Решение № 1424 от 13.02.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1424

Бургас, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIX-ти тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Членове:

ЯНА КОЛЕВА

НЕЛИ СТОЯНОВА

При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ административно дело № 20257040702498 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 72 ал. 4 изр. второ от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба от С. Н. Х., [ЕГН], с адрес - [населено място], [жк], блок 23, етаж 3, ап. 3 и със съдебен адрес - [населено място], [улица]партер, офис № 2, чрез адвокат С. К., против решение № 899/27.11.2025 година по адм. дело № 3007/2025 година на Районен съд – Бургас.

С решението е отхвърлена жалбата на Х. против заповед за задържане на лице рег. № 3292зз-395/23.07.2025 година, издадена от И. В. И. – на длъжност „инспектор“ в сектор „Криминална полиция“ при 04 РУ на МВР – Бургас. Със заповедта, на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, на Х. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „задържане за срок до 24 часа“.

В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост и нарушение на процесуалния закон - касационни основания за отмяната му по чл. 209 т. 3 АПК. Според касатора, в противоречие с доказателствата по делото, съдът е приел, че са налице предпоставките за налагане на ПАМ. Счита, че ПАМ е немотивирана. Иска отмяна на решението и отмяната на ПАМ.

Ответникът по касационната жалба изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените основания за отмяната му.

Административен съд - Бургас, като прецени данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

С оспореното решение съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в съответствие с приложимите процесуални правила.

По приложението на материалното право съдът е приел, че спрямо С. Х. са били налице фактически основания за издаване на заповед за задържане, защото към момента на нейното издаване е имало видеозаписи и сведения, че същият се е намирал в района на извършване на престъплението (в момента на извършването му) и е имал външност и облекло, сходни с тези на извършителя. Отделно в решението е обсъдена и продължителността на наложеното ограничение, като е прието, че не е нарушен принципа на съразмерност, и задържането е било оправдано от резултата, търсен от административния орган.

Решението е правилно, а мотивите му се споделят от настоящия съдебен състав.

На 23.07.2025 година с наложената ПАМ полицай И. е ограничил възможността за движение на С. Х. поради получени данни, че Х. е съпричастен към извършено на 22.07.2025 година около 00:45 часа престъпление в [населено място], [жк], на [улица]увреждане на десет паркирани леки автомобили, чрез счупване на страничните им огледала, за което престъпление има образувано досъдебно производство№ 3292зм-505/21.07.2025 година по описа на О4 РУ – Бургас за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК.

От разпита на от И. В. И. – на длъжност „инспектор“ в сектор „Криминална полиция“ при 04 РУ на МВР – Бургас, издал оспорената заповед за задържане за лице се установява, че на 22.07.2025 година след полунощ е получен сигнал за унищожаване и увреждане на автомобили, касаещо счупване на техните странични огледала, в [жк], [улица]. При пристигане на автопатрула е установен подателят на сигнала, който е заявил, че лице с черни дрехи, къси гащи и бръсната брада с ръка е чупел огледала. В последствие дежурният е посетил бензиностанция „Газпром“ – в района на местопрестъплението, където служителят е заявил, че лице с такова външно описание е посетило бензиностанцията по-рано и се е държало сприхаво със служителите на смяна. При преглеждане на видеозаписите от бензиностанцията е установено заподозряното лице, разпознато като „С.“. Посетен е адреса на лицето и е проведена беседа с брат му и баща му, които са заявили, че рано сутринта той е тръгнал на море с палатка. Следобед на другия ден С. Х., придружен от свои роднини, се е явил в сградата на полицейското управление, като, след проведена беседа с него, той е заявил, че е счупил огледалата по автомобилите. Х. е задържан цел събиране на още данни за престъплението.

Задържането под стража на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР за срок не по - дълъг от 24 часа представлява превантивна или преустановителна принудителна административна мярка, която има за цел да предотврати възможността лицето да продължи да извършва правонарушение, да се укрие или да предприеме действия по заличаване на следи или укриване на вещи, предмет на правонарушение. За прилагане на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е евентуално извършено от задържаното лице.

Понятието „данни“ по смисъла на чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не съвпада със съдържанието на израза „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207 ал. 1 от НПК, нито изисква категорични доказателства за извършено престъпление. В случая правилно съдът е приел, че са налице данни, от които може да бъде направен първоначален/предварителен извод, че Х. е съпричастен към извършването на престъпление, съответно - че заповедта е фактически мотивирана.

От показанията на И. В. И. – инспектор в сектор „КП“ при 04 РУ на МВР – Бургас се установява, че С. Х. е бил разпознат на прегледаните видеозаписи и външният му вид е съвпадал с даденото описание от лицето, подало сигнала, което е довело до необходимост спрямо Х. да се приложи ПАМ, както обосновано е приел РС.

Неоснователно е възражението на касатора за немотивираност на приложената ПАМ. От нейното съдържанието се установява, че на задържаното лице са били съобщени още към момента на задържането известните на полицейския орган време и място на настъпване на релевантните факти, осъществяващи състав на престъпление, а именно – 22.07.2025 година около 00:45 часа в [населено място], [жк] на [улица], както и за какво деяние от фактическа страна е бил задържан с процесната заповед – увреждане на десет паркирани леки автомобили, чрез счупване на странични огледала. В оспорената ПАМ е посочена и правната [жк], както и досъдебно производство, което е образувано за това престъпление – ДП № 3292зм-505/21.07.2025 година по описа на 04 РУ - Бургас. Тази информация е достатъчна за задържания да се ориентира по несъмнен начин за какво именно деяние се ограничава временно възможността му да се придвижва свободно.

С налагането на ПАМ е спазена и целта на закона. За да бъде подчинено на легитимна цел, задържането следва да е обосновано с необходимостта да се обезпечи извършването на необходимите процесуално - следствени действия за разкриване на инкриминираното деяние и съпричастността на задържаното лице или да се попречи на лицето да се укрие. В случая тези цели са постигнали със задържането на лицето. Спазени са изискванията на чл. 5 от КЗПЧОС - свободата на жалбоподателя на свободно придвижване е ограничена временно, на основание, предвидено в закона, с цел да се осигури явяването му пред органите на полицията при обосновано подозрение за извършване на престъпление и за да се избегне укриването му. Разпоредбите на Конвенцията прокламират основните човешки права и свободи, както и изчерпателно изброяват и случаите, в които същите могат да бъдат ограничени. Чл. 5, § 1 от Конвенцията изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към установения в националното право ред. За задържането на жалбоподателя са били налице достатъчно данни по смисъла на ЗМВР, обуславящи реална необходимост от налагане на мярката в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

Наличието на данни по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР не изисква висок интензитет на доказуемост на инкриминираното деяние и неговия извършител, достатъчно е да съществува достоверна индиция за съпричастност на лицето към извършване на престъпление под някоя от формите, предвидени в Наказателния кодекс. Не е необходимо също, като условие за законосъобразност на акта на задържане, в резултат на задържането да бъде потвърдено, впоследствие, участието на лицето в престъплението. В случая са били налице данни, обосноваващи преценката на полицейския орган за съпричастност на жалбоподателя в извършването на престъпление, за чието изясняване е решил, че е необходимо да бъде задържан. Обжалваната заповед за задържане е издадена в съответствие с целта на закона, наложената ПАМ не е създала по-големи ограничения на правата на лицето от предвидените в закона с оглед обезпечаване на работата на полицейските органи по разкриване и предотвратяване на престъпленията.

Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила.

По изложените мотиви и на основание чл. 213 т. 3 и чл. 227а ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 899/27.11.2025 година по адм. дело № 3007/2025 година на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: