Определение № 196 от 02.04.2026, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Силистра, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно частно гражданско дело № 20263400500134 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 248, ал.3 ГПК.

Предявена е въззивна частна жалба от Г. Ю. Х. , чрез адв. Ф. И. от СсАК, против определение № 59/18.02.2026 г., по гр. д. № 519 /2025г. на Дуловски районен съд,с което е допълнено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Определение №9/08.01.2026г., постановено по гр.д. № 519/2025г., по описа на РС-Дулово, в следния смисъл:

Осъжда Г. Ю. Х. , да заплати на "МБАЛ - ДУЛОВО" ЕООД с ЕИК: 118502097, със седалище и адрес на управление: гр. Дулово, ул.Розова долина № 37, обл.Силистра, сумата от 550.66 EUR( петстотин и петдесет евро и шестдесет и шест евроцента), (равностойност на 1077.00 лв.), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят счита, че, счита, че не дължи разноски на ответника, тъй като оттеглянето на иска от нейна страна се дължи на поведението на ответното дружество след завеждането му, а също и поради факта, че производствата по трудови спорове са безплатни на за работниците.

В отговора на жалбата, ответникът по нея - МБАЛ – ДУЛОВО ЕООД, ЕИК 118502097, чрез адв. К. С. от СсАК, се позовава на общата разпоредба на чл. 78, ал.4 ГПК и счита, че същата е неоснователна. Освен това, заявява, че обстоятелството, че впоследствие между страните е бил сключен нов трудов договор, не представлява признание на незаконност на уволнението, нито удовлетворяване на предявените искове.

ОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:

Гр. дело № 519/2025 на ДРС е образувано по искова молба,предявена от Г. Ю. Х. , чрез адв. Ф. И., против МБАЛ - ДУЛОВО" ЕООД с ЕИК: 118502097, с петитум съдът да постанови решение, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да признае за незаконно уволнението и и отмени същото, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да осъди ответника да и заплати обезщетение за оставането и без работа, вследствие на незаконното уволнение за периода от 31.10.2025г. до 30.04.2025г., в случай, че продължи да бъде безработна, както и да и присъди направените по делото разноски.

1

С определение № 9/08.01.2026 г., постановено по гр. дело № 519:2025 г. ДРС е прекратил производството по делото, поради оттегляне на иска, преди първото по делото съдебно заседание. Молбата, с която е сезиран за оттеглянето на иска от страна на ищцата съдържа само това искане, но няма обяснение за причините.

Според съществуващата практика на ВКС, при прекратяване на производството поради оттегляне на иска от работника по дело за отмяна на уволнение, когато работникът е възстановен на работа преди първото съдебно заседание, въпросът за дължимостта на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника (работодателя) се решава съгласно чл.

78, ал. 4 ГПК и трайната съдебна практика по прилагането му. В този смисъл, възражението на жалбоподателката, че работниците не дължат разноски е неоснователен. Правото на ответника да претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение, възниква, ако тези разноски са сторени след получаване на препис от исковата молба и преди ответникът да е узнал за прекратяването на производството. Не съществува законово изискване възнаграждението да е платено след определен момент, стига да е във връзка с висящото производство

Все пак, съществува изключение, което най – новата съдебна практика налага като трайна тенденция, особено по трудови дела. В случая следва да се съобразят следните обстоятелства:

С молба вх. № 175/14.01.2026 г. ДРС е сезиран с искане по чл. 248 от страна на "МБАЛ - ДУЛОВО" ЕООД за допълване на прекратителното определение , като бъдат присъдени в негова полза разноски .

Въпреки, че и е дадена възможност за становище по чл. 248, ал.2 ГПК, ищцата не е взела такова пред РС и производството по чл. 248 ГПК е приключило с обжалваното понастоящем определение № 59/18.02.2026 г., по гр. д. № 519 /2025г. на Дуловски районен съд.

Едва с жалбата става ясно, че исковата молба е оттеглена, тъй като ищцата впоследствие е сключила нов трудов договор с ответника.

Този факт се признава от "МБАЛ - ДУЛОВО" ЕООД с ЕИК: 118502097 в отговора.

Следователно, за ищцата няма правен интерес да поддържа иска и доводът, че сключването на нов трудов договор, изложен от ответника в отговора, не означава, че признава незаконността на уволнението, нито останалите искове, заведени от нея, е неоснователен.

Ако прекратяването на делото е поради оттегляне на иска, а работодателят не е дал повод за завеждане на делото или не е извършил действия, които да погасят спорното право след предявяването на иска, разноските за адвокатско възнаграждение на работодателя се възлагат на работника. Ако обаче работодателят е дал повод за завеждане на делото и впоследствие с поведението си е довел до отпадане на правния интерес (например е възстановил работника на работа след завеждане на иска), разноските се възлагат на работодателя. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл. 78 ал. 2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора. В този см. Вж. (Определение № 3117/17.06.2025 г. по ч.гр.д. № 2023/2025 г. на ВКС, III г.о. Определение № 206/20.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4041/2024 г. на ВКС, II г.о. От тези решения се вижда, че всъщност практиката стига до другата крайност, че в подобна хипотеза разноските се възлагат на ответника, но в случая ищцата не 2 претендира такива.

Не може да се възприеме аргумента на въззиваемия, че фактът, че е назначена отново на работа ищцата, не означава, че признава незаконността на уволнението.

Обстоятелството, че тя заема същата длъжност е достатъчно да се приравни новото и назначаване на възстановяване и да се възприеме хипотезата, изложена в горепосочената съдебна практика, съгласно която тя не дължи разноски в настоящия случай.

С оглед на гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и постановено ново, с което да се отхвърли молбата по чл. 248 ГПК на въззиваемия за присъждане на разноски.

Водим от горното ОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 59/18.02.2026 г., по гр. д. № 519 /2025г. на Дуловски районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявената от адв. К. С. от АК-Силистра, в качеството на пълномощник на „МБАЛ - Дулово“ ЕООД в срока по чл. 248, ал. 1ГПК, молба с искане да се допусне допълване на Определение № 9/08.01.2026г., като в полза на ответника бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1077.00лв., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му от страните по делото с частна жалба пред Върховния Касационен съд на РБългария.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3