Решение № 87 от 01.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пловдив, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600197 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

С присъда № 5/14.02.2023 г. на Окръжен съд- Пазарджик, постановена по НОХД № 570/ 2022 г. по описа на същия съд, подсъдимият Г. К. К. е бил признат за виновен в това, че на 04.12.2020г. в гр. *, обл. *, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „*" с рeг. № * е нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП , чл. 47, ал.3 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. С. С. от гр.*. На основание чл. 343, ал.1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 21 , ал. 1 и ал.2 от ЗДвП и с чл. 47 , ал. 3 от ППЗДвП, във вр. с чл. 54 и чл. 58а, ал.

1 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода.

Изпълнението на наказанието е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК подс. К. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Съдът се е произнесъл по направените разноски и приложените по делото веществени доказателства.

Срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимияадв.И. Б., с оплакване за несправедливост поради завишен размер на 1 наложеното кумулативно наказание лишаване от правоуправление. Иска се отмяна на присъдата и намаляване на размера на това наказание до минимално предвидения.

Пред въззивната инстанция жалбата се поддържа изцяло от подс. К. и защитника му- адв. И. Б.. Последният излага аргументи за несправедливост на наказанието, поради неотчетени в пълна степен смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Като такова сочи съществен принос за настъпилото ПТП от страна на пострадалия Р. С., който след употреба на алкохол се е движел в дясната лента по средата, лазейки на колене, силно приведен напред в посоката на движение и на лекия автомобил.Твърди наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Размерът на наказанието от три години лишаване от правоуправление намира за несъобразен с чистото съдебно минало, трудовата ангажираност, активното търсене на помощ, проявената загриженост и съпричастност към състоянието на пострадалия още на мястото на произшествието, декларираното искрено съжаление за случилото се, доброто му процесуално поведение- все смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, неотчетени в пълна степен. С аргументи за несправедливост на кумулативно наложеното по- леко по вид наказание иска намаляването му.

Представителят на АП-Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата, съответно- потвърждаване на обжалваната присъда, която намира за правилна и законосъобразна. Счита за неоснователни изложените в жалбата аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт в частта за наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС. Не е налице явна несправедливост на наказанието, тъй като е съобразено в пълнота с констатираните по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

Пледира, че съдът е постигнал баланс между посочените в чл.36 от НК целипоправянето и превъзпитаването на подсъдимия и общата превантивна функция на наказанието.

Подсъдимият К. се солидаризира със становището на защитника си. В последната си дума изразява съжаление за случилото се.

Пловдивският апелативен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение във въззивната жалба, изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си по 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивната жалба е допустима. Депозирана е от страна в процеса, активно легитимирана да атакува постановения съдебен акт. Подадена е в предвидения за това срок.

2

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на Глава ХХVII от НПК, при диференцираната процедура, основана на чл. 371, т. 2 от НПК-направено от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Извършвайки проверка на процесуалната дейност на първостепенния съд, настоящият състав на съда констатира, че тя е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното в глава 27 от НПК производство. При налични предпоставки за прилагане на особената процедура- действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 от НПК от подс. К. в разпоредително заседание, доказателствена подкрепа на самопризнанието, събирането на доказателствата на хода на ДП при съблюдаването на предвидения в НПК регламент за тази дейност, изводът на Пазарджишкият окръжен съд за допустимо протичане на съдебното следствие по реда, пожелан от подсъдимия, е правилен. Той е изразен аргументирано по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК, като преди това е спазено и изискването на чл. 372 ал. 1 от НПК.

Не се оспорва пред въззивния съд фактическата установеност на извършеното. Контролираният съд правилно е възприел като доказана по делото фактологията, изложена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тя е следната:

На 04.12.2020г. около 17.20 часа подс. Г. К. К. се движел от гр. * за гр.

*, управлявайки лек втомобил „*“ с Per. №*. На предна дясна седалка в автомобила пътувала майка му- свид. В. Н. К. Около 17.25 часа лекият автомобил навлязъл в гр. * със скорост от 66 см/ч., подминал табелата за населено място „*“, която била комбинирана с знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“- в случая от 40 км./ч. На около 90 метра след табелата за населено място „*“, в дясната лента на пътното платно се намирал постр. Р. С. С.. Той бил на колене, приведен напред и на ръце, като лазейки се движел в същата посока- към центъра на гр.

*. Автомобилът бил с включени фарове. На разстояние от около 54-55 метра пред автомобила подс. К. възприел необичайна пътна ситуация и незабавно предприел аварийно спиране. Въпреки предприетото, управляваният от него л.а. „*“ с Per. № * не успял да спре преди намиращия се на пътното платно пешеходец и го блъснал отзад със средната част на лявата половина на автомобила. След удара постр. Р. С. паднал по очи на пътното платно, а лекият автомобил продължил да се движи още около 5-6 метра и спрял.

Пешеходецът останал проснат напред и притиснат към асфалта под предната част на автомобила. Подсъдимият К. незабавно върнал автомобила назад, за да освободи намиращия се под автомобила човек.

Сигналът за възникналото ПТП бил подаден от подсъдимия на тел. 112 и на място била изпратена линейка. При извършения преглед била установена смъртта на Р. С. С.. На място бил изпратен и автопатрул в състав свид. Х. Г., 3 служител в РУ-МВР-* и колегата му И. И., които установили, че водач л.а.

„*“ с Per. № * бил подс. Г. К. К.. На място той бил тестван с техническо средство за употреба на алкохол, като пробата е била отрицателна. След това подсъдимият бил откаран в РУ на МВР-*, където бил тестван с техническо средство за употреба на наркотици и тестът също бил отрицателен. За посещението на ПТП и извършете тестове са изготвени докладни записки и протокол, които са приложени по делото. На място била изпратена и дежурна оперативно-следствена група, която извършила оглед на местопроизшествие, за което бил съставен протокол от 04.12.2020г. с фото албум към него и скица.

Въззивният съд счита, че правилно ОС-Пазарджик е приел за несъмнено установена описаната фактическа обстановка.

Следва да се констатира изключителната лаконичност на съда при обсъждане на доказателствените източници, които е приел за подкрепящи направеното от подс. К. самопризнание и очертаващи наред с него описаната по- горе фактическа установеност на инкриминираното деяние. Протичането на съдебното следствие по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК води до приложението на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК- неразпитване на подсъдим, свидетели и вещи лица за изложените в ОА и признати от подсъдимия факти и позоваване в мотивите на присъдата от съда на самопризнанието и на подкрепящите го доказателства от досъдебното производство. Соченият процесуален регламент не игнорира императива на чл. 305, ал. 3 от НПК относно задължителното съдържание на мотивите на присъдата. Съдът е длъжен да посочи не само установените обстоятелства, но и въз основа на кои доказателства ги възприема. На стр. 7 абз. 3 от мотивите на проверяваната присъда е изложено несподеляемото виждане на първостепенния съд, че „В показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват противоречия по отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат по- задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране“. Същият подход е приложен и към заключенията на изготвените по делото експертизи, които са кредитирани изцяло, без да са констатирани противоречия относно основен включен в предмета на делото факт- положението на пострадалия спрямо МПС в момента на удара. Макар и лаконични, мотивите позволяват да се провери процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда и не е налице нарушение по смисъла на чл.

348 ал.3, т. 2 от НПК.

Направеният от настоящия съд анализ на доказателствата и заключенията на изготвените в хода на ДП експертизи очертава съответствието им с направеното от подсъдимия К. признание на фактите от обвинителния акт.

По делото е била назначена и изготвена СМЕ. Според заключението й (приложено на л. 96-103 от ДП), при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия Р. С. С. са били установени следните травматични увреждания: тежка, открита, съчетана черепно-мозъчна, лицева, гръдна, коремна и опорнодвигателна травма; счупване на черепа в челната област, с оформяне на окръглен костен дефект; масивен субарахноиден кръвоизлив в челната 4 област; контузия на мозъка в челните области на двете голямомозъчни хемисфери; тежък мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване в тилния отвор; счупване на носните костици с кръвоизлив от носа; разкъсване на аортата и черния дроб; счупване на левите 3 и 4 ребра по задна мишнична линия; счупване на десните ребра от 1 до 8 по задна крайгръбначна линия и десните 1, 2, 5, 6 по предна аксиларна линия; кръвоизлив в гръдната кухина около 250 мл. и в коремната кухина около 150 мл.; счупване на лявата бедрена кост в областта на трохантерите; масивна разкъсно-контузна рана на челото и разкъсно-контузна рана на носа; множество охлузвания и кръвонасядания по главата и крайниците; атеросклероза на аортата, коронарните, мозъчните и бъбречните артерии II -III стадий. Причината за настъпването на смъртта на Р. С. С. е тежка, открита, съчетана черепно-мозъчна, лицева, гръдна, коремна и опорнодвигателна травма, довела до нарушаване на функциите на жизненоважните мозъчни центрове и спиране на сърдечната дейност и дишането. Вещото лице е посочило, че е налице пряка причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания при възникналото ПТП на 04.12.2020 г. и настъпилата смърт. Смъртта е настъпила бързо, за минути и е била непредотвратима. При огледа и аутопсията са установени травматични увреждания в резултат на действието на твърд, тъп предмет с висока кинетична енергия, чрез удар с или върху такъв, които добре отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма - пострадал пешеходец при сблъскване с лек автомобил, с последващо падане върху терена към момента на инкриминираната дата. Като механизъм на причиняване на получените увреждания вещото лице е посочило, че по време на съприкосновението на пострадалия пешеходец С. с лекия автомобил, той е бил седнал на терена и обърнат с предната част на тялото към идващия лек автомобил. Травмите в областта на главата са локализирани в челните отдели на главата и лицето, което дава основание да се приеме, че-пострадалият е бил с лице към идващия лек автомобил. Травмата в областта на лявото бедро е от контакта с долната част на лекия автомобил. Липсата на травматични увреждания по подбедриците и долната част на бедрата (около колената) говори в полза на това, че те не са били в контакт с лекия автомобил (С. е бил седнал на терена). Преди настъпването на смъртта и в близките часове преди това постр. С. е употребил алкохол – установената концентрация е 2,12 промила. Той е бил в горните стойности на средна степен на алкохолно опиване.