Определение № 401 от 28.09.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 401 гр. Смолян, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500354 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Н. К. Б.,чрез пълномощника й адв. Е. Т. срещу Определение № 309/22.07.2026г.,постановено по гр.д. № 535/2026г. по описа на Районен съд – Мадан, в частта с която е пректатено производството по предявения при условията на евентуалност, отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ищцата Н. К. Б., че ответниците И. К. А. и Н. С. Ш., не са собственици на описаните в н.а. *, том І, рег.№ 793/2018, дело № 104/28.09.2018г. и н.а. *, том ІІ, рег.№ 2740,дело № 321/28.10.2025г. В частната жалба се излагат доводи, че неправилно районният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като е налице идентитет между предмета на предявения главен положителен установителен иск и предмета на евентуалния отрицателен установителен иск, поради което доколкото при уважаването на положителния иск ищцата ще получи по-голям обем защита, то за същата липсва правен интерес от предявяването на отрицателния иск, на което основание производството по същия е прекратено. Твърди се, че не е налице идентитет в обема на търсената от ищцата защита и правните последици при уважаването на предявения главен положителен установителен иск и евентуалния отрицателен установителен иск, тъй обема на защита на ищцата, при положителния иск, е ограничен до обема на притежаваното от нея право на собственост върху 1/2 ид. част от процесиите имоти, на основание наследяване, а при уважаване на отрицателния установителен иск защитата на ищцата надхвърля този обем. Изложеното ясно и недвусмислено очертава, както разликата в правния интерес на ищцата от предявяването на двата иска, така и в правните последици при тяхното уважаване.Докато при положителния иск, правният интерес на ищцата се основава на защитата на нейно съществуващо наследствено право върху 1/2 ид. част от процесиите имоти, то при отрицателния установителен иск, правният й интерес произтича от възможността да защити упражняването на едно свое бъдещо собственическо право върху идеалните части от процесиите имоти, надхвърлящи собствената й 1/2 ид. част, което изключително право е предпоставено от липсата на права на ответниците при уважаването на отрицателния установителен иск. Сочи се, че наличието на правен интерес на ищцата от предявяването и на 1 двата иска произтича от изложените в исковата молба твърдения, както за притежаваната от нея по наследство ½ ид.част от процесиите имоти, така и за осъществяваното от нея непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесиите имоти от 2010 година до настоящия момент и отблъскване на владението на останалите съсобственици. При уважаването на отрицателния установителен иск, ищцата ще получи защита и на едно свое бъдещо собственическо право извън обема на притежаваните от нея собственически права. Изложеното обуславя извод, че в конкретния случай, ищцата има правен интерес, както от предявяването на главния положителен установителен иск, така и от предявяването на отрицателния установителен иск, което по смисъла на ТР № 8/2012 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС обуславя допустимостта и на двата иска.

Сочи се, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е смесил правомощията за преценка на заявения от ищеца начин на съединяване на исковете с преценката относно тяхната допустимост, тъй като основанията за начина на съединяване на исковете, не са идентични с основанията за тяхната допустимост.В случая, основанията на претендираните от ищцата права с положителния и отрицателния иск са различни и съществуват едновременно, тъй като ищцата притежава ½ ид. част от процесиите имоти по наследяване, като едновременно с това упражнява необезпокоявано и непрекъснато владение върху другата 1/2 ид. част, което означава, че двата иска могат да бъдат предявени, както при условията на евентуалност, така и при условията на кумулативност и алтернативност. В този смисъл съдът може да прецени дали да разгледа предявените положителен и отрицателен иск при заявената от ищцата евентуалност, или при условията на кумулативност или алтернативност, като изложи мотивите си за това. Неоснователно обаче е приел, че само избрания от него, различен от заявения от ищеца, начин на съединяване на исковете обуславя недопустимостта на някой от тях.Неправилно съдът обвърза и допустимостта на евентуалния отрицателен иск с изводите в ТР № 8/2012 г., доколкото решение обсъжда въпросите, свързани с правния интерес и допустимостта от предявяването на отрицателен установителен иск, но не и въпроси касаещи допустимостта на евентуално съединени установителни искове (арг. в тази посока е ТР № 3/2021 г. по т.д. 3/21 г. на ОСГК на ВКС). Неоснователно е и приетото от районния съд, че недопустимосиа на евентуалния отрицателен установителен иск произтича от уважаване на положителния установителен иск, доколкото при тази хипотеза, евентуалния отрицателен иск въобще не подлежи на разглеждане.Моли да бъде отменено обжалваното определение, в частта с която е прекратено на основание чл.130 от ГПК производството и върната исковата молба, по отношение на предявения при условията на евентуалност, отрицателен установителен иск за признаване на установено по отношение на Н. К. Б., че ответниците И. К. А. и Н. С. Ш., не са собственици на описаните в нот.акт № *, том І, рег.№ 793/2018, дело № 104/28.09.2018г. и нот.акт №. *, том ІІ, рег.№ 2740,дело № 321/28.10.2025г. недвижими имоти.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран от ищцата Н. К. Б. с предявени срещу ответниците И. К. А. и Н. С. Ш. на следните искове:1/положителен установителен иск да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание наследяване на ½ ид.част от ПИ с идентификатор ******* с площ от 316 кв.м. при описаните граници, ведно с построените в него триетажна жилищна сграда с идентификатор *******.1 със застроена площ от 67 кв.м., двуетажна жилищна сграда с идентификатор *******.2 със застроена площ от 34 кв.м. и стопанска сграда с 2 идентификатор *******.3 със застроена площ от 7 кв.м. ; 2/установителен иск да бъде признато за установено по отношение на Н. К. Б., че сключеният между И. К. А. и Н. С. Ш. договор за дарение с нот.акт № *, том ІІ, рег.№ 2740,дело № 321/28.10.2025г. не е породил вещнопрехвърлителен ефект;

3/ при условията на евентуалност да бъде обявена по отношение Н. К. Б. относителната недействителност на извършеното от И. К. А. дарение с нот.акт № *, том ІІ, рег.№ 2740,дело № 321/28.10.2025г. ; 4/ при условията на евентуалност е предявен отрицателен установителен иск да бъде признато за установено по отношение на Н. К. Б., че И. К. А. и Н. С. Ш. не са собственици на описаните в в нот.акт № *, том І, рег.№ 793/2018, дело № 104/28.09.2018г. и нот.акт №. *, том ІІ, рег.№ 2740,дело № 321/28.10.2025г. недвижими имоти; 5/ отрицателен установителен иск да бъде признато за установено по отношение на Н. К. Б., че Община З. не е собственик на 12/316 ид.части от ПИ с идентификатор ******* , за които е издаден АОС (публична) № 1590/13.02.2019г.

С обжалваното определение районният съд е прекратил производството по делото по отношение на втория предявен иск да бъде признато за установено по отношение на Н. К. Б., че сключеният между И. К. А. и Н. С. Ш. договор за дарение с нот.акт № *, том ІІ, рег.№ 2740,дело № 321/28.10.2025г. не е породил вещнопрехвърлителен ефект, като в тази част определението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Определението е обжалвано и частта по четвъртия предявен при условията на евентуалност отрицателен установителен иск да бъде признато за установено по отношение на Н. К. Б., че И. К. А. и Н. С. Ш. не са собственици на описаните в нот.акт № *, том І, рег.№ 793/2018, дело № 104/28.09.2018г. и нот.акт №. *, том ІІ, рег.№ 2740, дело № 321/28.10.2025г. недвижими имоти, която част е предмет на въззивната проверка.

За да прекрати предявения при условията на евентуалност отрицателен установителен иск районният съд е приел,че същият е недопустим, тъй като доколкото уважаването на предявения положителен установителен иск предпоставя по-голяма защита за ищцата липсва правен интерес от съединяването му с отрицателен установителен иск, а липсата на правен интерес като абсолютна положетелна предпоставка за предявяване на иск води до неговата недопустимост, поради което е прекратил производството по този иск и е върнал исковата молба.

Въззивният съд счита този извод за неправилен, поради нередовност на исковата молба.Районният съд следва да остави исковата молба без движение като укаже на ищцата да обоснове правният си интерес от предявяването при условията на евентуалност на посочения отрицателен установителен иск. Неправилно районният съд е приел, че в случая е налице идентитет между отрицателния и положителния иск за собственост до обема на защитаваното от тях субективно право. Положителния установителен иск има за предмет установяване правото на собственост на основание наследяване върху ½ ид.част от процесните имоти, докато отрицателния установителен иск има за предмет отричането правото на собственост на ответниците върху поголям обем от правото на собственост, а именно върху 152/316 ид.части от ПИ с идентификатор ******* с площ от 316 кв.м. при описаните граници, СОС с идентификатор *******.1, представляващ първи жилищен етаж от построената в имота триетажна жилищна сграда с идентификатор *******.1 със застроена площ от 67 кв.м., двуетажна жилищна сграда с идентификатор *******.2 със застроена площ от 34 кв.м. и стопанска сграда с идентификатор *******.3 със застроена площ от 7 кв.м.

Както правилно районният съд се е позовал на разрешенията дадени в ТР № 8/27.12013г. по тълк.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато : ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност 3 да придобие права, ако отрече правата на ответника.

Правилно също районният съд е приел, че ищецът има право да избере по какъв начин ще защитава правата си дали като предяви положителен установителен иск за собственост при уважаването на който със сила на пресъдено нещо ще бъде установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на претендирания имот или ще предяви отрицателен установителен иск, отричайки правото на собственост на ответника. При нередовност на исковата молба неправилно районният съд е приел, че предявяването на двата иска в едно производство е недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца.

Правилно също районният съд е приел, че съдът не е обвързан от начина на съединяване на предявените от ищеца искове, когато то противоречи на естеството на спорните правоотношения.Съдът следва да разгледа обстоятелствената част и петитума на исковата молба и да извърши преценка в какво съотношение се намират предявените искове, като при несъвместимост съдът следва да даде указания на ищеца да посочи тяхната поредност.

В случая посоченото от ищцата съединяване на положителен установителен иск при условията на евентуалност с отрицателен установителен иск съответства на правната логика и на естеството на спора. При евентуално уважаване на предявеният главен положителен установителен иск съдът няма да разгледа предявеният при евентуалност отрицателен установителен иск, тъй като условието за неговото разглеждане не е настъпило, т.е. не е отхвърлен предявеният главен иск. Ако отхвърли предявеният главен положителен установителен иск, тогава съдът ще следва да разгледа евентуалния отрицателен установителен иск.

Разпечатката съдържа 22 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/233678a9-ed1f-4cd9-8689-dcea6b0a0c68