Решение № 15075 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15075 гр. С., 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110145993 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу И. И. Л. и Г. В.

П. - Л., с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 2 881,55 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.07.2022 г. - 31.07.2024 г., ведно със законна лихва за период от 11.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 590,10 лв. - мораторна лихва за периода 01.05.2022 г. - 01.09.2025 г., сумата от 29,03 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.06.2023 г. 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 11.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,88 лв. -мораторна лихва за периода 01.09.2023 г. - 01.09.2025 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, всички претендирани за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., община „Т.“, ул. „Д. М.“ № 27, вх. А, ет. 2, ап. 3, с абонатен № 265278. Сумите се претендират в условията на разделна отговорност – по 1/2 част от всеки ответник.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот (придобит по наследствено правоприемство от И. Т. Л., починал на 24.05.2017 г.), въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като съответно те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно 1 приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т. сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба, с които ответниците oспорват исковете по основание и размер. Оспорват да са длъжници на вземанията, претендирани от ищеца, как са формирани конкретните суми за периода, сочат, че значителна част от начисленията са за „сградна инсталация“ и услуга „дялово разпределение“, без да е доказано конкретно и законосъобразно прилагане на м. за определянето им. Оспорват да са били уведомени за задълженията, съответно да са изпаднали в забава за плащането им, предвид че фактурите са издадени на името на техния наследодател И. Т. Л.. Възразяват за погасяване на сумите по давност. Молят за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Подпомагащата страна „Т. сървисис“ ЕООД с молба от 23.04.2026 г. представя писмени доказателства относно доставката и потреблението на топлинна енергия в процесния имот и изразява становище за основателност на исковете.

В открито съдебно заседание на 18.03.2026 г. ищецът уточнява, че исковата претенция за главница за топлинна енергия касае общите фактури, които са издадени на 31.07.2023 г. и на 31.07.2024 г., които обхващат отоплителен период 01.05.2022 г. - 30.04.2024 г., като съдът е допуснал уточнение в доклада по делото в този смисъл – че сумите за главница за топлинна енергия обхващат отоплителен период 01.05.2022 г. - 30.04.2024 г. С това уточнение не е въведено недопустимо изменение на исковете, а е конкретизиран периодът на доставената топлинна енергия, тъй като видно от обща фактура № 1027918563/31.07.2023 г. (за отчетен период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.) дължимата по нея стойност е в размер на 1 414,24 лв., а по обща фактура № 1035302168/31.07.2024 г. (за отчетен период 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г.) дължимата по нея стойност е в размер на 1 467,31 лв., или общо 2 881,55 лв., за която сума са и предявени исковете. Именно вземанията по посочените две фактури се претендират и съгласно извлечението от сметка, представено от ищеца като приложение към исковата молба, поради което съдът приема, че следва да се произнесе по претенцията за стойността на топлинната енергия, доставена до имота именно за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат възраженията си – че не са били собственици или вещни ползватели на имота след смъртта на техния наследодател И. Т. Л., или че отговарят при различни от заявените от ищеца квоти, евентуално че са погасили претендираните вземания.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлоснабден и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се извършва услуга дялово разпределение на топлинна енергия от „Т. сървисис“ ЕООД, за което е сключен договор № 2697/30.07.2002 г. между етажната собственост като възложител и третото лице – помагач като изпълнител, въз основа на решение на общото събрание по протокол с приложен към него списък на етажните собственици, в който срещу апартамент № 3 е положен подпис за И. Л., неоспорен по делото; както и договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката между „Т. С.“ ЕАД и „Т. сървисис“ ЕООД.

Относно обстоятелството дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за процесния имот и период, съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

3

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими п о ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

С доклада по делото, приет без оспорване от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за безспорно обстоятелството, че процесният имот е бил собственост на И. Т. Л. – наследодател на ответниците по силата на Нотариален акт за собственост върху жилище, построено на държавно място от ЖСК „Б. тютюни“ № 183, том ХХVIII, дело № 5620/18.03.1994 г., приет по делото. Видно от удостоверение за наследници с изх. № РТР25ТД26-2074/13.10.2025 г., издадено от С. община, район „Т.“, И. Т. Л. е починал на 24.05.2017 г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците в настоящото производство – Г.

4

В. П. – Л. (съпруга) и И. И. Л. (дъщеря).

Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответниците са били през процесния период клиенти на топлинна енергия, доставяна до имота, в качеството си на негови собственици. Правото на собственост върху имота е преминало по наследствено правоприемство в полза на ответниците, при равни квоти – чл.