Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2342 от 15.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2635/2024
Вид
Решение № 2342
Подписан
15.04.2025
В сила
15.04.2025
Състав
Невена Чеуз, Добромир Стефанов Стефанов, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2342 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20241100502635 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

О б р а з у в а н о е по въззивна жалба от Д. П., ответник в първоинстанционното производство, чрез адв. Н., срещу решение № 20710 от 14.12.2023 г. по гр. дело № 53144/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 169-и състав, с което Д. Б. П., ЕГН **********, е осъден да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на Т. И. С., ЕГН **********, сумата от 2892,12 лева, представляваща заплатена от ищцата сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Ищцата била извършила процесните плащания с основанието нравствен дълг към дъщеря й и към ответника, нейн зет. СРС следвало да констатира, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, поради което даденото не можело да се иска обратно. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено като предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Т. С., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Ш., е подала отговор на въззивната жалба. Заявява се, че тя била неоснователна, а решението на СРС било законосъобразно. Възражението по чл. 55, ал. 2 ЗЗД се въвеждало в процеса едва с въззивната жалба, поради което било недопустимо. Искането 1 към съда е жалбата да бъде оставена без уважение.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и въззивна жалба от Т. С. чрез адв. Ш. срещу решението в частта, в която искът е отхвърлен за горницата над 2892,12 лева до пълния предявен размер от 4338,22 лева в размер на 1446,16 лева. Представените по делото 6 броя разписки доказвали плащане в размер на 2893,56 лева, а не на 2892,12 лева. Погасяването на оставащата част от дълга се установявало от доказателства, които неправилно не били допуснати от СРС. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част като предявеният иск бъде уважен изцяло.

Претендират се разноски.

По тази жалба е постъпил отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от Д. П. чрез адв. Н.. В него се твърди, че не било доказано плащането на 9-те вноски по заема. Искането към СГС е жалбата да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, за интереса на някоя от страните по делото , когато има изрично законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Казусът не попада в тези изключения, поради което въззивният съд се произнася по правилността на решението само по наведените в жалбата основания.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По отношение на неговата правилност съдът обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването като това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, липса на правно основание за имущественото разместване и липса на друго основание за защита на правата на ищеца.

В конкретиката на делото ищецът следва да установи, че е налице валиден договор за заем между ответника и „Ти би ай банк“ АД и че извършил плащания по него, в резултат на които задълженията на Д. П. са били погасени. В тежест на ответника е да докаже, че направените плащания имат основание, което изключва неговата отговорност към ищеца.

2

С определение по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК от 20.10.2023 г. СРС е приел за безспорно между страните, че между Д. П. и „Ти би ай банк“ АД е бил сключен договор за потребителски кредит № 4001322768 на 20.09.2019 г.

Докладът на делото е бил приет без възражения от страните като такива не са релевирани и в двете въззивни жалби.

По същество жалбата на Д. П. е неоснователна.

Възражението в жалбата се състои в това, че СРС неправилно не бил допуснал доказателства, които щели да установят, че основанието за извършеното плащане било изпълнение на нравствен дълг от ищцата към нейната дъщеря и зет. Съгласно чл. 55, ал.2 ЗЗД не може да се иска връщане на даденото от този, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Това възражение не е направено от ответника в отговора на исковата молба. Там се твърди, че ответникът е предоставял на съпругата си Б. С. средства за издръжка на семейството, включително и за изплащане на процесния заем.

Съгласно чл. 133 ГПК, когато ответникът не направи възражения, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Възражението, че ищецът е направил плащанията в изпълнение на свой нравствен дълг, е правоизключващо отговорността на ответника и е следвало да се направи именно в срока за отговор на исковата молба. То е въведено от ответника едва с въззивната жалба, поради което се явява преклудирано. Ответникът не сочи непредвидени обстоятелства, които са му попречили да го направи в срока по чл. 131 ГПК.

Ето защо разглеждането на възражението в жалбата по чл. 55, ал. 2 ЗЗД в настоящото производство е недопустимо.

Други възражения в жалбата на Д. П. не са направени , с което предметът на въззивната й проверка е изчерпан. По въведените в жалбата възражения СГС намира решението за правилно в обжалваната част и то следва да бъде потвърдено.

Жалбата на Т. С. е частично неоснователна.

По делото са представени 6 броя разписки, изходящи от „ Easy Pay”, и подписани от ищцата. Тези документи удостоверяват извършените от нея плащания към „Ти би ай банк“ АД с основание погасяване на задълженията по договор № 4001322768. Пред въззивния съд е приета като писмено доказателство справка за извършените плащания по този договор, изходяща от „Ти би ай банк“ АД. Налице е пълно съвпадение между разписките и посочената справка по отношение на дати и суми. Сумите, които ищцата е превела на банката са, както следва: 482,02 лева на 27.12.2019 г., 482,45 лева на 24.01.2020 г., 482,02 лева на 26.03.2020 г., 482,24 лева на 25.04.2020 г., 482,02 лева на 27.05.2020 г. и 482,37 лева на 22.06.2020 г. Сборът на тези суми е 2893,12 лева. Първата инстанция е приела, че техният сбор е 2892,12 лева.

Предвид изричното оплакване в жалбата в тази насока, на ищцата следва да бъде присъдена сумата от още 1 лев, представляващ извършено от нея плащане, с което е погасено вземането по процесния договор за заем.

3

Решението на СРС следва да бъде ревизирано в тази му част.

По делото не се установиха твърденията в жалбата на Т. С., че тя е изплатила изцяло потребителския кредит в общ размер на 4338,22 лева. От представените от „Ти би ай банк“ АД справка и извлечение от сметка се установява, че процесният договор за заем е напълно погасен. Фактът, че именно ищцата е извършила плащането на стойност 2893,12 лева се установява от цитираните разписки, защото те са подписани от нея. За останалата част от заема в размер на 1445,10 лева, тя не е ангажирала подобни или други доказателства. Ето защо жалбата в тази й част е неоснователна.

В обобщение на изложеното, жалбата на Д. П. следва да се остави без уважение, а жалбата на Т. С. е основателна за сумата от 1 лев. Решението следва да бъде частично отменено в отхвърлителната му част като на ищеца следва да бъде присъдена тази сума.

По разноските

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, като с настоящото решение въззивният съд се произнася и относно разноските, направени пред първата инстанция.

Пред СРС ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 173,52 лева и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение или общо в размер на 773,52 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, правото на ищеца за сторени пред СРС разноски възниква за сумата 515,85 лева.

Пред СГС въззиваемата Т. С. е направила разноски в общ размер 628.93 лева, от които 28.93 лева са заплатена държавна такса и 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК й се полагат разноски в размер на 419,43 лева. С първоинстанционното съдебно решение са й присъдени разноски в размер от 531,72 лева, превишаващ полагащият й се такъв от 515,85 лева с 15,87 лева, поради което, с настоящото решение въззивният съд й присъжда сумата от 403,56 лева, представляваща разликата между полагаемите й се 419,43 лева и присъдените й в повече от СРС 15,87 лева.

Правото на разноски на страната за адвокатско възнаграждение е за един адвокат, предвид на което и с арг. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК съдът съобразява заплатеното от ответника Д. П. възнаграждение на осъществилата защитата му пред СРС адв. Н. в размер на сумата 600 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК правото му на разноски пред първата инстанция е за сума в размер на 199,86 лева. С първоинстанционното съдебно решение са му присъдени разноски в размер от 187,56 лева, който е по-нисък от полагащият му се такъв от 199,86 лева, поради което, с настоящото решение въззивният съд му присъжда разноски пред СРС в размер на 12,30 лева, представляваща разликата между тези две суми.

Пред СГС ответникът Д. П. доказва сторени разноски в общ размер 657,84 лева, от които 57,84 лева за платена държавна такса и 600 лева за 4 платено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК правото му на разноски пред въззивния съд е за сума в размер на 219,13 лева, която следва да му бъдат присъдена.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20710 от 14.12.2023 г. по гр. дело № 53144/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 169-и състав, в частта, в която искът на Т.

И. С., ЕГН **********, срещу Д. Б. П., ЕГН **********, по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен за горницата над 2892,12 лева до сумата от 2893,12 лева, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Д. Б. П., ЕГН **********, да заплати на Т. И. С., ЕГН **********, сумата от 1 лев, представляваща разликата над присъдената от Софийски районен съд сума от 2892,12 лева до сумата от 2893,12 лева, представляваща заплатената от Т. И. С. сума по договор за потребителски кредит № 4001322768 от 20.09.2019 г., сключен между Д. Б. П. и „Ти би ай банк“ АД, с която сума Д. Б. П. неоснователно се е обогатил за сметка на Т. И.

С., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, 30.09.2022 г., до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20710 от 14.12.2023 г. по гр. дело № 53144/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 169-и състав, в частта, в която Д. Б. П., ЕГН **********, е осъден да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на Т. И. С., ЕГН **********, сумата от 2892,12 лева, представляваща заплатената от Т. И. С. сума по договор за потребителски кредит № 4001322768 от 20.09.2019 г., сключен между Д. Б. П. и „Ти би ай банк“ АД, с която сума Д. Б. П. неоснователно се е обогатил за сметка на Т. И. С., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, 30.09.2022 г., до окончателното плащане.