Решение № 41 от 13.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Велико Търново, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Г. М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500380 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1. Въззивна жалба вх.№ 1132 от 19.03.2024г. от Гаранционен фонд, гр. София чрез пълномощника му адвокат Н. И. от ВтАК против Решение № 50/05.03.2024 г. по гр.д. № 460/2022 г. по описа на ОС Габрово , В ЧАСТТА, с която са уважени исковите претенции С.

С. С., чрез Г. И. Р. в качеството й на законен представител на малолетното дете, за заплащане на: сумата от 126000/сто двадесет и шест хиляди/лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, частичен иск от 220 000 лв., сумата от 18467,75/осемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.03.2020г., причинило смъртта на майка му И. К. Х., ведно със законна лихва върху главниците, считано от 29.08.2022г. до окончателното изплащане.

С въззивната жалба се иска отмяна на решението в обжалвана част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се излагат подробни доводи относно неправилна преценка от съда на процента на съпричиняване на вредоносносния резултат от починалата майка на ищеца, както и на обстоятелствата, имащи значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД. Излага се, че по делото са налице доказателства, че е налице причиняване на вредоносния резултат в резултат на 1 неправомерното поведение на пострадалата в значително по-голяма степен от 30 %, тъй като при поставен предпазен колан не би получила уврежданията, несъвместими с живота, които са довели до смъртта й. Посочва се също, че по делото са налице доказателства, че както починалата, така и водачът на автомобила са употребили наркотични вещества и алкохол преди ПТП, че водачът е бил неправоспособен, което е било известно на починалата и тези обстоятелства не са отчетени от съда при определяне на процента на съпричиняване.

Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна С. С. С., представляван от законния си представител Г. И. Р.,чрез процесуален представител адвокат П. К. от САК, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни доводи относно правилността на правните изводи на първоинстанционния съд относно процента на съпричиняване и определяне на размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди и се обсъждат събираните по делото доказателства в тази насока.

Поддържа, че исковете са предявени като частични, след което е увеличена цената им не до пълния размер, а до по-нисък, именно поради отчитане на размера на евентуалното приемане на съпричиняване от страна на пострадалата.

Претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението в обжалваната част, както и заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат П. К. от САК по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв.

2.Въззивна жалба вх.№ 1399 от 03.04.2024г. от Г. И. Р. в качеството на законен представител на малолетното дете С. С. С., чрез пълномощника й адвокат П. К. от САК против Решение № 50/05.03.2024 г. по гр.д. № 460/2022 г. по описа на ОС - Габрово, в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху присъдените главници: от 126000 /сто двадесет и шест хиляди/лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и от 18467,75 /осемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.03.2020г., причинило смъртта на майка му - И. К. Х. за периода от 16.03.2020 г. до 29.08.2022 г.

С въззивната жалба се иска отмяна на решението в обжалвана част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Излагат се подробни доводи относно неправилна преценка на момента на предявяване на претенцията пред Гаранционен фонд, гр. София, като се поддържа , че това е 16.03.2020г. , евентуално 23.08.2021г. С жалбата се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат П. К. от САК по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата странаГаранционен фонд,гр. София, чрез процесуален представител, в който е изразено становище 2 за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Излагат се подробни доводи относно правилността на правните изводи на първоинстанционния съд относно момента, от който се дължи законна лихва върху обезщетенията, съобразен от момента на подаване на застрахователната претенция от настоящия законен представител на детето.

Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски.

3.Въззивна частна жалба вх.№ 2465 от 10.06.2024г. от адвокат П. К. от САК против Определение № 324/08.05.2024 г. на ОС - Габрово по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решението в частта относно разноските и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв. за разликата над 8 827 лв. с ДДС до 12 059,69 с ДДС.

В частната жалба се излагат подробни доводи относно неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд на дължимия размер на адвокатското възнаграждение при съобразяване на разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията относима към постановяване на решението, дължимостта на възнаграждение по всеки от исковете поотделно, както и фактическата и правна сложност на делото и обема на оказаната правна помощ.

Претендира се отмяна на обжалваното определение и присъждане в полза на адвокат К. адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК от Гаранционен фонд, гр. София.не е постъпил писмен отговор на частната жалба .

Третото лице – помагач на въззивника Гаранционен фонд, гр. София -Л. Б. М. не е взел становище по постъпилите въззивни жалби на страните, както и по постъпилата частна жалба от адвокат К..

В съдебно заседание по същество, С. С. С., представляван от законния си представител Г. И. Р.,чрез пълномощник адвокат П. К. САК редовно призован, не се явява.

С писмена молба, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираните от нея жалби и отговор по жалбата на ответната страна, претендира уважаването им и отхвърляне на жалбата на ответника, както и присъждане на адв. възнаграждение по чл.38 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждения на процесуалния представител на ответника.

В съдебно заседание по същество, Гаранционен фонд, гр. София, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на въззивната и частна въззивна жалби, както и депозираната от него такава. Претендира отхвърляне им и уважаване на депозираната от него въззивна жалба, както и присъждане на разноски по чл.78 ал.8 от ГПК.

Третото лице – помагач на въззивника Гаранционен фонд гр. София - Л. Б. М., редовно призован , не се явява и не се представлява.

Конституираната във въззивното производство контролираща страна – Д“СП“ – 3

Севлиево , редовно призована , не изпраща представител,депозира по делото социален доклад за детето С. С..

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд –Габрово е образувано по искове на С. С. С., чрез Г. И. Р. в качеството й на законен представител на малолетното дете, чрез пълномощник адвокат П. К. САК, с правно основание чл.519 т.1 вр. чл. 557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ и чл.86 от ЗЗД против Гаранционен фонд, гр. София за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от: 180 000лв. /след допуснато на основание чл.214 от ГПК изменение на иска/, частичен иск от 220 000лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес вследствие на причинената смърт на майка му И. К. Х.; сумата от 43 250лв., обезщетение за причинените му имуществени вреди представляващи 173 месеца лишаване от издръжка от майка, считано от датата на причинената смърт на И. К. Х. - 09.03.2020г., до навършване на пълнолетие на детето, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от 16.03.2020г. окончателно изплащане.

В исковата молба ищецът, чрез законния си представител Г. И. Р. твърди, че е син на И. К. Х., загинала на 08.03.2020г. в с.Столът , общ.Севлиево, в резултат на ПТП с л.а.

„Нисан Съни", управляван от Л. Б. М., който се блъснал в крайпътно дърво. По случая е образувано НОХД №35/2021г. по описа на ОС - Габрово, което е приключило с влязла в сила присъда, съгласно която подсъдимият Л. Б. М. е признат за виновен в това, че на 08.03.2020г. при управление на л.а. „Нисан" без регистрационни номера, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на И. К. Х.. За увреждащия л.а. марка „Нисан Съни", управляван от Л. Б. М. няма сключена застраховка "Гражданска отговорност". Ищецът предявил претенциите си за изплащане на обезщетение и представил всички документи, с които разполагал пред Гаранционен фонд - София. По заведената щета, с Писмо с изх. № 24-01-422 от 25.08.2021г. и писмо с изх. № 24-01- 324/01.09.2022г. ГФ отказал изплащане на обезщетение за настъпилите неимуществени вреди.

Твърди настъпили, като пряка и непосредствена последица от смъртта на мака си – загинала на 20 години, неимуществени вреди : лишаване от грижите, вниманието и обичта на майката, която влагала много старание и любов в отглеждането му, обичала го всеотдайно, смъртта и била шокираща и внезапна, в крехка за детето възраст. Изляга, че С.

С. освен, че е лишен изцяло от майчина ласка, обич и грижи, бил лишен и от издръжка от родител за целия си живот.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете като недопустими- възражения, които не поддържа във въззивното производство, както и като изцяло неоснователни по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата И. К. Х., която е: пътувала в увреденото МПС без да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда и смърт- нарушение на чл.137а от ЗДвП; съгласила се е да пътува в лек автомобил, знаейки, че водачът му неправоспособен; съгласила се е да пътува при 4 алкохолно/наркотично повлиян водач, който познава и който е употребил алкохол/наркотични вещества; е употребила алкохол/наркотични вещества заедно с водача Л.

Б. М. преди процесното ПТП; съгласила се е да пътува при неправоспособен водач, управляващ МПС без регистрационни табели.

Твърди, че починалата и Л. М. били употребявали наркотици и алкохол заедно в дните преди ПТП, както и непосредствено преди настъпването му. Починалата познавала виновния водач и била наясно с факта, че той е неправоспособен. Наличието на следи от наркотични вещества в кръвта на загиналата И. К. Х., пътуването в л.а, управляван от неправоспособен водач можело да обоснове извод за поведение, характеризиращо се с абсолютно незачитане на всички морални устои на обществото, показност на явно неуважение към обществения ред, целящи демонстрация на нивото на правна култура и липса на морално-волеви задръжки у водача и пострадалата майка на ищеца. Счита, че заявената претенция е неоснователна, а в условията на евентуалност, прекомерно завишена.

По отношение претенцията за имуществени вреди от неполучаване на издръжка счита, че от доказателствата не се установявало такава да е била давана приживе на ищеца от загиналата, поради което оспорва твърдението, че действително ищецът търпи такива вреди. Освен това нуждата от получаване на издръжка за бъдещ период с неустановена продължителност била бъдещо несигурно събитие.