Решение № 1454 от 18.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1454 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20255300502666 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от В. И. К., ЕГН **********, срещу Решение № 370/28.01.2025г. постановено по гр.д.

№12186/2023г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „Диамант Комерсиал“ ООД, ЕИК 115857797, осъдителен иск за присъждане на сумата от 13 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени от противоправното поведение на ответното дружество, чрез негови служители, изразяващо се в допускане на ищеца К., до участие на 05.08.2023 г. в хазартна игра „Карибски покер“ в Казино „Риц“, стопанисвано от търговското дружество, въпреки вписана забрана по чл. 10г, ал. 3 от Закона за хазарта в регистъра на уязвими лица на ищеца, поддържан от НАП, за периода 10.05.2023 г. – 10.05.2033 г.

Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно , немотивирано.Жалбоподателят сочи, че абсолютно произволно, незаконосъобразно и скандално съдът твърди в решението си , че по делото няма нито едно доказателство, че на процесната дата е бил допуснат до игра в казиното, въпреки наличната забрана и е претърпял вреда в размер на 13 000 лева.Искането е да бъдат възстановени 1 накърнените права и имуществена сфера на В. К..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото „Диамант Комерсиал“ ООД, ЕИК 115857797, подадена чрез пълномощника адвокат Р. Д., с който се вземат становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на направеинте по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, след преценка делото доказателства, приема за установено следното: на събраните по

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първостепенния съд е образувано по иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД , предявен от ищеца В. И. К., ЕГН **********, за осъждане на ответното „Диамант Комерсиал“ ООД, ЕИК 115857797, да му заплати сумата от 13 000 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от противоправното поведение на ответното дружество, чрез негови служители, изразяващо се в допускане на ищеца К., до участие на 05.08.2023 г. в хазартна игра „Карибски покер“ в Казино „Риц“, стопанисвано от търговското дружество, въпреки вписана забрана по чл. 10г, ал. 3 от Закона за хазарта в регистъра на уязвими лица на ищеца, поддържан от НАП, за периода 10.05.2023 г. – 10.05.2033 г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск , като е приел, че при доказателствена тежест за ищеца същият не е провел по делото пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние на лице, за което отговоря ответникът /допускане до участие в хазартна игра на сочената в исковата молба дата – 05.08.2023 г., въпреки извършено вписване в регистър, поддържан от НАП, с цел недопускане до такива игри за периода 10.05.2023 г.

– 10.05.2033 г./; причиняване на твърдените имуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение.Въпреки двукратно дадената му по делото възможност, ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват твърденията му, че именно на процесната дата е бил допуснат до игра в казиното на ответника, въпреки наличната забрана, и чрез осъществена такава 2 е претърпял вреда в размер на исковата сума от 13000 лева, като не е внесъл и указания му от съда депозит за допуснатата и поискана от него експертиза.

С подадената бланкетна въззивната жалба ищецът не е инвокирал конкретни пороци на обжалваното решение и не е релевирал конкретни оплаквания във връзка с наведените твърдения, че същото е неправилно.

Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, служебната проверка на въззивния съд обхваща само валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на първоинстанционното решение, а при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи служебна проверка на неговата правилност,с изключение на нарушение на императивна материалноправна норма, ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Прието е, че въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Разпоредбите, обсъждани от районния съд не са императивни материалноправни норми, не се констатира и нарушение на такива от въззивния съд, нито се касае за защита на права на частноправни субекти или публичен интерес, визирани в изключенията на т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за които съдът следи служебно, за да се извърши цялостна проверка на правилността на първоинстанционното решение, дори ако нарушение на такава норма не е въведено като основание за обжалване.След като въззивната жалба не съдържа конкретно указание за порочността на първоинстанционното решение, въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди, в който смисъл е и 3 решение № 172 от 10.04.2017 г. по т.д. № 2312/2015г. на ВКС, І т. отд.

Ето защо обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1 500 лева.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 370/28.01.2025г. постановено по гр.д.

№12186/2023г. по описа на РС – Пловдив, XXI гр.с-в.

ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Хан Тервел“ № 13, да заплати на „Диамант Комерсиал“ ООД, ЕИК 115857797, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 11, казино „Риц“, сумата от 1500 лева - разноски направени пред въззивната инстанция

.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4