Акт № 5749 от 10.12.2015, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

20.12.2011 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

11.18

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Красимир Аршинков

Секретар:

Атанас Маскръчки Емилия Дончева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Красимир Аршинков дело номер

20111200600040 по описа за

2011 година

С присъда № 41/04.01.2011 год., постановена по н.о.х.д. № 857/2007 год. на Гоцеделчевския районен съд, подсъдимите Ф. Ф. Х., И. И. Д., И. Х. П. и Ю. К. Ч. /А. К. Ч./, са признати за виновни в това, че в съучастие, първият от тях като извършител, а останалите трима като помагачи, на 26.10.2006 година, в района на с. А., обл. Благоевградска, се опитали да преведат през границата на страната с Р. Гърция три чужди гражданки – О. В. О., А. З. Г., двете от Р. У. и Т. Ш. от Р. У., без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.280, А.2, т.3 във вр. с А.1, чл.18, А.1 и чл.20, А.2 от НК за Х., и чл.280, А.2, т.3 във вр. с А.1, чл.18, А.1 и чл.20, А.4 от НК за останалите трима подсъдими, са им наложени наказания както следва:

1. Ф. Х. е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим и „глоба” в полза на държавата от 1 000 /хиляда/ лева, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл.68, А.1 от НК съдът е привел в изпълнение и наложеното му по н.о.х.д. № 494/2004 година на ГДРС наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим.

2. И. И. Д. е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим и „глоба” в полза на държавата от 1 000 /хиляда/ лева, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл.68, А.1 от НК съдът е привел в изпълнение и наложеното му по н.о.х.д. № 878/2003 година на ГДРС наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим.

3. И. Х. П. е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим и „глоба” в полза на държавата от 1 000 /хиляда/ лева, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл.68, А.1 от НК съдът е привел в изпълнение и наложеното му по н.о.х.д. № 494/2004 година на ГДРС наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим. Постановена е и конфискация на 1/12 ид.ч. от УПИ ХI, имто планоснимачен № 259 в квартал 25 по сега действащия план на с. А., общ. Х., обл. Благоевградска, утвърден със заповед № 2523/1937 год. на ОНС, с площ от 630 кв.м. при изброените съседи, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 85 кв.м. и масивна сграда със застроена площ от 55 кв.м., от които П. притежава 1/3 ид.ч.

4. Ю. К.Ч. /А. К. Ч./ е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и „глоба” в полза на държавата от 1 000 /хиляда/ лева, както и 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. На основание чл.66, А.1 от НК е отложено ефективното изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на присъдата.

В тежест на четиримата подсъдими солидарно са възложени и сторените по делото разноски в размер на 502 /петстотин и два/ лева.

И четиримата подсъдими са атакували в законния срок присъдата, считайки, че е необоснована и незаконосъобразна, както и постановена при съществени процесуални нарушения. Оплакванията им се припокриват относно сочените нарушения, свързани с разпознаването на подсъдимите от чуждите гражданки, назначения преводач от руски език, при положение, че официалните езици на страните им не влюкчват същия, както и липса на убедителни доказателства, че са извършили престъпленията, които са им вменени. Твърди се, че районът, в който са задържани трите чужди гражданки и двама от подсъдимите, е отдалечен от държавната граница и не може да се заключи, че е налице опит за нелегалното и пресичане. Иска се отменяване на присъдата и постановяването на нова изцяло оправдателна такава по повдигнатите обвинения. Защитникът на П. алтернативно поддържа и искане за изменение на присъдата му като явно несправедлива по отношение постановената конфискация, изхождайки, че за същото деяние на останалите подсъдими не е наложено такова наказание. В последната си дума двама от явилите се подсъдими Х. и Д. молят да бъдат оправдани от въззивната инстанция.

Представителят на О. П. – Б. счита жалбите за неоснователни, а изложените в мотивите към атакуваната присъда съображения за убедителни, включително и за повторно повдигнатите пред БлОС възражения, на които е даден отговор от първостепенния съд.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При излагане на възприетите от проверяваната инстанция факти, съдът е предпочел да изложи поотделно конкретното поведение на всеки от подсъдимите, след което е посочил и въз основа на кои доказателства почиват заключенията му. Този подход е допустим, но с оглед традиционното разбиране и за процесуална икономия, въззивната инстанция, приемайки проверяваните мотиви, излага и своя прочит на доказателствената маса по делото. Трима от подсъдимите по делото, без Ч., са осъждани за извършени умишлени престъпления от общ характер, за което са им наложени наказания „лишаване от свобода” в различен размер, с отлагане на ефективното му изтърпяване по реда на чл.66, А.1 от НК. В определения изпитателен срок, заедно с Ч., са развили следната криминална деятелност. На 25.10.2006 год. с подсъдимият Х. се свързал свидетелят К. като му казал, заедно с П., да отидат на среща с Е. Х.. Последният не дошъл на срещата, но К. обяснил и на двамата, че трябва да доведат чужди граждани от Сърница, които подсъдимият Д. ще преведе през границата. По телефона се обадил и Е. Х., което мотивирало двамата подсъдими да се съгласят. К. предоставил на двамата автомобила си, както и пари за гориво. П. и Д. отишли до Сърница, където се срещнали със свидетелките О. В. О., А. З. Г., двете от Р. У. и Т. Ш. от Р. У.. И за двамата подсъдими било очевидно, че и трите не са български гражданки. Потеглили с тях в посока към А., но им се обадил подсъдимият Х., който им казал да оставят жените на моста в близост до с. К., след което Д. да ги заведе пеша до язовира на с. А.. П. продължил с автомобила за с. А., а трите свидетелки, водени от Д. тръгнали през гората, докато стигнали в близост до същото село, където ги предал на чакащия там Х.. След това Д. си тръгнал, но бил заловен от Г. наряд. Преди това П., който се прибрал с автомобила в с. А., дал на Х. две пътнически чанти и раница, собственост на трите чужди гражданки, които последният скрил в плевнята на къщата си, където по-късно били открити. След като Х. пристигнал на мястото на срещата и повел трите жени към граничната бразда, видял, че граничарите спират за проверка тръгналия си Д.. По тази причина той изоставил чужденките и избягА. По-късно, заедно с П. напуснали с. А. и отишли в Р., където били заловени от полицейските органи. Свидетелките О. В. О. и А. З. Г. пристигнали на 21.10.2006 година към 00.30 часа със самолет на аерогара София. Там били посрещнати от четвъртия подсъдим Ю. К.Ч. /А. К. Ч./, който им се представил като М.. Преди това и двете били предупредени, че в България ще ги чака човек, който ще организира прехвърлянето им в Гърция, където ще работят като танцьорки. С такси ги отвел в жилище в Г. София, където преспали, а на другия ден били закарани отново с такси до друго жилище, където към тях се присъединила и третата свидетелка чужденка - Т. Ш. от Р. У.. Там престояли до 25.10.2006 година, след което с такси били превозени до Сърница, с оглед създадената предварителна организация за превеждането им през граница.

Възприетото на практика и от двете инстанции поведение на четиримата подсъдими, почива на събраните със способите на НПК доказателствени средства. На първо място в приобщените по надлежния процесуален ред обяснения на подсъдимите Х., П. и Д., дадени пред съдия в хода на ДП, подробно се описва създадената от трето лице /или лица/ организация за нелегалното прехвърляне на чужди граждани през границата на страната с Р. Гърция, както и конкретното участие на всеки от тримата подсъдими в тази организирана престъпна дейност. Отричането от показанията им на един по-късен етап от наказателното производство, не дава отговор как са били измислени изключително подробните им, детайлни и конкретни обяснения по-рано. Отделно от това обясненията са снети пред съдия, което в случая е безусловна гаранция, че срещу тях не са упражнени психическо или физическо насилие. При наличие на такова от страна на полицията, би било логично да го заяват при разпита им пред съдия, което не се е случило. На следващо място, в кореспонденция с тези им обяснения, са и показанията на свидетелките О. В. О. и А. З. Г., които също при разпита им пред съдия подробно са описали случилото се, включително и конкретното участие в съответния етап на всеки от четиримата подсъдими. Няма причина да не се даде вяра на показанията им, а това, че на практика е било невъзможно да се осигури участието им и в хода на съдебното следствие, не ги опорочава. Районният съд е положил значителни и ясно видими и документално проследими усилия, за да осигури присъствието им, което е останало по независещи от него причини без последици. Отново в подкрепа на възприетите и от двете инстанции за истинни обяснения на трима от подсъдимите пред съдия в хода на ДП, а също и на показанията на двете цитирани свидетелки, са извършените разпознавания на всеки от подсъдимите. В тази насока са несъстоятелни възраженията на защитниците и на четиримата подсъдими, за това, че е нарушена предвидената по закон процедура, както и това, че разпитите на свидетелките, чужди гражданки, са с преводач от руски език, а официалния език на страните им е узбекистански, съответно украински. Междувпрочем, следва да се посочи, че на практика почти всички възражения пред въззивната инстанция са били правени и пред първостепенния съд, който в мотивите си им е дал разбираеми и ясни отговори. Липсва каквато и да било причина, да не се даде вяра на извършените разпознавания, за които съобразно законовите изисквания свидетелките са били разпитвани преди това, още повече, че те са категорични, че са имали достатъчно време и възможност да ги огледат и възприемат добре. А възражението относно участието на преводач от руски език при разпитите им, е получило своя отговор в мотивите към проверявания съдебен акт, поради което е безсмислено неговото приповтаряне. Безспорните разсъждения на съда относно разпространението на руския език в целия СССР, намират практическо потвърждение и в резултата от съдебните поръчки за двете узбекистански гражданки. Видно е, че те са изпратени след превод на руски език, а и са получени отново на руски език, от който след това са преведени на български език за нуждите на поръчващия съд. Ако се приеме, че е допусната грешка от българска страна, включително от МП и МВР на РБ, без отговор остава въпроса защо поръчките са изпълнени и получени в оригинален вид на руски език. По отношение на украинската гражданка Шевченко, съдебната поръчка също е приета на руски език, без възражения от замолената страна, но само при нея отговорът е получен на приетия за официален език в страната – украинския. Няма обаче и намек за неразбиране или пък отхвърляне на искането от българския съд, само защото е изпратено на руски език. Затова и няма причина да се приеме, че атакуваните от защитниците процесуални действия са негодни, защото не са били ясни за разпитваните. Допълнителен аргумент е и липсата на каквото и да било възражение от трите жени, че не разбират руски език, включително и при разпита им пред съдия. А при извършване на разпознаванията от двете гражданки на Р. У., присъстващите поемни лица С.и П. са категорични, че двете жени са са разбирали без проблем с присъстващия преводач от руски език. В подкрепа на приетите и от двете инстанции за истинни обяснения на трима от подсъдимите, дадени пред съдия в хода на ДП, а и на свидетелките от У., са и откритите чанти и раница с багажа им в плевнята на Х., както е обяснено от тях преди това. Все в тази посока са и показанията на свидетелите Пелтеков и Фирков, участвали в задържането на подсъдимите и трите свидетелки, по получен преди това оперативен сигнА. В противоречие с тази група гласни доказателствени средства, към която трябва да се причислят и показанията на свидетеля В. Щ., дадени и в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция, са обясненията на подсъдимите, без Ч., които пред съда са заявили нещо съвсем различно от събраното в хода на ДП и на свидетеля И.. По вече изложените по-горе съображения, съдът не дава вяра на променените едва в хода на съдебното следствие пред първата инстанция обяснения на трима от подсъдимите. Неубедителни са и показанията на свидетеля И., който след пет години от извършване на престъплението, си „спомни” пред БлОС, че Д. и П. са били продължително време на работа на негов обект в Рибарица, когато са били задържани от полицията. При положение, че показанията му са истинни, остава без отговор въпроса, как Д. е задържан от граничния патрул, който му е проверил самоличността, ако се приеме, че е бил по това време в Рибарица. Отделно от това, както обясненията на тримата подсъдими пред съдия в хода на ДП, така и показанията на свидетелките от У., по изложените съображения са приети са истинни, което отхвърля безапелационно възможността И. да е казал истината. Самият той е колеблив в показанията си относно работещите при него като казва, че по-добрите му работници са работили на трудов договор, а останалите на „приятелски начала”. Признава, че Д. и П. не са работили по договор, което съпоставено с това, че са от едно малко населено място, където всички се познават, дава яснота за мотива му да им помогне. По същите съображения не следва да се даде вяра и на показанията на свидетелката Шевченко. Районният съд разбираемо е посочил, че казаното от нея се разминава с разказа на другите две жени, а и направените пред разследващия орган самопризнания на Х., Д. и П., поради което и не следва да им се дава вяра. А и изключително неубедително звучат показанията на една чужденка, която по незнайни причини се оказала в непосредствена близост до държавната граница, където била тръгнала „просто да се разходи”. Ако това е така, следва да се игнорират всички обсъдени по-горе доказателства, които не просто звучат по-убедително, а и взаимно се допълват, изграждайки в пълнота приетото за установено от двете съдебни инстанции. Окръжният съд намира по изложените и от ГДРС съображения, че липсата на обвинение по чл.279 от НК срещу трите свидетелки, не води до извода, че показанията на О. и Г. са лъжливи. Става въпрос за компетенции на държавното обвинение, които са конституционно закрепени, а за верността на показанията им следва да се съди на базата на останалия по делото доказателствен материал, което в случая е сторено. Тук е мястото да се отговори и на възражението, че престъпление опит за превеждане на чужди граждани през държавната граница няма, защото дейците не са заловени да пресичат самата линия, която разделя България и Гърция. Това е безспорно неоснователен аргумент, който не намира никаква подкрепа в твърдяните от съответния защитник нормативни документи, определящи отделни понятия, свързани с държавната граница. Поради значението на държавната граница и реда за нейното преминаване, всяка страна определя система от мерки за нейната защита и гарантиране. В тази посока свидетелят Щ. ясно разясни на страните и съда, че граничната зона е от 15 км., а с. А. попада в тази гранична зона, където са задържани и нарушителките, водени от Х.. Техните показания и самопризнанията на подсъдимите, мястото им задържането – на около 7-8 км от граничната линия, категорично разкриват отпочването на действия с цел преодоляване на съществуващите защитни мерки, създадени от държавата за гарантиране сигурността на границата.