Определение № 29431 от 13.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29431 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110119210 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 618а, ал. 3 ГПК, вр. Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела.

Производството по гр.д.№ 19210/2026 г. по описа на СРС, 179 с-в, е образувано по подадена молба за издаване на европейска заповед за плащане по чл. 7, пар. 1 от Регламент ЕО № 1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.

Със свое разпореждане от 16.07.2026 г. съдът е дал указания на ищеца за депозиране по делото на искова молба, съдържаща реквизитите на чл. 127, ал.

1, т. 4 и 5 ГПК, съдържаща изложение на фактически твърдения и петитум, предвид посоченото в чл. 17, §1 от Регламент (ЕО) №1896/2006г., че ако възражението е вписано в крайния срок по член 16, пар. 2, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата-членка по произход в съответствие с правилата на редовното гражданско производство, освен ако ищецът не е поискал изрично прекратяването на производството в такъв случай.

По делото са депозирани от ищеца „*************“ ЕООД, чрез адв. Д. искова молба, както и молба вх. № 252202/11.08.2026 г., депозирана, в която е обективирано искане за обезпечаване на предявения иск чрез издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки срещу ответника „************* ******“ АД, със седалище в Кралство ******** за сумата от 3800 евро, представляваща главница по договор за предоставяне на счетоводни и преводачески услуги, както и лихва за забава в размер на 11,81 % годишно върху главницата за периода от 01.01.2026 г. до окончателното заплащане на главницата.

Съдът, като взе предвид представения към молбата формуляр по Приложение I от Регламент (ЕС) № 655/2014, приложените към него писмени 1 доказателства, както и депозираната по делото искова молба, намира следното:

Молбата за издаване на европейска заповед за запор е изготвена съгласно формуляра в Приложение I от Регламент (ЕС) № 655/2014 и изпълнява изискванията, посочени в член 8 от същия; делото е по паричен иск по трансграничен търговски спор, доколкото банковите сметки за запориране са в държава-членка, различна от държавата-членка на съда и на тази по местоживеене на кредитора.

За да бъде разгледана молбата, тя трябва да е подадена пред съд на държава-членка, компетентен да се произнесе по съществото на спора според правила за компетентност, установени в Регламент (ЕО) 1215/2012 – така чл.6, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014.

Съгласно чл. 7, раздел 2 "Специална компетентност", т. 1) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, срещу лице с местоживеене в държавачленка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава-членка: по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение, като за целите на разпоредбата и ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е: в случай на продажба на стоки - мястото в държава-членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени; в случай на предоставяне на услуги - мястото в държавачленка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени.

За да се определи мястото на изпълнение на задължението, следва да се определи вида на възникналите между страните правоотношения. От изложените твърдения в исковата молба (макар и твърде общо посочени), както и от приложените към формуляра писмени доказателства – фактури за процесните суми следва, че между страните в производството са възникнали облигационни правоотношения по неформален договор за изработка, по силата на който и поради трайните търговски взаимоотношения между страните ищецът е предоставял на ответното дружество счетоводни, административни и консултантски услуги.

Предвид изложеното и съгласно чл. 7, раздел 2 "Специална компетентност", т. 1) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г., при определяне на компетентния съд, който следва да разгледа настоящия спор за изпълнение на задължението на възложителя да плати на изпълнителя (молителя-ищец) възнаграждение по договора за изработка, следва да се приеме, че мястото на изпълнение на услугата, е в България, където изпълнителят – търговско дружество със седалище в България - е предоставил услугата/ изработката, която е основния предмет на договора. Ето защо, компетентен да разгледа иска е българският 2 съд, съответно – този съд е компетентен да се произнесе и по искането по чл.

618а ал. 1 от ГПК за издаване на Европейска заповед за запор на банкови сметки.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за издаване на европейска заповед за налагане на запор върху банкови сметки, като съображенията за това са следните:

Съгласно § 14 от Преамбюла на Регламент № 655/2014 г. в условията за издаване на заповед за запор следва да се постигне подходящ баланс между интереса на кредитора да получи заповед и интереса на длъжника да предотврати злоупотреба със заповедта.

Съгласно чл. 7, § 1 от Регламент № 655/2014г съдът издава заповед за запор, когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че е налице спешна необходимост от мярка за защита под формата на заповед за запор, тъй като съществува реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено, а съгласно § 2 от същия член, когато кредиторът все още не е получил в която и да е държава-членка съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, чрез които от длъжника се изисква да изплати сумата по иска на кредитора, последният представя и достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че има вероятност искът му срещу длъжника да бъде удовлетворен по същество. Освен това във всички случаи, кредиторът следва да докаже по убедителен начин пред съда, че неговото вземане спешно се нуждае от съдебна закрила и че без заповедта изпълнението на съществуващото или на бъдещо съдебно решение може да бъде възпрепятствано или значително затруднено, тъй като съществува реална опасност за кредитора, докато започне изпълнението на съществуващото или на бъдещо съдебно решение, длъжникът да е пропилял, укрил или унищожил активите си или да се е разпоредил с тях на по - ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие.

Съдът следва да оцени доказателствата, представени от кредитора, за наличие на такава опасност. Те могат да бъдат свързани например с поведението на длъжника по отношение на вземането на кредитора или при предишен спор между страните, с кредитната история на длъжника, с естеството на активите на длъжника и с всякакви неотдавнашни действия на длъжника по отношение на активите му. Самото неплащане или оспорване на вземането, или наличието на повече от един кредитор, сами по себе си не следва да се считат за достатъчно доказателство, нито факта, че финансовото състояние на длъжника е затруднено или се влошава. Тези фактори могат да бъдат взети предвид от съда при цялостната преценка за съществуването на опасност (пар. 14, абз. 3 и 4 от Преамбюла). Следователно, спешната необходимост от закрила се корени в съществуваща опасност, създадена от поведение на длъжника, насочено към осуетяване изпълнението на вземането на кредитора.

3

Съобразно посоченото в Преамбюла на Регламент № 655/2014 г. и изрично възложеното в тежест на молителя доказване на обезпечителна нужда – в случая тя не се предполага, както е прието в националното право, следва да се приеме, че представените към молбата доказателства не установяват обезпечителна нужда по смисъла на чл. 7, § 1, вр. с чл. 8, § 2, б. "й" от Регламент № 655/2014 г., поради което искането е неоснователно. Това е така, тъй като кредиторът е основал молбата си единствено на твърдения за неплащане на процесната сума и подадено от ответника-длъжник възражение в производството по реда на Регламент ЕО № 1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, които обстоятелства сами по себе си не могат да обосноват издаването на заповед, предвид гореизложените съображения. Липсват твърдения, а и доказателства, длъжникът дае пропилял, укрил или унищожил активите си или се е разпоредил с тях на по - ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на ищеца „*************“ ЕООД, чрез адв. Д., за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки срещу ответника „************* ******“ АД, със седалище в Кралство ******** на предявен осъдителен иск - предмет на разглеждане по настоящото производство за сумата от 3800 евро, представляваща главница по договор за предоставяне на счетоводни и преводачески услуги, както и лихва за забава в размер на 11,81 % годишно върху главницата за периода от 01.01.2026 г. до окончателното заплащане на главницата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4