Решение № 261199 от 19.11.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261199 19.11.2021 г. град

Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд 54-ти граждански състав на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

Районен съдия: Евгени Узунов при секретаря Радостина

Тавитян като разгледа докладваното от съдията Е.Узунов гражданско дело № 9292 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпила искова молба от В.Д.Т. с ЕГН **********, адрес:

***, чрез пълномощника си адв. Н.Б.-А.-БАК, съдебен адрес:*** против И.П.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и „Гаранционен фонд“ с адрес гр. ***.

Предявен е осъдителен иск по чл.45 от Закона за задълженията и договорите, за заплащане на сумата от 8548,55 лева, от която 248,55 лева имуществени вреди и 8300 лева неимуществени вреди, представляващи обезщетение за настъпило на *** г. непозволено увреждане – около 12.40 часа, по време на пътуване в градски автобус, марка „***” с рег.№ ***, по линия **, гр.Б.

– ул. „***”, бл.***, в резултат на рязък спирачен сигнал от водача на автобуса, от който ищцата Т. е паднала на пода в автобуса и се суркала по него до предната врата заедно с друга пътничка, както и законната лихва върху общата сума от момента на увреждането - ***г. до окончателното изплащане на задължението.

На ***г. ответникът И.Г., в изпълнение на трудовите си функции на водач на автобус от градския транспорт, управлявал автобус марка „***“ с рег. № ***, собственост на Община Б., по маршрут на редовна градска линия № **, като около 12:44 часа на ул. „***“, бл. ***, същият се движел на недостатъчно разстояние от движещото се пред него МПС, натиснал рязко спирачки, в следствие на което ищцата, която стояла права и се държала с дясна ръка след втора врата на автобуса, в очакване той да спре на спирката след магазин „***“ и тя да слезе, политнала напред, паднала на пода на автобуса и се суркала до предната врата заедно с друга пътничка. Мястото е било посетено от З.Д. – дежурен по ПТП при ОД на МВР – Б. Ищцата заедно с другите две пострадали пътнички от автобуса са били откарани с пристигналата на мястото на ПТП линейка до най-близкото болнично заведение – ДКЦ „***“ ЕООД. В резултат от действията на ответника Г. на ищцата били причинени следните травматични увреждания: контузия в коремната област, охлузвания по тялото и крайниците, счупване на лъчевата кост в долния край на лява ръка, което е причинило трайно затруднение движението на лявата ръка, които увреждания съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК и няколко леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК. Обездвижването на ръката на ищцата е довело до редица неблагоприятни физически и психически последици, изразяващи се в претърпени болки и страдания, преживявания на състояния на стрес, фрустрация, психическа травма, психосоматични разстройства като главоболи, безсъние, световъртеж и загуба на равновесие, болки по цялото тяло, невъзможност да се самообслужва, което се е отразило и на взаимоотношенията ѝ с околните, тъй като се е наложило да напусне работа.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът И.Г. оспорва изцяло иска, като неоснователен и недоказан. Прави фактически възражения, че не твърдяната в исковата молба неспазена дистанция, а спасителна маневра е била причината за внезапното спиране на управлявания от него градски автобус, че е следвало да се движи по крайна дясна BUS лента на платното, но по нея е имало спрели коли, с което е бил принуден да ги заобиколи и да навлезе в средна лента за движение, където автомобил марка „***“ е препречил пътя, отнемайки неговото предимство. По отношение на имуществени вреди прави възражение, че не са наведени твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, а са заявени единствено в нейния петитум, а по отношение на неимуществените вреди прави възражение, че са в завишен размер, който не съответстват на критериите за справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД.

В хода на съдебното производство, ищцата е предявила исковете си и срещу „Гаранционен фонд“ с адрес гр. ***, по реда на чл. 228, ал.

3 от ГПК, наред с първоначалния ответник.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Гаранционен фонд“, с който исковете се оспорват изцяло по основание и размер. Оспорва изложените в исковата молба твърдения досежно механизма на процесното ПТП, причинно-следствената връзка с травматичните увреждания на ищцата и направените разходи за лечението й, като излага съображения, че вредоносният резултат е настъпил изцяло по нейна вина, тъй като не е предприела необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност като пътник в обществения транспорт, евентуално на водача на автобуса, който е предприел маневра за рязко спиране. Иска от съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.

По делото е конситуирано ЗК „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. ***, като трето лице помагач на ответника Г..

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На ***г., по обяд, ищцата е пътувала по линия ”**” на градския транспорт в гр.Б. – с автобус с ДК № ***, управляван от ответника И.Г.. Около 12.40 часа той се е движел по ул.“***“, между спирките ”З. С.” и ”***”, в буслентата, когато водачът на неустановен по делото лек автомобил – марка ”***”, модел ”**” – лимузина, цвят – светло син, движещ се вляво от него – в средната лента на платното, е направил рязко маневра завой надясно и му е сякъл пътя. За да избегне сблъсъка Г. веднага е натиснал спирачките. Ищцата, която междувременно се е подготвяла да слиза, е стояла права и се е държала с дясна ръка след втора врата на автобуса, политнала напред, паднала на пода на автобуса и се суркала до предната врата, заедно с друга пътничка. Ищцата заедно с другите две пострадали пътнички от автобуса са били откарани с пристигналата на мястото на ПТП линейка до най-близкото болнично заведение – ДКЦ „***“ ЕООД, където им била оказана първа медицинска помощ. На *** г. ищцата е посетила съдебен лекар, който я е освидетелствал, като ѝ е издал съдебномедицинско удостоверение № ***/*** г. на отделение по съдебна медицина при „УМБАЛ Б.“, в което е отразено, че лявата ръка е била в гипсова имобилизация, по вътрешната повърхност на дясната мишница в долната трета е имала окръглено охлузване с тънка корица и диаметър 2 см. По корема е имала повърхностно охлузване 7х4 см. с тънка корица. Дясното ѝ коляно е било охлузено с диаметър 3 см. Лявото коляно е било синкаво – мораво кръвонаседнало.

От прегледа е установено счупване на долния край на лявата лъчева кост, охлузвания по тялото и крайниците, които могат да се получат по начина, описан от пострадалата. Причинено е трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от около два-три месеца при обичаен ход на оздравителния процес. От показанията на свидетеля А. Т. – син на ищцата, се установява, че в следствие от инцидента лявата ръка на майка му е била счупена, имала е охлузвания по лакътя на дясната ръка, по корема и натъртвания по ребрата. След като са гипсирали ръката ѝ тя е била на домашно лечение. Възстановявала се е три-четири месеца, но болките ѝ продължавали и сега, при по-лошо време има болки в ръката, която е била счупена. След инцидента свидетелят Т. е вършил всичко в домакинството – готвене пране, простиране, пазаруване. Ищцата дълго време не е можела да вдига с ръката си. За банята и тоалета ѝ е помагала съседка.

Към момента на инцидента ищцата е работила, като след това е била в болничен, а в последствие е напуснала работа.

Разпитана е и свидетелката Р. Д., която е пострадала от същото произшествие. Твърди, че след инцидента е дошла бърза помощ, прегледали са ги и на ищцата са ѝ казали, че е със счупена ръка.

С исковата молба са представени фактури и касови бележки за закупени от ищцата медицински материали, лекарства и прегледи при специалисти на обща стойност 248,55 лева.

Въз основа на искане на ищцата за изплащане на обезщетение отправено до ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е получила отказ по щета № ***, тъй като съгласно договорените условия между Община Б. и застрахователното дружество претенцията за обезщетение е извън покритието на сключения договор.

На *** г. ищцата е отправила искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди при ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „***“ АД, по която е заведена ликвидационна преписка ***/2018 г. С писмо с изх. № ***/*** г. застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение на ищцата с мотива, че липсват доказателства за вината на водача на автобуса.

По делото е допусната комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. От заключението на вещите лица по нея, се установява, че при настъпване на ПТП дистанцията между автобуса и автомобила „***“ е била не повече от 10 метра, когато последният внезапно предприема завиване от средната лента – надясно в кръстовището и фактически прави препречване на автобуса. Ответникът Г. е реагирал незабавно с аварийно спиране и е успял да избегне сблъсък с лекия автомобил.

Поради голямата си инерционна маса, плавно спиране на автобуса на такава къса дистанция е било обективно невъзможно. Вследствие на това действие на водача, инерцията е тласнала всички пътници напред, което е довело до това, че ищцата е паднала на пода на автобуса, на лявата си ръка, което е довело до вредоносния резултат. Вещото лице е посочило, че ПТП е в причинна връзка единствено с действията на водача на лекия автомобил, който не е спазил изискванията на чл.50, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а ответникът Г. е реагирал на опасността с аварийното спиране, като крайна и единствена мярка, за да избегне по-тежък инцидент. Той е бил в обективна невъзможност да спре автобуса безопасно за пътниците в него.

Във връзка с констатациите на вещото лице, ищцата отправила молба с вх.№ *** г. до ”Гаранционен фонд” да й изплати обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди. Образувана е била преписка по щета № ***г. С решение от 28.11.2019г. на УС на ГФ е постановен отказ по нея, позовавайки се на чл.

61, ал. 3 от ЗСВ .

По делото е разпитан и свидетелят З.Д. – автоконтрольор в сектор ПП, РУ Р., който твърди, че през 2018 година е работил към сектор ПП – Б., като младши контрольор и не си спомня ПТП през лятото на 2018 година между автобус и друго МПС. Твърди, че вероятно е нямало или не е установил участието на друго МПС в произшествието. Ако е бил посочен номер или автомобил, той е щял да бъде установен като участник в произшествието.

Лекият автомобил, участвал в ПТП, както и водачът му, който е напуснал местопроизшествието, не са установени и в хода на образуваното наказателно производство по случая: ДП № 434/2018г. на IV-то РУ при ОД на МВР – Бургас, ДП № 1629/2018г. на РП Бургас.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че единствено и само в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на неустановен лек автомобил: марка ”***”, модел ”**” – лимузина, цвят – светло син /напуснал местопроизшествието/, а именно – извършил е маневра ”завиване надясно”, в нарушение на разпоредбата на чл.35, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, съгласно която това следва да се направи от най-дясната пътна лента по посока на движението, а когато радиусът на завиване на пътното превозно средство е по-голям от радиуса на завоя, то може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна, е настъпило процесното ПТП, при което е пострадала ищцата – тя е получила счупване на долния край на лявата лъчева кост, травма на гръдния кош и повърхностни охлузвания на дясна мишница, корема и двете колена – за период от около два-три месеца, т. е. причинени са й били неимуществени вреди, както и имуществени такива, свързани с разходи за лечение и снабдяване със СМУ, които следва да бъдат обезщетени.

Възраженията на ”Гаранционен фонд”, че ищцата има вина за настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е предприела необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност, като пътник в обществения транспорт, са неоснователни – касае се за ситуация на извънредно и аварийно спиране на автобуса, при което инерцията е тласнала всички пътници напред и част от тях, включително и ищцата по делото, са пострадали – така протокола за ПТП, както и заключенията на вещото лице по комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза.