Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 08.07.2025, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Гражданско дело 283/2024
Вид
Решение № 161
Подписан
08.07.2025
В сила
15.05.2026
Състав
Димитър Тодоров Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Карнобат, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Д. Т. Маринов Гражданско дело №

20242130100283 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на С. И. В., Б. Г. С. и Д. Г. И. с която същите са предявили положителен установителен собственически иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК срещу М. И. С., К. Т. Д. и Г. К. Д., с който молят съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на последните, че : 1.

Ищцата С. И. В. е собственик на 1 / 18 ид. части от правото на собственост от процесния недвижим имот, че 2. Ищцата Б. Г. С. е собственик на 1 / 18 ид. части от правото на собственост върху процесния недвижим имот и 3.че Ищецът Д. Г. И. е собственик на 1 / 18 ид. части от правото на собственост от процесния недвижим имот или същите по този начин се явяват собственици на 3 / 18 ид. части от правото на собственост от процесния недвижим имот, който недвижим имот представлява : 690 / 1235 ид.ч. кв.м. от дворно място , съставляващо УПИ I-4 в кв. 25 съгласно действащия застроителен и регулационен план на село С., община Сунгурларе, обл. Бургас, цялото с площ от 1235 кв.м. при граници и съседи точно индивидуализирани и посочени в исковата молба: изток - УПИ II – за читалище, запад улица, север – улица и юг – УПИ III – 5, ведно с построената в северната част на имота полумасивна двуетажна жилищна сграда с надземен етаж, състоящ се от едно складово помещение, една стая за живеене, кухненски бокс и коридор с обща застроена площ от 61кв.м. и жилищен етаж в който са разположени три стаи и коридор с обща застроена площ от 61 кв.м., като същите ищци молят съда на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство № 175 том I рег. № 1379 дело № 104 / 05.04.2019 г. на нотариус Н.С., ведно с всички законни последици от това, както и съдът да отмени нотариален акт № 176 том I рег. № 1385 дело № 105 от 05.04.2019 г. на нотариус Н.С. в частта до размера на 3 / 18 1 ид. части от 690 / 1235 ид.ч. кв.м. от дворно място, съставляващо УПИ I-4 в кв. 25 съгласно действащия застроителен и регулационен план на село С., община Сунгурларе, обл. Бургас, цялото с площ от 1235 кв.м. при граници и съседи точно индивидуализирани и посочени в исковата молба : изток - УПИ II – за читалище, запад- улица, север – улица и юг – УПИ III – 5 , ведно с построената в северната част на имота полумасивна двуетажна жилищна сграда с надземен етаж, състоящ се от едно складово помещение, една стая за живеене, кухненски бокс и коридор с обща застроена площ от 61 кв.м. и жилищен етаж в който са разположени три стаи и коридор с обща застроена площ от 61 кв.м. Ищците посочени по- горе молят съда да осъди ответниците да им заплатят всички направени от тях съдебно деловодни разноски по делото, включително и адвокатски хонорар на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание така предявения иск се поддържа от ищците чрез процесуалният им представител и се иска неговото уважаване изцяло, така както е предявен .

Всички ответници по иска са били редовно уведомени за така предявения срещу тях иск , като същите чрез адв. С. К. са представили един писмен отговор на исковата молба от дата 02.12.2024 г. , като по този начин само ответницата М. С. в преклузивния срок по чл.

131 ал.1 от ГПК е подала писмен отговор по исковата молба в който взема становище по повод на същия предявен иск като го счита изцяло за допустим за разглеждане , но го оспорва изцяло като неоснователен , като посочва само основания касаещи неговата неоснователност и като такъв моли да бъда отхвърлен от съда изцяло, ведно с всички законни последици от това – присъждане на направените от тях съдебни разноски по делото .

В съдебно заседание същите ответници са редовно призовани , като от тях се явява само ответницата М. И. С. , като същите ответници се представляват от техния процесуален представител адв. С. К. който поддържа същото горепосочено становище по така предявения иск.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С предявения от него иск по чл. 124 ал.1 от ГПК срещу ответниците ищците С. И. В., Б. Г. С. и Д. Г. И. молят съда да постанови решение с което да приеме за установено по отношение на ответниците М. И. С. , К. Т. Д. и Г. К. Д. , че те респ. всеки от ищците е собственик на по на 1 / 18 ид. части от правото на собственост или са собственици общо на 3 / 18 ид. части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, който недвижим имот представлява : 690 / 1235 ид.ч. кв.м. от дворно място , съставляващо УПИ I-4 в кв. 25 съгласно действащия застроителен и регулационен план на село С., община Сунгурларе, обл. Бургас, цялото с площ от 1235 кв.м. при граници и съседи точно индивидуализирани и посочени в исковата молба: изток - УПИ II – за читалище, запад улица, север – улица и юг – УПИ III – 5, ведно с построената в северната част на имота полумасивна двуетажна жилищна сграда с надземен етаж, състоящ се от едно складово помещение, една стая за 2 живеене, кухненски бокс и коридор с обща застроена площ от 61кв.м. и жилищен етаж в който са разположени три стаи и коридор с обща застроена площ от 61 кв.м., като затова и същите ищци молят съда на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да отмени нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство № 175 том I рег. № 1379 дело № 104 / 05.04.2019 г. на нотариус Н.С., ведно с всички законни последици от това, както и съдът да отмени нотариален акт № 176 том I рег. № 1385 дело № 105 от 05.04.2019 г. на нотариус Н.С. в частта до размера на 3 / 18 ид. части от 690 / 1235 ид.ч. кв.м. от дворно място, съставляващо УПИ I-4 в кв. 25 съгласно действащия застроителен и регулационен план на село С., община Сунгурларе, обл. Бургас, цялото с площ от 1235 кв.м. при граници и съседи точно индивидуализирани и посочени в исковата молба : изток - УПИ II – за читалище, запад- улица, север – улица и юг – УПИ III – 5 , ведно с построената в северната част на имота полумасивна двуетажна жилищна сграда с надземен етаж, състоящ се от едно складово помещение, една стая за живеене, кухненски бокс и коридор с обща застроена площ от 61 кв.м. и жилищен етаж в който са разположени три стаи и коридор с обща застроена площ от 61 кв.м.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот , придобит по давностно владение и наследство № 175 том I рег. № 1379 дело № 104 / 2019 г. на нотариус Н.С. / констативен нотариален акт / първите двама ответници М. И. С. и К. Т. Д. са били признати са собственици на процесния недвижим имот , находящ се в село С. , община Сунгурларе , обл.

Бургас , а именно : 690/ 1235 ид.ч. кв.м. от дворно място , цялото с площ от 1235 квадратни метра , съставляващо урегулиран поземлен имот № I – 4 в квартал 25 съгласно действащия застроителен и регулационен / подробен устройствен / план на село С. , община Сунгурларе , обл. Бургас , при следните граници / съседи / : изток- УПИ II – за читалище , , запад – улица , север – улица и юг - УПИ III - 5, заедно с построената в северната част на гореописания поземлен имот полумасивна двуетажна жилищна сграда , с надземен етаж , състоящ се от едно складово помещение , една стая за живеене , кухненски бокс и коридор с обща застроена площ от 61 кв.м. и жилищен етаж в който са разположени три стаи и коридор с обща застроена площ от също 61 кв.м., като след това на същия ден с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 176 том I рег. № 1385 дело № 105 / 2019 г. на нотариус Н.С. същите горепосочени две ответници са дарили на последния ответник Г. К. Д. правото си на собственост спрямо горепосочения недвижим имот , като последният е станал едноличен собственик на същия процесен недвижим имот.

По делото са разпитани свидетелите Р.С.В. , Х.А.П. , В. Г. Х. ,С.С.Т. , Г.а А.В. и Д. И.

Й.. Свидетелят Р.В. в съдебно заседание твърди , че познавал процесния имот който се намира в село С. , който се състои от къща ,която е на два етажа построена в дворно място , като къщата е стара около 80- 100 годишна. В същото дворно място освен къщата имало построена селскостопанска постройка, която е била отделно от къщата и е била предназначена за свинарник и също има построена тоалетна в същия двор.Същият свидетел твърди , че същата къща е построена от дядо Д. / С. / и жена му – баба К. / С. / , като те живели в същата къща заедно с децата си – сина му С. / С. / , дъщеря им М. и другия им син Т., като впоследствие същите синове и дъщеря напуснали къщата, а в къщата останали да живеят Д. Т. С. , заедно с жена си К. Г. С. и техните внуци Н. / И. / , З. / И. / и С. И. / В. / син и дъщери на дъщерята на Д. С.- М. Д. / А. / , а след смъртта на дядо Д. в къщата останала да живее неговата жена К. С. и същата продължила да се грижи за същите горепосочени нейни внуци. След смъртта на К. С. , същият свидетел твърди , че в къщата останал да живее само Н. И. , който стопанисвал целия имот и построил с негови средства и с помощта на приятели селскостопанската сграда и тоалетната . Същият свидетел твърди , че Н. И. гледал прасета в същата селскостопанска сграда и даже гледал и прасе за вуйчо си – Т.

Д. С. , като през една зимата на 2002 г. или 2003 г. го поканил заедно с жена му – 3 ответницата М. С. за да заколят прасе и да си го вземат , като същите отишли , заклали прасето и останали да живеят в къщата . Същият свидетел твърди , че около година или година и половина преди да умре Т. С. / починал на 20.01.2016 г. , племенника му Н. И. напуснал къщата и отишъл да живее на квартира , а след смъртта на Т. С. през 2016 г. в имота останала да живее само жена му- ответницата М. С. , като в имота не е живяла втората ответница – К. Д. / дъщеря на Т. С. и първата ответница М. С. / , а същата само идвала на гости на майка си. Най- накрая същият свидетел твърди , че след като Н. И. напуснал къщата тогава Т. С. започнал да ремонтира къщата , като след смъртта му в имота , както и досега живее само ответницата М. С.. Същият свидетел твърди , че едва преди 5-6 месеца преди съдебното заседание е научил , че първата и втората ответница са станали собственици на къщата и не знае същите да са си оправили имуществените отношения с останалите наследници на имота. Разпитаният в съдебно заседание свидетел Х.П. твърди същите факти , които твърди и горепосочения свидетел Р.В. свързани с това на кого е къщата и кой е живял в нея , като само допълва , че е правил ремонти на къщата по искане на първата ответница М. С. , която му ги е заплащала , но твърди , че знае че къщата е наследническа понеже е била собственост на Д. С. и К. С. и че никой от наследниците на къщата не му е казвал , че къщата е само негова , като даже в разговорите си с първата ответница М. С. , последната не му е казвала , че къщата е нейна собственост , нито му е казвала , кой е собственик на къщата, но преди около 1 година е научил , че собственици на къщата са първата и втората ответници- М. С. и нейната дъщеря К. Д.. Разпитания в съдебно заседание свидетел В. Х. потвърждава същите факти , които твърдят и свидетелите Р.В. и Х.П. относно това кой е строил къщата и кой е било неин собственик и кой е живял в нея , както и кой е построил селскостопанската сграда и външната тоалетна , но твърди още , че знае , че къщата е наследническа , като собственост на сегашните наследници на дядо Д. С. и К. С. и знае тези наследници , като не е разговарял с първата ответница М. С. , че тя е собственик на къщата и не е чувал да има пререкания по този факт между наследниците на имота , както и че не е чувал на ищците по делото да е имало забрана да влизат в имота и че същите са нямали проблем да контактуват с първата ответница по повод собствеността на имота. Разпитаната в съдебно заседание свидетелка С.С.Т. твърди , че знае къде се намира имота в село С. и че същият представлява двуетажна къща с дворно място , като знае , че в имота са живели баба К. С. и внук й Н. И. , както и Т. С. и жена му – първата ответница М.