Решение № 1538 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1538 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20251100901103 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил на 10.03.2025 г. с ответника договор за предоставяне на механизационни и транспортни дейности, описани в описи на извършените услуги, които предоставил в периода м.02.2025 г.

– м.04.2025, за което са съставени двустранно подписани протоколи обр. 19, поради което дължи възнаграждение в общ размер 65 533.74 лв., за която сума са издадени фактури както следва: за сумата 13 114.10 лв, фактура № 1100000616/04.03.2025 г., за сумата 9 776.30 лв, фактура № 1100000619/10.03.2025 г., за сумата 19 672.94 лв, фактура № 1100000625/25.03.2025 г., за сумата 3 888 лв., фактура № 1100000628/31.03.2025 г., и за сумата 19 082.40 лв. фактура № 1100000641/15.04.2025 г. Ответникът не изпълнил задължението за заплащане на възнаграждението, поради което изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в общ размер 1 711.25 лв., както следва: по фактура № 1100000616/04.03.2025 г. върху 13 114,10 лв. за периода 05.03.2025 г. до 02.06.2025 г. лихва в размер на 446.86 лева.; по фактура № 1100000619/10.03.2025 г. върху 9 776.30 лв. за периода от 11.03.2025 г. до 02.06.2025 г. лихва в размер на 310.92 лева.; по фактура № 1100000625/25.03.2025 г. върху сумата 19 672.94 лв. за периода от 26.03.2025 г. до 02.06.2025 г. лихва в размер на 513.94 лева.; по фактура № 1100000628/31.03.2025 г. върху сумата 3 888 лв. за периода от 01.04.2025 г. до 02.06.2025 г. лихва в размер на 92.74 лева и по фактура № 1100000641/15.04.2025 г. върху сумата 19 082.40 лв. за периода 16.04.2025 г. до 02.06.2025 г. лихва в размер 346.79 лева. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми и направените по делото разноски.

1

Ответникът не подава отговор на исковата молба в срока по чл.367, ал.1 ГПК. В съдебно заседание заявява, че не оспорва исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е безспорно, а и се установява от представения договор, че на 10.03.2025 г. между ответника, в качеството на възложител, и ищеца, в качеството на изпълнител, е възникнало облигационно отношение, по силата на сключен договор за СМР, които страните са уговорили да уточнят по видове при започване на работата, при заплащане на аванс, а окончателното възнаграждение следва да се заплати не по – късно от 5 дни след извършване на работата и подписване на Протокол обр. 19 за действително извършените СМР.

Представени са приемно - предавателен протокол обр. 19, № 11/04.03.2025 г. за извършени транспортни услуги и доставка на материали на стойност 10 928.42 лв.; приемнопредавателен протокол обр. 19, № 15/10.03.2025 г. за извършени транспортни услуги и доставка на материали на стойност 8146.92 лв.; приемно-предавателен протокол обр. 19, № 11/25.03.2025 г. за извършени транспортни услуги и доставка на материали на стойност 16394.12 лв.; приемно-предавателен протокол обр. 19, № 29/31.03.2025 г. за извършени транспортни услуги на стойност 3240 лв. и приемно-предавателен протокол обр. 19, № 36/14.04.2025 г., за извършени транспортни услуги и доставка на материали на стойност 15 902 лв. Протоколите са двустранно подписани от страните, поради което установяват реално извършеното количество работа и доставени материали, уговорените единични цени, общия размер на окончателното възнаграждение и приемане на работата. За сумите са издадени от ищеца фактура № 1100000616/04.03.2025 г., за сумата 9 776.30 лв, фактура № 1100000619/10.03.2025 г., за сумата 19 672.94 лв, фактура № 1100000625/25.03.2025 г., за сумата 3 888 лв., фактура № 1100000628/31.03.2025 г., и за сумата 19 082.40 лв. фактура № 1100000641/15.04.2025 г., които съгласно заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза са включени от ответника в дневниците за покупка и е ползвано право на данъчен кредит, с изключение на фактура от 31.03.2025 г.

Предвид изложеното за ищеца е възникнало право да получи възнаграждение за извършените услуги и доставени материали в претендирания размер от 65 533.74 лв., поради което главният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Относно иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Вземането за възнаграждение по договора е възникнало като срочно, забавата настъпва с изтичане на 5 дневния срок по чл.4 от договора ( уговорен в полза на длъжника ), считано от датата на подписване на съответния протокол обр. 19, без да е необходима покана. Съдът достигна до извод за съществуващ и непогасен главен дълг, поради което забавата по всяка от процесните фактури е с период както следва: по фактура № 1100000616/04.03.2025 г. върху сумата 13 114,10 лв. лихва се дължи за периода 11.03.2025 г.

2 до 02.06.2025 г. и е в размер на 417.07 лева.; по фактура № 1100000619/10.03.2025 г. върху сумата 9 776.30 лв. лихва се дължи за периода от 18.03.2025 г. ( 15-ти и 16-ти неприсъствени ) до 02.06.2025 г. и е в размер на 285.01 лева.; по фактура № 1100000625/25.03.2025 г. върху сумата 19 672.94 лв. лихва се дължи за периода от 01.04.2025 г. до 02.06.2025 г. и е в размер н а 469.25 лева.; по фактура № 1100000628/31.03.2025 г. върху сумата 3 888 лв. лихва се дължи за периода от 08.04.2025 г. до 02.06.2025 г. и е в размер на 82.43 лева и по фактура № 1100000641/15.04.2025 г. върху сумата 19 082.40 лв. лихва се дължи за периода от 22.04.2025 г. до 02.06.2025 г. и е в размер 303.44 лева.

Предвид изложеното акцесорният иск е основателен за сумата 1557.20 лв., до който размер следва да се уважи, съответно да се отхвърли за пълния предявен размер от 1711.25 лв.

Относно разноските в производството:

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 10 565.06 лв.

Ответникът не претендира разноски.

При тези мотиви Софийски градски съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „БУЛМИКС-ВИП“ ООД, ЕИК:131147273, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******** да заплати на „М. ТРАНС 01“ ООД, ЕИК:

206532058, със седалище и адрес на управление: с. Мало Бучино, ул. ******** на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата 65 533,74 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на механизационни и транспортни дейности, сключен на 10.03.2025 г., за която сума са издадени фактура № 1100000616/04.03.2025 г., фактура № 1100000619/10.03.2025 г., фактура № 1100000625/25.03.2025 г., фактура № 1100000628/31.03.2025 г., и фактура № 1100000641/15.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 06.06.2025 г. до окончателното плащане и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1557.20 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, както следва: по фактура № 1100000616/04.03.2025 г. върху сумата 13 114,10 лв. за периода 11.03.2025 г. до 02.06.2025 г. в размер на 417.07 лева.; по фактура № 1100000619/10.03.2025 г. върху сумата 9 776.30 лв. за периода от 18.03.2025 г. до 02.06.2025 г. в размер на 285.01 лева.; по фактура № 1100000625/25.03.2025 г. за периода от 01.04.2025 г. до 02.06.2025 г. в размер на 469.25 лева.; по фактура № 1100000628/31.03.2025 г. за периода от 08.04.2025 г. до 02.06.2025 г. в размер на 82.43 лева и по фактура № 1100000641/15.04.2025 г. за периода от 22.04.2025 г. до 02.06.2025 г. в размер 303.44 лева като отхвърля иска за сумата над 1557.20 лв. до пълния предявен размер от 1711.25 лв.

3

ОСЪЖДА „БУЛМИКС-ВИП“ ООД, ЕИК:131147273, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******** да заплати на „М. ТРАНС 01“ ООД, ЕИК:

206532058, със седалище и адрес на управление: с. Мало Бучино, ул. ******** на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата 10 565.06 лв. - разноски за производството за държавни такси и адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.София в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4