Решение № 1260 от 24.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. Перник, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20221720103725 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М. Е. С., с ЕГН: **********, С. П. С., с ЕГН: **********, С. С. П., с ЕГН: **********, М. С. П., с ЕГН: **********, последните двамата действащи чрез майка си М. Е. С. и Д. П. С., с ЕГН: **********, всички с адрес: ********* срещу Р. Д. Д., ЕГН ********** с адрес: ******** Ищците твърдят, че са притежавали куче на име Р., порода Джак Ръсел.

Поясняват, че на 02.01.2022г., следобед около 16:30 ч. М. С. и С. С., заедно със своите деца С. и М. П.и излезли на разходка, като били придружавани от домашния си любимец. Децата и кучето играели пред къщата си където имало други хора и деца.

Ответникът Р. Д. Д. управлявал собствения си автомобил марка Хонда, модел Сивик, с рег. Номер ****, по посока към дома си на ******. Твърди се, че същият е нарушил задълженията си като водач на МПС, вменени му по чл. 20 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП и прегазил кучето Р. пред очите на собствениците му, децата и техните родители.

Твърди се, че ако правилата за движение били спазени инцидентът е бил предотвратим. Твърди се също, че ответникът бил наясно, че участъкът, в който се е случило нещастието ежедневно е било обитавано от много хора и домашни любимци.

Пояснява, че е подаден сигнал до органите на реда и по случая е било образувано наказателното следствено дело 1/2022г. на Следствен отдел към Окръжна Прокуратура Перник, но то било прекратено.

Твърди се, че в следствие смъртта на кученцето Р. всички ищци и до днес преживяват негативни емоции, душевен дискомфорт, тъга, празнота в живота си, липса на радост.

М. С., като майка на децата си и собственик по документи на кучето се чувства изключително емоционално изпразнена. Кученцето е било нейната слабост, то е имало изключително голямо значение за нея не само като любимо животно, но и като член от семейството и е бил изключително висока сантиментална стойност. Тя е искала нейните синове да ръстът с Р. заедно, за да възпита у тях чувства на безкористна обич, 1 отговорност, съпричастност и състрадание. М. С. се чувства много тъжна от смъртта на Р.. Ежедневно плаче, не желае да излиза от къщи, въпреки че това се налага с оглед на обслужване на децата и семейството. Минавайки ежедневно през вратата на къщата си, тя преживява отново и отново трагедията на онзи фатален ден. Пред очите и е Р. и децата, които щастливо играят и мигът, в който кученцето лежи на паважа размазано и безжизнено. Плаче, само при мисълта, че вече никога няма да го види и е разкъсвана от противоречиви чувства на скръб по любимеца си и утехата, че вместо него е може да бъде някое от децата и. Често вижда Р. в съня си, събужда се и ридае, тревожна е всеки път когато трябва да излезе от дома си, изпитва страх да пресича улици. Не желае да вземе нов домашен любимец, като заявява, че Р. е бил единствен и незаменим.

С. С. също преживява смъртта на Р. изключително тежко. Страда не само от факта на смъртта на кученцето, но и от цялата създала се след това душевна обстановка в семейството. Той ежедневно вижда тъжните лица на децата и съпругата си, техните сълзи и чува плача им. Това е изключително голяма болка и истинско предизвикателство за психиката на този силен на вид мъж. Р. е имал специално място в сърцето на С.. Той често го е разхождал и се е радвал на компанията на забавния мъник. Бил е щастлив, че децата му са безкрайно радостни, когато са с кученцето. Р. е бил като негово дете, като част от семейството. За него С. е пазарувал храна, дрешки и играчки, както за синовете си, хранел го е, разхождал го е, къпел го е. Заедно са играели и са се забавлявали. Р. е създавал една ведра и изпълнена с радост атмосфера в дома им. Загубата на кученцето за него е голяма загуба.

За С. П. Р. е бил не просто домашен любимец, а негов приятел. Чувствал го е като свое малко братче, за което ежедневно се е грижел, като го е хранил и играел с него. И днес, често говори за Р., търси го, но е осъзнал, че той няма да се върне. Вярва, че кученцето е станало жертва, вместо него и е дало живота си, за да спаси неговия. С. често говори за своя приятел, гледа негови снимки, плаче и отказва да приеме нов домашен любимец. В съня си често вика името му, а за майката М. е непоносимо, когато събуждайки се, вижда сина си облян в сълзи, защото е сънувал Р., с когото са тичали на улицата.

За М. П. Р. е още жив, той отказва или не може да приеме, че него вече го няма, че е мъртъв. Търси го, вика името му, говори с него, сякаш са заедно. Малкият М. е приемал Р. като свой брат и дори като част от самия себе си. М. и С., неговите родители са изключително притеснени, че все още М. играе с въображаемия Р..

Двамата са споделяли всичко, леглото, често храната, играчките си. Когато разбере, че Р. го няма, М. започва да плаче.

За Д. С., майка на М., смъртта на Р. също е голяма загуба и голям шок. Тя страда не само лично от загубата на кученцето, но и виждайки дълбоката скръб в очите на внуците си, дъщеря си и зет си. Р. е имал сантиментално значение в живота на Д.. Тя е била изключително щастлива когато е виждала как кученцето расте заедно с внуците и колко са радостни заедно. Усещала е по-голяма сплотеност в семейството на дъщеря си след появата на Р. и грижите по него. Д. полага ежедневни грижи за бездомните животни и за нея кученцето е имало изключително значение в живота и. Когато го разхождала се чувствала по-млада, по-жива, по-радостна. Р. давал пълнота и смисъл на живота и. Днес Д. е все още много тъжна, дори депресирана. Чувства се самотна и изпразнена душевно. Плаче, ридае, а душата и е пълна с тъга, болка и ужас.

Ищците в детайли излагат наличието на предпоставките за реализиране на деликтна отговорност спрямо ответника както и относно понятието справедливост, уредено в чл. 52 от ЗЗД, сочейки че времето, мястото и климатичната обстановка предполагат, че ответникът е можел и е бил длъжен да предвиди възможно препятствие по време на движението, включително внезапното преминаване на кучето 2 пред автомобила му.

С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на всеки един от ищците сума в размер на 1500,00 лева за претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в преживян и актуален към момента емоционален дискомфорт, душевни болки и страдания с изключителен характер, степен и интензитет, в следствие на умъртвяването на куче на име Р., порода Джак Ръсел от ответника, управлявайки на 02.01.2022 г. собствения си автомобил марка Хонда, модел Сивик, с рег. Номер **** по *********

Пояснява, че исковете, предявени до размер от 1500,00 лева от всеки един от четиримата ищци М. Е. С., С. П. С., С. С. П. и М. С. П., последните двамата действащи чрез майка си М. Е. С., са частични от такива в размер на 2500,00 лева.

Претендира разноски.

В срок е депозиран отговор, с който ответникът намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Признава, че на посочената в исковата молба дата и място е прегазил домашния любимец на ищците, но оспорва това да е по негова вина.

Твърди, че е управлявал автомобила си в съответствие със законоустановените правила, като не е възприел визуално кучето. Също сочи, че по случая е образувано следствено дело, но същото е прекратено с мотив, че не се установява умисъл в деянието му, поради което то е несъставомерно. Твърди, че животното е изскочило ненадейно и се е озовало под лявата задна гума на автомобила му. Оспорва да е налице и противоправност в действията му. Твърди, че кучето е оставено свободно да тича по пътното платно, като преди неговото преминаване се е опитало да захапе гумите на друго МПС, преминало по същата улица. С това си твърдение прави възражение за съпричиняване.

Твърди, че домашният любимец е в семейството на ищците от 16.08.2021 г.

(само четири месеца и половина преди инцидента) и описаната от тях емоционална връзка с него не би могла да бъде изградена, поради което намира исковите претенции за завишени.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание страните се представляват и поддържат така изложените си тези.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с активно субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Предпоставките за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД включват установяване на: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност; 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди; 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.

По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено, че ищците са стопанисвали куче на име Р., порода Джак Ръсел, което е умъртвено от ответника, управлявайки на 02.01.2022 г. собствения си автомобил марка Хонда, модел Сивик, с рег. Номер **** по ******

По делото като писмено доказателство е приета преписката по наказателното следствено дело 1/2022г. на Следствен отдел към Окръжна Прокуратура Перник. От 3 отразеното в него и изготвен снимков материал, се установява, че трупът на куче, порада „Джак ръсел териер“ е на средата на пътното платно.

В рамките на досъдебното производство в качеството на свидетел е разпитана ищцата М. С., която изяснява фактическата обстановка, като сочи, че кучето е било закупено на 21.08.2021 г., а е родено на 16.07.2021 г. Същото било без повод и нашийник на границата между тротоара и пътя, пред техния дом. Забелязала е ответникът да се прибира с личния си автомобил със скорост около 40 км./ч., при което е извикала кученцето, но докато то пресичало било прегазено с левите гуми на автомобила.

Същият разказ пресъздава и ищецът С. С..

Аналогичен е и разказът на ответника, даден в рамките на досъдебното производство, като той сочи скорост на автомобила 20 – 30 км./ч. Същият описва, че прибирайки се е поздравявал свои съседи, както и че е възприел визуално децата и кученцето, които са си играели с топка, но за самия инцидент разбрал едва след като паркирал. Усетил потропване, но счел, че това е резултат от неравност на пътя..

Показания са дадени и от П.Т. – баща на С. С.. Същият е възприел приближаването на ответника, като сочи, че скоростта му е била нормална и със скорост, с която всички живущи в района преминават. Заявява, че не е видял как кучето се озовава под автомобила на ответника, като същият го е поздравил преминавайки край него. Чул е викът на снаха си и тогава е видял как кучето се претъркулило от задната част на колата на ответника, като според него той не го е видял, поради което е продължил по пътя си.

Разпитана като свидетел – Ц. П. е заявила,че детайли не е възприела, освен скоростта на автомобила на ответника, която описва като „нормална“, както и че ответникът е изразил съжаление за стореното, като е посочил, че не е видял кучето.

Като свидетел е разпитан и Г.М., дал показания и в настоящото производство.

Същият е пряк очевидец, като вниманието е привлечено от гласа на М. С., която е предупредила децата си за приближаващ автомобил. С. също така извикала кучето.

Забелязал е как кучето излиза от задната част на колата на ответника, след което е останало да лежи на средата на пътното платно с глава, сочеща срещу къщата на ищците. Забелязал е също, че ответникът е преминал с „нормална“ скорост – около 40 км./ч. и вероятно същият не е разбрал какво се е случило. Кучето е било без повод на улицата, както го е забелязвал и преди.

В настоящото производство сочи, че автомобилът на ответника се е движил с „видимо несъобразена скорост“

Изследвана е причината за смъртта на кучето, като в заключението си по допуснатата СВЕ е посочено, че трупът на кучето лежи по средата на пътното платно на дясната си страна като вещото лице достига до извод, че това е мястото на смъртта.