Решение № 50 от 12.05.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Велико Търново , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20214000500080 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 260015/ 22.10.2020 г., постановено по гр.д. № 12/ 2020 г. по описа на Габровския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище в гр. София, да заплати на С. Г. М., ЕГН ***********, от гр. Габрово, сумата 45 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 01.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане; ОСТАВИЛ Е БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на законна лихва върху главницата за периода 01.09.2018 г. – 01.11.2019 г.; ОСЪДИЛ е ответника да заплати: по сметка на Габровския Окръжен съд сумите: 1 800 лева – държавна такса; 150 лева – разноски, заплатени от касата на съда; 5 лева – в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист за присъдените в полза на съда разноски; на 1 адвокат Т.М. от АК – гр. Габрово, с адрес на кантората: гр. Габрово, ул.

„Евтим Дабев“ № 8, сумата 1 880 лева адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗА.

Недоволен от постановеното Решение в осъдителната му част за разликата над 20 000 лева до 45 000 лева, или за сумата 25 000 лева, както и в частта за присъдената лихва за забава, считано от 01.11.2019 г. до 02.02.2020 г., ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище в гр. София, чрез пълномощникът адвокат П. от АК – гр.

София, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваните части. Навежда се довод за необоснованост на решението.

Твърди се, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението, както и че не е отчел наличието на съпричиняване от страна на ищцата. Твърди се също така, че лихвата за забава върху главницата следва да се определи от изтичането на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, тъй като оттогава застрахователят е в забава. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваните части и да постанови друго, с което да отвърли иска за разликата над 20 000 лева до претендирания размер от 45 000 лева, и определи началния момент на лихвата за забава, считано от 03.02.2020 г. Претендират се разноските по делото.

В частта, в която искът е бил уважен за сумата 20 000 лева, решението не е било обжалвано, като е представено платежно нареждане за превеждане на сумата 21 722,22 лева по банковата сметка на ищцата, представляваща главница в размер на 20 000 лева и лихва за забава в размер на 1 722,22 лева за периода от 03.02.2020 г. до 08.12.2020 г.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, като са изложени доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди решението, в обжалваните части. Претендира се адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в 2 обжалваната му част, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Пред Габровския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 731/ 25.02.2020 г., от ищцата С. Г. М., ЕГН ***********, от гр. Габрово, срещу ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, със седалище в гр. София, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и с цена – 45 000 лева. В исковата молба ищцата твърди, че на 01.09.2019 г./допусната е фактическа грешка, като годината е 2018 г./ в гр. Габрово, на ул. „Брянска“ № 30 /след кръговото кръстовище/е възникнало ПТП по вина на Т.

Е. Ч., ЕГН ***********, от гр. Габрово, който управлявайки лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № ЕВ 22****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, навлиза в лентата за насрещно движение, удря лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ЕВ 1617 ВК, управляван от Мирослав М. – съпруг на ищцата и причинява на возещата се на предна дясна седалка ищца средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на пети поясен прешлен на гръбначния стълб и счупване на странични израстъци вляво на четвърти и пети поясен прешлен на гръбначния стълб, довели до трайно затруднение движението на снагата. С влязло в сила Решение № 425/ 13.09.2019 г. на РС – гр. Габрово по н.а.х.д. № 865/ 2019 г. по описа на съда, деликвентът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 г. Ищцата твърди, че е отправила към ответното застрахователно дружество писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, с вх. № 3428/ 01.11.2019 г., за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но е получила отказ от 03.02.2020 г. за изплащане на такова. В деня, в който е претърпяла ПТП, ищцата е била приета в болницата в гр. Габрово, където са й били направени изследвания, и след установяване на уврежданията, на ищцата, в състояние на локална анестезия, е била извършена репозиция и имобилизация с корсет 3

„Лумбостат“. Болничният престой на ищцата е три дни, след което е била изписана за домашно лечение. Вследствие на имобилизацията, ищцата повече от 50 дни е на легло, без никакво ставане, като за нея и малкото им дете – на 4 г. възраст, се е грижел съпругът й. Ищцата твърди, че тези битови неудобства и притеснението, че не може да се грижи за малкото си дете, представляват причинени й неимуществени вреди. Около два месеца след инцидента ищцата е започнала да се изправя и да ходи, като почти година след инцидента тя продължава да изпитва болка в кръста и ходенето й е затруднено, което е наложило консултация с невролог. Посочва, че вероятно увреждането на гръбначния стълб няма да се възстанови напълно. Като неимуществени вреди ищцата посочва изживеният силен психологически стрес от инцидента, наложил посещението на специализиран кабинет за психическо здраве, където е била прегледана от специалист, който установил посттравматично стресово разстройство. Всички тези неимуществени вреди ищцата оценява на сумата 45 000 лева, която сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 01.09.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, ищцата претендира от ответното застрахователно дружество.

Претендира се и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА за безплатната правна помощ, оказана й от представляващият ищцата адвокат.

Пред Габровския Окръжен съд е образувано гр.д. № 12/ 2020 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 25.08.2020 г. процесуалният представител на ищцата – адвокат М. от АК – гр. Габрово е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото адвокат М. е поискал от съда да уважи изцяло иска, като е изложил доводи за основателността му.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на иска и е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като не е била с поставен обезопасителен колан, като е признал наличието на валидно застрахователно правоотоншение.

От фактическа страна се установява следното:

От изисканото от съда н.а.х.д. № 865/ 2019 г. по описа на РС – гр.

Габрово се установява, че с влязло в сила на 28.11.2019 г. Решение № 425/ 13.09.2019 г., обвиняемият Т. Е. Ч., ЕГН ***********, от 4 гр. Габрово, е признат за виновен в това, че на 01.09.2018 г., на ул. „Брянска“ в гр. Габрово, при управление на МПС - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, с рег. № ЕВ 22****, нарушил правилата за движение, визирани в чл.

16, ал. 1, т. 3 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил на С. Г. М., от гр. Габрово, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пети поясен прешлен на гръбначния стълб и счупване на странични израстъци вляво на четвърти и пети поясен прешлен на гръбначния стълб, довели до трайно затруднение движението на снагата.

С отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е признало наличието на валидно застрахователно правоотношение, като в доклада си съдът е приел, че това обстоятелство не се нуждае от доказване.

Видно от приложената към делото писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, с вх. № 3428/ 01.11.2019 г. е, че ищцата е уведомила ответното застрахователно дружество за претърпяното от нея ПТП, като е поискала изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на получената средна телесна повреда, като с писмо, изх. № 03.02.2020 г., застраховятелят е уведомил пострадалата, че отказва да изплати обезщетение.

По искане на страните съдът е допуснал извършването на съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ с цел – установяване уврежданията, получени от ищцата, както и изясняване възражението за съпричиняване от страна на ответника. В заключението си вещото лице д-р Станислав Рачев – началник отделение „Клинична патология“ към болницата в Габрово, е отговорил на поставените от страните въпроси. В о.с.з. е заявил, че подържа заключението, същото не е било оспорено от страните и е прието от съда.

За изясняване механизма на ПТП, по искане на ответното застрахователно дружество, съдът е допуснал извършването на съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице инж.

Мирослав Христов е отговорило на поставените въпроси. В о.с.з. е заявило, че подържа заключението си, същото не е било оспорено от страните и е прието от съда.

До разпита са били допуснати от съда трима свидетели.

5

С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните фактически изводи:

Решението на Габровския Окръжен съд е валидно и допустимо.

За да се уважи иска по чл. 432, ал. 1 от ГПК, следва да са налице елементите от сложния фактически състав на деликтната отговорност, както и особената предпоставка по чл. 380 от КЗ – писмена застрахователна претенция до застрахователя, а също така – следва да е налице валидно застрахователно правоотношение.

По отношение на последното, с отговора на исковата молба застрахователят е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение, като първостепенният съд е приел, че не е нужно същото да бъде доказвано, поради което въззивният съд приема наличието на тази предпоставка от отговорността на застрахователя.

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се установява, наличието на писмена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ за изплащане обезщетение на имуществени вреди и отказ на застрахователя от изплащане на такова, поради което въззивният съд приема наличието и на тази от предпоставките на отговорността на застрахователя.

Влязлото в сила Решение на наказателния съд, с което деликвентът е признат за виновен в нарушение на норми от ЗДвП при управлението на лек автомобил и предизвикване на ПТП, в резултат на което, по непредпазливост, е причинил на ищцата средна телесна повреда, е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, съгласно чл. 300 от ГПК, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което въззивният съд приема, че е налице сложният фактически състав на деликтната отговорност – виновно и противоправно извършено деяние, намиращо се в пряка причинна връзка с причинените на ищцата неимуществени вреди.

Разпечатката съдържа 43 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2335b709-6a9b-4c3a-a56d-aa799acf054c