Определение № 2112 от 30.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2112 гр. Варна, 30.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500161 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Ж. Р. Р. чрез пълномощника му адвокат Н. Т. против решение № 3743 от 24.10.2025 г., постановено по гр.д.№ ***** по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, в частта, с която е постановено на основание член 344, алинея 2 от ГПК А. П.

А. до окончателното извършване на делбата да се ползва от целия делбен имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор *************** - апартамент № *******, находящ се на петия етаж на сградата на ул. „Г. К.“ № 18, блок 3, КК „Ч.“ в гра д Варна, със застроена площ от 66,48 кв.м, състоящ се от дневна,[1]трапезария с кухненски бокс, спалня, баня с тоалет и тераса, както и складова ниша, ведно с прилежащите му 0,726 % идеални части от общите части на сградата и 1,055 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот, при граници на апартамента: на същия етаж - самостоятелни обекти с идентификатори ***************, ************, под обекта - *************** и над обекта **************; както и е осъдена на основание член 344, алинея 2 от ГПК А. П. А. да заплаща на Ж. Р. Р. сума от 150 лева месечно, представляваща обезщетение за ползването на притежаваната от последния 1/2 идеална част от процесното жилище, считано от датата на влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата.

Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната му част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон и явна необоснованост на съдебния акт.

1

На първо място се излага, че А. и роденото от брака дете на страните никога не са живели в процесния имот, като оборудването и обзавеждането на жилището е извършено от жалбоподателя. Сочи се, че пред Районен съд – Варна е налице висящо производство /гр.д.№ *****/2024 г. – петдесет и първи състав/, образувано по искова молба на А. П. А. за упражняване родителските права по отношение на роденото от брака дете, за издръжка и за ползване на общото на страните жилище. Това производство е образувано преди предявяване на иска за делба и се счита, че е недопустимо да се разглежда втора по ред претенция със същото искане – за предоставяне ползването на общия имот. В тази връзка се иска обезсилване на съдебния акт. Ако не се приеме това оплакване за основателно, се желае връщането на делото в първоинстанционния съд за събиране на нови доказателства чрез провеждането на експертиза, която да определи размера на пазарния наем, който би могъл да бъде получен от имота в състоянието, в което се намира в момента, като заключението бъде представено в два варианта – с и без оборудване и обзавеждане.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А. П. А. чрез пълномощника й адвокат Д. Б., с който жалбата се оспорва. Излага се, че решението на съда, което се атакува има характер на определение и като такова подлежи на разглеждане от въззивния съд по реда на член 274 от ГПК. Сочи се, че съдът в производството по гр.д.№ *****/2024 г. по описа на ВРС – петдесет и първи състав – е приел, че поради липсата на брак между страните е приел, че не е налице семейно жилище и поради това е счел, че не следва да се произнася по претенцията за предоставяне на семейното жилище. Излага се, че твърдението на жалбоподателя, че цената от 300 лева, на която е отдадено под наем жилището не включва оборудването и обзавеждането на жилището се опровергава от съдържанието на представения договор за наем. Иска се обжалваният съдебен акт на първата инстанция да бъде потвърден.

Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е разгледал претенцията по член 344, алинея 2 от ГПК, има характер на определение, респективно и оплакването, съдържащо се във въззивната жалба, представлява частна жалба срещу акта на съда и следва да бъде разгледано по правилата на глава двадесет и първа от ГПК.

Съгласно разпоредбата на член 344, алинея 2 от ГПК в решението по алинея 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

2

С решение № 3743 от 24.10.2025 г., постановено по гр.д.№ ***** по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети състав, е постановено на основание чле н 344, алинея 2 от ГПК А. П. А. до окончателното извършване на делбата да се ползва от целия делбен имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор *************** - апартамент № *******, находящ се на петия етаж на сградата на ул.

„Г. К.“ № 18, блок 3, КК „Ч.“ в град Варна, със застроена площ от 66,48 кв.м, състоящ се от дневна,[1]трапезария с кухненски бокс, спалня, баня с тоалет и тераса, както и складова ниша, ведно с прилежащите му 0,726 % идеални части от общите части на сградата и 1,055 % идеални части от правото на строеж върху поземления имот, при граници на апартамента: на същия етаж - самостоятелни обекти с идентификатори ***************, ************, под обекта - *************** и над обекта **************; както и е осъдена на основание член 344, алинея 2 от ГПК А. П. А. да заплаща на Ж. Р. Р. сума от 150 лева месечно, представляваща обезщетение за ползването на притежаваната от последния 1/2 идеална част от процесното жилище, считано от датата на влизане в сила на определението до окончателното извършване на делбата

В случая привременните мерки целят да уредят правоотношенията между страните по делото до приключването на производството за съдебна делба и поради това съдебният акт следва да постанови начинът, по който до приключването на това производство е най-целесъобразно да се администрират тези граждански правоотношения с оглед на всички данни по делото, включително и с оглед на правните спорове, които са налице между страните и които са свързани с процесния имот. По тези съображения в настоящото производство не се решават по окончателен начин всички спорни въпроси между страните по делото, а само се установявя кой е най-целесъобразния начин да се администрират гражданските правоотношения между тях до отпадането на действието на привременните мерки.

Първоинстанционното решение е влязло в сила в необжалваната му част досежно допускане на делбата, поради което страните по делото са обвързани от силата на пресъдено нещо, която то поражда, тоест страните по делото са съсобственици на процесния имот при равни квоти – по ½ идеална част. Няма спор между страните, че в имота фактически не живее никой от съделителите, а се отдава под наем от Ж. Р. – сключен договор за наем от 28.11.2024 г. за сумата от 300 лева месечно.

Производството по член 344, алинея 2 от ГПК е такова по спорна съдебна администрация на граждански правоотношения и за него е характерно, че съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес, к а т о изхожда от съображения на целесъобразност и дейността на съда се изразява в това да се намеси в гражданските отношения и да ги администрира, като определи как правоотношението, 3 за което страните спорят, следва да се развива, създавайки по този начин ново правно положение между страните според своята преценка кое е най-целесъобразно за развитието на гражданското правоотношение съобразно уредените в закона критерии.

В случая привременните мерки целят да уредят правоотношенията между страните по делото до приключването на производството за съдебна делба. Затова съдебният акт следва да постанови начинът, по който до приключването на това производство е найцелесъобразно да се администрират тези граждански правоотношения с оглед на всички данни по делото.

В съответствие с изискванията на целесъобразността, които изискват да се преценяват и други обстоятелства по делото като възможността вещта да се ползва едновременно и поотделно от съсобствениците, търпимостта на отношенията им, досегашното фактическо ползване на вещта и предотвратяването на бъдещи спорове.

А. А. претендира ползването на делбения имот за задоволяване на жилищните й нужди, както и на роденото от връзката й с ищеца Ж. Р. малолетно дете. Обосновава претенцията с твърдение за липса на друг имот, който да ползва за жилище, като в същото време твърди, че ищецът притежава друг свой имот и не ползва делбения за жилище, като представя нотариално заверен договор за наем, съгласно който ищецът е отдал делбения имот под наем на трето лице. Също така твърди, че заедно с детето живее в жилището на родителите си в село Л., което е на 25 км от Варна, а детето посещава детска градина в град Варна и всеки ден се налага да пътува по 50 км.

Ответникът по искането Ж. Р. не е оспорил твърдението на А., че не притежава друг жилищен имот и живее при родителите си в село Л. заедно с общото на страните дете С., както и че то посещава детска градина във Варна. Също така не е оспорено и твърдението на молителката, че Р. няма жилищна нужда, а това се установява и от обстоятелството, че същият е отдал имота под наем.

По същество настоящият състав споделя практиката на ВКС /определение № 235 от 24.04.2014 г., постановено по ч.гр.д.№ *******4 г., I ГО/, че обстоятелството дали съделителите имат жилищна нужда е ирелевантно за преценката дали да бъде постановена привременната мярка по член 344, алинея 2 от ГПК.

Следователно съвкупната оценка на твърденията на страните и приетите писмени доказателства обуславят извод, че Р. ползва еднолично процесния имот, като го отдава под наем при цена от 300 лева месечно.

Въз основа на посоченото в конкретния случай въз основа на доказателствата по делото най-целесъобразно е по реда на член 344, алинея 2 от ГПК гражданските правоотношения между страните по делото да се администрират, като се съобрази досегашното ползване на имота от страна на Р. /лично и чрез държател-наемател/, липсата на търпимост в отношенията между съсобствениците и целта да се предотвратят бъдещи спорове относно имота, чрез постановяването на привременни 4 мерки, с които да се позволи на А. да ползва целия процесен имот лично, като обусловеното от това несъответствие между ползването и правата в съсобствеността следва да се компенсира чрез присъждането на обезщетение в полза на другия съсобственик.

Възражението, че по гр.д.№ *****/2024 г. по описа на ВРС А. е предявила иск за ползване на общото на страните жилище е неоснователно, тъй като от извършената служебна справка от съда се установява, че по делото има влязло в сила решение № 4030 от 12.11.2025 г., но няма произнасяне по ползването на жилището, тъй като не е имало и предявен такъв иск.

Привременната мярка по член 344, алинея 2 от ГПК цели временно да уреди граждански правоотношения между страните така, че да се предотврати неоснователно обогатяване, а не да се удовлетворят вземания на ответниците по член 30, алинея 3 от ЗС или по член 31, алинея 2 от ЗС. Затова в случая е правноирелевантно какъв е бил размера на наемната цена, която е била уговорена в договора за наем, сключен между Ж. Р. и третото лице – наемател, тъй като искането по член 344, алинея 2 от ГПК няма за предмет вземания на ответниците за гражданските плодове от вещта. Поради това договорът за наем не касае основателността на искането за определяне на привременни мерки в делбата и размерът на обезщетението по член 344, алинея 2 от ГПК следва да се отсъди въз основа на заключението на вещото лице – половината от 485 евро, тоест 242,50 евро.

С оглед направените изводи обжалваното определение следва да бъде отменено само в частта, с която е осъдена А. да заплаща сумата от 150 лева месечно, като бъде постановено размерът на дължимото обезщетение в полза на Ж. Р. да е в размер на 242,50 евро месечно.