Решение № 872 от 12.05.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. Варна , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100500905 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх.№292233/30.12.2020г. на ИНВЕСТБАНК АД, ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от З.Р.Р. и В.И.К.[1]ДД. - Изпълнителни директори срещу решение №261629/10.12.2020г., постановено по гр. дело №1391/2020г., с което е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЕНО уволнението на Я. Г. Г., ЕГН **********, извършено със Заповед № 222/03.12.2019г., издадена от изпълнителните директори на „ИНВЕСТБАНК" АД с ЕИК 831663282 на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; ищецът Г. е ВЪЗСТАНОВЕН на заеманата преди уволнението длъжност – „Директор на Финансов център Варна" в „ИНВЕСТБАНК" АД, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, както и „ИНВЕСТБАНК" АД ЕИК 831663282 е ОСЪДЕНА да ЗАПЛАТИ на Я. Г. Г.

ЕГН ********** сумата от 22691,46 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради уволнението, за срок от шест месеца, считано от 04.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е подадена в двумесечния срок по чл. 358, ал.1 КТ. Излага, че неправилно съдът е приел, че „Инвестбанк" АД не е представила доказателства за отправена покана за даване на обяснения по чл.193 от КТ, за нарушенията, за които на същия е наложено процесното наказание „уволнение". Счита, че разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ не въвежда изискване за форма на искането на обяснения и в практиката трайно се приема, че искането на 1 обяснения може да се направи както устно, така и писмено, стига да се установи, че същото е стигнало до знанието на работника/служителя. Твърди, че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че работодателят е поискал писмени обяснения от Я.Г. още на 26.11.2019 г. и след непредставянето им от негова страна, повторно са изискани на 29.11.2019 г. по служебния му имейл адрес и той още същият ден е представил на работодателя писмените си обяснения по случая с операционно събитие, настъпило във ФЦ на „Инвестбанк" АД в гр.Варна. Счита, че несъстоятелно съдът е приел, че от показанията на св.Р. се установява, че тя е поискала обяснения на Я.Г. само защо е предоставил на н.й. сумата от около 2600 лв. и повече обяснения не са му поискани. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не всички реквизити на чл.195, ал.1 от КТ са посочени в оспорваната заповед и неоснователно е приел, че нарушението не е описано с неговите обективни и субективни признаци.

Счита, че неоснователно съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, поради това, че липсва посочване на точния размер на неправомерно прехвърлените средства, от които е произлязла общата вреда за работодателя, като се препраща на доклада на ССВО, тъй като в заглавната част на обжалваната заповед ясно са изписани основанията на които е издадена. неправилно съдът е приел, че заповедта съдържа порок, който сам по себе си води до незаконосъобразността , тъй като за служителя е невъзможно да разбере каква вина му се вменява- нарушенията по чл.187 от КТ или за нарушенията по чл.190 от КТ. На стр.2 от процесната заповед работодателят много ясно, точно и подробно е записал всички действия и бездействия от Я.Г., и кои точно законови разпоредби са нарушени, а именно чл.187, ал.1, т.З, т.7, т.8 и т. 10 от КТ. Счита за неправилни изводите на съда, че заповед №222/03.02.2019г. следва да бъде отменена, само на основание, че не са спазени обективираните в разпоредбата на чл.193 от КТ и чл.195 от КТ изисквания за съдържание на заповедта. Твърди, че неправилно е решението и в частта, в която са уважени и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.З от КТ. Излага, че решението противоречи на разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, тъй като с него не са обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност, като съдът не е извършил преценка на фактическите констатации, не е изложил мотиви защо приема едни доказателства, а други не, не е отговорил на доводите и възраженията на страните, кои обстоятелства от делото се намират за установени и доказани и кои- не. Първоинстанционният съд е нарушил правото на защита на „Инвестбанк" АД, нарушил е състезателното начало /чл.8 от ГПК/ и равенството на страните /чл.9 от ГПК/, като не е допуснал на „Инвестбанк" АД събиране на доказателства, относими към предмета на делото, за които своевременно са направени искания. По изложените съображения жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Решение №261629/10.12.2020 г., като на негово място бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и да му бъдат присъдени направените разноски.

Въззиваемият, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба.

Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Счита, че фактите по делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са изведени правилни фактически и правни изводи за основателност на предявения от ищеца иск. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Моли се за присъждане на разноски.

2

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, предявени от Я. Г. Г.

ЕГН ********** срещу „ИНВЕСТБАНК" АД с ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица за отмяна като незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 222/03.12.2019г.; за възстановяване заеманата преди уволнението длъжност „Директор финансов център, Варна" с код по НКПД: 13466014 при ответника; за заплащане на сумата от 22691,46 лв. /след допуснато изменение на осн. на чл.214 от ГПК/, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение, за срок от шест месеца, считано от 04.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.02.2020 г. до окончателното изплащане. Ищецът излага, че по силата на сключен на 06.08.2014г. трудов договор заемал длъжността „Директор финансов център, Варна" с код по НКПД: 13466014 в ответната банка. Твърди, че до датата на прекратяване на трудовото правоотношение съвестно и коректно е изпълнявал трудовите си задължения, като е спазвал и се е съобразявал с всички утвърдени в Банката вътрешни правила и инструкции. Излага, че в изпълнение на Инструкция от 21.07.2014г. за организация и осъществяване на втори софтуерно гарантиран текущ контрол във финансовите центрове на „ИНВЕСТБАНК" АД ищецът издал съответните заповеди, с които са определени лицата, които ще осъществяват ежедневен втори контрол, както и техните задължения. Твърди, че със Заповед № 222/03.12.2019г., трудовото му правоотношение с „ИНВЕСТБАНК" АД е прекратено, считано от 04.12.2019г., на основание чл.

330, ал. 2, т.6 КТ - налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", във вр. с чл. 186 КТ, във вр. чл. 188, т. 3 КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 КТ поради извършено в периода 01.01.2018г. до 22.11.2019г. нарушение на трудовата дисциплина, и на задълженията му като Директор на Финансов център - Варна, описани в длъжностната му характеристика. В мотивите е посочено още, че дисциплинарното наказание „уволнение" се налага, поради 3 извършени от негов пряк подчинен (н. Г.а Й.) нарушения на трудова дисциплина, изразяващи се в извършване на вътрешна измама - неправомерно разпореждане /прехвърляне/ със средства от сметки на клиенти на ФЦ Варна, подробно описани в Доклад от извършена проверка по случая на Специализирана служба за вътрешен одит. Счита, че процесната Заповед и извършеното с нея уволнение са незаконосъобразни, тъй като срокът за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл; не е получил писмено искане за предоставяне на обяснения; не му е станало ясно, че срещу него има образувано дисциплинарно производство; не е установено наличие на вина на ищеца за твърдяното нарушение на трудовата дисциплина - а именно не е налице субективно негово противоправно поведение, представляващо нарушението на трудовата дисциплина; заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение не е мотивирана; в нея бланкетно са посочени точки от длъжностна характеристика без да е посочена никаква причинноследствена връзка между извършената измама от една страна и изброените задължения на ищеца; той не е извършил твърдените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина; не е посочено кога служителят е извършил нарушение на трудовата дисциплина; посочен е двугодишен период от време, което не може да даде представа нито на съда, нито на ищеца какви точно нарушения е извършил през целия посочен период, както и в какво се изразява неговата вина. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени, като му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Чрез депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, ответникът „ИНВЕСТБАНК" АД с ЕИК 831663282 оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне. Твърди, че уволнението е законосъобразно, извършено при спазване на всички императивни изисквания на закона. Счита за неоснователно оплакването, че сроковете за налагане на дисциплинарното наказание са изтекли, тъй като откриването на нарушението се свързва с узнаването му, а то е факт когато наказващият орган е получил достатъчно информация, относно извършителя, времето и мястото на извършване, в какво се изразява, при какви обстоятелства е осъществено и т.н. Оспорва и твърдението, че не е спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, поради това, че ищецът не е получавал покана за писмени обяснения. Твърди, че е 4 изпълнил разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ, като е поискал обяснения и е приел писмени обяснения, дадени от Я. Г. Г. на 29.11.2019 г., които са взети в предвид и при издаване на обжалваната заповед. Счита за неоснователно оплакването, че не му бил връчен Доклада от извършената проверка по случая на Специализираната служба за вътрешен одит /ССВО/, както и че ищецът не е знаел, за образуваното дисциплинарно производство и за него е узнал едва когато му е връчена процесната заповед. Твърди, че няма изискване за нарочно уведомяване, което да е вменено в задължение на работодателя и да е основание за отмяна на дисциплинарното уволнение. Счита за неоснователни и твърденията, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл.195 от КТ.

Твърди, че е издал мотивирана заповед, в която са изложени кога и при какви обстоятелства са извършени нарушения, както и доказателства, които потвърждават извършването им, както и с какви действия и бездействия е осъществен състава на извършените от ищеца нарушения. Оспорва твърденията, че ищецът не е извършил сочените нарушения на трудовата дисциплина, тъй като в качеството си на Директор на Финансов центърВарна, ищецът е приел да носи отговорност и да осъществява превантивен, текущ и последващ контрол върху цялостната дейност на финансовия център, включително финансовите, счетоводните, касовите и други операции, с оглед съхраняване, опазване и управление на повереното имущество и активи, в интерес на ищеца „Инвестбанк" АД. Вследствие на проявено бездействие от негова страна при и по повод изпълнението на трудовите му задължения, на „Инвестбанк" АД е причинена вреда (претърпяна парична загуба) в съществен размер. Освен това Я. Г. Г. е извършил нарушения и на трудовите си задължения като не е упражнил непосредствен контрол върху служителите на банката за прилагането на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Оспорва и твърдението, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е спазил и разпоредбата на чл.