Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 5664 от 17.11.2026, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
1183/2026
Подписан
17.11.2026
В сила
17.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5664

Стара Загора, 17.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20267240701183 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. И. С. [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Павел баня, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. К. М. от АК – Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0284-000227/ 10.08.2026г., издадена от Началник сектор в Районно управление – К. към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, на С. С. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна мярка (ПАМ), по съображения за издаването на акта при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва извода на решаващия орган за съществуване на възприетото основание за налагане на ПАМ по чл.171,т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, като твърди, че не е налице виновно извършено от него нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, с което именно нарушение законът свързва налагането на принудителната административна мярка. Счита, че при прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2/ 05.04.2023г. на ОСС на Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че не е доказана обуславящата прилагането на процесната ПАМ противоправна деятелност от субективна страна. Поддържа, че след като основанието за прекратяване регистрацията на автомобила, е било отстранено веднага след установяване на нарушението, обжалваният акт се явява несъответен на регламентираните цели за прилагане на ПАМ. По подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя съображения, е направено искане оспорената заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник сектор в Районно управление - К. към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0284-000227/ 10.08.2026г., издадена от Началник сектор в Районно управление - К. към ОД на МВР – Стара Загора, на С. С. е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 06.04.2026г. около 08.15 часа, в [населено място], по [улица]до № 97, С. С. управлява собствения си лек автомобил с рег. № [рег. номер], което МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган - Началник сектор в Районно управление – К. към ОД на МВР – Стара Загора, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-4619 от 19.11.2025г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

ЗППАМ № 26-0284-000227/ 10.08.2026г. е издадена на основание чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, за извършени от водача нарушения, за които е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – нарушения по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП. Нарушението, за извършването на което е приложена процесната ПАМ спрямо водача С. С., е за управление на автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Съгласно чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ), Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл.574, ал.11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган, да прекрати регистрацията на превозното средство. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че установеното задължение за уведомяване по чл.574, ал.10 от КЗ, е съществено процесуално изискване за законосъобразност на прилаганите правни последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на регистрацията на МПС, вкл. на налаганите административни санкции и принудителни административни мерки за управление на МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като именно с това нормативно установено изискване се обезпечава спазването на основните принципи по чл. 4 и чл.6 от АПК – за законност и съразмерност.

В случая по делото няма данни и доказателства за извършено уведомяване на собственика на автомобила за липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а с рег. № [рег. номер], нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център. Поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което да обоснове прилагането на процесната ПАМ за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доколкото в тежест на правоприлагащият орган е да устави и да докаже съществуването, към датата на издаване на оспорения акт, на всички релевантни факти и обстоятелства, обуславящи наличието на възприетата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ, доказателства за изискуемото се уведомяване на собственика на автомобила по чл. 574, ал.10 от КЗ, следва да са били събрани още към момента на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съотв. към датата на постановяването на акта за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ (гг) от ЗДвП. В случая такива доказателства липсват, което обуславя доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличие на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з" (гг) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя С. С..

Отделно от това, ако и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в действащата й редакция след изменението (обн. ДВ бр. 64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г.), да липсва законово предвидено задължение за органите на МВР за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, към датата на вмененото като извършено от жалбоподателя С. С. нарушение и съотв. към момента на издаване на оспорената заповед, в действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува - чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал.1, т.8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая нито се твърди от ответника, нито са налице каквито и да е било данни и доказателства, дори и като индиция, че собственикът на л.а с рег. № [рег. номер], е бил уведомен за служебно прекратената, в хипотезата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, регистрация на автомобила, в съответствие с изискването по чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал.1, т.8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000г. С оглед на което приложимо се явява разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС по т. д. № 3/2022г., което ТП не е загубило сила. Съгласно посоченото Тълкувателно постановление, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на ТП № 2 от 5.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, е прието, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на МПС от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно от субективна страна, тъй като липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Прието е, че ако и уведомяването на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация, да не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а да представлява последващо действие, това уведомяване има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, като знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Съответно незнанието на факта за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, представлява незнание на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост, а се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила. Ето защо в случая дори регистрацията на л.а с рег. № [рег. номер] да е била действително служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, то жалбоподателят С. С. не е бил уведомен за прекратената регистрация на МПС и не е знаел това обстоятелство, тъй като МПС е било с поставени регистрационни табели, а няма публичен регистър, в който да провери дали регистрацията на МПС е била валидна към датата на управление на автомобила. При съобразяване на задължителното за съда ТП № 2 от 5.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС и с оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че не е доказана обуславящата прилагането на процесната ПАМ противоправна деятелност от субективна страна – виновно извършено от адресата на ПАМ административно нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС. Издаването на заповедта при недоказано наличие на законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з" (гг) от ЗДвП по отношение на жалбоподателя С. С., обуславя извод, че оспореният акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.