Решение № 7661 от 26.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7661 гр. С., 26.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110126222 по описа за 2025 година

М. К. К. е предявила срещу „К.“ЕАД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.9-11 във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит №3004043 от 03.07.2024.

М. К. К. е предявила срещу „А. Т.“ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.2, евентуално пр.3 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на Договор за поръчителство от 03.07.2024.

Ищцата твърди, че на 03.07.2024 е сключила Договор за потребителски кредит, по силата на който „К.“ЕАД и е предоставило в заем сумата от 6000 лева, при ГЛП-19.44% и ГПР-21, 27%.Твърди, че следвало да върне по договора обща сума от 12 739.91 лева, от която 6000 лева – главница, лихва в размер от 1329.59 лева и възнаграждение за поръчител в размер от 5410.32 лева.Твърди, че на същата дата -03.07.2024 ищцата е подписала договор за предоставяне на поръчителство с „А. Т.“ЕООД във връзка с договора за потребителски кредит.“А. Т. ЕООД“ трябвало да обезпечи задълженията на ищцата по договора за потребителски кредит. Твърди, че общата дължима сума не е коректно посочена в договора за потребителски кредит.Твърди, че 1 посоченият в договора ГПР не отговаря на действителните разходи.Твърди, че посочването на неправилен ГПР в договора представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика.Твърди, че по този начин се заобикаля и забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК.Твърди, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, поради което е нищожен. Поддържа, че в договора няма ясно разписана методика за формиране на ГПР и кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.Твърди, че договорът за поръчителство представлява част от кредитното правоотношение.Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „К.“ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „А. Т.“ЕООД е подал отговор на исковата молба , с който оспорва предявения иск.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски кредит №3004043 от 03.07.2024 „К.”ЕАД е предоставил на М. К. К. кредит в размер от 6000 лева за срок от 24 месеца, при ГЛП-19.44% и ГПР-21.27% и общ размер на всички плащания7329.59 лева.

По силата на договор за предоставяне на поръчителство от 03.07.2024 „А.

Т.”ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К.”, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „К.” за изпълнението на всички задължения на потребителя , възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията, срещу което М. К. К. се е задължила да му заплати възнаграждение в размер от 5410.32 лева на месечни вноски.

По делото е представено удостоверение №139278/28.03.2025 от „К.”ЕАД за дължими суми в размер от 5359.68 лева по договор №3004043 от 03.07.2024 за потребителски кредит.

По делото е представено удостоверение №1099907/24.03.2025 от „А.

Т.”ЕООД за дължими суми в размер от 996.45 лева по договор за предоставяне на поръчителство от 04.07.2024.

2

По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити.

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, кото е включен при изчисляване на ГПР е договорната лихва.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението за поръчителство в размер от 5410.32 лева, тогава ГПР ще възлиза в размер от 214.60%.Съгласно заключението на ССЕ ГЛП е в размер от 19.44%.Съгласно заключението на ССЕ основният лихвен процент, относим към договора от 03.07.2024 е в размер на 3.63%.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за потребителски кредит №3004043 от 03.07.2024 „К.”ЕАД е предоставил на М. К. К. кредит в размер от 6000 лева за срок от 24 месеца, при ГЛП-19.44% и ГПР-21.27% и общ размер на всички плащания7329.59 лева.

Спорна по делото е действителността на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението да предостави на К. банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К. „ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението.Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.

Съгласно чл.4, ал.2 от договора в случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.”, съответно този договор не поражда действие между „К.” и кредитополучателя.

При необезпечен кредит срокът на одобрение на заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.Ако заявлението не бъде одобрено в посочения срок, договорът не поражда действие.

С оглед разпоредбите на чл.4, ал.1 и ал.2 от договора съдът приема, че предоставянето на обезпечение е предпоставка за сключване на договора и 3 заявлението се одобрява след предоставяне на обезпечението.В този смисъл ако не бъде предоставено обезпечение, заявлението няма да бъде одобрено, съответно договорът няма да бъде сключен.

С оглед на което съдът приема, че обезпечението е необходимо условие за сключване на договора.В този смисъл към момента на сключване на договора за потребителски кредит са известни и разходите във връзка с обезпечението- възнаграждението за поръчителство.

Видно от договора за поръчителство, сключен между ищеца и „А.

Т.”ЕООД, възнаграждението за поръчителство е в размер от 5410.32 лева, т.е. почти колкото размера на кредита от 6000 лева.

Доколкото сключването на договор за поръчителство е предпоставка за сключване на договора за потребителски кредит, както и с оглед на това, че е известна сумата на възнаграждението по договора за поръчителство, съдът намира, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като разход в ГПР.

Още повече, че „К.”АД и „А. Т.”ЕООД са свързани лица.Видно от Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „А. Т.”ЕООД е „К.”ЕАД.

В този смисъл ищецът като потребител следва да заплати възнаграждение за поръчителство почти колкото размера на кредита, за да гарантира ответника сам пред себе си задължението по кредита.

С оглед на което съдът приема, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като разход по договора за потребителски кредит..

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 03.07.2024, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Съгласно заключението на ССЕ Основният лихвен процент към м.07.2024 възлиза на 3.63%., а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.63%. В случая по договора ГПР е 21.27% ,и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 68.15%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението за поръчителство.

4

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая възнаграждението за поръчителство представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на договора за потребителски кредит възнаграждението за поръчителство е начислено.

Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен при изчисляване на ГПР е възнаградителната лихва.Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението за поръчителство в размер от 5410.32 лева, тогава ГПР ще възлиза в размер от 214.60%.

С включването на възнаграждението за поръчителство в ГПР многократно ще се надвиши петкратния размер на законната лихва и с това ще се наруши ограничението на чл.19, ал.1 от ЗПК..

Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.Възнаграждението за поръчителство води до оскъпяване на кредита.Още повече, че „К.”АД и „А. Т.”ЕООД са свързани лица.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен.

Предвид изложеното предявеният иск срещу „К.”ЕАД с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.4 5 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК следва да бъде уважен.

По отношение на „А. Т.”ЕООД

По силата на договор за предоставяне на поръчителство от 03.07.2024 „А. Т.”ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К.”, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „К.” за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията, срещу което М. К. К. се е задължила да му заплати възнаграждение в размер от 5410.32 лева на месечни вноски.

Възнаграждението за поръчителство от 5410.32 лева е почти колкото размера на кредита от 6000 лева.

Съгласно чл.8, ал.5 от договора за поръчителство „К.” е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

Сключването на договор за поръчителство, в който е предвидено възнаграждение почти колкото размера на кредита, представлява заобикаляне на закона.В случая „К.”ЕАД и „А. Т.”ЕООД са свързани лица, тъй като видно от Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „А. Т.”ЕООД е „К.”ЕАД.

В този смисъл поръчителят следва да гарантира сам пред себе си за изпълнение на задължението на потребителя.

Съдът намира, че със сключването на отделен договор за поръчителство се заобикаля закона, а именно:чл.19, ал.4 от ГПК.Поради това договорът за поръчителство е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

Отделно от това договорът за поръчителство е нищожен и на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Предвиждането на възнаграждение за поръчителство в размер почти колкото размера на заема накърнява добрите нрави и нарушава принципа за добросъвестност и справедливост.Още повече, че заемодателят и гаранта са свързани лица.Съдът намира, че в случая е налице нееквивалентност на престациите и скрита печалба за ответното дружество.По този начин се цели неоснователно обогатяване на ответното дружество.

6

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата.Ищцата е реализирала разноски в размер от 859.59 лева, от които 509.59 лева – държавна такса и 350 лева – възнаграждение за вещо лице.С оглед на което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата по ½ от 859.59 лева / 439.50 евро/ или сумата от по 429.79 лева /219.75 евро/.