Решение № 14 от 05.02.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. гр.Мадан, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100681 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Р. Д. против „***** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 207.84 лева /след допуснато изменение на иска в с.з./, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за паричен заем № ****** от ***., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на ***** година между страните по делото е сключен Договор за паричен заем № *****, при следните параметри:

1. Размер на отпуснатия заем: 600,00 лева; 2. Размер на погасителна вноска:

78,25 лв.; 3. Ден на плащане: 14-о число; 4. Вид вноска: месечна; 5. ГПР:

48,085%;6. Брой вноски: 9; 7. Месечен лихвен процент: 3.330%; 8. Дата на първо плащане: 14.05.2022г.; 9. Обезпечение: ДА /посочено в чл.6 по-долу/;

10. Дата на последно плащане: 14.01.2023г.; 11. Такса за усвояване: няма; 12.

Обща сума за плащане: 704,24 лв.

Ищцата твърди се, че на основание чл.8 от договора й е начислена неустойка в размер на 546,76 лева за неизпълнение на задължението й в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение, което отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от общите условия към договора. Счита клаузата за заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит за нищожна, като сочи че основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. В процесния договор за паричен заем е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение 1 на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора, като твърди, че неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на 160,47 лева, която надвишава ½ от размера на отпуснатата сума.

Сочи, че при преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване.

Твърди, че е уговорена компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва, порадиа което ищцата счита, че дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Счита, че обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката и ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение.

Твърди също, че от неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Сочи, че в този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД, поради което счита уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Сочи, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което ищцата счита, че на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи.

Твърди, че размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита и ако това е било направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва).

Сочи, че процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради 2 което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.

Твърди, че според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

Твърди също, че в случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба, като сочи, че в т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, поради което доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, ищцата счита, че целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.

Сочи, че последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ищцата твърди, че неустойката е нищожна и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, като сочи, че за да възникне правото на неустойка, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Счита, че противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3

Твърди също, че в изпълнение на Договор за паричен заем № 556672 от 15.04.2022г. е заплатила на ответника сумата от 1251,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за нея е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по него – 600,00 лева, а не на лихви и други разходи, поради което счита, че разликата между заплатената сума от 1251,00 лева до дължимата от 600,00 лева в размер на 651,00 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Ответникът твърди, че на **** между страните - Н. Р. Д., в качеството й на Заемател и „****, в качеството му на Заемодател, е сключен Договор за паричен заем № *****/***** с изрично и ясно посочени параметри по договор 3 в чл.3 от същия. Неразделна част от договора за паричен заем са и приложените Общи условия по договора, с които заемателя също се е запознал и съгласил, за което свидетелства положеният подпис на всяка от страниците, а за изричното му съгласие с тях - чл. 12 от договора за заем.

Заемателят е запознат с активния погасителен план, по който следва да прави погасителни вноски, видно от положения подпис под същия и собственоръчно изписаните имена. Заемателят лично е участвал и е влияел на формирането на заема със заемодателя „*******, запознал се е изрично и е подписал договора за заем и всички приложения към него, както и документите, свързани с отпускането му, а така също и е получил заемната сума от заемодателя, поради което ответникът счита, че процесният договор е изцяло валиден и сключен в свободата на договарянето между страните, предоставена от ЗЗД, отговарящ на всички законови изисквания и сключен с прякото влияние на потребителя.

Сочи, че след така сключените каузални правоотношения Н. Р. Д., като заемател е предприела действия по изплащане на дължимото и към момента на подаване на исковата молба, същата е заплатила сума в общ размер на 807.84 лв, разнесена и осчетоводена по пера.

Ответникът възразява относно размера на постъпилите суми по процесния договор за кредит и начина, по който са разпределени, както и против размера на предявения иск, като сочи, че в счетоводството на „******по процесния договор за паричен заем е получена и отразена единствено сума от 807,84 лв., съставена от главница, лихва и неустойка.

Относно размер на ГПР ответникът твърди, че съгласно чл. 3, т. 5 от договора ГПР по заема е в размер на 48,085 %. Съшият размер е посочен и предоставения на ищецът СЕФ - част III. Според законовата разпоредба на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България. С Постановление № 426 на МС от 18.12.2024г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, обн. ДВ бр. 106 от 23.12.2014г, в сила от 01.01.2015г. годишния размер на законната лихва по просрочени парични задължения е определен в размер на основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не следва да се включва размерът на неустойката, която по своята същност представлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора за заем, като твърди, че в разпоредбата на чл.3.3 от договора ясно и разбираемо е посочено как точно се изчислява ГПР, а ГПР по процесния договор за заем е изцяло в императивно определената законодателна рамка.

Ответникът счита за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца, отнасящи се до разпоредбата на чл.8 от договора за паричен заем, като излага следните аргументи:

На първо място, твърди, че условията на клаузата на чл. 8 от договора за заем са индивидуално уговорени и това е станало с прякото влияние на 4 потребителя Н. Р. Д., особено имайки 8 предвид и факта, че е можел да предостави гарант, който отговаря на условията посочени в ОУ и след сключването на договора и по този начин да не дължи заплащане на неустойка. С договорения точно определен размер на неустойката в чл. 8, потребителя Н. Р. Д. е преценила икономическите последици за себе си, ако се наложи да заплати тази неустойка, както и в последствие е предприела действия по заплащането й. Също така, условията уговорени в чл. 8 от процесния договор са абсолютно ясни и разбираеми съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.