Решение № 2342 от 15.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2635/2024
- Вид
- Решение № 2342
- Подписан
- 15.04.2025
- В сила
- 15.04.2025
- Състав
- Невена Чеуз, Добромир Стефанов Стефанов, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2342 гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Невена Чеуз
Членове:
Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20241100502635 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
О б р а з у в а н о е по въззивна жалба от Д. П., ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Н., срещу решение № 20710 от 14.12.2023 г. по гр. дело № 53144/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 169-и състав, с което Д. Б. П., ЕГН **********, е осъден да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на Т. И. С., ЕГН **********, сумата от 2892,12 лева, представляваща заплатена от ищцата сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Ищцата била извършила процесните плащания с основанието нравствен дълг към дъщеря й и към ответника, нейн зет. СРС следвало да констатира, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, поради което даденото не можело да се иска обратно. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено като предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Т. С., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Ш., е подала отговор на въззивната жалба. Заявява се, че тя била неоснователна, а решението на СРС било законосъобразно. Възражението по чл. 55, ал. 2 ЗЗД се въвеждало в процеса едва с въззивната жалба, поради което било недопустимо. Искането 1 към съда е жалбата да бъде оставена без уважение.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е и въззивна жалба от Т. С. чрез адв. Ш. срещу решението в частта, в която искът е отхвърлен за горницата над 2892,12 лева до пълния предявен размер от 4338,22 лева в размер на 1446,16 лева. Представените по делото 6 броя разписки доказвали плащане в размер на 2893,56 лева, а не на 2892,12 лева. Погасяването на оставащата част от дълга се установявало от доказателства, които неправилно не били допуснати от СРС. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част като предявеният иск бъде уважен изцяло.
Претендират се разноски.
По тази жалба е постъпил отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от Д. П. чрез адв. Н.. В него се твърди, че не било доказано плащането на 9-те вноски по заема. Искането към СГС е жалбата да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, за интереса на някоя от страните по делото , когато има изрично законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Казусът не попада в тези изключения, поради което въззивният съд се произнася по правилността на решението само по наведените в жалбата основания.
Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По отношение на неговата правилност съдът обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявен е осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването като това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, липса на правно основание за имущественото разместване и липса на друго основание за защита на правата на ищеца.
В конкретиката на делото ищецът следва да установи, че е налице валиден договор за заем между ответника и „Ти би ай банк“ АД и че извършил плащания по него, в резултат на които задълженията на Д. П. са били погасени. В тежест на ответника е да докаже, че направените плащания имат основание, което изключва неговата отговорност към ищеца.
2
С определение по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК от 20.10.2023 г. СРС е приел за безспорно между страните, че между Д. П. и „Ти би ай банк“ АД е бил сключен договор за потребителски кредит № 4001322768 на 20.09.2019 г.
Докладът на делото е бил приет без възражения от страните като такива не са релевирани и в двете въззивни жалби.
По същество жалбата на Д. П. е неоснователна.
Възражението в жалбата се състои в това, че СРС неправилно не бил допуснал доказателства, които щели да установят, че основанието за извършеното плащане било изпълнение на нравствен дълг от ищцата към нейната дъщеря и зет. Съгласно чл. 55, ал.2 ЗЗД не може да се иска връщане на даденото от този, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Това възражение не е направено от ответника в отговора на исковата молба. Там се твърди, че ответникът е предоставял на съпругата си Б. С. средства за издръжка на семейството, включително и за изплащане на процесния заем.
Съгласно чл. 133 ГПК, когато ответникът не направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Възражението, че ищецът е направил плащанията в изпълнение на свой нравствен дълг, е правоизключващо отговорността на ответника и е следвало да се направи именно в срока за отговор на исковата молба. То е въведено от ответника едва с въззивната жалба, поради което се явява преклудирано. Ответникът не сочи непредвидени обстоятелства, които са му попречили да го направи в срока по чл. 131 ГПК.
Ето защо разглеждането на възражението в жалбата по чл. 55, ал. 2 ЗЗД в настоящото производство е недопустимо.
Други възражения в жалбата на Д. П. не са направени , с което предметът на въззивната й проверка е изчерпан. По въведените в жалбата възражения СГС намира решението за правилно в обжалваната част и то следва да бъде потвърдено.
Жалбата на Т. С. е частично неоснователна.
По делото са представени 6 броя разписки, изходящи от „ Easy Pay”, и подписани от ищцата. Тези документи удостоверяват извършените от нея плащания към „Ти би ай банк“ АД с основание погасяване на задълженията по договор № 4001322768. Пред въззивния съд е приета като писмено доказателство справка за извършените плащания по този договор, изходяща от „Ти би ай банк“ АД. Налице е пълно съвпадение между разписките и посочената справка по отношение на дати и суми. Сумите, които ищцата е превела на банката са, както следва: 482,02 лева на 27.12.2019 г., 482,45 лева на 24.01.2020 г., 482,02 лева на 26.03.2020 г., 482,24 лева на 25.04.2020 г., 482,02 лева на 27.05.2020 г. и 482,37 лева на 22.06.2020 г. Сборът на тези суми е 2893,12 лева. Първата инстанция е приела, че техният сбор е 2892,12 лева.
Предвид изричното оплакване в жалбата в тази насока, на ищцата следва да бъде присъдена сумата от още 1 лев, представляващ извършено от нея плащане, с което е погасено вземането по процесния договор за заем.
3
Решението на СРС следва да бъде ревизирано в тази му част.
По делото не се установиха твърденията в жалбата на Т. С., че тя е изплатила изцяло потребителския кредит в общ размер на 4338,22 лева. От представените от „Ти би ай банк“ АД справка и извлечение от сметка се установява, че процесният договор за заем е напълно погасен. Фактът, че именно ищцата е извършила плащането на стойност 2893,12 лева се установява от цитираните разписки, защото те са подписани от нея. За останалата част от заема в размер на 1445,10 лева, тя не е ангажирала подобни или други доказателства. Ето защо жалбата в тази й част е неоснователна.
В обобщение на изложеното, жалбата на Д. П. следва да се остави без уважение, а жалбата на Т. С. е основателна за сумата от 1 лев. Решението следва да бъде частично отменено в отхвърлителната му част като на ищеца следва да бъде присъдена тази сума.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като с настоящото решение въззивният съд се произнася и относно разноските, направени пред първата инстанция.
Пред СРС ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 173,52 лева и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение или общо в размер на 773,52 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, правото на ищеца за сторени пред СРС разноски възниква за сумата 515,85 лева.
Пред СГС въззиваемата Т. С. е направила разноски в общ размер 628.93 лева, от които 28.93 лева са заплатена държавна такса и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК й се полагат разноски в размер на 419,43 лева. С първоинстанционното съдебно решение са й присъдени разноски в размер от 531,72 лева, превишаващ полагащият й се такъв от 515,85 лева с 15,87 лева, поради което, с настоящото решение въззивният съд й присъжда сумата от 403,56 лева, представляваща разликата между полагаемите й се 419,43 лева и присъдените й в повече от СРС 15,87 лева.
Правото на разноски на страната за адвокатско възнаграждение е за един адвокат, предвид на което и с арг. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК съдът съобразява заплатеното от ответника Д. П. възнаграждение на осъществилата защитата му пред СРС адв. Н. в размер на сумата 600 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК правото му на разноски пред първата инстанция е за сума в размер на 199,86 лева. С първоинстанционното съдебно решение са му присъдени разноски в размер от 187,56 лева, който е по-нисък от полагащият му се такъв от 199,86 лева, поради което, с настоящото решение въззивният съд му присъжда разноски пред СРС в размер на 12,30 лева, представляваща разликата между тези две суми.
Пред СГС ответникът Д. П. доказва сторени разноски в общ размер 657,84 лева, от които 57,84 лева за платена държавна такса и 600 лева за 4 платено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК правото му на разноски пред въззивния съд е за сума в размер на 219,13 лева, която следва да му бъдат присъдена.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20710 от 14.12.2023 г. по гр. дело № 53144/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 169-и състав, в частта, в която искът на Т.
И. С., ЕГН **********, срещу Д. Б. П., ЕГН **********, по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен за горницата над 2892,12 лева до сумата от 2893,12 лева, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН **********, да заплати на Т. И. С., ЕГН **********, сумата от 1 лев, представляваща разликата над присъдената от Софийски районен съд сума от 2892,12 лева до сумата от 2893,12 лева, представляваща заплатената от Т. И. С. сума по договор за потребителски кредит № 4001322768 от 20.09.2019 г., сключен между Д. Б. П. и „Ти би ай банк“ АД, с която сума Д. Б. П. неоснователно се е обогатил за сметка на Т. И.
С., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, 30.09.2022 г., до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20710 от 14.12.2023 г. по гр. дело № 53144/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 169-и състав, в частта, в която Д. Б. П., ЕГН **********, е осъден да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на Т. И. С., ЕГН **********, сумата от 2892,12 лева, представляваща заплатената от Т. И. С. сума по договор за потребителски кредит № 4001322768 от 20.09.2019 г., сключен между Д. Б. П. и „Ти би ай банк“ АД, с която сума Д. Б. П. неоснователно се е обогатил за сметка на Т. И. С., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, 30.09.2022 г., до окончателното плащане.
Разпечатката съдържа 46 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2333f221-6c27-460e-8b15-9e40f786e9ae