Решение № 437 от 28.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Атанасова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20235330205521 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-1030004219/15.08.2023г. на ВПД Началник група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на С. И. Х., ЕГН ********** от ***** са наложени административни наказания - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, и на основание Наредба № Із–2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 15 контролни точки.

Жалбоподателят Х. по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание адв. И., моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на обжалваното НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размер на адвокатските възнаграждения.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 29.07.2023г. в 19:40ч. в Община Пловдив, на път II-86, км.19+720, св.

М. Б. забелязал л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, който криволичил по пътя, за което подал сигнал на тел.112. Междувременно с управлявания от него автомобил св. Б. тръгнал след водача на л. а. „Фолксваген Голф“, като му посочил с ръка място, на което да спре. След като последният спрял, св. Б. му се представил, като казал, че е полицай и извършил проверка на документите.

На място пристигнали служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, сред които и св. Т. Д., които били изпратени във връзка с подадения сигнал. Било установено, че водач на л. а. „Фолксваген Голф“ с рег. № *** е жалбоподателят Х., който миришел на алкохол и бил със забавени движения, поради което бил приканен да бъде тестван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA-0184 за установяване употребата на алкохол, но той отказал. На жалбоподателя бил издаден талон за изследване № 128205/29.07.2023г., в който било посочено, че изследването трябва да се извърши в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД до 120 мин. от връчване на талона /връчен в 21:00ч. на 29.07.2023г./. В присъствие на актосъставителя, жалбоподателят Х. отказал да даде кръв за установяване употребата на алкохол, като наред с това отказал да се разпише на амбулаторния лист, което обстоятелство било удостоверено от св. Д..

За отказа на жалбоподателя Х. да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, св. Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, Серия GA № 882417/29.07.2023г. за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП. Жалбоподателят отказал да подпише акта, което обстоятелство било удостоверено с подписа на един свидетел.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя Х. са наложени административни наказания - глоба в размер на 2

2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП, на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, и на основание Наредба № Із–2359/17.12.2021г. на МВ са отнети 15 контролни точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т. Г. Д. /актосъставител/ и М. К. Б., а така също и от писмените доказателства по делото – АУАН Серия GA № 882417/29.07.2023г., талон за изследване № 128205/29.07.2023г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 29.07.2023г., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят Т. Д. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя, че проверката е осъществена след като е бил изпратен за съдействие във връзка с получен сигнал за водач, който се държи неадекватно на пътя. Конкретно, относно проверката за употреба на алкохол, св. Д. заявява, че жалбоподателят Х. е отказал да бъде тестван. Същият бил съпроводен до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където отказал да даде кръв за установяване употребата на алкохол. От показанията на св. Б. се установява, че жалбоподателят е криволичил по пътя с управлявания л. а. „Фолксваген Голф“, поради което свидетелят подал сигнал на тел.112, като междувременно тръгнал след него, посочвайки му мястото, на което да спре. Тези показания на свидетелите съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Информацията, която свидетелите споделят, се припокрива и е в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава вяра.

Действително св. Д. посочва, че когато е пристигнал на място, автомобилът на жалбоподателя не е бил в движение, докато св. Б. заявява, че същият е тръгнал да потегля и в този момент са дошли колегите му, които е следвало да извършат проверката за употребата на алкохол. Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на св. Д., доколкото той най-добре може да каже какво е възприел при пристигане на място. Това разминаване между показанията на двамата свидетели обаче не променя изводите на съда относно извършеното нарушение, доколкото в крайна сметка от доказателствата по делото се установява както това, че жалбоподателят е управлявал процесния 3 автомобил, така и че същият е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

Въз основа на горното следва да се приеме, че не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗДП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при които са извършени. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение, поради което направените в тази връзка възражения на жалбоподателя са неоснователни.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП ясно са посочени конкретните факти, които съставляват описание на нарушенията и на обстоятелствата по извършването им. Със съставянето на акта са очертани фактическите рамки на административнонаказателното производство, а с посочването им в постановлението, административнонаказващият орган ги е приел за установени и за съставомерни за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДП, за което жалбоподателят е административно наказан. Нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същите и да организира адекватно правото си на защита.

4

Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

От събрания по делото доказателствен материал категорично и несъмнено се установява описаното в АУАН и НП административно нарушение на нормата на чл.174 ал.3 от ЗДП. По силата на тази законова разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Установява се от доказателствата по делото, че жалбоподателят е имал качеството на „водач“ на МПС по смисъла на тълкуванието на §6 т.25 от ДР на ЗДП и в този смисъл е годен субект на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДП.

Макар жалбоподателят по същество да оспорва описаната в АУАН и НП и възприета от настоящия съдебен състав фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията му не са годни да внесат убедителни съмнения във верността на отразеното в АУАН, респ. да опровергаят неговата доказателствена сила.

Същият при съставяне на акта не е вписал каквито и да било възражения в насока подкрепа на изложеното от него и неговия процесуален представител в жалбата. Ето защо съдът намира, че съдържащите се в жалбата твърдения се явяват голословни и недоказани, съответно неоснователни, създаващи впечатление, че имат за цел единствено да обслужат защитната позиция, която жалбоподателят е заел в съдебната фаза на развитието на производството, правейки неуспешен опит да елиминира тяхната доказателствена тежест.

Предвид това се налага категоричният извод за несъмнено доказано, че на посочената в АУАН и в НП дата жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, криволичейки по пътя, поради което и с оглед на това, че е лъхал на алкохол, полицейските служители са му предложили да направи проба с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

5

От обективна страна по безспорен начин се доказа отказът на жалбоподателя Х. да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA-0184 за установяване употребата на алкохол. В тази връзка са обективните, непротиворечиви и незаинтересовани от изхода на делото показания на актосъставителя, както и от събраните по делото писмени доказателства. По своя доказателствен ефект те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството, че жалбоподателят на процесната дата, въпреки отправената към него покана да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, е отказал.

Не на последно място следва да се вземе предвид, че на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване, но същият е отказал да даде кръв за установяване употребата на алкохол.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е целяло настъпването им.

С оглед изложеното съдът намира, че правилно осъщественото деяние е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на посочената по-горе разпоредба.

Според съда законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение и правилно е приложена разпоредбата на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, като са му наложени глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, доколкото законодателят е предвидил санкцията във фиксиран размер, поради което и тя не подлежи на ревизиране.