Решение № 40 от 15.06.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Стара Загора , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20215500501268 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба н а С.Б.С.. и А.Б.С. и двамата от ***, чрез адв.С.М., против решение № 260043/28.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1079/2020 г. по описа на Казанлъшки районен съд в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен главният иск за обявяване нищожността на завещателно разпореждане.

Решението се обжалва като неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с материалния закон доколкото не е съобразил изискването нотариусът да запише точно изреченото от завещателя, както и изискването завещателят да заяви волята си с цели изрази, смислено и пълно, което в случая не било спазено, видно от показанията на нотариуса и от показанията на св.Ц. С.а, която е без родство със страните и незаинтересована от изхода на делото.

Сочи се, че в противоречие с материалния закон е и изводът на първоинстанционния съд, че подписването на нотариалното завещание с отпечатък от десния палец в конкретния случай не води до неговата нищожност, предвид че по делото не било установено завещателката М. С.а да е била неграмотна или да е страдала от недъгавост, която да й попречи да се подпише под завещанието, на основание чл.576 във вр. с чл. 579 от ГПК. С оглед на това според въззивниците съставеното завещание е нищожно, поради несъставянето му в предписаната от закона форма (поради липса на подпис на завещателката, която нито е била неграмотна, нито е била недъгава).

1

Във въззивната жалба са наведени оплаквания и за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че е налице несъвместимост на единия инструментарен свидетел, тъй като според разпоредбата на чл.575, ал.1 от ГПК инструментарните свидетели, присъствали на изготвянето на процесното нотариално завещание е следвало да не са в отношенията цитирани в горната разпоредба нито със завещателката, нито с лицето, в чиято полза е направено завещателното разпореждане. Предвид установените родствени връзки на единия инструментарен свидетел И.А. с ползващата се от нотариалното завещание Й.Б.

(наличие на фактическо съпружеско съжителство ), въззивниците считат, че е опорочена формата на завещателното разпореждане, тъй като е извършено в присъствие само на един свидетел, което не отговаря на изискванията на чл.584 от ГПК.

Претендира се отмяна на обжалваното решение в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от въззивниците против Й.С.Б. иск за обявяване нищожността на процесното нотариално завещание, като неправилно, и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира се присъждане на направените във въззивното производство разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Й.С.Б., чрез адв.Е.Д., с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Изложени са доводи, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, а наведените доводите във въззивната жалба за нищожност на нотариалното завещание са неоснователни и не кореспондират със събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Досежно оплакването за нищожност на завещанието, т.к. нотариусът не е записал волята на завещателката се излагат доводи, че по делото е било установено при съставяне на завещанието М. С.а да е действала разумно и да е изразила устно, ясно и непосредствено волята си, която е била записана от нотариуса в присъствието на свидетелите, била е възпроизведена в текста на нотариалното завещание, след което съдържанието е било прочетено от нотариуса на завещателката и свидетелите преди подписването на завещанието.

Досежно оплакването за нищожност на завещанието поради липсата на подпис се излагат доводи, че от събраните по делото доказателства е било установено влошеното здравословно състояние на М. С.а, което обективно й е попречило да подпише ръкописно завещанието, а непосочването в документа на причината за полагане на отпечатък от десния палец не обуславя недействителност на завещателното разпореждане.

Досежно оплакването за нищожност на завещанието поради несъвместимост на единия инструментарен свидетел се излагат доводи, че изискванията за несъвместимост на свидетелите е установена спрямо участниците в нотариалното производство, каквото качество лицето, в чиято полза се завещава, няма.

Претендира се отхвърляне на въззивната първоинстанционното решение в обжалваната му част. жалба и потвърждаване на

Претендира се и присъждане на съдебните разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция.

По делото е постъпила и частна жалба от въззивниците С.Б.С.. и А.Б.С., чрез адв.С.М., против определение № 260547 от 17.03.2021 г. постановено по гр.д.№1079/2020 г. по описа на Казанлъшки районен съд /КРС/, с което е оставена без уважение молбата им за изменяне на постановеното първоинстанционно решение в частта му за разноските.

Обжалват определението като неправилно и претендират отмяната му, като вместо това на основание чл.248 от ГПК да бъде изменено първоинстанционното решение, в частта за 2 разноските, като бъде осъдена ответницата Й.С.Б. да им заплати направените от тях разноски в производството съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Претендира се присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Насрещната страна е подала отговор на частната жалба, с която я е оспорила като неоснователна като е изложила подробни съображения за правилността на обжалваното определение, чието потвърждаване претендира.

Претендира и за присъждане на разноските за защита в производството по частната жалба.

В откритото съдебно заседание от въззивниците се явява лично С.Б.С..; двамата се представляват от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържат въззивната жалба и пледират за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяването на ново, с което предявения главен иск бъде уважен чрез обявяване на завещанието за нищожно; поддържат частната жалба и пледират за уважаването й, както и присъждането на разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата не се явява лично и не се представлява от процесуален представител.

След обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от С.Б.С.. и А.Б.С. срещу Й.С.Б., с която са били предявени евентуално обективно съединени искове по чл.42 б.“Б от Закона за наследството (ЗН), чл.43, ал.1 б.“А“ от ЗН и чл.30, ал.1 от ЗН за обявяване нищожността на нотариално завещание; унищожаването на завещателното разпореждане или възстановяване на запазена част от наследството и намаляване на завещателното разпореждане.

Ищците са изложили твърдения, че са наследници по закон на М. П. С.а, починала на 08.05.2017 г., която малко преди смъртта си се е разпоредила чрез универсално завещателно разпореждане, оформено като нотариално завещание № 2, т.І, рег.№ 4437, дело № 2/2016 г. на нотариус Д.К., с рег.№ 574 на НК и район на действие при Районен съд-Казанлък, с цялото си имущество в полза на Й.С.Б.. Оспорили са завещанието като нищожно поради съставянето му при неспазване на разпоредбите на чл.24 от Закона за наследството.

Изложили са твърдения, че завещателката не е заявила на нотариуса устно своята воля, която последният да е записал, т.к. към момента на смъртта си М. П. С.а била в много влошено общо здравословно състояние, последица от няколко претърпени инсулта, последният от които през 2016 г. Твърдят, че вследствие на този инсулт завещателката останала изцяло парализирана, прикована към легло и напълно неспособна да се грижи сама дори за собственото си обслужване, разчитала на изцяло на чужда помощ, била със засегнат говорен апарат и невъзможност да употребява и да изразява вербално смислена реч.

Завещанието се оспорва като нищожно и поради липсата на положен в него подпис от М.

П. С.а. В тази връзка се сочи, че в документа е бил поставен отпечатък от пръст от завещателката, но се оспорва, че това е било сторено самостоятелно от нея. Оспорва се също така, че не е била спазена законовата регламентация, изискваща да се укаже по каква причина завещанието е било подписано чрез пръстов отпечатък.

Като нищожно се оспорва завещанието и поради нарушаване на изискването инструментарните свидетели да не се намират в особени отношения със страни или участници в нотариалното производство, като в тази връзка се твърди, че единият от тях – И.М.А. е бил във фактическо съпружеско съжителство с лицето, което се ползва от завещанието, а именно Й.С.Б..

3

При условията на евентуалност завещателното разпореждане се оспорва като унищожаемо, т.к. към момента на съставянето му М. П. С.а не е била способна да завещава, т.к. макар и формално дееспособна, тя не е могла да действа разумно.

Отново при условията на евентуалност С.Б.С.. и А.Б.С. са предявили иск за възстановяване на запазената им част от наследството и намаляване на завещателното разпореждане с 1/3. Изложили са твърдения, че са призовани към наследяване наследници по закон, чиято запазена част от наследството на М. П. С.а е била накърнена с извършеното от нея универсално завещателно разпореждане.

С подадения отговор на исковата молба ответницата е оспорила главния иск за обяваване нищожността на завещанието и евентуалния иск за унищожаване на завещателното разпореждане като неоснователни, и е признала евентуалния иск за възстановяване на запазена част и намаляване на завещателното разпореждане с 1/3. Оспорила е твърденията на ищците, че М. П. С.а е претърпяла последно инсулт през 2016 година и след това не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, като е изложила твърдения, че заболяването (инсултът) на завещателката е бил през м.ІІ.2015 г. В тази връзка е посочила, че при съставяне на нотариалното завещания М. С.а е действала разумно, можела е да разбира свойството и значението на постъпките си и е била способна да завещава, като при съставяне на завещанието нотариусът изрично се е убедил и удостоверил, че завещателката е дееспособна, разбира смисъла и значението на акта и желае да извърши завещателното разпореждане. Оспорени са обстоятелствата, от които ищците извличат основанията за нищожност на завещанието, като са изложени твърдения, че при съставяне на завещанието М. С.а е можела да изрази устно, ясно и непосредствено волята си, което е и сторила, а нотариусът изрично е удостоверил, че написаното от него му е било заявено от завещателката и след прочитането му е било одобрено от нея, удостоверено с подписите на инструментарните свидетели. Досежно подписването на акта е посочено, че е спазено изискването за поставяне на отпечатък от палеца на дясната ръка, т.к. след претърпения инсулт завещателката е имала частична пареза на ръцете и не е можела да се подписва, поради което всички нейни писмени волеизявления били подписвани с пръстов отпечатък. Сочи се, че не е налице нарушение на закона, т.к. отбелязване на причините за подписване чрез пръстов отпечатък не било необходимо. Признава се обстоятелството, че при съставяне на нотариалното завещание единия инструментарен свидетел И.М.А. е бил във фактическо съпружеско съжителство с Й.С.Б., но се възразява, че законовата забрана за наличието на предвидени в закона особени отношения по отношение на свидетелите се отнася единствено до страните и участниците в нотариалното производство, каквато Й.С.Б. не е била.

Признава се, че С.Б.С.. и А.Б.С. като призовани към наследяване наследници по закон на М. С.а имат право на запазена част от наследството в размер общо на 1/3, поради което и предявеният иск за възстановяване на запазената част и намаляване на завещателното разпореждане се признава за основателен.