. по и.д. № 20239240415598 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, с което са оставени без уважение молбите на длъжниците за намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение – по 400 лева за всеки един от длъжниците.

Жалбоподателите излагат, че определеният от ЧСИ адвокатски хонорар в размер на по 400 лева от всеки от тях бил прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото, не бил обусловен размер, по-висок от минималния такъв. Адвокатът на взискателите единствено подал молба за образуване на изпълнително дело, като длъжниците погасили дълга в срока за доброволно изпълнение. Молят дължимата сума за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело да бъде намалена от 800 лева на 200 лева.

Взискателите по изпълнителното дело – С.С.Б.-И. и Ц.Г.И. депозират писмен отговор, в който излагат становище за недопустимост на жалбата – длъжниците не обжалвали постановлението за разноски в законовоустановения срок по чл. 435, ал. 2 ГПК. На следващо място твърдят неоснователност на жалбата и молят съдът да я остави без уважение. Възнаграждението било определено при приложение чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно интереса на взискателя и не било прекомерно.

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ Г.К., постановил обжалваното разпореждане. Намира частната жалба за неоснователна - възнаграждението било определено съобразно правилата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване и водене на изпълнително дело, правилото на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК не намирало приложение в случая. Взискателят, при договаряне на възнаграждението, нямало как да предвиди развоя на изпълнителното производство, процесуалният му представител имал активно поведение. Длъжниците станали причина за образуване на изпълнителното 1 производство след като не заплатили доброволно сумите по влязлото в сила решение по гр.д. № 35416/2016г. по описа на СРС.

Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна и в посочения в закона срок, намира, че същата е процесуално допустима.

Постановлението за разноски от 18.12.2023г., с включена сума 400 лева – адвокатско възнаграждение, било съобщено на длъжника С. А. Б. на 22.12.2023г., когато същият, видно от удостоверяването в разписката, получил поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело. Постановлението за разноски от 18.12.2023г., с включена сума 400 лева – адвокатско възнаграждение, било съобщено на длъжника Д. К. Б. на 22.12.2023г., когато същата, видно от удостоверяването в разписката, получила поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело. В срока за доброволно изпълнение длъжниците депозирали молби с вх. № 199960/22.12.2023г. и вх. № 02249/03.01.2024г., като възразили за прекомерност на така определените размери на адвокатското възнаграждение. Именно по същите своевременно депозирани възражения ЧСИ се произнесъл с обжалваното разпореждане от 10.01.2024г., като оставил молбите на длъжниците без уважение.

Възраженията на взискателите за недопустимост на жалбата, поради неподадени в срок възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение са напълно неоснователни.

По същество съдът намира жалбата на длъжниците за ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

От приложеното по делото копие от и.д. № 20239240415598 на ЧСИ Г.К., рег. № 924, с район на действие СГС, се установява, че същото било образувано по молба с вх.

№ 198437 от 15.12.2023г. на взискателите С.С.Б.-И. и Ц.Г.И., чрез адв. К., въз основа на издаден по гр.д. № 35416/2016г. по описа на СРС изпълнителен лист от 21.11.2023г., по който Д. К. Б. и С. А. Б. били осъдени да заплатят на взискателите С.С.Б.-И. и Ц.Г.И. 232.50 лева на всеки от тях – разноски по делото. С молбата е направено искане да се извършат справки за установяване на банкови сметки и налагане на запор върху същите, за установяване на банкови касети. Възложени били правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне на начина на изпълнение. Заявени са претенции за разноски от по 400 лева за всеки един от взискателите.

На длъжниците били изпратени покани за доброволно изпълнение (ПДИ) от 18.12.2023г., връчени им на 22.12.2023г., от съдържанието на които е видно, че освен посочените в изпълнителния лист суми, длъжниците били поканени да заплатят по 400 лева адвокатски хонорар по изпълнителното дело.

ЧСИ изготвил справки и наложил запор на банкови сметки на длъжниците – запорни съобщения от 18.12.2023г. Дължимите суми били събрани в срока за доброволно изпълнение, като надвнесените такива ЧСИ възстановил на длъжника С. Б.

– платежен документ от 03.01.2024г.

Предвид установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че събирането на дължимите суми по изпълнителното дело не е свързано с особена фактическа и правна сложност. В рамките на няколко дни от подадената молба за образуване на изпълнителното дело задължението било погасено в срока за доброволно изпълнение. Други действия по водене на делото с цел принудително удовлетворяване на взискателите по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. не са извършвани от адвоката и съдът следва да вземе предвид единствено определения размер за образуване на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от наредбата в размер на сумата 200 лева.

2

По горните мотиви настоящия състав на съда намира обжалваното разпореждане за незаконосъобразно като определеното адвокатско възнаграждение по по и.д. № 20239240415598 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 200 лева, като съдът съобразява, че защитата на взискателите е обща.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 10.01.2024г. по и.д. № 20239240415598 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, с което са оставени без уважение молбите на длъжниците за намаляване на начисления по делото адвокатски хонорар за разликата над 200 лева до сумите от по 400 лева за всеки един от длъжниците и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски в полза на взискателите С.С.Б.-И. и Ц.Г.И. за адвокатско възнаграждение, по по и.д. № 20239240415598 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924 при КЧСИ, възложени в тежест на длъжниците Д. К. Б. и С. А. Б. над общ размер 200 лева до приетия от ЧСИ размер от по 400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, дължими от всеки длъжник.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3