Решение № 18102 от 25.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18102 гр. София, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110107785 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с молба от 115711/14.04.2026 г., срещу В. П. В., Н. С. Т. и Р. С. Т., за осъждане на всеки от тях да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 44805, както следва:

1/ В. П. В. – 2/4 от общото задължение, равняващи се на: 843.23 евро стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /24.03.2026 г./ до окончателното изплащане на сумите; 101.17 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо от 15.08.2024г. до 26.02.2026 г., 12.03 евро – цена на услуга за дялово разпределение за периода м.05.2023г. м.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /15.12.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите, както и 2,71 евро – мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение, дължимо за периода от 16.07.2023г. до 26.02.2026 г.

2/ Н. С. Т. - 1/4 от общото задължение, равняващи се на: 421.61 евро стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /24.03.2026 г./ до окончателното изплащане на сумите; 50.59 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо от 15.08.2024г. до 26.02.2026 г., 6.01 евро – цена на услуга за дялово разпределение за периода м.05.2023г. м.04.2025г., ведно със законната лихва 1 от датата на депозиране на исковата молба /15.12.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите, както и 1.35 евро – мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение, дължимо за периода от 16.07.2023г. до 26.02.2026 г.

3/ Р. С. Т. - 1/4 от общото задължение, равняващи се на: 421.61 евро стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /24.03.2026 г./ до окончателното изплащане на сумите; 50.59 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо от 15.08.2024г. до 26.02.2026 г., 6.01 евро – цена на услуга за дялово разпределение за периода м.05.2023г. м.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /15.12.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите, както и 1.35 евро – мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение, дължимо за периода от 16.07.2023г. до 26.02.2026 г.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него, от една страна, и В. П. В. и Т. П. В. /наслодедател на останалите двама ответници/ от друга страна, е съществувало облигационно правоотношение по силата на договор при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона – в резултат на притежаваното от тях право на собственост върху недвижимия имот. Сочи, че Т. В. е починала на 10.01.2026 г., като е оставила за наследници по закон дъщерите си Н. Т. и Р. Т., които отговарят за пасива на наследството.

Сочи, че за процесния период е доставил топлинна енергия в гореописания недвижим имот, която не е заплатена от ответниците.

Моли съдът да осъди ответниците да заплатят гореописаните задължения, равняващи се по размер на притежаваната идеална част от правото на собственост върху недвижимия имот. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците не подават отговор на исковата молба.

С молба, постъпила след срока за отговор, ответникът Н. С. Т. сочи, че е изплатила в цялост сумите, предмет на исковата претенция, поради което моли да не бъдат допускани исканите от ищеца експертизи.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответниците, в качеството им на собственици, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

2

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

В конкретния случай, по делото е безспорно между страните, че в рамките на исковия период ответниците са притежавали правото на собственост върху имота в сочените в исковата молба квоти.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците притежават надлежна материалноправна легитимация да отговарят по предявените искове.

Видно от цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, собствениците на топлоснабдения имот, са обвързани по силата на закона от облигационно отношение с ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същите дължат заплащане на цената на доставяната до имота им топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява потребителите да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното:

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

В случая, като безспорни са отделени обстоятелствата, че ищецът е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период в посоченото количество, отговарящо на претендираната стойност, както и че в сградата е извършвано дялово разпределение.

С оглед на това, предявените главни искове се явяват изцяло 3 основателни.

Основателно е искането за присъждане на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до плащането.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главно задължение и забава в погасяването на същото.

Между страните не е налице спор относно липсата на своевременно плащане на задълженията за потребена топлинна енергия за имота, поради което и предявените акцесорни искове се явяват основателни.

Признава се ищеца, а и се установява от представеното от ответника Н. Т. към молба от 26.06.2026 г. платежно нареждане /л. 54/, че на 10.06.2026 г. ответниците са извършили по сметка на ищеца цялостно плащане на сумата по исковата претенция, с което са погасени главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, законните лихви върху тях от датата на исковата молба до датата на плащането /общо 38.03 евро/, мораторните обезщетение върху двете главници, представляващи предмет на предявените искове.

На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, след съобразяване на настъпилите след подаването на исковата молба факти от значение за спорното право, а именно – извършеното от ответниците цялостно погасяване на претендираната от ищеца сума в хода на висящия исков процес, съдът намира, че предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане в хода на процеса.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски /с оглед извода за основателност на предявения иск/, има единствено ищецът в производството.

Предвид изложеното, в тежест на ответниците следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в производството в размер на сумата от общо 411.60 евро, от които: 306.78 евро – държавна такса, 2.56 евро – такса за издаване на съдено удостоверение, както и определеното от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, възлизащо общо на сумата от 102.26 евро, дължими от ответниците, съобразно сочената от ищеца квоти.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т Х В Ъ РЛ Я като погасени чрез плащане в хода на процеса предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу В. П. В., ЕГН **********, Н. С. Т., ЕГН ********** и Р. С. Т., ЕГН **********, за осъждане на всеки от тях да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за 4 топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, аб. № 44805, както следва:

1/ В. П. В., ЕГН ********** – 2/4 от общото задължение, равняващи се на: 843.23 евро - стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /24.03.2026 г./ до окончателното изплащане на сумите; 101.17 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо от 15.08.2024г. до 26.02.2026 г., 12.03 евро – цена на услуга за дялово разпределение за периода м.05.2023г. м.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /15.12.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите, както и 2,71 евро – мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение, дължимо за периода от 16.07.2023г. до 26.02.2026 г.

2/ Н. С. Т., ЕГН ********** - 1/4 от общото задължение, равняващи се на: 421.61 евро - стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /24.03.2026 г./ до окончателното изплащане на сумите; 50.59 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо от 15.08.2024г. до 26.02.2026 г., 6.01 евро – цена на услуга за дялово разпределение за периода м.05.2023г. м.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /15.12.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите, както и 1.35 евро – мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение, дължимо за периода от 16.07.2023г. до 26.02.2026 г.

3/ Р. С. Т., ЕГН ********** - 1/4 от общото задължение, равняващи се на: 421.61 евро - стойност на незаплатена топлинна енергия /TE/ за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /24.03.2026 г./ до окончателното изплащане на сумите; 50.59 евро – мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия, дължимо от 15.08.2024г. до 26.02.2026 г., 6.01 евро – цена на услуга за дялово разпределение за периода м.05.2023г. м.04.2025г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /15.12.2025 г./ до окончателното изплащане на сумите, както и 1.35 евро – мораторно обезщетение върху главницата за дялово разпределение, дължимо за периода от 16.07.2023г. до 26.02.2026 г.