Определение № 281 от 20.05.2026, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 166/2026
- Вид
- Определение № 281
- Подписан
- 20.05.2026
- В сила
- 20.05.2026
- Състав
- Аделина Тушева, Елизабета Кралева, Албена Миронова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 281 гр. М., 20.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Аделина Тушева
Членове:
Елизабета Кралева
Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500166 по описа за 2026 година
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, ул. „П." № **, етаж *, представлявано от Изпълнителния директор Я.Б.Я. чрез процесуален представител Юрк. Н. Т. срещу Определение № 116/02.02.2026г., постановено от Районен съд - Л. по ЧГД 2232/2024Г с правно основание: чл. 413, ал. 2 ГПК..
С атакуваното Определение РС Л. ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, протоколно определение от 17.09.2025 г., постановено по гр.д. № 2232/2024 год. по описа на ЛРС, в частта му за разноските, като в частта, в която е постановено че ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл.38, ал. 2 вр. ал.1, т. 2 от Закон за адвокатурата, „АГЕНЦИЯ
ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК: *** да заплати на адв. К. И. Б. от РАК с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 641, 85 лв. /шестстотин четиридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ за защита по заповедното производство по ч.гр. дело № 1523/2024 г. по описа на ЛРС“ намалява същите до в размер на 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/, равняващо се на 400,00 /четиристотин/ лева, за защита по заповедното производство по ч.гр. дело № 1523/2024 г. по описа на ЛРС и ОСТАВЯ без уважение молбата на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, за изменение на Определение от 17.09.2025 г., постановено по гр.д. № 2232/2024 год. по описа на ЛРС, в частта му за разноските, а именно в частта, с която се иска: намаляване на адвокатското възнаграждение на адв. В. С. от САК за исковото производство по гр.д. № 2232/2024 год. по описа на ЛРС от присъдения размер от 400 лева до размер от 200 лева и за намаляване на адвокатското възнаграждение на адв. К. Б. от РАК за заповедното производство по ч.гр. дело № 1523/2024 г. по описа на ЛРС от присъдения с настоящото определение размер от 400 лева до размер от 1
50 лева, като неоснователна.
Жалбоподателят считам че така определени адвокатските възнаграждения, присъдени на адв. С. и на адв. Б. са в прекомерен размер, предвид характера и естеството на производството.
При определяне на адвокатското възнаграждение, дължимо на адв. Б. за оказана безплатна правна помощ на длъжника Ц. Ц. Д. в рамките на заповедното производство по ч.гр.д. №1523/2024г. по опис на РС-Л. съдът е следвало да се съобрази с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, па Възнагражденията, предвидени в наредбата по ЗПП, са значително в по-нисък размер от тези в наредбата по ЗА за един и същи вид работа. Разпоредбата на чл.26 от НЗПП предвижда за зашита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 80.00 до 230.00лв.
Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /Определение № 50015/16.02.2024г. на ВКС по т.д. № 1908/22г., I т.о, ТК и Определение № 343/15.02.2024г. на ВКС по т.д. № 1990/2023Г, II т.о., ТК/
Счита, че така определения адвокатски хонорар в полза на адв. Б. в размер на 204.52 евро/ 400 лева се явява несправедлив, прекомерен и непропорционален. Отделно следва да се посочи и това, че разноските не са направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и са за оказана безплатна адвокатска помощ. Не на последно място следва да бъде отчетен и положения от пълномощника труд попълването и подаване на възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1523/2024г. по опис на РС-Л..
На следващо място, счита, че определения адвокатски хонорар в полза на адв. В. С. за оказана безплатна правна защита и съдействие в исковото производство по гр.д.
№2223/2024г. по опис на РС- Л. в размер на 400.00лв. също е несправедлив, прекомерно завищен и неотговарящ на положения от адвоката труд.
Моли съда , да отмени определението на Районен съд- Л. като неправилно и постанови друго, като намали присъдените разноски на адв. К. Б. за защита по заповедното производство по ч.гр.д. №1523/2024г. по опис на ЛРС на 50.00лв., съгл. нормата на чл.26 от НЗПП и да намали присъдените разноски в полза на адв. В. С. в размер на 200.00лв, съгл. чл.26 от ЗНПП за оказана безплатна правна защита и съдействие по ГД 2232/2024г. по опис на РС-Л.-
2
Моли ,в случай, че бъде осъден да заплати разноски да се задължи процесуалният представител на длъжника на осн. чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи способ или начин, по който да му бъдат заплатени доброволно присъдените разноски.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адв. В. Ф. С. от АК - С. с ЕГН *** - в лично качество, процесуален представител на Ц. Ц. Д.
Счита, че настоящото производство по никакъв начин не би могло да се третира като такова с ниска фактическа и правна сложност. Обемът на положения фактически и правен труд не би могъл да се дефинира като несъществен и неизискващ дългогодишна юридическа подготовка в сферата на защитата на правата на потребителите, задълбочени познания на ЗПК, ЗЗП. ЗЗД. постоянно проучване на практиката на СЕС обективирана в съдебни решения по дела, касаещи потребителски кредити, както и перманентно променящата се съдебна практика на ВКС в тази област, за да могат в максимална степен да бъдат защитени интересите на доверителя ми - потребител.
Поради гореизложеното счита, че не са налице основания за ревизиране на Определението в частта за разноските, нито за редуциране на адвокатския хонорар. Моли жалбата на ищеца да бъде оставена без уважение.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията в частната жалба, въз основа на закона и събраните доказателства, приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, при спазване на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Производството пред първостепенния съд е образувано по Гр.дело № 2232/2024 г. по описа на ЛРС по предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ***, ул.
„П.” № **, етаж *, представлявано от Изпълнителния директор Я.Б.Я., чрез процесуален представител: юрк. Н. Т., срещу Ц. Ц. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр.Л., обл.
М., ул. «В.» № **, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между страните, че Ц. Ц. Д., ЕГН **********, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД по Договор за потребителски кредит №7053024207 от 31.17.2020 т. следните суми: 3614.76 лв., представляваща главница, 2810.36 лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от 05.09.2020 г. до 05.08.2023 г.;
411.95 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.09.2020 г. до 25.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 08.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, които суми са предмет на издадена заповед за изпълнение от 09.07.2024 г. по ч.гр.д. № 1523/2024 г. по описа на ЛРС.
След депозиран отказ от иска с протоколно определение от открито съдебно заседание на 17.09.2025 год., проведено по гр.д. № 2232/2024 год. на ЛРС, съдът е постановил следното:
3
„ПРЕКРАТЯВА образуваното по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК: ***, против Ц. Ц. Д., ЕГН:
**********, производство по ГД 2232/2024 г. по описа на ЛРС поради отказ от иска на основание чл. 233 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение № 1074/09.07.2024 г. по ч.гр.дело № 1523/2024 г. по описа на ЛРС, издадена срещу Ц. Ц. Д., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл.38, ал. 2 вр. ал.1, т. 2 от Закон за адвокатурата,
„АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД с ЕИК: *** да заплати на адв. В. Ф. С. от САК с ЕГН ***, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за защита по исковото производство по гр. дело № 2232/2024 г. по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл.38, ал. 2 вр. ал.1, т. 2 от Закон за адвокатурата,
„АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
АД с ЕИК: *** да заплати на адв. К. И. Б. от РАК с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 641, 85 лв. /шестстотин четиридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ за защита по заповедното производство по ч.гр. дело № 1523/2024 г. по описа на ЛРС.
Определението е връчено на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД на 15.10.2025 г.
С молба, входирана в деловодството на ЛРС на 23.10.2025 год., с пощенско клеймо на изпращане от 20.10.2025 г., ищецът е направил искане за изменение на определението в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, като бъде намалено присъденото с определението адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, а именно: за адв. К. Б. да бъде намалено от присъдения размер 641,85 лв. до размер от 50 лв. за защита в заповедното производство, а за адв. В. С. - от присъдения размер от 400 лв. за защита в исковото производство до размер от 200 лева. Сочи се практика на съда на ЕС, според която прилагането на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, с ново заглавие Наредба за възнаграждения за адвокатска работа / загл. изм. с ДВ, БР. 14 ОТ 2025 г.), представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело С-428/16 и С-427/16 на СЕС. Твърди се и че производството е прекратено поради депозиран отказ от иска, като същото е приключило още в първото по делото открито съдебно заседание, в резултат на което процесуалният представител на ответника не е осъществил активно процесуално представителство, като не са събирани и допълнителни доказателства.
Наведени са аргументи за сравнение между юрисконсултското възнаграждение и адвокатското такова в молбата на ищеца, като се сочи, че за един и същ вид работа законово са определени различни минимални възнаграждения.
В едноседмичния срок за отговор ответникът, чрез пълномощниците си адв. К. Б. от РАК и адв. В. С. от САК, изразява становище по молбата, като сочи, че молбата е 4 неоснователна и излага съображения, твърдейки че следва да се отчита фактическата и правна сложност на спора, обема на положения адвокатски труд, както и материалният интерес на спора.
С атакуваното Определение №116/02.02.2026година ЛРС е намалил присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв.К. Б. от 641,85лева на на 400.00лева или 204,52евро и е оставил без уважение молбата в останалата част за намаляване на присъдените адвокатски възнаграждения.Първоинстанционния съд подробно е мотивирал своето определение, към които мотиви се присъединява и настоящата инстанция.
В допълнение само следва да се добави, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, представляващо заповедно производство, претендираното от процесуалния представител на длъжника адвокатско възнаграждение следва да вземе предвид задължителните разяснения, дадени в решение от 23.11.2017 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С428/16, според което във всеки конкретен случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на Наредба № 1 от 09.07.2024 г. за възнаграждения за адвокатска работа при определяне размера на адвокатското възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност, фактическата и правна сложност на делото, като не се допуска прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на гражданите до правосъдие.
Разпечатката съдържа 51 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2334edbc-ea28-47bf-92fa-c9b15525a727