Решение № 97 от 02.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Варна, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. С. при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. С. Търговско дело № 20253100900156 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от С. Р. Х. срещу „Бул Инс" АД иск с правно основание чл. 432 от КЗ да бъде осъден ответника да заплати сумата 80000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на бабата на ищеца – С. Р.а С., настъпила в следствие на виновно причинено от С. Д. Ф. ПТП на 02.08.2020г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на деликта – 02.08.2020г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 02.08.2020г. около 19.50ч. на Аспарухов мост, посока кв. Аспарухово, гр. Варна е настъпило ПТП, при което С. Д. Ф. при управление на лек автомобил „Тойота“, модел „Хайлендър“, с рег.

№****** е нарушила правилата за движение по пътищата /чл.20 от Закона за движение по пътищата/, при което блъска пресичащата пешеходка С. Р.а С.. В следствие на ПТП на последната били причинени множество травми, от които последвала и нейната смърт.

Срещу виновният водач С. Ф. било образувано досъдебно производство, като с присъда , постановена по НОХД № 435/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязла в законна сила, последната е призната за виновна за това, че по непредпазливост причинила смъртта на С. С..

Излага се, че ищецът е имал силна връзка с баба си, бил е изключително 1 привързани към нея, тя полагала грижи при неговото израстване. След инцидента ищецът започнал да употребява лекарства, които да го успокояват от тежката загуба.

Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача Ф. е имало сключена застрахователна полица със застраховател ответника.

Към ответника била отправена застрахователна претенция /получена на 10.01.2025г./, който отказал да заплати обезщетение в размер на 80000.00лв.

По изложените съображения се претендира осъждане на ответника да заплати процесните суми за преживените болки и страдания, както и сторените по делото разноски.

По делото е постъпил отговор от ответната страна „Бул Инс" АД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в който оспорва предявения иск по основание и размер.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение досежно лек автомобил „Тойота“, модел „Хайлендър“, с рег. №******, както и обстоятелството за заведена претенция с дата 10.01.2025г., по която е образувана щета №2510000986.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за наличието на изключителна близост с неговата баба, както и претърпените болки и страдания от нейната смърт. Счита се, че е не е налице материално правна легитимация, като е посочена съдебна практика досежно наличието на особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка с починалия.

Ищецът е със живи родители, поради което се ответникът смята за недоказано, че същият е бил отгледан от нея.

Отделно ответникът се позовава на разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ се определя до 5000.00лв.

В случай, че съдът счете, че искът е установен по своето основание и размер ответникът прави възражение за съпричиняване, тъй като починалата С. С. се е движила по средата на пътното платно, попътно на движението на МПС, в тъмната част на денонощието с тъмни дрехи. Евентуално е излязла рязко, внезапно, изненадващо на пътното платно, пресичала е на нераглементирано за това място, не се е съобразила с пътните превозни средства/нарушила чл.108, чл.113 и чл.114 от Закона за движение по пътищата/.

На следващо място твърди, че починалата С. С. е причинила крайния вредоносен резултат, тъй като е била с 2.3 промила алкохол в кръвта си, което е намалило съществено адекватността на реакциите й.

2

Оспорва се претенцията за лихва за забава считано от датата на деликта.

Претенцията на ищеца е получена на 10.01.2025г., а съгласно чл.429, ал.3 от КЗ застрахователят дължи лихвите за забава считано от датата на уведомяване на застрахователя за застраховатеното събитие или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице /по – ранната от двете/. В условие на евентуалност се прави възражение за погасяване на претенцията за законна лихва с изтичане на три години погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД – за периода 02.08.2020г. – 14.03.2022г.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск.

По делото е постъпил отговор от трето лице помагач С. Д. Ф., в който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърденията наличието на изключителна близост между ищеца и неговата баба, както и претърпените болки и страдания от нейната смърт. Счита се, че е не е налице материално правна легитимация, липсва особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка с починалия.

Отделно третото лице помагач се позовава на разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ се определя до 5000.00лв.

В случай, че съдът счете, че искът е установен по своето основание и размер се прави възражение за съпричиняване, тъй като починалата С. С. се е движила по средата на пътното платно, попътно на движението на МПС, в тъмната част на денонощието с тъмни дрехи. Евентуално е излязла рязко, внезапно, изненадващо на пътното платно, пресичала е на нераглементирано за това място, не се е съобразила с пътните превозни средства/нарушила чл.108, чл.113 и чл.114 от Закона за движение по пътищата/.

На следващо място твърди, че починалата С. С. е причинила крайния вредоносен резултат, тъй като е била с 2.3 промила алкохол в кръвта си, което е намалило адекватността на реакциите й.

Причината за ПТП е начинът на пресичане на пешеходката, който е поставил водачът Ф. в положение, в което тя не е имала техническата възможност да избегне удара чрез спиране, независимо от вариантите на видимост към пешеходката.

В обобщение съпричиняването според трето лице помагач се равнява на 99% и при 1% принос за водача.

Твърди се, че ПТП е случайно събитие и е налице изключителен принос на пешеходката.

Поддържат се направените възражения на ответника за начална дата законната лихва и за погасяването й с три годишна давност.

Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

В съдебно заседание страните редовно призовани, поддържат исковата молба, респективно подадените отговори.

3

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С влязла в сила присъда №55/20.09.2023г. по НОХД №435/2022г. по описа на Окръжен съд - Варна С. Д. Ф. е призната за виновна в това, че на 02.08.2022г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлендър“ с рег. № ******, нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от. ЗДв.П и с това причинила по непредпазливост смъртта на С. Р.а С..

Съгласно заключението по допусната съдебна експертиза се установява следния механизъм на ПТП: автотехническа

На 02.08.2020г. около 19.50ч. на Аспарухов мост, посока кв.

Аспарухово, гр. Варна С. Д. Ф. при управление на лек автомобил „Тойота“, модел „Хайлендър“, с рег. №****** блъска пресичащата от дясно на ляво пешеходка С. Р.а С. на платното за движение посока гр. Бургас. Пешеходката била е с тъмни дрехи. В района на ПТП няма пешеходна зона, пешеходни пътеки и спирки за градски транспорт. Движението е интензивно и натоварено. Двете платна за движение в двете посоки са от две ленти за движение, разделени от осева линия. Скоростта на движение на лекия автомобил е била 67 км./ч. Опасната зона за спиране от скорост на движение 67 км./ч. /18.61 м/сек./ е 31.60м. и ще бъде измината 2.61 секунди. Опасната зона за спиране при движение с 50 км./ч /13.89 м/сек/ е 23.31 метра и ще бъде измината за време 2.79 секунди – в този случай водачът може да избегне удара с пешеходката чрез аварийно спиране. Вещото лице посочва, че водачът е можел да забележи пешеходката на около 30м., ако е бил внимателен и не се е разсейвал. Пешеходката се е движила плътно до мантинелата в дясно посока Бургас и внезапно е тръгнала да пресича. Скоростта й при спокойно бягане с алкохолно опиянение е 8.2 км./ч. или 2.28 м/с, изминала е разстояние от 4.37 м. Пешеходката е могла да забележи автомобила заради светлините.

Непосредствена техническа причина за настъпването на ПТП е внезапното навлизане на пешеходката в зоната за движение на автомобила с несъобразена скорост, при ограничена видимост.

В заключението си по съдебно психиатрична експертиза вещото лице К.

4 е заключила, че при С. Х. се диагностицират нарушения в емоционалната сфера, основно в депресивният регистър. При разговор свързан със смъртта на баба му след ПТП – то емоционалните му колебания се актуализират и се задълбочават. При прегледа се диагностицира песистираща застойна „ангажираност“ с последици от смъртта на баба му при ПТП – то. При разговора на тема за събитието на ПТП – то довело до смъртта на баба му С.

Х. накъсва разказа му, който е емоционално натоварен и изблици на тревожност и емоционално напрежение, емоционални блокажи.

Емоционалните тревожни изживявания са в пряка и непосредствена причина с приживените събития.

Тези психични разстройства дават основание да се приеме диагнозата F 41.1 „Генерализирано тревожно разстройство“. Персистираща свободно плаваща тревожност с вегетативни и когнитивни прояви, продължителност над шест месеца, клинично значима, вече не толкова свързани преживяното събитие т.е. спрямо първоначалния психотравмен фактор, функционално увреждане. С. Х. не е провеждал специфична медикаментозна терапия, която да омекоти клиничната му симптоматика /провел е лечение от невролого, поради невротичните си проблеми и проблемите с окото. Тревожността му към настоящия момент все още с променливо протичане като във връзка със събитията, които го връщат към смъртта на баба му се диагоностицира екзацербация при тревожна симптоматика и емоционално отрегаирания.

Ищецът Х. е зависим от близките си в дома, което води до емоционално натоварване и чувство за вина и непълноценност.

В съдебно заседание вещото лице разяснява, че описаните тревожни разстройства са непосредствено след смъртта на обгрижващия роднина, който е от близкия семеен кръг за лицето и този роднина за освидетелстваното лице е много значима фигура. Според вещото лице бабата е била основната фигура за отглеждането на дете с специфични потребности. Бабата е човекът, който го е водила до социална реализация, тя е тази, която му е превеждала исканията за всичко. Това събитие е довело до много сериозни житейски промени при това лице. Той в продължение на една година ежедневно е посещавал гроба на баба си, като бил си направил и портрет на себе си и нея, който закопавал в гроба, защото имал суицидни намерения. След това, поради невъзможност за добра адаптация, помощ на обгрижващите родители, той се разделя и със съпругата си, защото бабата е преводачът в семейството. Лицето е 5 инвалидизирано преди много години, със 100 % със чужда помощ пожизнено.

В решението на ТЕЛК за това лице не е отбелязано никакво друго психично или физическо страдание.

По делото е изготвено заключение по съдебно токсикологична експертиза, съгласно което концентрацията на алкохол в кръвта на С. Р.а С. тридесет минути след катастрофатата е 2.3 промила, вероятно към момента на инцидента е била 2.375 промила. Това съответства на прието най – вероятно ракия/или водка, уиски или друга концентрирана напитка/ между 225 до 233 милилитра. При такова количество алкохол се променят възприятията за времето и мястото на лицето, ориентация, преценка на опасността, не чува добре, не вижда добре, трудно говори. Поведението на лицето е неадекватно на ситуацията, дезориентирано е, няма стабилен стоеж, възможни са падания, намален е мускулен тонус, възможно е заспИ.е, или повърхностна кома.