Решение № 241 от 13.11.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Враца, 12.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Евгения Г. Симеонова

Христо Н. Христов при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20231400500245 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 19.01.2020 г. по гр. д. № 1203/2019 г. на Районен съд – Козлодуй, е допусната съдебна делба. Със същото решение е отхвърлен предявения иск от С. Т. И., с ЕГН ********** против М. Т. Ц., с ЕГН **********, от ***, с правно основание чл. 537 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 29, том 2, peг. № 2882, нот. дело № 123 от 04.05.2017 г. на нотариус № *** Е. К., като неоснователен и недоказан. С решението е отхвърлен и предявения иск от С. Т. И. против М. Т. Ц., с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на недвижим имот, находящ се в с. ***, подробно описан в констативен нотариален акт № 29, том 2, peг. № 2882, нот. дело № 123 от 04.05.2017 г. на нотариус № *** Е. К.. Със същото решение е осъден С. Т. И. да заплати на М. Т. Ц. направените деловодни разноски в размер на 500,00 лева.

С решение от 10.02.2023 г. по гр. д. № 1203/2019 г. на Районен съд – Козлодуй, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебното решение от 19.01.2020 г. по гр. д. № 1203/2019 г. на РС – Козлодуй, съгласно което в диспозитива на решението е постановено да се заличи посоченото там „допуска съдебна делба".

Решението от 19.01.2020 г. по гр. д. № 1203/2019 г. на Районен съд – Козлодуй е обжалвано от ищеца С. Т. И.. Жалбоподателя счита решението за недопустимо. В 1 диспозитива на същото фигурирали две „решения" на съда. С едното се допускала съдебна делба, с какъвто иск не е сезиран съда. С другата част на решението се отхвърлял иска предявен от жалбоподателя. Решението било и неправилно. При вземането на своето решение съдът неправилно ценил доказателствата представени само от ответната страна, но не и тези представени от ищеца. В хода на съдебното дирене било установено, че ищеца С.

Т. И. и ответника М. Т. Ц. са братя и като такива са придобили в наследство процесния имот, като ответника през 2019 г. се снабдил с констативен нот. акт, с който бил признат за единствен собственик на имота по давностно владение. Установено било, че ищеца живее постоянно в гр. Плевен, а ответника в процесният имот в с. ***. По делото обаче било установено, че до 2017 г. ежегодно ищеца посещавал имота, отсядал за по няколко дни в него, давал достатъчно признаци с поведението си, че владее имота като съсобствен с неговият брат, а също така регулярно плащал дължимите данъци за имота. Оспорван бил факта, че ответника владеел имота само като свой и това обстоятелство не било оспорвано от друг. От доказателствата събрани по искане на ищеца следвал извода, че същият също упражнявал владение върху имота и владението на неговият брат не можело да се приеме за „необезпокоявано". Но тези доказателства изобщо не се коментирали в решението на РС Козлодуй. При кредитиране на тези доказателства, следвал извод, че иска бил доказан и трябвало да бъде уважен, а не отхвърлен с решението на РС - Козлодуй. Претендира се в случай на недопустимост на обжалваното решение, обезсилването му и връщане на делото на първоинстанционният съд, а при неправилност отмяната му и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Т. Ц..

В отговора се излага, че жалбата е неоснователна. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че решението е недопустимо, тъй като в него фигурират две решения.

Касаело се за техническа грешка, подлежаща на отстраняване от първоинстанциония съд по реда на чл. 247 ГПК. Решението било правилно и законосъобразно. Съда обсъдил всички доказателства, включително тези на ищеца и не допуснал твърдените в жалбата нередности.

От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства се установило, че М. Ц. е лицето което е живяло и се грижело за имота, като поддържало сградите. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че той също ползвал имота, като голословни. Имота бил записан в кметство с. *** на бащата на страните - Т. Ц., който починал през 1997 г.. От показанията на свидетелите, се установило, че през последните повече от 20 години в имота живял само М. Ц., който се грижил за баща си, а след смъртта на баща им останал да живее в имота и да се грижи за него, като го държал за себе си. Продължителното владение му дало и законово основание да се снабди с констативен нотариален акт през 2017 г..

Показанията на свидетелите се подкрепяли дори и от заявеното от ищеца С. И. както в исковата молба, така и във въззивната жалба, че живее постоянно в град Плевен, а ответника М. Ц. живее в процесния имот в село ***. Съда правилно не дал вяра на показанията на свидетелите на ищеца, тъй като същите били противоречиви, взаимно изключващи се, заинтересовани от изхода на делото, от лица които не са постоянни жители на селото и нямат преки наблюдения над имота. Предвид гореизложеното правилен бил извода на съда, 2 че ответника е станал собственик на имота следствие на изтекла в негова ползва придобивна давност. Считало се, че лицето е отнело владението върху имота от останалите съсобственици, ако не ги допуска да го използват по никакъв начин. Аналогичен бил и случаят когато другите съсобственици не са се опитали да се ползват от общия имот, но лицето се ползва от него по начин, който показва, че го счита за свой, а в настоящия случай и това изискване било спазено. След смъртта на баща си, през последните 20 години, ответника М. Ц. многократно отблъсквал ищеца и не му позволявал да ползва, владее или влиза в имота. Същия уведомил ищеца за обстоятелството, че се е снабдил с документ за собственост и отказал да го допуска в имота, като тези факти се потвърждавали дори от показанията на свидетелите доведени от ищеца. Демонстрирането на намерението на ответника като владеещ наследник по отношение на ищеца като невладеещ наследник за своене на неговите идеални части било явно и несъмнено. Достатъчно за признаване на давностно владение било, че промяната в намерението му била демонстрирана по несъмнен начин чрез недопускането му в имота през последните 15 години и снабдяване с нотариален акт. В тази насока били не само гласните доказателства, но и събраните по делото писмени такива - справките от „ВиК" ООД, гр. Враца и „ЧЕЗ Електро България" АД . Претендира постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението от 19.01.2020 г. по гр. дело № 1203/2019 г. на PC – Козлодуй и присъждане на разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден, но недопустим.

Това е така, защото решението е постановено без участието в производството на задължителни необходими другари. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че съсобствениците на имота са задължителни необходими другари в производството по иск за разпределение ползването на имота, като решението по чл. 32, ал. 2 ЗС трябва да бъде еднакво за всички тях, защото разпростира задължителното си действие и по отношение на всички съсобственици. Ако по делото не участват всички необходими другари, в рамките на правомощията си по чл. 7, ал. 1 ГПК, съдът следва да даде указания на ищеца за конституирането им и ако искът не бъде предявен спрямо неучастващия задължителен другар – да прекрати делото.

В случая от нотариален акт № 29 от 04.05.2017 г., т. II, peг. № 2882, нот. дело № 123/2017 г. на нотариус рег. № *** на НК, с район на действие - района на Районен съд Козлодуй, се установява, че ответника М. Т. Ц. е признат за собстваник на недвижим имот, представляващ УПИ I-303, в кв. 81, по ЗРП на с. ***, общ. Хайредин, с площ от 1700 кв. м., заедно със застроените в имота полумасивна жилищна сграда, с площ от 64 кв. м. и второстепенна стопанска сграда, с площ от 60 кв. м.. В исковата молба и отговора на същата, подадени пред първата инстанция, а също и в жалбата и отговора й, подадени пред въззивната инстанция страните не спорят, че описания в нотариален акт № 29 от 04.05.2017 г. на нотариус рег. № *** на НК имот е останал в наследство между страните от общия им 3 наследодател - Т. Д. Ц., за който от приложените в първоинстанционното производство удостоверения за наследници се установява, че има и други наследници освен участващите по делото, като ищец и ответник лица (Т. Д. Ц. е оставил за наследници още две деца, като едното е починало и на свой ред е оставило за наследници дете и съпруга). В същия смисъл за неучастващи по делото наследници на наследодателя Т. Д. Ц. са и твърденията заявени от ответника още в отговора на исковата молба.

При тези факти по делото се налага извод, че първоинстанционния съд е постановил процесуално недопустимо решение без да прецени допустимостта на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС с оглед наличието на положителната процесуална предпоставка за предявяването му, а именно участие на всички задължителни необходими другари и без да изпълни задълженията си по чл. 7, ал. 1 ГПК да укаже на ищеца, че по делото следва да участват всички съсобственици на имота, като му даде срок да насочи исковата молба и срещу неучастващия съсобственик или съсобственици. Изложеното налага обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Районен съд Козлодуй, който да предприеме следващите се процесуални действия за насочване на иска срещу всички съсобственици на имота, респ. да прекрати делото, ако указанията му не бъдат изпълнени (в същият смисъл е съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 16 от 18.02.2016 г. по гр. д. № 1890/2015 г., ВКС, II г. о.; решение № 421 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 581/2009 г., ВКС, І г. о.; решение № 179/18.10.2013 г. по гр. д. № 1981/2013 г., ВКС, ІІ г. о.) .

Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия другар. При новото разглеждане на делото следва да бъде изготвено заключение на вещо лице относно възможните варианти за разпределение на ползването на имота съобразно квотите в съсобствеността.

Преди произнасяне по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, първоинстанционния съд следва да се произнесе по основателността на предявения още с исковата молба отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, като съобрази и указанията в тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС, т. 2, а също и това, че в трайната съдебна практика безпротиворечиво се приема, че не съществува отделен иск с правно основание чл. 537 ГПК, а в посочената норма е уредена последица от уважаване на предявен иск за собственост или делба.

Относно разноските в производството, включително сторените пред въззивната инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд съобразно изхода на делото.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

4

ОБЕЗСИЛВА решение от 19.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1203/2019 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, поправено в производство по чл. 247 ГПК с решение от 10.02.2023 г. по гр. д. № 1203/2019 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Козлодуй за ново разглеждане на делото при правилно конституиране на страните.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5