Решение № 2602 от 06.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2602 гр. Бургас, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20232120105383 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Д. В., ЕГН **********, служебен адрес в ***, съдебен адрес в ***, чрез адв.Д. С., уточнена с молба, рег.№36782/04.10.2023 г., с искане за постановяване на решение за осъждане на Г. Д. Ч., ЕГН **********, служебен адрес в ***, да й заплати сумата от 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – понесени и претърпени от ищцата душевни страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършени от ответника неоснователни действия, представляващи заявени спрямо ищцата и в нейно присъствие обидни слова и внушения на 10.09.2018 г. в съдебно заседание по НОХД №*** г. по описа на РС-Бургас „***“, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на непозволеното увреждане 10.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – понесени и претърпени от ищцата душевни страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършените от ответника неоснователни действия, представляващи подаден сигнал срещу ищцата до АК-Бургас с вх.№*** г., в който по същество е обективирано искане да й бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ***, за случаят от 10.09.2018 г., в който са заявени неистини и който е приет за неоснователен окончателно и с решение, изх.№*** г. на Висшия адвокатски съвет на Република България, като е прието, че от страна на ищцата на 10.09.2018 г. в проведеното съдебно заседание не е извършила дисциплинарно нарушение, както и за „очернянето“ на ищцата в този сигнал пред Административния ръководител на ОП-Бургас, Административния ръководител на Апелативна 1 прокуратура – Бургас, Главния *** на Република България и Председателя на Районен съд – Бургас, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на непозволеното увреждане 25.09.2018 г. до окончателното й изплащане.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че визираните по-горе неоснователни действия представляват служебни действия на ответника, действащ в качеството си на ***, а не лични такива, и е приложим функционалният имунитет по чл.132 от Конституцията на Република България и прекрати производството по делото, респ. отхвърли същите, от съда се иска да разгледа исковете като предявени срещу Прокуратурата на Република България. В този смисъл е и молба, рег.

№47590/12.11.2024 г.

С нарочната молба от 04.10.2023 г., ищцата конкретизира, че основанието на което се търси ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България по чл.49 от ЗЗД е в качеството й на работодател.

С определение от 30.11.2023 г., постановено по настоящето дело съдът е приел, че предявените в условията на евентуалност искове са недопустими и е прекратил производството по тях.

С определение №4338/01.10.2024 г., постановено по ч.гр.д.№2529/2024 г. по описа на ВКС, делото е върнато на Бургаския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковете на В. Д. В. с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, против Прокуратурата на Република България, а именно за осъждане на този ответник да заплати на ищцата сумата от 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – понесени и претърпени от ищцата душевни страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършени от Г. Д. Ч. – *** от Районна прокуратура Бургас неоснователни действия, представляващи заявени спрямо ищцата и в нейно присъствие обидни слова и внушения на 10.09.2018 г. в съдебно заседание по НОХД №*** г. по описа на РС-Бургас „***“, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на непозволеното увреждане 10.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5001 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – понесени и претърпени от ищцата душевни страдания, терзания и емоционален срив вследствие на извършените от Г. Д. Ч. – *** от Районна прокуратура – Бургас неоснователни действия, представляващи подаден сигнал срещу ищцата до АК-Бургас с вх.№*** г., в който по същество е обективирано искане да й бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ***, за случаят от 10.09.2018 г., в който са заявени неистини и който е приет за неоснователен окончателно и с решение, изх.№*** г. на Висшия адвокатски съвет на Република България, като е прието, че от страна на ищцата на 10.09.2018 г. в проведеното съдебно заседание не е извършила дисциплинарно нарушение, както и за „очернянето“ на ищцата в този сигнал пред Административния ръководител на ОП-Бургас, Административния ръководител на Апелативна прокуратура – Бургас, Главния *** на Република България и Председателя на Районен съд – Бургас, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на непозволеното увреждане 25.09.2018 г. до окончателното й изплащане.

2

Твърди се в исковата молба, че на 10.09.2018 г., в сградата на РС-Бургас е проведено съдебно заседание по НОХД №*** г. по описа на РС-Бургас, в което ищцата участвала като *** и защитник на подсъдимо лице, а Г. Д. Ч. като представител на обвинението – Районна прокуратура Бургас. Твърди се, че в хода на проведеното съдебно заседание ищцата на два пъти е била обвинена от ***а, че „***“. Според ищцата, така заявените от ***а неверни обстоятелства не са доказани и накърняват личната й чест и достойнство, както и професионалните й такива. Твърди се, че ***ът подал сигнал срещу ищцата и до Адвокатска колегия Бургас с искане за налагане на дисциплинарно наказание за случаят от 10.09.2018 г., по което има постановено решение, изх.№*** г. на Висшия адвокатски съвет на Република България, с което е прието, че на 10.09.2018 г. ищцата не е извършила дисциплинарно нарушение, като било отказано образуване на дисциплинарно производство. Това решение е било оставено в сила с Решнеие №*** г. на Адвокатски съвет при АК-Бургас. Ищцата твърди, че със сигнала до АКБургас били запознати още Административния ръководител на Окръжна прокуратура Бургас, Административния ръководител на Апелативна прокуратура Бургас, Главния прокуро на РБ и Председателя на РС-Бургас.

Ищцата твърди, че вследствие на подадения сигнал изпаднала в емоционален срив.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Прокуратурата на Република България за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявената искова претенция е оспорена в цялост – по основание и размер, а като съображения за това е посочена липсата на всички обективно и кумулативно изискуеми предпоставки на иска по чл.49 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване с твърдението, че с поведението си ищцата е допринесла за увреждането. Твърди се и липсата на противоправност в действията на ***а, която не е нарушила законова норма, нито етичния кодекс на магистрата. ИВСС също била извършила проверка, но не установила противоправни действия, допуснати от магистрата, поради което и искът е неоснователен. Оспорва се наличието на възлагане на работа като се твърди, че не е възникнала гаранционно-обезпечителната отговорност на ПРБ по смисъла на чл.49 от ЗЗД, защото ПРБ не е работодател на магистрата. В тази връзка оспорва облигационната връзка между *** Ч. и ПРБ, което е самостоятелно според ответника основание за отхвърляне на иска. Наред с това оспорва и заявените от ищца думи да са били изречени от ***а. По отношение на исковата претенция във връзка с подадения сигнал счита, че с отказа за образуване на дисциплинарно производство ищцата няма как да е претърпяла душени страдания и терзания. Прави възражение за изтекла обща 5-годишна давност. На подробно изложени в отговора аргументи се иска отхвърляне на исковете. Прави искане за привличане на АК-Бургас като трето лице – помагач на страната на ПРБ.

Правното основание на предявените и поддържани искови претенции е чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за главните искове и чл.86 от ЗЗД за акцесорните.

3

Бургаският районен съд прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, исканията и доводите на страните и като се съобрази и с разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ищцата е ***, вписан в АК-Бургас, че Г.

Д. Ч. е *** в Районна прокуратура Бургас, както и че на 10.09.2018 г. и двете са участвали в открито съдебно заседание по НОХД №*** г. по описа на Районен съд Бургас - ищцата в качеството си на упълномощен защитник на подсъдимо лице, а Г. Д. Ч. - като представител на държавното обвинение. В този смисъл е и съдържанието на протокол от съдебно заседание от 10.09.2018 г., проведено по НОХД №*** г.

За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни и писмени доказателства, които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги кредитира като достоверни.

Така от показанията на свидетеля С. К. В. се установява, че е колежка на ищцата и по време на съдебното заседание по НОХД №*** г. по описа на Районен съд Бургас е присъствала в съдебната зала с обучителна цел. Същата станала свидетел на възникналия между ищцата и ***а конфликт, повод за който било направено от ищцата възражение за начина, по който ***ът формулира въпросите си към свидетеля. Свидетелката В. е категорична, че е чула ***ът да казва, че ищцата ***, както и че тези думи били повторени от представителя на държавното обвинение след като ищцата поискала да бъде изпробвана с дрегер.

Между страните не се спори, че за случая са сезирани Висшия адвокатски съвет и Адвокатска колегия Бургас, като за целта *** Ч. подала сигнал до тях с копие до Адм.Ръководители на РП-Бургас, на ОП-Бургас, на АП-Бургас, до Главния *** на Република България и до Председателя на РСБургас. Сигналът и изготвената във връзка с него преписка са приети като доказателство по делото, а от съдържанието им е видно, че сигналът е подаден във връзка с поведението на ищцата, в качеството й на *** в проведеното на 10.09.2018 г. открито съдебно заседание по НОХД *** г. по описа на Районен съд Бургас. В същия, *** Ч. твърди, че преди съдебното заседание, при размяна на думи с ищцата, последната й замирисала на алкохол, че движенията на ищцата били забавени, погледът – мътен, което я усъмнило, че ищцата е употребила алкохол. С решение №*** г. на АС при АК-Бургас е отказано образуването на дисциплинарно производство срещу ищцата в качеството й на ***, същото е обжалвано от *** Ч. и е потвърдено с решение №752/23.10.2019 г. на Висшия адвокатски съвет.

По делото в качеството на свидетел е разпитан и П. К., колега на ищцата, от показанията на който става ясно, че посредством подадения сигнал твърденията на *** Ч. станали достояние на широк кръг от лица. Така сред техни колеги *********** започнало да се говори, че ищцата постоянно употребява алкохол и работи нетрезва. Всичко това се отразило на психичното състояние на ищцата, която била не само разстроена от случилото се, често плачела, но и притеснена от това как колегите й гледат на нея. Същата се 4 затворила в себе си, започнала да избягва общуване с колеги, като това й състояние на подтиснатост и изолиране продължило неприемливо, според свидетеля, дълъг период от време. Такива непосредствени впечатления за поведението на ищцата след случилото се на 10.09.2018 г. има и свидетелката В., според която ищцата и до днес продължава да изпитва притеснение, неудобство, срам, обида, чувство на накърнено лично достойнство и чест от твърденията на *** Г. Ч..

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Наличието на регламентирания в чл.132 от Конституцията на Република България функционален имунитет, изключващ гражданската отговорност на магистратите /съдии, ***и и следователи/, не изключва гаранционнообезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД на правозащитните органи, в конкретния случай Прокуратурата на Република България, като процесуален субституент на Държавата, която съгласно чл.7 от Конституцията отговаря за вреди, причинени от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица.