Решение № 320 от 04.10.2023, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 76/2023
- Вид
- Решение № 320
- Подписан
- 04.10.2023
- В сила
- 25.10.2023
- Състав
- КРЕМЕНА ДИМОВА КОСТОВА ГРОЗЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 81, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1, т.1, б. "б" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал. 3 и 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал. 3 и 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
Р Е Ш
Е Н И Е № 320
04.10.2023 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара
Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря: Албена А.а изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №76 по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 и сл. от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба от „ВАС-19“
ЕООД, седалище в град Стара Загора, представлявано от Управителя В. А., против заповед №ФК-23-0118495 от 13.01.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“-магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в град Стара Загора, стопанисван от жалбоподателя, ведно със забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни.
Иска се отмяна изцяло на заповедта, като незаконосъобразна и постановена при неправилно приложение на закона, при не съобразяване с целта на закона.
Оспорващият сочи, че нямало спор по фактите и те били правилно установени, като признава, че имало извършена продажба в стопанисван от него търговски обект, при която ни бил издаден фискален бон от въведено в експлоатация фискално устройство /ФУ/ или от кочан с ръчни касови бележки. За това нарушение бил съставен ПИП и бил съставен АУАН от инспектор в НАП, но всички незаконосъобразни действия били извършени от лицето, заемащо длъжността продавач в обекта, вероятно поради неопитност. Покупката обаче била на незначителна стойност от 6,80 лева и въпреки това била наложена ПАМ по чл.186, ал.1, т.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
На второ място се оспорват фактическите твърдения в заповедта, че в проверения търговски обект нямало данни за регистрирано в НАП фискално устройство. Прилагат се документи, чрез които жалбоподателят претендира оборване на тези обстоятелства, както и доказване на факта, че имал регистрирано в НАП ФУ, съгласно потвърждение 4449807 от 10.11.2020г.
В заключение излага и съображения относно твърдението му, че заповедта била издадена в нарушение на принципа на съразмерността и в несъответствие с чл.22 от ЗАНН.
Оспорващият, редовно призован в с. з., не изпраща представител.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк. К, която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В хода по същество на спора излага съображения за законосъобразността на заповедта, като поддържа и представено по делото писмено становище. Претендира за разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатство възнаграждение.
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.01.2023 г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по см. на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Стара Загора, ул. „***“ №16, стопанисван от „ВАС-19“ ЕООД, ЕИК 205510258. Съгласно протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0118495 от 09.01.2023 г. /л. 57-58/, съставен на основание чл.
50, ал. 1 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК, при проверката на магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в град Стара Загора било установено, че при извършена покупка в 16.15 часа на четири банана и 5 лимона на посочената дата на обща стойност от 6,80 лева, заплатени в брой на продавача, не била издаден фискален касов бон /ФКБ/ от ФУ или от кочан с РКБ, съобразно изискванията на Норедба №Н-18/2006г. Допълнително в ПИП е направена и констатация, че за отчитане на направените в обекта обороти, заплатени в брой няма въведено в експлоатация ФУ с пряка и функционираща връзка с НАП. Била представена декларация от представляващия дружеството, в която същият декларирал, че в обекта се осъществявала дейност от 09.01.2023г.
С оспорената в настоящото съдебно производство ЗПАМ №ФК-23-0118495 от 13.01.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, поради установеното нарушение на чл.
7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС и на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.
„б“ от ЗДДС, било разпоредено прилагането на ПАМ „запечатване на търговския обект“ – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „***“ №16, стопанисван от „ВАС-19“ ЕООД, ЕИК 205510258 и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. Заповедта била съобщена на жалбоподателя, чрез неговия законен представител на 03.02.2023г. На 03.02.2023г. от дружеството подали жалба против заповедта до административния съд.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната ЗПАМ. Представени са доказателства относно компетентността на издателя на заповедта - заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 62 и л. 86/. Представени и приобщени като доказателства по делото са също: ПИП сер. АА №0118495 от 09.01.2023 г., 1 бр. въпросен лист за установяване на стокова и касова наличност в търговски обект /л.58, гръб/, декларация от работещ в обекта лице /л.59, гръб/; декларация за продавани в обекта стоки /л.60/; обща справка за задълженото лице /л.60-61/; АУАН сер. АN №F692250 от 15.01.2023 г.
/л.55-56/; свидетелство за регистрация на ФУ от 29.12.2021г. – ЕКАФП eXpert 01 за търговски обект, находящ се в град Стара Загора, ул. „***“ 16 /л.45/; договор № 7514 от 05.01.2023г. за абонаментно сервизно обслужване на ЕФУ тип ЕКАФП eXpert 01; писмо рег. № 1169/27.02.2023г. /л.82-83/;
Съдът допусна и събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на служител, извършил проверката на търговския обект.
Съгласно показанията на св. Б., същият сочи, че бил служител на ЦУ, отдел Фискален контрол. Освен проверки на стоки с висок фискален интерес на територията на ТД- Пловдив извършвали и оперативни проверки. В този случая проверката била инициирана по сигнал, че тенденциозно не се издавали фискални касови бележки в обекта и това наложило извършването на проверката в обекта, която била извършена от свидетеря и негов друг колега.
На 09.01.2023 г. в 16.20 ч. извършили проверката по спазване на изискванията на закона на обекта магазин с търговска дейност за плодове и зеленчуци на ул. „***“ 16, в гр. Стара Загора. Той представлявал паянтова постройка около 50 кв.м. В 16.15 часа свидетелят извършил контролната покупка на 4 банана и 5 лимона, като заплатил сумата от 6.80 лв. на лицето Д.С., за която покупка не му бил издаден ФКБ, тъй като липсвало изобщо въведено в експлоатация ФУ в обекта.
Съставен бил протокол. Липсата на такова устройство била констатирана в обекта от самия свидетел. В обекта имало един кантар и г-жата, която продавала.
Свидетелят изискал документите на ФУ и паспорт, свидетелство за регистрация и регистър, но нищо не му било представено. Управителят дошъл по-късно, попълнил декларация за стопанисване на обекти, в която посочил още 3 обекта, освен магазина за плод и зеленчук, но реално не му предоставил информация за регистрирано фискално устройство.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, извежда следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирано лице, притежаващо правен интерес от оспорването, в законово установения срок, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и пред местно компетентния административен съд.
Разгледана по същество, Съдът я намира за неоснователна.
С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на ПАМ по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл. 186 от ЗДДС ПАМ, мярката по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл.
81, ал. 1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. С оглед това и предвид представената по делото заповед №3892 от 10.11.2022 г. /л.86/ на Изпълнителния директор на НАП, обжалваната ЗПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. В достатъчна степен и яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствената част подробно, точно и ясно са описани фактите, въз основа на които ответникът упражнява публичното право да наложи съотв. принудителна административната мярка, като има отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за установената неотчетност на извършени продажби, поради липса на въведено в експлоатация в обекта регистрирано в НАП ФУ. Посочено е правното основание за налагането на принудителната административна мярка, а също и съображенията, даващи основание за това.
Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното, Съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал. 3 от ЗДДС и на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Възражения в тази насока липсват.
Не се установява да има допуснати в хода на административното производство други нарушения на административно-производствените правила, които да са от категорията на съществените.
Заповедта съответства на материално-правните разпоредби и целта на закона. Съгласно редакцията на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС ПАМ към момента на установяване на нарушението, запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, в издадена от Министъра на финансите наредба /вж. Наредба №Н-18/2006г./, се определят и, т.1 - условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Съгласно чл.7, ал.1 от същата наредба, лицето по чл.3 от нея /каквото е и оспорващото дружество/ е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Разпечатката съдържа 47 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/233deb28-d2f8-4b3f-975c-f1da7b6b77f0