Решение № 125 от 08.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500826 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 137 от 19.06.2023 г. по гр. д. № 6/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин е признато за установено, че М. Д. М. дължи на И. Л. Г. следните суми, за които е издадена заповед № 640 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2023 г. по ч. гр. д. № 980/2022 г. по описа на РС - Елин Пелин: сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо по договор за правна защита и съдействие - серия АВ, № **********/11.07.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, дължимо за периода от 28.09.2022 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното плащане; сумата от 8.67 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 400 лв., дължима за периода от 12.07.2022 г. до 27.09.2022 г. С решението също така са отхвърлени предявените от И. Л. Г. срещу М. Д. М. искове, в частите, както следва: главният иск за установяване съществуването на вземането за адвокатско възнаграждение - за разликата над сумата от 400 лв., за която е уважен този иск, до пълния му предявен размер от 800 лв.; акцесорният иск за установяване съществуването на вземането за мораторна лихва за сочения период - за разликата над сумата от 8.67 лв., за която е уважен този иск, до пълния му предявен размер от 17.33 лв. С решението са присъдени и разноски - М. Д. М. е осъдена да плати на И. Л. Г. направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 980/2022 г. по описа на РС - Елин 1

Пелин разноски в размер на 167.50 лв. съразмерно с уважената част от исковете и направените в исковото производство разноски в размер на 242.50 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Решението е обжалвано и от двете страни в първоинстанционното производство.

Ищцата в първоинстанционното производство го обжалва в отхвърлителната част с оплаквания за неправилност, като иска отмяната му в тази част и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени изцяло и се присъди пълния размер на претендираните разноски. Ответницата в първоинстанционното производство го обжалва в осъдителната част и в частта за присъдените в нейна тежест разноски с оплаквания за неправилност, като иска отмяната му в тази част и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло.

В срока за отговор на въззивните жалби са постъпили такива от насрещните страни, като всяка от жалбите е оспорена.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира следното от фактическа и правна страна:

По жалбата на ищцата в първоинстанционното производство:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено в частта, в която исковете са отхвърлени в частите, както следва: главният иск за установяване съществуването на вземането за адвокатско възнаграждение - за разликата над сумата от 400 лв. до пълния предявен размер на този иск от 800 лв.; акцесорният иск за установяване съществуването на вземането за мораторна лихва за периода от 12.07.2022 г. до 27.09.2022 г. - за разликата над сумата от 8.67 лв. до пълния предявен размер на този иск от 17.33 лв. Съображенията на съда са следните:

Както правилно е прието от първоинстанционния съд, предвид правилото на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. предпоставка за плащане на адвокатското възнаграждение е адвокатът да е положил труд. От доказателствата по делото е установено, че адв. Г. не е осъществила процесуално представителство чрез явяване в о. с. з. пред РС - Елин Пелин по образуваното дело за делба по искова молба на М. Д. М. /последната сама е осъществила порцесуалната си защита с лично явяване в о. с. з./. Т. е. адв. Г. не е положила труд, изразяващ се в процесуално представителство чрез явяване в о. с. з., за който труд да й се дължи възнаграждение. Неоснователни са изложените във въззивната жалба на И. Л. Г. доводи в насока, че тя е била изправна страна по договора за правна защита и съдействие и не е осъществила пълния размер на уговорената процесуална защита поради неизпълнение на насрещните задължения на М. Д. М.. Твърдените в тази връзка факти /че М. Д. М. отказала всякакъв контакт с И. Л. Г. след подписване на договора, въпреки че последната многократно я търсила за съдействие при отстраняване на нередовностите на исковата молба за делба, по която било образувано гр. д. № 728/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин/ са недоказани. Дори обаче тези факти да бяха доказани, това не би променило горните изводи, 2 тъй като, както се посочи, възнаграждение на адвоката се дължи за реално положения от него труд.

По жалбата на ответницата в първоинстанционното производство:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, съответно решението следва да бъде отменено в частта, в която исковете са частично уважени, като е признато за установено, че М. Д. М. дължи на И. Л. Г. сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо по договора за правна защита и съдействие, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, дължимо за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 8.67 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 400 лв., дължима за периода от 12.07.2022 г. до 27.09.2022 г., като вместо него следва да се постанови друго решение, с което исковете бъдат отхвърлени и в тази част. Решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в тежест на ответницата разноски. Съображенията на съда следните:

Не се установява по делото адв. Г. да е положила труд и за изготвяне на исковата молба за делба и съответно подаването й в съда, комплектована с доказателствата, за който труд да й се дължи възнаграждение. Изводите в обратен смисъл на първоинстанционния съд се неправилни. По настоящото дело не е представено в цялост гр. д. № 728/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин /образувано по исковата молба на М. Д. М. за делба/, представени са отделни материали от него. От тях се установява, че исковата молба, по която е образувано делото за делба, е подписана лично от М. Д. М., а не от адв. Г. /при което посочването в титулната част на исковата молба, че същата се подава чрез процесуалния представител адв.

Г., е ирелевантно/. Исковата молба е депозирана лично на регистратурата в съда /доколкото не е отбелязано да е изпратена чрез ЕПЕП, чрез обикновена електронна поща, по поща или чрез куриер/, което, отнесено към горния факт относно авторството на исковата молба, навежда извод, че исковата молба е и депозирана лично от М. Д. М.. Лично от нея е депозирана и уточняваща молба от 10.08.2022 г. На 30.09.2022 г. е подадена и молба от М.

Д. М., с която уведомява съда, че адв. Г. едностранно е прекратила договора за правна защита и съдействие. При тези факти липсват надлежни доказателства подготовката на делото и изготвянето на исковата молба да са извършени от адв. Г., недоказани остават /поради неприлагане в цялост на гр. д. № 728/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин/ и изложените в исковата молба твърдения, че адв. Г. е получавала указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба за делба. Фактът, че към исковата молба за делба са приложени преписи от доказателства, заверени като верни с оригинала от адв. Г., за да им се придаде стойност на официално заверени /съгласно чл. 32 ЗАдв./ преписи сам по себе си не може да обоснове извод, че адв. Г. действително е подготвила интелектуално делото и е изготвила исковата молба при липса на представени по делото надлежни доказателства за това и при безспорния между страните факт, че са налице и други дела, по които с адв. Г. са били сключвани договори за адвокатска защита и съдействие от М. Д. М. или членове на семейството й. Именно в този контекст /на съществуващи и други 3 облигационни отношения между страните по договори за правна защита и съдействие/ съдът тълкува изложеното в отговора на исковата молба от М. Д. М., че всяка написана искова молба тя лично е разпечатвала и внасяла в съда, поради което така изложеното съдът не възприема като признание на факта, че адв. Г. е подготвила делото за делба и е изготвила исковата молба, по която то е образувано. Гореизложеното, отнесено и към факта, че исковете са оспорени изцяло, налага извод за неоснователност на исковете и в гореобсъдената част, в която същите са уважени от първоинстанционния съд.

Само за яснота на жалбоподателката М. Д. М. следва да се отбележи, че оплакванията й в насока, че първоинстанционният съд я е лишил от възможността да се защити, като не е отложил делото при представени от нея доказателства за здравословни проблеми, са неоснователни, тъй като тези доказателства не са представени своевременно. Същите са представени едва на 30.05.2023 г., т. е. четири дни след приключване на единственото по делото о. с. з., поради което съдът не е имал задължението да ги вземе предвид. А искането на жалбоподателката М. Д. М. съдът да се произнесе по задължаването на И. Л. Г. да върне на М. Д. М. важни документи, които е задържала, не е и не може да бъде предмет на настоящото произнасяне.

В частта, в която първоинстанционният съд не се е произнесъл /отхвърляйки го/ по акцесорния иск за установяване съществуването на вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск, за която е прието, че главният иск е неоснователен, за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане решението е непълно, но страните не са направили искания за допълването му, съответно този порок на решението не е предмет на настоящата въззивна проверка.

На страните не следва да се присъждат разноски за въззивното производство, тъй като същите не претендират такива.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 137 от 19.06.2023 г. по гр. д. № 6/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин в частта, в която е признато за установено, че М. Д. М. с ЕГН ********** дължи на И. Л. Г. с ЕГН ********** следните суми, за които е издадена заповед № 640 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2023 г. по ч. гр. д. № 980/2022 г. по описа на РС - Елин Пелин: сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо за изготвяне на искова молба за делба по договор за правна защита и съдействие - серия АВ, № **********/11.07.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, дължимо за периода от 28.09.2022 г.

– датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното плащане; сумата от 8.67 лв. /осем лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата от 400 лв., дължима за периода от 4

12.07.2022 г. до 27.09.2022 г., както и в частта, в която М. Д. М. с ЕГН ********** е осъдена да плати на И. Л. Г. с ЕГН ********** направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 980/2022 г. по описа на РС - Елин Пелин разноски в размер на 167.50 лв. /сто шестдесет и седем лева и петдесет стотинки/ съразмерно с уважената част от исковете и направените в исковото производство разноски в размер на 242.50 лв. /двеста четиридесет и два лева и петдесет стотинки/ съразмерно с уважената част от исковете И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Л. Г. с ЕГН ********** срещу М. Д. М. с ЕГН ********** искове за признаване за установено съществуването на вземания за следните суми, за които е издадена заповед № 640 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2023 г. по ч. гр. д. № 980/2022 г. по описа на РС - Елин Пелин: сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо за изготвяне на искова молба за делба по договор за правна защита и съдействие - серия АВ, № **********/11.07.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, дължимо за периода от 28.09.2022 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното плащане; сумата от 8.67 лв. /осем лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху сумата от 400 лв., дължима за периода от 12.07.2022 г. до 27.09.2022 г.