Решение № 797 от 01.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. София, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000500039 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 56/18.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 116/2021 г.

Окръжен съд – Монтана е осъдил „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД да плати на С. Б. М. и Б. Б. Х. обезщетение в размер на по 21 000 лв. за всеки ищец за претърпените неимуществени вреди в резултат от смъртта на Ц. А.

Ж. при ПТП на 02.10.2016 г., причинено от застрахованото лице Б. Х. М., както и законна лихва върху обезщетението от 03.07.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил като неоснователни исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от по 21 000 лв. до претендираните от по 30 000 лв., заявени като частични искове от 60000 лв.

С решението, поправено с Определение № 311/18.11.2021 г., застрахователното дружество е осъдено да плати на адвокат В.В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1 630 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, както и да плати по сметка на МОС държавна такса и разноски в размер на 1 860 лв., а също и 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист за принудително събиране на вземането. Ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски по делото в размер на 960,30 лв.

1

Срещу решението в неговата осъдителна част за сумите от по 21 000 лв., ведно със законната лихва от 03.07.2020 г., както и присъдените разноски, е постъпила въззивна жалба на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.

Твърди се, че решението в обжалваната част от една страна е неправилно, необосновано, постановено при нарушение съдопроизводствените правила и на материалния закон, а от друга страна е в противоречие с трайната относима практика на ВКС. Твърди се, че ищците не притежават материално-правна легитимация по така предявените искове с оглед ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се, че от разпитаните по делото свидетели и анализът на заявените от тях обстоятелства, не може да се направи извод за установена между пострадалата и ищците дълбока емоционална връзка. Поддържа се, че към датата на инцидента ищците са били пълнолетни и са имали свой самостоятелен живот, не са живеели в общо домакинство с пострадалата. Свидетелските показания навеждат на извода за нормални отношения между баба и внуци, характери за повечето семейства, но не и за наличието на особена и изключителна връзка, която да обуслови присъждането на обезщетение в конкретния случай. При условията на евентуалност се поддържа, че присъденото обезщетение следва да е в размер на 5000 лв., както е предвидено в §96, ал.2 от КЗ, като се отчете и наличието на съпричиняване на вредите от починалата в съотношение 70 за пострадалата към 30 за извършителя. Поддържа се, че съдът неправилно е определил за пострадалата принос в размер на 30%.

Моли са да отмени изцяло решението в обжалваната му част, като отхвърли изцяло исковите претенции, а в случай, че ги уважи да присъди обезщетение в размер на по 5000 лв., отчитайки и изключителния принос на пострадалата.

Претендира възнаграждение. направените разноски, включително за адвокатско

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищците и чрез своя процесуален представител адвокат М. депозират отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят съда да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната част. Считат, че са доказали наличието на дълбока емоционална връзка с тяхната баба. Твърдят, че не е налице 2 причинно-следствена връзка между липсата на поставен предпазен колан от пострадалата и настъпването на смъртта й, от което следва, че по описания начин пострадалата не е допринесла за вредоносния резултат, а дори да е допринесла, то намират, че то не би могло да бъде над посоченото от съда съпричиняване в размер от 30%, но в никакъв случай не би било в посоченото във въззивната жалба съотношение.

Претендират разноски за всеки един поотделно, съгласно приложените списъци. Правят възражение срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски.

С оглед постъпилата въззивна жалба обжалваното решение в неговата отхвърлителна част на исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от по 21 000 лв. до претендираните от по 30 000 лв., заявени като частични искове от 60000 лв., е влязло в сила на 19.11.2021 г., поради необжалваното му.

Предмет на настоящото производство е и частна въззивна жалба на пълномощника на ищците-адвокат В. против Определение № 311/18.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 116/2021 г. на ОС-Монтана, в частта с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Твърди се, че съдът неправилно е изчислил размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като не е съобразил че в случая са предявени два отделни иска за неимуществени вреди и следва да се присъди адвокатско възнаграждение за всеки един от тях поотделно.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови акт, с който да бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар в размер на 1001 лв. за всеки един от ищците.

В срока за отговор ответната по частната жалба страна, не депозира такъв.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да отмени решението в обжалваната му част, евентуално да определи обезщетение в размер на по 5000 лв. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

В открито съдебно заседание

3 възиваемите страни-ищците в първоинстанционното производство, не се явяват, не изпращат представител.

Становище в хода по същество изразяват чрез писмена молба, с която молят съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната част и да отмени обжалваното определение, като постанови акт, с който да увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение, съгласно петитума на частната жалба. Претендират разноски, съобразно представените с отговора на въззивната жалба списъци на разноските по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд – Монтана е бил сезиран с активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от С. Б. М. и Б. Б. Х. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищците застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Ц. А. Ж., настъпила в пряка причинна връзка с пътно-транспортно произшествие реализирано на 02.10.2016 г. на път РП ІІ81 км 100+400, област Монтана, виновно причинено от водача на л.а.м.

„Сузуки Лиана“ с рег.№ ***, който автомобил имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/03/116001693065, валидна от 18.06.2016 г. до 02.01.2017 г., когато е прекратена.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

С влязла в сила на 12.12.2019 г. Присъда от 26.11.2019 г., постановена по н.о.х.д.№ 172/2019 г. по описа на ОС-Монтана, НК, Б. Х. М. е признат за виновен в това, че на 02.10.2016 г. на път ІІ-81, км 100+400-пътен възел „Обход Монтана“-гр.Монтана, при отбивка към индустриална зона и улица „Диана“, при управление на л.а.м. „Сузуки Лиана“ с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.47 ЗДвП и чл.50, ал.1 от ЗДвП, приближавайки кръстовище, се е движил със скорост, която не му е 4 позволявала да спре и не пропуснал насрещно движещия се автомобил, отнемайки предимството му, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на Ц. А. Ж..

Между страните не е било спорно, че към 02.10.2016 г. за л.а.м. „Сузуки Лиана“ с рег.№ *** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със застрахователна полица № BG/03/116001693065, валидна от 18.06.2016 г. до 02.01.2017 г., когато е прекратена. Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, с оглед на което съдът, приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Б. Х. М. и причинената в пряка причинна връзка от това поведение смърт на Ц. А. Ж., са установени в настоящия процес с влязлата в сила на 12.12.2019 г. Присъда от 26.11.2019 г., постановена по н.о.х.д.№ 172/2019 г. по описа на ОС-Монтана, НК.

Между страните не е било спорно, а и от приетите писмени доказателства-удостоверение за наследници изх.№ 1218/14.10.2016 г. на СО, район Изгрев и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№ РОБ18УГ01-5047 от 22.08.2018 г. на СО, район Оборище се установява, че ищците са внуци по бащина линия на починалата Ц. А. Ж..

Пред първоинстанционния съд е прието заключение на САТЕ, неоспорено от страните, от което се установява, че към момента на произшествието пострадалата е седяла в средата на задната седалка на автомобила без поставен предпазен колан. Травмите на пострадалата са в дясно на торса, лицето и краката, което предполага силен удар в дясно на пострадалото лице, което доказва че тялото на пострадалата не е било фиксирано към седалката с предпазен колан, а е имало възможност за движение при възникналите динамични сили от ПТП в купето на автомобила.

При разпита си в съдебно заседание, вещото лице посочва, че ако пострадалата е била с поставен предпазен колан, то я щяла да получи травми, но не животозастрашаващи.

За претърпените от ищците неимуществени вреди пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на С. Б. Х. и М.

5

Б. Б..

Свидетелката Х. е майка на ищцата Б.Х., която през 1994 г. се развела със съпруга си. Преди да се роди Б., баба й Ц. и дядо й живеели в Мароко.

Когато Б. навършила две години, майка й се върнала на работа и тя отишла при баба си Ц., която поела грижите за нея, между тях възникнала силна връзка. Пострадалата се грижела изцяло за внучка си, водела я на детска градина, изпращала я на лагери. След раздялата на родителите и въпреки, че родителските права били предоставени на майката-свидетелката Х., Б., тогава на 12-13 години пожелала да остане при своята баба. В един момент Б. решила, че не може да живее повече в *** и заедно с мъжа, с който живее се преместила в с.***. Б. много тежко преживяла случилото се, сринала се психически, чувствала се виновна. Докато баба й била в болница, се грижела за нея. С. също е внук на Ц., тя поела грижата и за него. В деня на катастрофата С. също бил в колата и много тежко преживял случилото се.

Свидетелката установява, че Б. е живяла при баба си от две годишната си възраст до 2014 г. Б. и майка й поддържали връзка, но макар и двете да живеели в гр.***, били в две отделни домакинства, защото пред това време свидетелката вече имала ново семейство.

Свидетелката М. Б. установява, че познава ищеца С. и неговата сестра Б. от 40 години, тъй като живеели в една махала и са приятелски семейства още от първия брак на Б.-бащата на С.. Установява, че С. отишъл да живее при баба си в ***, защото имало проблем в семейството. С. бил на една годинка, когато отишъл да живее при баба си, защото майка му се върнала на работа и баба Ц. го поела изцяло. По това време при баба Ц. вече била и дъщерята на С. от първия му брак-Б.. С. живял при баба си до 2-3 години преди тя да се разболее, а това станало около две години преди тя да почине, след което се върнал при баща си, защото неговата майка починала. Свидетелката установява, че С. приемал баба си повече като майка, особено след загубата на неговата майка. Нищо не правел преди да се консултира с баба си, тя му била и майка, и душеприказчик. С. приел много тежко смъртта на баба си, не спял, получил сенки под очите. Бил споделил, че е загубил не само баба си, но и майка, разчитал на нея 100%. Свидетелката установява, че бащата на ищците е с много избухлив характер, непрекъснато правел забележки и на едната, и на другата си съпруга, бил ревнив, правел скандал след скандал, особен след като пиел, поради тази причина баба Ц. искала да изкара децата 6 му от тази среда, а те и двете деца страдали. На Б. не й се прибирало в къщи, а М. казвал че при кака му и баба му е по-добре и така и двамата трайно се преместили да живеят при баба им в ***. Баба Ц. ги гледала, грижела се за всичко, включително и за училище.