Решение № 594 от 23.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Бургас, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262100501007 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Агенция „Митници“ – ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №902/07.04.2026 г., постановено по гр. дело №6438/2025 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен иска на въззивника против Н. К. К. - М. за осъждането й за заплащане на следните суми: сумата от 3 043 евро /5951.59 лв./ главница, представляваща щета на бюджета от неначислените и несъбрани дължими такси в резултат на незаконосъобразното поведение на служителя, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.12.2022 г. както и сумата от 3 043 евро /5 951. 59 лв./ - главница, представляваща щета на бюджета от неначислените и несъбрани дължими такси в резултат на незаконосъобразното поведение на служителя, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането– 19.01.2023 г. и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата сумата от 500 € - направените по делото разноски.

Въззивникът споделя изводите на съда, че държавният служител Н. К. К. - М. е допуснала нарушение, тъй, като за периода 21.-22.12.2022 г. от 20.00 до 08:00 часа и за периода 18.-19.01.2023г. от 20.00 до 08.:00 часа на МП Лесово, Трасе 3 - Изход тежкотоварни автомобили, при изпълнение на служебните си задължения, при обработка на товарни автомобили, двукратно е генерирала нулеви квитанции в модул ПТРР, с вписано разрешително образец 5, вместо образец „4а“. но намира неправилни фактическите и правни изводи, че в конкретния случай липсва форма на вина „груба небрежност“, както и че не е налице доказана имуществена вреда за държавата, като тези изводи са в явно противоречие със събраните по делото доказателства и с приложимата нормативна уредба. Оспорва извода на съда, че обстоятелства като повишена натовареност, кадрови дефицит и интензивен трафик могат да обосноват липса на вина у ответника, тъй като тези фактори не дерогират нормативно установените служебни задължения и не освобождават служителя от отговорност за правилното изпълнение на възложените му функции.

1

Въззивникът излага съображения, че при обработване на тежкотоварните автомобили на трасе „изход“ митническите служители са длъжни да въведат коректно данните в системата ПТРР въз основа на представените документи, включително ЧМР, и да приложат съответния разрешителен режим, а в случая ответницата е въвела неверни данни, отбелязвайки разрешително „5“ вместо „4а“, което довело до неприлагане на правилния режим и до неизвършване на продажба на разрешително образец „4b“. Излага съображения, че разрешителните образец „5“ и „4а“ уреждат различни хипотези на превоз - първото касае двустранен превоз между Република България и Република Турция, докато второто се отнася до превоз между Република България и трета страна. В тази връзка неправилното въвеждане на данните в системата води до неправилен извод относно вида на превоза и така - до неизпълнение на задължението за събиране на дължимите такси. Според въззивника това поведение представлява съществено отклонение от дължимия стандарт на грижа и попада в хипотезата на груба небрежност. В настоящия случай видно от CMR, износна митническа декларация, фактура и транзитна декларация, се касае за превоз до Ирак и до Азербайджан, като превозното средство преминава транзит през Турция. За товара следва да бъде представено пред митническите служители разрешително образец 4а, което дава възможност за превоз между Република България и трета страна без заплащане на такса от страна на турски превозвачи, а ако това не е налично на водача на турския товарен автомобил се продава в граничния пункт разрешително образец „4b“.

Въззивникът оспорва извода на съда, че са били дадени указания за приложение на Спогодба за международни превози на пътници и стоки по шосе от 16.04.1977 г.

(Спогодбата), на турските превозвачи да се предоставя възможност да представят необходимите разрешителни, вместо да бъдат задължавани да закупуват такива. В тази връзка се позовава на писмо изх.№ 08-00-00- 921/15.08.2017 г. на директора на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" до Директора на Агенция „Митници", рег.№ 32-231214/18.08.2017 г. при Централно митническо управление на АМ изрично е посочено, че ако турският превозвач не може да представи изискуемото еднократно разрешително, да се преминава към процедурата, предвидена в чл. 99 от Тарифа №5. Към писмо с peг. №32-234929/23.08.2017 г. на заместник директора на Агенция „Митници" е приложено полученото писмо от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация". Митническите органи имат достъп в деловодна система АИДА до писмото на директора на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Според въззивника, съдът е пропуснал съществена част от писмото на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, приложение към горецитираиитe указания. Признава че в писмото е посочено че при констатирано нарушение на разрешителния режим, митническите служители следва да разрешат на турските превозвачи да представят изискуемото еднократно разрешително, съответващо на вида на извършения превоз, установен към момента на контрола по ПТРР, но ако турският превозвач не може да го представи, се преминава към процедурата, предвидена в чл.99 от Тарифа №5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта и съобщения. В случая Н. К. не е представила първо възможност на шофьора на тежкотоварния автомобил да се сдобие и да представи пред митница разрешително образец „4а“, а ако не го стори – да премине към събиране на таксата предвидена в чл.99, ал.1, т.2 от Тарифа № 5 - в размер на 6 086,00 € .

Въззивникът оспорва извода на съда, че не е доказана настъпила вреда, т.к. е установено, че не са събрани такси в общ размер на 6 086,00 € евро ( 2х 3000 евро + 2х 43 евро), което само по себе си представлява имуществена вреда за държавата. Намира, че това че съдът не е установил с категоричност с какъв вид разрешително фактически е преминал превозвачът, не води до отпадане на вредата, а потвърждава наличието на пропуск в контролната дейност, който е пряка последица от неправомерното поведение на ответника.

Според въззивника липсата на надлежно упражнен контрол и неизвършването на дължимите действия по събиране на таксите обуславят пряка причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен резултат. Според въззивника обстоятелството, че за периода 12.05.2018 г. 12.05.2023 г. на МП „Лесово“ е нямало регистрирани продадени разрешителни образец „4а“ на турски превозвачи, не означава, че такива не е следвало да бъдат продавани, още повече, че видно от представената справка за продадени разрешителни, са налице продажби на разрешителни „4а“ на други митнически пунктове в Агенция „Митници“, като например МП Капитан Андреево, който също както и МП Лесово е част от структурата на ТД Митница Бургас.

Въззивникът цитира и се позовава на нормите на чл.4, ал.1 „Правила за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния 2 режим", утвърдени със Заповед № 3AM-841/03.12.2012 г. на директора на Агенция ..Митници" (Правилата), относно контролните действия на митническите служители по отношение на разрешителния режим и събирането на пътни такси на излизащи от Република България пътни превозни средства (ППС). С тях обосновава извод, че предвид липсата на разрешително „4а“ за извършения превоз, Н. К. е следвало да продаде на водачите на тежкотоварните автомобили разрешително „4b“ и да събере изискуемите такси, което неизпълнение е довело до имуществените вреди в размер на 6 086,00 С евро (2 х 3043) € . Въззивникът излага съображения, с които оспорва изводите на съда, основани на показанията на св. А. К., като заявява, че същата не разполага с преки и непосредствени впечатления относно твърдяното нарушение, а излага общи твърдения, свързани единствено с организацията на работния процес; намира, че свидетелката е пряко заинтересована от изхода на делото, т.к. срещу нея е образувано гражданско дело № 6426/2025 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, по което ищец е Агенция „Митници”, като искът е предявен на същото правно основание - чл. 101, ал. 1 от Закона за държавния служител.

Въззивникът излага съображения, с които оспорва извода на съда за липса на предпоставките по чл. 101, ал. 1 от ЗДСл. Заявява, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността - противоправно поведение, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения, вина под формата на груба небрежност, настъпила имуществена вреда и пряка причинно- следствена връзка между поведението и вредата.

Намира, че ответникът като дългогодишен митнически служител е запозната с нормативната уредба и служебните си задължения, поради което въвеждането на неверни данни и несъбирането на дължимите такси представлява именно такава липса на елементарна грижа.

Въззивникът се позовава на съдебна практика, за да обоснове извод, че са налице вреди, причинени виновно, при форма на вина груба небрежност. Обстоятелството, че служителят има положителна атестация не изключва възможността в определен момент да прояви груба небрежност при извършване на служебните си задължения. Според въззивника съдът не е съобразил и обстоятелството, че за същото нарушение на ответника е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В последствие същият е бил възстановен на работа, но не поради липса на извършено нарушение, а поради допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на дисциплинарното производство. В постановеното съдебно решение по административното дело е прието, че ответникът безспорно е извършил нарушение на служебните си задължения, като отмяната на дисциплинарното наказание е основана единствено на процесуални пороци.

Въззиваемият – ответник Н. К. К., чрез адв. Нейчев представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК отговор на жалбата, с който излага съображения за потвърждаване на решението.

Според въззиваемата, с оглед разпределението на доказателствената тежест в доклада по делото, ищецът следва да докаже, а ако не го направи - да понесе последиците от недоказването на елементите от фактическия състав, на кой то е основан иска - кумулативно наличие на незаконосъобразно действие/бездействие на държавния служител; наличие на вина у дееца под формата на умисъл или груба небрежност; настъпване на имуществени вреди за държавата или гражданите, както и пряка причинно- следствена връзка между незаконосъобразно то поведение на служителя и настъпилите вреди. Намира, че ищецът не е доказал пълно и главно наличието на тези елементи. Намира за съществено, че е налице поредица идентични по фактическо и правно основание искови производства, водени от Агенция „Митници“ срещу митнически инспектори, колеги на ответницата, предявени при еднаква фактическа обстановка, по част от които са постановени първоинстанционни съдебни решения, с които са отхвърлени предявените искове като неоснователни.

Въззиваемата споделя извода на първоинстанционния съд за липса на „груба небрежност“. Намира, че макар формално да е извършено описаното нарушение, не може да се приеме, че е осъществено при наличие на „груба небрежност“, тъй като се касае за техническа грешка и недоглеждане, поради огромната натовареност на работното място на ответницата, натрупана умора с оглед дългите нощни смени, напрежението, при което работят служителите на Агенция „Митници“, което е установено от събраните гласни доказателствени средства – излага съображения и се позовава на показанията на св.К. в тази връзка. Намира за неоснователно се явява възражението на въззивника, че процесиите деяния са извършени умишлено. Въззиваемата споделя извода на съда, че е спазвала практиката, наложена от указанията на ръководството на митниците, което практически изключва нейната груба небрежност. Това следва и от обстоятелството, че при условията на изключителна натовареност на работния процес за целия период, в който е заемала тази длъжност, не е допуснала други нарушения на служебните си задължения.

Разпечатката съдържа 23 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23398926-814e-46e8-86aa-9c94a441cd1b