Решение № 74 от 15.06.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Силистра, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Глория Недева като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20263400500169 по описа за 2026 година

Предявена е въззивна жалба от Прокуратурата на РБългария, представлявана по право от Районна прокуратура , гр. Силистра, чрез Е.Н., зам. Районен прокурор, против Решение № 27/18.02.2026г., постановено по гр. дело № 20253430101062 по описа на Тутраканския районен съд, в частта, с която съдът е уважил предявената искова претенция от Г. В. Р., с ЕГН: **********, живущ на адрес в гр. Тутракан, обл. Силистра, ул. „Ш.П.“ №11А, подадена чрез пълномощника му адв. С. С. от АК- Русе, с правно основание чл.2, ал.1, т.З, пр.1 от ЗОДОВ, за сумата от 1278.23 евро, ведно със законната лихва за забава, считано от 03.05.2025г. до окончателното изплащане на посочената сума, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на повдигнато от прокуратурата обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, по което е бил оправдан с Решение № 17 от 15.04.2025г. по АНД № 171/2021 г. на РС- Тутракан, влязло в сила на 03.05.2025г., като 60% от обезщетението за неимуществени вреди е за забавено с 3 години, 2 месеца и 10 дни разглеждане и решаване на съдебното производство извън разумния срок по чл. 6, nap. 1 от ЕКЗПЧОС който е 8 месеца и 25 дни.

Жалбоподателят счита решението на съда за неправилно поради процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Според него искът е предявен само по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за незаконно обвинение. Съдът обаче разгледал и въпроса за нарушение на правото на разумен срок по чл. 2б от ЗОДОВ. Жалбоподателят твърди, че ищецът не е предявявал такава претенция. В исковата молба не били изложени твърдения за „неразумен срок“. Въпреки това съдът присъдил 1278.23 евро обезщетение, като 60% от сумата било за бавно правосъдие. Според прокуратурата това представлява произнасяне по непредявен иск.

Твърди също, че ищецът не е доказал претърпените неимуществени вреди.Единственото доказателство били показанията на свидетелка, която живее с него на семейни начала.Поради близките им отношения прокуратурата счита, че показанията трябва да се оценяват с повишено внимание. Според жалбата съдът е приел тези показания без 1 необходимия анализ. Не били представени други доказателства за емоционални, здравословни или социални вреди. Прокуратурата посочва и писмени доказателства за предишни нарушения на закона от страна на ищеца. Според нея това показва, че той е имал и преди контакти с правоохранителните органи. Тези обстоятелства поставяли под съмнение твърденията за силен стрес и уронен престиж. Според жалбоподателя размерът на обезщетението е прекомерно завишен и не съответства на критерия за справедливост. Съдът не бил изложил ясни мотиви как е определил размера на обезщетението. Поради това Прокуратурата моли решението да бъде отменено в обжалваната му част без да сочи конкретен правен резултат, който очаква.

В с.з. пред тази инстанция въззивникът се представлява от Окръжна прокуратура – Силистра, чрез прокурор Галина Вълчева, която поддържа жалбата, като пояснява искането си към въззивната инстанция и освен да отмени решението на ТРС изцяло и/или да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Ответникът по жалбата и ищец по предявените пред районния съд искове против Прокуратурата на РБългария - Г. В. Р. с ЕГН 9305165679, е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК чрез адв. С. С. от РАК, като счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение – правилно в обжалваната част, моли да бъде оставена без уважение и потвърдено обжалваното решение. Според въззиваемия, възраженията на въззивника, че съдът неправилно се е произнесъл „свръх петитум“, тъй като в исковата молба не е имало изрична претенция за обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ и не са били наведени твърдения за неразумен срок на наказателното производство, са неоснователни, защото още в исковата молба било посочено, че наказателното производство е продължило повече от четири години и подробно били описани причините за забавянето му. Основната причина била внесеното от прокуратурата дело с непълни доказателства, което наложило съдът да изисква допълнителни материали чрез международна правна помощ от Великобритания. След събирането на тези доказателства било установено, че въззиваемият не е извършил престъпление, а оправдателната присъда била пряка последица от пропуските на прокуратурата. Посочва се още, че не е налице произнасяне „свръх петитум“, тъй като искът е бил за обезщетение за вреди, а съдът е присъдил по-малка сума от претендираната. Според изложеното, решението на Районен съд – Тутракан е съобразено с практиката на ВКС и Тълкувателно решение №1/2022 г. Подчертава се, че продължителността на наказателното производство е обстоятелство, което следва да се отчита при определяне размера на обезщетението. В отговора е посочено още, че съдът правилно е отчел отражението на наказателното преследване върху личния, социалния и професионалния живот на ищеца.

Според въззиваемия възраженията срещу свидетелските показания са неоснователни, защото те не противоречат на останалите доказателства по делото. Накрая поддържа, че присъденото обезщетение не е завишено, съответства на икономическите условия в страната.

В с. пред тази инстанция се явява адв. С., който поддържа отговора.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбите са подадени в срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК , поради което са допустими.

Пред районния съд ищецът, настоящ въззиваем, Г. Райбов, чрез адв. С., е предявил срещу Прокуратурата на РБ искова претенция, като моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.05.2025 г. – датата на влизане в сила на оправдателното съдебно решение, до окончателното й изплащане, както и да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 3000 (три хиляди) 2 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.05.2025 г. – датата на влизане в сила на оправдателното съдебно решение, до окончателното й изплащане. Вредите , според ищеца, са настъпили в резултат на повдигнато от прокуратурата обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, по което е бил оправдан с Решение № 17 от 15.04.2025г. по АНД № 171/2021 г. на РС- Тутракан, влязло в сила на 03.05.2025г.

Изложените в исковата молба основания са подкрепени от представените по делото доказателства, съгласно които РС е възприел за доказани следните факти:

Ищецът закупил през октомври 2016 г. в Австрия лек автомобил „Хонда CRV“ с британска регистрация, който използвал безпроблемно в България до февруари 2021 г. На 20.02.2021 г. той бил спрян за проверка в гр. Тутракан, където му били съставени актове за установяване на административни нарушения. По-късно било образувано ДП № 362ЗМ52/2021 на РУ – Тутракан, в рамките на което той бил привлечен като обвиняем за управление на нерегистрирано моторно превозно средство и му била наложена мярка „подписка“. В хода на производството ищецът бил представляван от адвокат, на когото заплатил 200 лева за защита. След внесено предложение по чл. 78а от НК било образувано АНД № 171/2021 на ТнРС, по което били събирани допълнителни доказателства, включително чрез международна съдебна поръчка. С окончателно решение № 17/15.04.2025 г., влязло в сила на 03.05.2025 г., ищецът бил признат за невинен .

Районният съд е възприел изложените в т. 1 на ТР 1/2022-ОСГК мотиви, съгласно които обезщетение за неимуществени вреди при неразумна продължителност на наказателно производство може да се търси по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като тази норма защитава всички засегнати лични права и блага, не само чест, достойнство и право на добро име. Когато държавната принуда е продължила извън разумен срок, се нарушава и правото по чл. 6, §1 ЕКЗПЧ за разглеждане на делото в разумен срок. В тези случаи, според ТР съдът присъжда едно общо („глобално“) обезщетение за всички вреди, включително и за забавянето на производството. Разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ не изключва приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като двете норми уреждат различни хипотези и дават паралелна защита. При наличие на предпоставки по двете разпоредби увреденото лице има право да избере по кой ред да търси обезщетение.

Вярно е, че ищецът не е употребил понятието „ неразумен срок“ и не е формулирал изрично и конкретно искане касаещо продължителността на наказателното производство, но в основанията на исковата молба и в хода на съдебното производство многократно е изтъквано, че то е продължило повече от четири години, като забавянето с три от тях изключително се дължи на непълнотата на доказателствата, която е внесла делото в съда без да са събрани важни доказателства от чужбина, което е довело до изготвяне на съдебна поръчка и изчакване на продължителен период за отговор. Отделно от това, соченото от РС съображение , че фактическият състав на чл. 2б от ЗОДОВ изисква да се установи дали наказателното производство е разгледано и решено в разумен срок, като за тази цел съдът следва да вземе предвид общата продължителност и предмета му, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора води до извода, че дори и да не са изложени изрични доводи за забавено наказателно производство, този въпрос е неразделна част от фактическия състав на чл. 2 ЗОДОВ, доколкото е елемент от незаконността на воденото наказателно производство. Разбира се, ТР е подписано с доста особени мнения в обратна насока, но тъй като то в своя окончателен вид е задължително за съдилищата , следва да се счете за правилно възприетото от ТРС становище, че нанесените вреди от забавеното производство следва да бъдат обезщетени също. В този смисъл доводите на жалбоподателя за произнасяне 3 от ТРС свръхпретитум са неоснователни.

Освен тези съображения относно решението в частта му за присъденото обезщетение за неимуществени вреди от забавено производство, жалбоподателят излага доводи и за това, че в мотивите на съдебното решение не е обяснено ясно по какви критерии е определен размерът на присъденото обезщетение. Прокуратурата счита, че съдът не е анализирал в достатъчна степен обстоятелства като продължителността и сложността на наказателното производство, поведението на страните и отражението му върху ищеца. Посочва се още, че не е направена преценка на характера и интензитета на претърпените негативни преживявания, както и на евентуалните здравословни последици от воденото производство. Според въззивника съдът не е съобразил и икономическите условия, жизнения стандарт и съдебната практика при определяне на размера на обезщетението.

Задълбоченият прочит на мотивите на обжалваното решение в тази част показва, че е направен всестранен анализ на този въпрос и е посочено, че забавянето на съдебното производство по вина на Прокуратурата, която в качеството си на „господар на процеса“ е допуснала делото да бъде внесено в съда без да е попълнено с важни доказателства, което е наложирло събирането им на тази фаза, е довело до забавянето му с съдебното производство с 3 години, 2 месеца и 10 дни от общо продължилото производство 3 години, 11 месеца и 5 дни. Съобразени са и икономическите условия, жизнения стандарт и съдебната практика при определяне на размера на обезщетението, особено ако се има предвид и непрекъснатите инфлационни процеси, които непрекъснато вдигат абсолютната стойност на обезшетенията, особено след въвеждане на еврото.

Разпечатката съдържа 23 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/23326cff-190e-4ce7-93eb-6c1133441b94