Решение № 35 от 29.05.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Балчик, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20253210200012 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „В. – В. В.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. М. В., чрез адв. С. К., против НП № **** г., издадено от Председателя на Комисия за защита на потребителите М.А.Ф., с което на основание чл.

210а от ЗЗП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 68в, вр. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения в хода на административно-наказателното производство. Сочи се, че дружеството жалбоподател не е собственик на сайта ****, същият е създаден и поддържан от ***. Твърди се, че веднага след съставяне на АУАН информацията в сайта е била коригирана. Излага се, че в търговския обект на видно място са поставени съответни табели, обозначаващи вид и категоризация на обекта, а именно, че същият е семеен. Освен това самата фасада бил поставен надпис „Семеен хотел“. Жалбоподателят намира, че процесното неизпълнение на задължението от страна на ЕТ се характеризира с липса на вредни последици. В този смисъл счита, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. В подробни писмени бележки допълва, че не е спазен давностният срок по чл. 34, ал. 1 от 1

ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като нарушителят е станал известен на 15.07.2024 г. със изготвяне на снимките на интернет страницата на дружеството, а актът е издаден на 17.10.2024 г.

В съдебно заседание въззиваемата страна не се явява, не се представлява.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.07.2024 г. в изпълнение на Заповед №989/12.07.2024 г. на Председателя на КЗП за извършване на проверка по програма „Лято 2024“, длъжностни лица при КЗП извършили проверка от работното си място на интернет сайт ****, поддържан от ***, като при преглед на сайта констатирали, че най – отгоре на началната страница било изписано „**** К., Б., И., хотел Р.“, в цветно поле бил поместен текст „Вашето незабравимо лято в хотел Р., гр. Б.“ и била представена следната информация: „Добре дошли, ХОТЕЛ Р. ГР. Б.; хотел Р. се намира на С. Ч. на самия морски бряг в курортния комплекс И… Хотелът се намира сред тиха и спокойна местност, от където се разкрива невероятна морска панорама и гледка към нос К..

Разполага с леглова база от 70 места, открит плувен басейн, ресторант, градина, безплатен паркинг, спортна площадка. Всички стаи са с изглед към морето, оборудвани със самостоятелна баня с душ, телевизор с кабелна телевизия, климатик, тераса с красива гледка към морето, безжичен интернет. Водата в хотела и басейна са от сондажен минерален източник, плажната ивица се намира на приблизително 200 м от хотела; Удобства в хотел Р.;

Забележителности в близост до хотела.“ В подменю „настаняване“ е предоставена информация за вида на стаите: „двойна, тройна, апартамент“. При отваряне на всяко едно от подменютата на края на страницата е посочена следната информация: „***, уеб сайт от В..“ В подменю „контакти“ е поместена карта на Северното черноморие като в местност И. е отбелязан Hotel R. /хотел Р./ и текст: „контакт с нас: ***“.

Последвала е проверка на място в обект – място за настаняване клас „Б“ – семеен хотел „Р.“, находящ се в ***, в хода на която е установено, че на входа на туристическия обект е поставен рекламен надпис „Семеен хотел Р.“. Констатирано е, че обектът е с утвърдена категория три звезди, съгласно издадено от община К. Удостоверение за утвърдена категория №К1-33А-А1Я-1А, за обект – семеен хотел „Р.“, адрес ***, капацитет 20 стаи/40 легла със срок на валидност 05.08.2026 г., поставено на видно място до рецепцията на хотела.

Контролните органи направили извод, че ЕТ „В. – В. В.“, ЕИК ***, представя невярна и подвеждаща информация на интернет сайта си *** за вида на стопанисвания туристически обект, като посочва, че е хотел, а всъщност притежава Удостоверение за утвърдена категория три звезди, вид и наименование на обекта: Семеен хотел Р..

Констатираните при проверката на сайта обстоятелства са описани в Констативен протокол №К-2751440/17.07.2024 г., а тези, установени от проверката на място в обекта са описани в Констативен протокол №К-2751410/18.07.2024 г., двата протокола съставени от С.

Е. Е. – ст. инспектор в РД В. в КЗП.

2

При тези факти било прието, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 68в, вр. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. 68г, ал. 4 от ЗЗП, поради което на 17.10.2024 г. свид. М. А. А. съставила АУАН №*** г. бил връчен на представител на дружеството.

След постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН №*** г. в законоустановения срок Председателят на КЗП, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 210а от ЗЗП наложил на ЕТ „В. – В. В.“, ЕИК ***, „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 68в, вр. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. 68г, ал. 4 от ЗЗП.

Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин от показанията на свид. М. А. А. – актосъставител, свид. Х. М. Х., свид. В. М. Г., свид. С. В. С., както и от всички налични по преписката писмени доказателства, между които не съществуват никакви противоречия. Свидетелите пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, което даде основания на съда да кредитира показанията на им като пълни и дадени обективно и безпристрастно.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, извън 3-месечния срок от откриване на нарушителя.

Давностния срок започва да тече от момента, в който контролният орган е разполагал с цялата необходима информация, за да бъде извършена преценка за наличието или липсата на твърдяното административно нарушение. Съставът от своя страна включва деяние, с което е нарушена забраната по чл. 68в от ЗЗП, а именно за използване на нелоялна търговска практика. Установяването дали една търговска практика е нелоялна или не се извършва по специален ред и от орган, различен от актосъставителя, като едновременно с това обстоятелството дали прилаганата от търговеца практика е нелоялна касае елемент от обективната страна на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Съгласно чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, нелоялната търговска практика се установява 3 от КЗП като колективен орган. Установяването на нелоялната търговска практика по надлежния ред от компетентния орган има преюдициален ефект по отношение административно наказателната отговорност на лицата по чл. 210а от ЗЗП, доколкото съставът на нарушението по този текст във връзка с чл. 68в от ЗЗП изисква да е налице използвана нелоялна търговска практика в нарушение на забраната за това. т. е. едва след установяването по съответния надлежен ред и от компетентния орган, а именно с решение на КЗП, на наличието на нелоялна търговска практика може да се твърди извършване на административно нарушение от страна на лицето, използвало такава практика.

В този смисъл, давностният тримесечен срок от откриване на нарушителя по чл.

34 от ЗАНН в процесния случай започва да тече едва след осъществяване на процедурата по чл. 68л от ЗЗП – решение на КЗП, с което търговската практика е обявена за нелоялна и съответна заповед на председателя на КЗП. В случая АУАН е съставен на 17.10.2024 г., което е в рамките на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, считано от най-ранната възможна дата, на която актосъставителят би могъл да установи нарушителя, а именно решение, обективирано в Протокол № 29/25.09.2024 г., че ЕТ „В. – В. В.“, ЕИК ***, използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, като предоставя невярна информация в интернет страницата *** и съответно издадена Заповед №3801/09.10.2024 г. на Председателя на КЗП, като няма дани същата да е обжалвана от жалбоподателя.

Настоящият състав счита, че това тълкуване е в съответствие и с тълкуването от страна на Съда на ЕС на Директива 2005/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, транспонирана в националното ни право с разглежданите разпоредби на ЗЗП (пар. 13а, т. 12 от ДР на ЗЗП). Съгласно поС.ната практика на СЕС търговски практики, които е възможно да се считат за нелоялни съгласно националното законодателство, без да са обект на оценка на всеки конкретен случай съгласно разпоредбите на чл. 5 - чл. 9 от Директивата, са единствено онези търговски практики, които са включени в приложение І към нея. Следователно практика, която не е включена в това приложение, може да бъде обявена за нелоялна единствено след като се провери нелоялният й характер в съответствие с критериите, установени в посочените членове 5 - 9 (вж. в този смисъл решение от 14.01.2010 г. по дело С-304/08, т. 41-45, решение от 09.11.2010 г. по дело С540/08, т. 30—т. 34, както и решение № 6358 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2014 г., VII о.). По тази причина, за да се прецени дали една търговска практика е нелоялна, се изисква първо да се провери дали тя не е заблуждаваща или агресивна, които практики, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, са винаги нелоялни. Ако тя не попада в тази група, то за да се квалифицира търговската практика като нелоялна ще е необходимо, съгласно чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, да бъдат преценявани редица нейни характеристики – дали противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и дали променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото тя е насочена. Следователно установяването на нелоялната търговска практика не се свежда само до субсумирането й под хипотезиса на конкретна норма или легална 4 дефиниция, а изисква детайлна преценка на редица обстоятелства, включително съобразяването на съдебната практика на Съда на ЕС. Това е и причината законодателят, в чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, да възложи тази дейност на специализирания колективен орган – на КЗП.

Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, Раздел IV на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал.