Решение № 22 от 03.01.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 22

Хасково, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на втори януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ СОТИРОВ ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20247260701373 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ю. А. О. – гражданин на Сирия, против Решение № 11886/14.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Като основания за отказа в акта на административния орган били изложени съображения, че не са били налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански статут и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавната агенция за бежанците считала, че не можело да се направи обоснован извод за наличието на вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Сирия. Макар административният орган да оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, той не определял насилието във всички части на страната като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че били налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, вр. чл. 9, ал. 5 ЗУБ – възможност за ползване на ефективна закрила в част от държавата на произход. Анализът на изложената в решението обстановка в Сирия бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на кандидата. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидатът. Същевременно органът не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на кандидата в Сирия и региона на страната, в който той евентуално би бил върнат със семейството си. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване по чл. 8, ал. 8, вр. чл. 9, ал. 5 ЗУБ, административният орган не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на сочените разпоредби органът трябвало да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част от държавата. Освен това трябвало да извърши обоснована преценка за действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. В оспорения административен акт липсвало изследване на възможността кандидатът да пътува до конкретно посочения регион на Сирия в настоящия момент. Нямало анализ на риска от подобно пътуване или законността на влизането в страната именно в тази обособена част от държавата, която била счетена за сигурна. Същевременно не били анализирани и пречките за установяване в конкретната област на Сирия, които били от финансов и битов характер, предвид материалните затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Изложените съображения в атакувания административен акт били незаконосъобразни, тъй като административният орган необосновано и с противоречиви мотиви, относими само към една област в Сирия, стигал до заключение за състоянието на безогледно насилие в цялата страна. В същото време не се кредитирал фактът, че причините за напускане на страната били свързани с актове на несигурност и насилие именно в конкретното място на живот, което не било изследвано от административния орган. Следователно атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС, според които към момента на произнасяне на заявлението за убежище приемащата държава трябва да вземе под внимание както общите условия в обособената част от държавата на произход, така и личните обстоятелства на кандидата. В решението на административния орган липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидата в Сирия, и обстановката в област Хасака. Същевременно органът си противоречал в анализа си, опитвайки се да докаже, че при евентуално завръщане кандидатът би могъл да води нормален живот. Поради това не били разгледани по същество причините за напускане на местоживеенето на кандидата вследствие на основателен страх от преследване именно там. На това основание обжалваният акт се считал за незаконосъобразен, тъй като административният орган не обсъдил всички факти и обстоятелства и произнесъл решението си при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Моли се за отмяна на обжалваното решение.

В съдебно заседание оспорващият не се явява. Жалбата се поддържа от назначения му процесуален представител.

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в представен по делото писмен отговор, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Навежда доводи в насока направен от административния орган задълбочен анализ, обхващащ всички релевантни факти и обстоятелства от административното производство. Не били допуснати административно производствени нарушения, правилно бил приложен материалният закон, поради което жалбата следвало да бъде отхвърлена.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, посочва, че административният орган правилно е анализирал заявената история, видно от която жалбоподателят целял да се установи в Германия при свой роднина, но бил задържан в България. Правилно била установена липсата на предпоставките, визирани в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Предлага решението на административния орган да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба № УРИ 105450-5640/03.09.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – София, жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), където е регистрирана с рег.№ УП-34554/12.09.2024 г. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-34554/12.09.2024 г., в който е вписан с имената Ю. А. О., от мъжки пол, роден на [дата]. в С., обл.Идлиб, Сирия, с идентичен постоянен адрес, гражданин на Сирия, етническа принадлежност: арабин, религия – ***, основно образование, без професия, семейно положение – [семейно положение], без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца - родители, братя, сестри, съпруга и едно дете. С изключение на две от сестрите и единия брат на чужденеца, които същият е посочил, че се намират в Германия и Нидерландия, всички други негови близки са останали в Сирия. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С Писмо рег. № УП-34554/13.09.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от Ю. А. О., молба за закрила. В писмо с рег. № 18262/31.10.2024 г. на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 25.09.2024 г., в което същият е потвърдил дадената при попълването на регистрационния лист информация. Заявил, че не е използвал други имена или псевдоними и че притежава само сирийско гражданство. Споделил, че има брат и сестра в Германия, както и друга сестра в Нидерландия. Потвърдил, че на 18.09.2024 г. напуснал бежанския лагер и заминал за Германия при брат си и сестра си, но бил задържан от властите и върнат в България. Не успял да представи документи за самоличност, но в Сирия притежавал национален паспорт и семейна книжка. Заявил, че е [семейно положение] за С. А. З., на ** години - сключили религиозен брак през 2022 г. в област Идлиб. В момента съпругата и детето му се намирали в [населено място], Сирия, и не го придружили поради финансови затруднения и трудности на пътя. Последният му адрес в Сирия бил в [населено място], след което през 2020 г. се преместил в [населено място]. На 16.08.2024 г. напуснал Сирия нелегално, преминавайки границата с Турция, където останал осем дни, преди да тръгне за България. Споделил, че не потърсил временна закрила там, тъй като турските власти спрели да регистрират сирийци, а отношението към тях било лошо. На 29.08.2024 г. влязъл нелегално в България през зелена граница с група от 40 души и бил задържан от полицията. Не притежавал разрешение за пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Това била първата му молба за международна закрила. Чужденецът заявил, че не е бил арестуван, осъждан, нито заплашван в родината си или в друга държава. Принадлежал към арабската етническа група и изповядвал ислям –***. Не бил срещал проблеми поради етническата или религиозната си принадлежност. Не бил член на политически партии или организации. Той потвърдил, че в Сирия останали майка му, баща му, един брат, две сестри, съпругата и детето му. Завършил основно образование и работил в селското стопанство. Не бил отбил военна служба. Напуснал Сирия заради войната, тежките икономически условия и невъзможността да изхранва семейството си. Районът му бил контролиран от Ф. А.. Станал свидетел на бомбардировки, но не бил лично заплашван или пострадал. Търсещият закрила заявил, че би се върнал в Сирия, ако войната приключи. Молбата за закрила в България подал заради задържането му от полицията. Целта му била да достигне Германия, да се събере със семейството си и да създаде по-добър живот.

С Решение № 11886/14.11.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 27.11.2024 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 02.12.2024 г. и регистрирана с вх.№ УП-34554/02.12.2024 г. по описа на ДАБ при МС.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания също в присъствието на преводача и на разбираемия за търсещия закрила език.