Решение № 861 от 19.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000502140 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 2993/17.05.2024 г., постановено по гр. д. № 5048/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 15 състав, е отхвърлен предявеният от КОНПИ срещу С. Г. М., Ц. Г. М. и М. С. М. искове с правно основание чл.154 сл. ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата: І. На основание чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 от ЗОНПИ от С. Г. М. и Ц. Г. М.: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрена със заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед № РД-18-3789/18.05.2015 г. на началник на СГКК[1]Благоевград, СГРАДА № 1 , изградена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Банско, местност „***“, бл. А, пети жилищен етаж, представляващ АПРАТАМЕНТ № 60 , с площ 67, 33 кв. м., състоящ се от две стаи, баня с тоалетна и тераса; 2.

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрена със заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед № РД-18-3789/18.05.2015 г. на Началник на СГКК[1]Благоевград, СГРАДА № 3, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. Банско, местност „***“, бл.

Д, етаж -1, представляващ гараж, паркомясто № 30, с площ 18, 33 кв. м., с включени прилежащи части 1, 93 % ид. части от общите части на сградата и 0, 39 % ид. части от правото на строеж върху земята. 3. Апартамент № 28, на 5 етаж на сградата, на кота +11,60 м., със застроена площ от 85, 68 кв. м., състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня с тоалетна, 1 килер и балкон, при съседи: коридор, апартамент № 29, стълбищна клетка, двор и улица, заедно с 3,61 %и. части от общите части на сградата, равняващи се на 15,07 кв.м., заедно с МАЗЕ № 5, на сутеренен етаж на сградата, на кота 3,35 м., със застроена площ от 1,05 кв. м., при съседи: коридор, мазе № 6, коридор и улица, заедно с 0, 01 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 0, 04 кв. м. и заедно с 2, 029 % ид. части от правото на строеж върху мястото, в което ще бъде построена сградата, съставляващо по кадастралната карта и регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18108/13.12.2016 г. на изпълнителен директор на АГКК, съставлява Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр.

София, район „Триадица“, кв. „Драгалевци“, бул. „***“ № 4, целият с площ от 1 875 кв. м., който имот съставлява УПИ XI1-505, 508, 509 от кв. 30, по плана на гр. София, местността „Кръстова вада“, образуван от: 1. УПИ XII-362, в кв.

30 2. УПИ XII-361 в квартал 30 3. УПИ XV- 166 от кв. 30, заедно с ПАРКОМЯСТО № 14 на сутеренен етаж на сградата на кота -2, 85 м., със застроена площ от 14, 74 кв. м., при съседи: двор, паркомясто № 15, Гараж ПГ4Б и маневрена площ, заедно с 3, 03 % ид. части от общите части на сутеренния етаж на сградата, равняващи се на 13, 24 кв. м. и заедно с 0, 287 % ид. части от правото на строеж върху мястото. 4. Апартамент № 15, разположен на четвърти надпартерен етаж, на кота +12 м., със застроена площ 59, 88 кв. м. и състоящ се от антре, баня с тоалетна, спалня, всекидневна, кухненски бокс, тераса, при съседи: коридор, асансьор, апартамент № 13, апартамент № 16, улица, заедно с МАЗЕ № 15, с площ 1, 80 кв. м., при съседи: паркомясто 7 и 8, мазе № 16, мазе № 1, коридор, 19, заедно с 3,22 % ид. части, равняващи се на 9, 91 кв. м. и. части от общите части на сградата и заедно с 3, 22 % ид. части от правото на строеж. Гореописаният апартамент № 15, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

София, одобрени със заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес гр. София, район „Възраждане“, ул. „***“ № 71, ет.

5, находящ се в сграда № 4, разположена в поземлен имот с иднентификатор № ***.; 5 . Мотопед, марка: Знен, модел: ЗН50 КТ Е, peг. № ********, рама № L5YACBPA8C1117905, двигател № BN139QMBC2304093;

ІІ. На основание чл. 142, ал.2, т. 1, вр. чл. 141 от ЗОНПИ от С. Г. М.: - сумата в размер на 3 400 лв., представляваща вноска от трето лице по сметка № ******** и прехвърлена по депозитна сметка № ******** в „Интернешънъл Асет Банк“ АД с титуляр С. Г. М.; - сумата в размер на 4 889, 77 лв., представляваща вноска по срочен депозит № ********, в евро, открит в „Първа Инвестиционна Банка“ АД с титуляр С. Г. М.; ІІІ. На основание чл.

144, вр. чл. 141 от ЗОНПИ от М. С. М.: Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД[1]18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „Витоша“, ул. „***“ № 258, ет. -1, ГАРАЖ № 4, който самостоятелен обект се намира в триетажна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 19, 42 кв. м., с предназначение на самостоятелен обект. Ищецът е осъден, на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 16 453, 59 лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото; да заплати, на основание чл.78, 2 ал.3 ГПК на С. Г. М., сумата от 2 508 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото, както ида заплати, на основание чл.38 ЗАдв. на адв.

П. С. К. от САК сумата от 25 324, 30 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС за първоинстанционното разглеждане на делото.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО

ИМУЩЕСТВО, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че липсва установена по делото непозволена от закона дейност от страна на ответниците, предвид прекратеното наказателно производство и липсата на въведени твърдения за осъществена от ответника непозволена от закона дейност и съобразно чл.1 от Протокол № 1. Поддържа, че презумпцията, че едно имущество е незаконно придобито се извежда от установеното значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ. За постигане на целта на чл.1 от Протокол № 1 е въведена граница на проверявания период от 10 години и праг на установено значително несъответствие, които обуславят последващите действия по образуване на производство по реда на ЗОНПИ и намеса в имуществената сфера на проверяваните лица само по отношение на тези активи, за които не е установен законен източник на средства за придобиването им. Правомощията на ищеца са значително ограничени до границите, определящи неоправданото забогатяване чрез средства от неустановен законен източник и мярката за възстановяване на пропорционалността и баланса в обществото, което е и съществената разлика с конфискацията в наказателното производство. Поддържа, че са налице достатъчно гаранции ответната страна да представи доказателства, които да опровергаят твърденията на ищеца, че имуществото е придобито със средства от законен източник. С оглед на това счита, че незаконно придобиване на имущество е налице, когато за придобиването му не е установен законен източник на средства, в каквато насока е решението на КС на РБ. Неправилно решаващият съд в салдото е включил средства, придобити 3 години преди началото на проверявания период, за които се твърди, ме са съхранявани в брой от лицата неправилно показанията на роднини са възприети от съда.

Излага съображения, че решаващият съд не е съобразил задължителните разяснения, дадени с ТР от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ВКС, ОСГК, а се е позовал на решението на ЕСПЧ по делото Й. и др. срещу България, което счита, че е в нарушение на заложената в закона цел. В ЗОНПИ са регламентирани допълнителни хипотези за възникване правото на държавата да отнеме незаконно придобитото имущество, една от които е достатъчно показателна за отграничаването на гражданската конфискация с наказателното производство – установяване на значително несъответствие, което представлява нарушение на установения правов ред. Поддържа, че наличието на значително несъответствие в размер, регламентиран в специалния закон, е нарушение на КРБ и данъчните закони, като то позволява придобиване на имущество в нарушение на закона и значително обогатяване на проверяваното лице в ущърб на гражданите. Счита, че приетото в решението на ЕСПЧ по делото Й. и др. срещу България, че легитимната цел на закона е да предотврати незаконно придобиване на имущество чрез престъпления или административни нарушения, е в противоречие с решение на КС на РБ, с 3 което е установено че законът от 2012 г. не е противоконституционен и че не противоречи на нормите на международното право или на международните договори. Това решение е задължително за всички, на основание чл.14, ал.6 ЗКС. Същевременно позоваването на решението на ЕСПЧ по делото Й. и др. срещу България е недопустимо да се прилага към всяко едно гражданско производство по реда на ЗОНПИ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците С. Г. М., Ц. Г. М. и М. С. М., с който я оспорват. Излагат съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че обосновано решаващият съд е приел, че по делото не е установено значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ. Не следва да се игнорират приходите на ответниците през проверявания период, тъй като те са послужили за придобиване на имуществото на ответниците.

Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на ответниците. Тези приходи са били разходвани и като краен резултат не формират превишение на имуществото. В началото на проверявания период банковите сметки на ответника са имали средства от 793 060, 56 лв. Тези средства следва да се включат в приходната част на икономическия анализ.

Само доходите от забранена от закона дейност са незаконни, всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни. Излагат съображения, че с обжалваното решение законосъобразно са изчислени приходите и разходите на проверяваните лица. В цитираните от жалбоподателя решения на СЕС по дело С-234/2018 и дело С-319/2019 г. са категорични, че към производството по ЗОПДНПИ и ЗПКОНПИ не се прилагат правилата на Рамково решение № 2005/212/ПВР на Съвета и на Директива 2014/42/ЕС и Съвета и основанието за този извод е, че тези производства не са наказателни производства по смисъла на това понятие в правото на ЕС. Наказателното производство срещу С. Г. М. е прекратено. Също така инкриминираното деяние според повдигнатото обвинение е извършено за периода 2012 г. – 2020 г., а част от процесното имущество е придобито през 2010 г. и 2011 г. С оглед на това считат, че нито правни, нито житейски е обоснована връзката на престъпната дейност по чл.321, ал.3 НК с по – рано придобитите активи. Няма твърдения и данни тази дейност да датира назад във времето и да засяга периода 20100 – 2011 г. Не е посочена и друга незаконна дейност, извършена от С. М., която да генерира средства за придобиване на процесните имуществени обекти. Освен това повдигнатото обвинение е за престъпление по чл.321, ал.3 НК, което е формално, а не резултатно, продължавано престъпление. Не се предвижда постигането на резултат под формата на материална облага. Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че липсва пропорционалност на мярката по конфискация, тъй като престъпната дейност не е установена по надлежния ред и ответникът е без обвинение още в досъдебната фаза на наказателния процес. Също така ищецът не е обосновал и доказал наличието на причинна връзка между престъплението, за което проверяваното лице е било привлечено към наказатгелна отговорност и придобитото имущество. Макар наличието на влязла в сила присъда да не е изискване за основателност на мотивираното искане, неустановяването по надлежни ред на престъпна дейност противоречи на посочената в чл.2 ЗОНПИ цел на закона. Молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират сторените по делото разноски, 4 включително за оказана безплатна правна помощ по делото.

Разпечатката съдържа 25 от 142 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2333fae1-d39b-46c9-ae85-b05355e97703