Решение № 4477 от 07.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4477 гр. Пловдив, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330113095 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 109 ЗС и чл.

45 ЗЗД, предявени от Е. Д. срещу Е. А..

Ищецът твърди, че е собственик на СОС с идентификатор **** по КК на гр. П..

Ответникът бил собственик на обекта над неговия с идентификатор .18, като от години съществувал теч, които се отразявали върху кухнята, банята, тоалетната и коридора.

Това състояние съществувало от години, като били компрометирани и кухненските шкафове. Предвид горното се иска ответникът да бъде осъден да извърши необходимия ремонт за да преустанови теча, да заплати сумата от 5000 лева за нанесените имуществени вреди на собствения му апартамент, ведно с обезщетение за забава в размер на 1523.62 лева, както и сумата от 1000 лева за неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на 304.73 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. В о.с.з. оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът е прекъснал тръбата, която е отводнявала банята и кухнята на апартамента му, от което станало наводнение.

С определение от последното о.с.з. размерът на иска за заплащане на обезщетение е изменен от сумата от 5000 лева на сумата от 13448.17 лева, а искът за обезщетение за забавено плащане от сумата от 1523.62 лева на сумата от 4097.95 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със 1 становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 109 ЗС:

Искът с правно основание чл. 109 ЗС служи за защита на правото на собственост срещу неоснователното въздействие и посегателство върху обекта на собственост. От характера на този иск следва, че всяко увреждащо въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна защита, т.е. всяко въздействие, което противоречи на установения правен режим на имотите и по този начин накърнява чужди права. На петиторна защита подлежи всяко неоснователно въздействие, създаващо обективни пречки за ползване на имота от собственика.

Между насрещните страни по делото не е спорно, че ищецът е собственик на апартамент ***, *** с идентификатор **** по КК, а ответникът е собственик на апартамента над неговия с *** и идентификатор ****, като това се доказва и от приложените нотариални актове и приетата СТЕ. Във второто о.с.з. ответникът заявява, че е прехвърлил имота на сина си в хода на делото през месец март 2023 г., но не представя доказателства в тази насока. Дори да се приеме това твърдения е налице приемство в хода на процеса и производството продължава между същите страни на основание чл. 226, ал. 1 ГПК.

За установяване съществуването на теч и последиците от него е допусната и приета СТЕ от 07.07.2023 г., която дава отговор на поставените от страните въпроси след оглед на имота на ответника. Съгласно експертизата в апартамент *** са налице вреди, причинени от течове по таваните в кухнята, коридора, банята и тоалетната.

Констатирано е подкожушване и мухъл, както и подуване и измятане на подови настилки в кухня и хол, подуване и измятане на кухненско обзавеждане и силно корозирал корпус в долната му част на перална машина в кухнята. Вещото лице не може да определи точен момент на нанасяне на щетите. Вещото лице посочва, че в **** са налице повреди, неизправности и въздействия върху ВиК инсталацията, подовото покритие и други елементи, които да водят до течовете. Констатира наличието на компрометирано канализационно отклонение, което отводнява кухненската мивка и подовия сифон в банята, което в момента не се използвало, а отпадната вода се събирала в съдове и се изхвърляла в тоалетната чиния. Подовият сифон в банята на **** бил замазан с циментово-пясъчен разтвор и лепило и практически банята била без сифон. Липсвала и мивка. В **** били налични следи от течове по подовото покритие на кухнята, плотовете на долните кухненски шкафове, както и долната част на южната стена на кухнята в обема на шкафа под кухненската мивка. Компрометирана от течове и влага била и касата и вратата на банята. В т. 5 вещото лице дава заключение, че неизправностите в **** е възможно да предизвикат течовете, констатирани в апартамент *** и че е налице пряка причинно-следствена 2 връзка между неизправностите и вредите от течове. Вещото лице сочи, че част от хоризонталното канализационно отклонение, което отводнява подовия сифон в банята и кухненската мивка в жилището на ответника просича междуетажната плоча и се включва във вертикалния канализационен клон в обема на тоалетното помещение на апартамент ***. Част от тръбата била отрязана и на нейно място монтирана гофрирана тръба на канализационното отклонение. При огледа от 06.07.2023 г. в жилището на ответника било установено, че канализационното отклонение не се ползва, защото е компрометирано и причинявало течове в апартамент ***. Подовият сифон в банята бил замазан с циментово-пясъчен разтвор и лепило. При изслушването си в о.с.з. вещото лице конкретизира, че счита, че щетите са се появили при съществуването на тръбата към канализационното отклонение. Запушването на тръбата довело до препълване на банята. Констатирани били следи от теч от покрива на сградата по тавана в кухнята на ответника, но той не се отразил на апартамента на пети етаж. Заключението е обосновано и пълно и следва да бъде кредитирано.

При така събраните доказателства съдът намира, че с категоричност се установява наличието на актуален теч от банята на апартамента на ответника, отразяващ се в апартамента на ищеца и създаващ пречки за упражняването на правото му на собственост, като към настоящия момент е довел до компрометиране на покритието на тавани в кухнята, коридора, банята и тоалетната, подуване и измятане на подови настилки в кухня и хол, подуване и измятане на кухненско обзавеждане и силно корозирал корпус в долната му част на перална машина в кухнята. Поради това, претенцията по чл. 109 ЗС се явява установена по основание, като търсената защита е съответства на нарушението.

От приетите доказателства не се доказва към момента на приключване на съдебното дирене течът в апартамента на ответника да е отстранен. Установяват се ремонтни работи по тръбата отводняваща сифона в банята, но няма категорични доказателства за преустановяването на теча, предвид състоянието на помещението и запушването на отводнителната тръба от самия ответник.

Ето защо претенцията по чл. 109 ЗС следва да бъде уважена.

Възраженията на ответника за друг произход на течовете в апартамента на ищеца не се установяват от приетите доказателства. По делото няма събрани доказателства за това ищецът да е запушил хоризонталното канализационно отклонение от инсталацията на апартамента на ответника, преминаващо през плочата.

Към настоящия момент същото в действителност е отрязано, но на мястото на липсващата част е поставена ПВЦ тръба, която изпълнява същата функция.

Нормалното ползване на това отклонение се препятства от действия на ответника, който е запушил същото с циментов разтвор. Извършваните от него действия по събиране на водата в съдове и изсипването й в тоалетната, не може да се приеме, че 3 отстраняват неправомерното поведение предвид данните за вреди от влага и в неговото жилище.

Относно иска по чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди:

За уважаването на претенцията в тежест на ищеца е да установи, че е собственик на процесния имот на посоченото основание, съществуването на теч от имота на ответника, в причинна връзка с които се е стигнало до нанасянето на посочените в исковите молби вреди и размера на обезщетението.

При така разпределената доказателствена тежест претенцията се явява основателна, поради следните съображения:

Приетата по делото СТЕ констатира освен актуалния теч и съществуващите в апартамента на ищеца увреждания в кухнята, коридора, банята, тоалетната и хола.

Посочено е, че е налице пряка причинно следствена връзка между неизправностите в **** и вредите от течове в апартамент ***. Предвид това, съдът намира, че с категоричност се установява, че вследствие поведението на ответника, изразяващо се в неотстраняване и предизвикване на теч в собствения си апартамент, са били нанесени вреди в жилището на ищеца. Това деяние се явява противоправно, тъй като противоречи на общата забрана да не се вреди другиму, предвидена в чл. 45 ЗЗД.

Претенцията се явява основателна за доказаните по делото вреди в помещенията на обекта. Посочената от вещото лице в експертизата стойност за отстраняването им се равнява на сумата от общо 13448.27 лева. Ищецът претендира 13448.17 лева, поради което искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Неоснователен е искът за плащане на обезщетение за забава. В действителност съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, ответникът се счита в забава и без покана.

За да се присъди обезщетение за забава обаче следва да се установи конкретният или поне приблизителен момент на нанасяне на вредите в обема, в който съществуват в момента. От събраните по делото доказателства не се установява такъв. В заключението си вещото лице посочва, че щетите в апартамента са от минал период, но не може да се ангажира с неговата продължителност, като заявява, че нямало как да го определи, обоснове и докаже по категоричен начин. Разпитаната по делото свидетелка също не дава конкретни сведения за времето, когато са били нанесени вредите. Тя заявява, че последният теч (за който и е съобщено), бил от лятото на миналата година (2022г.), но и че течовете били непрекъснати през последните 10 години, както и че в апартамента на ищеца е правен ремонт. Тези обстоятелства не могат да обосноват извод за конкретен момент на настъпване на уврежданията в обема констатиран от вещото лице, защото са прекалено общи. Няма никакви ясни данни за това в кой помещения на ищеца се е появил теч, какви вещи е увредил и кога точно е станало това.

След като не се установява конкретен или поне приблизителен момент на 4 нанасяне на вредите преди подаването на исковата молба, искът за заплащане на обезщетение за забава е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Относно иска по чл. 45 ЗЗД за неимуществени вреди:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики- характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

В настоящия случай, претенцията е предявена за неимуществени вреди причинени от увреждането на собствена вещ. Предвид засегнатото благо- право на собственост върху предмет, този вид вреди не са неизменна част от самото физическо увреждане. Възможно е такива да настъпят, но следва конкретно да бъде установено как това увреждане се е отразило на физическото състояние, здравето и психиката на собственика. Наличието на неимуществени вреди не може да бъде изведено пряко от самото повреждане на вещта.

Текстът на чл. 51, ал. 1 ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всяка вреда, която е пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и е непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. (Решение № 449 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3696/2007 г., IV г. о.)

От събраните доказателства не се доказва при условията на пълно и главно доказване повреждането на вещите да се е отразило пряко на физическото или психическото състояние на ищеца. Изложените от свидетелката К. показания, относно въздействието на течовете върху ищеца, се изчерпват с отношенията с дъщеря му: че тя се е преместила в друг семеен имот и че му е мъчно да живее сам. Тези данни не са достатъчни за обосноваване на извод за настъпили неимуществени вреди, защото не се доказва какво е било конкретното поведение на третото за спора лице, кога са се реализирали събитията и какви са взаимоотношенията между тях.

Разпечатката съдържа 38 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2339bfff-1176-4f80-bda3-72c16a301698