Решение № 10054 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10054 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110162213 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Г. А. А., ЕГН **********, с адрес:

**************, електронен адрес: **********, срещу „БММ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ************************, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми:

1. сумата от

2500 лева – разноски пред касационната инстанция,*************************

2. сумата от 750 лева

- адвокатски хонорар, за която е издаден

**************************

3. сумата от 4423,87 лева - обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот за период о****************************************

4. сумата от 44 лева - обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот за период

**********************************************************************

5. сумата от

15366 лева сума за неоснователно обогатяване************************************************************************ Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че по отношение на издадените изпълнителни листове по влезлите в сила решения на************************************************************************************* Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

В кориците на приложеното за послужван*********************** за сумата от 2500 лева, представляваща направени разноски пред касационната инстанция.

По молба от ************* г. на взискателя „БММ“ ООД, представлявано от М. Д., на основание посочения изпълнителен лист *************************************** 1

По молба от взискателя с вх.

*********************************************************************** платена от взискателя.

С разпореждане от********************************************** недвижим имот.

Въз основа на заявление вх.

№

******************************************************************* принудителното изпълнение.

По молба на М. М. Д. с вх. ***************************

С постановление на ******************************* което постановление е обжалвано от взискателя.

По молба на взискателите, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, на*******************************************апартаментите в гр. Бургас.

С разпореждане о******************************************************* С нарочен протокол о***************************************** С Решение ********************************************************** Видно от приложения по изп. дело ****************************************** Видно от приложеното по изп. дело**************************************** Видно от приложеното за послужване

*******************************************

На

21.10.2022 г. по изпълнително

***********************************************************

По искане на взискателите изпълнителното дело е разпределено на*за продължаван*************************е на съдопроизводствените действия, за което са уведомени двамата взискатели.

На

***************************************************************************************

С разпореждане от

***********************************************************

С постановление от

***************************************************************

Разпореждането от

***************************************************************************************

На *********************************************************** На ********************************************************

Видно от приложения по изп. дело

************************************************

Видно от приложения по изп. дело******************************************** Видно от приложения по **************************************************** Видно от приложеното по ************************************** По настоящото дело е представен изпълнителен***************************************************************** По делото е представен и изпълнителен лист

****************************************************************

Видно от представения по делото цесионен договор от*******************************************

Останалите представени по делото писмени доказателства не изясняват релевантни по 2 делото обстоятелства, поради което съдът не ги обсъжда.

В проведеното съдебно дирене е разпитана свидетелката н************************************************

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

По допустимостта на производството.

Допустимостта на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК се преценява от съда служебно, като наличието на правен интерес и надлежната процесуална легитимация на страните е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Съгласно установената практика на ВКС, защитата на длъжника чрез предявяване на иска по чл. 439 от ГПК е срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, като преценката за допустимост на иска по чл. 439 ГПК включва проверката дали отрицателните твърдения, на които искът е основан, не са вече правно установени от изпълнителното основание, дали не са преклудирани от него и дали по своето естество са годни да погасят правото на принудително изпълнение, включително да отрекат на материалноправно основание титулярството му в лицето на взискателя вследствие на факти, отговарящи на условието в чл. 439, ал. 2 ГПК (в този смисъл е решение № 101 от 1972 г. по гр. д. № 95/72 г. на ОСГК на ВС, определение № 13/2011 г. по т. д № 557/2009 г. на ВКС, определение № 81/2012 г. по ч. гр. д. № 498/2011 г. на ВКС, решение № 71 от 8.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 1755/2024 г.).

Настоящият съдебен състав счита, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, в случаите, в които има образувано и висящо изпълнително производство. Правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитораответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство за принудително удовлетворяване на присъдено вземане, т. е. целта на иска по чл. 439 от ГПК е да се отрече със сила на пресъдено нещо правото на ответника на принудително изпълнение. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При отрицателния установителен иск за оспорване на вземането по реда на чл. 439 ГПК субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението обхващат лицата, за които установяването на недължимост на вземането има правно значение. Следователно за ищеца-длъжник е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 от ГПК единствено срещу лицето, което е носител на процесното вземане, доколкото постановеното решение рефелектира в правната сфера само на това лице. Интересът на длъжника обхваща и осуетяването възможността кредиторът по изпълнителния лист, респективно частният правоприемник на същия, след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело.

Изпълнителният лист удостоверява неговото право на принудително изпълнение.

Както бе посочено, наличието на надлежна процесуална легитимация на страните е положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи служебно през цялата висящност на процеса. Надлежната процесуална легитимация в производството по отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е пряко изводима от посочената разпоредба – това са страните по изпълнителния лист (посочените в него длъжник и кредитор), респективно частният правоприемник на взискателя при условията на чл. 429, ал. 1 ГПК след извършено прехвърляне на изпълняемото право след издаването на изпълнителен лист (разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от ГПК урежда правоприемството в правото на принудително изпълнение). В последния случай надлежен ответник по иска по чл. 439 от ГПК е цесионерът, доколкото взискател в 3 изпълнителното производство може да бъде и лице, нефигуриращо в изпълнителния лист като кредитор (чл. 429, ал. 1, пр. 2 ГПК). Касае се за законово предвидени хипотези на приемство в изпълнителния лист, а не за приемство в изпълнителния процес. Възникналата след влизане в сила на решението изпълнителна сила се разпростира и спрямо правоприемниците на страните по арг. от чл. 429, ал. 1 ГПК. В случаите, в които се отрича правото на принудително изпълнение спрямо лице, за което ищецът твърди да е частен правоприемник на кредитора, това качество приобритател на изпълняемото право следва да се установи от ищеца, доколкото същото е пряко относимо към допустимостта на производството, преценявана на плоскостта на правния интерес и надлежната процесуална легитимация на страните.

В конкретния случай ищецът е изложил твърдения, че предявява отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК срещу ************************ От тези договори се установява следното:

***************************************************************