Решение № 104 от 15.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Русе, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Й.ов

Членове:

Милена Пейчева

Росица Р.ова при участието на секретаря Елка Цигуларова в присъствието на прокурора С. Гр. Г. като разгледа докладваното от Мирослав Й.ов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500600454 по описа за 2025 година съобрази следното:

С присъда № 33 / 13.03.2025 г. постановена по НОХД № 1522/2024 г., по описа на Районен съд - Русе, подсъдимия Н. И. В. е признат за виновен в това, че на 12.02.2024 г. в гр. Русе, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег. номер Р *** ВВ, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин, установено по надлежния ред - по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 НК и чл. 36, във вр. с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и един месец и глоба в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

На основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНС, съдът е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

На основание чл.59, ал. 1 НК е приспаднат периода на предварително задържане по делото за срок от 24 часа на 12.02.2024 г.

1

На основание чл. 343 г от НК във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът го лишил от право да управлява МПС за срок от две години, считано от датата на изземването му на СУМПС –12.02.2024 г.

На основание чл.343б, ал.5 вр. чл. 343б, ал.1 от НК е присъдена в полза на държавата, равностойността на моторното превозно средство послужило за извършване на престъплението - „Пежо“, модел „307“ с рег. номер Р *** ВВ, собственост на М. С. К., в размер на 2600.00 лв. (две хиляди и шестстотин лева).

На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК в полза на Държавата бил отнет 1 бр. положителен дръг тест/ дрегер тест касета като съдът постановил същата да бъде унищожена след влизане в сила на присъдата, а писмените доказателства да останат приложени по делото.

С присъдата, районният съд осъдил подсъдимия Н. И. В. да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 720.87 лева (седемстотин и двадесет лева и 87 ст.), която сума да бъде заплатена в полза на държавния бюджет, по сметка на ОДМВР – Русе, както и сумата в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Накрая осъдил подсъдимия да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 279.00 лева (двеста седемдесет и девет лева), която сума да заплати по сметка на Районна прокуратура – Русе, както и сумата в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимия В., в която са изложени доводи, че същата е незаконосъобразна, поради допуснати в хода на съдебното производство съществени материални и процесуални нарушения, довели до постановяване на порочен съдебен акт. Сочи се, че съда е кредитирал изцяло показанията единствено на полицейските служители като последователни и непротиворечиви, независимо че е налице съществена разлика в показанията дадени между свидетелите А. и Т.. Отделно от това била налице и разлика между показанията на тези свидетели и пътуващите в управляваното от подсъдимия моторно превозно средство. Оспорва се, че В. е имал качеството на водач, тъй като бил извън автомобила, който бил с 2 изключен двигател, когато полицейските служители са спрели до него, а впоследствие и извършили проверката. Иска се от въззивния съд да отмени присъдата и да оправдае подсъдимия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Русе иска жалбата срещу атакуваната присъда да бъде оставена без уважение като неоснователна и да се потвърди присъдата на Районен съд – Русе. Намира, че по делото няма спор за управлението на МПС от страна на подсъдимия. Обръща внимание, че този факт се потвърждава и от самия подсъдим, който в обясненията си на съдебното производство пред първата инстанция е заявил, че е карал автомобила и бил спрял на бензиностанцията, когато полицейските служители са подходили към него за проверка. По отношение на спорния въпрос дали в кръвта на подсъдимия е имало наличие на наркотични вещества счита, че токсикохимичната експертиза е обоснована. В нея е изследван и обсъждан въпросът за употребата на антибиотик, както е заявил подсъдимият, като това по никакъв начин не е оказало влияние върху крайния извод на вещите лица, че има наличие на метамфетамин в кръвта. По отношение протокола за медицинско изследване сочи, че обяснението от подсъдимия, дадено пред медицинските лица към него момент в болничното заведение е логически неиздържано и е лишено от житейска и елементарна логика, защото едва ли има лице, което да употребява антибиотик и да не знае неговия вид и доза. Намира, че мотивите на Районен съд - Русе са изключително изчерпателни както по отношение на фактическите обстоятелства, така и по отношение на правните изводи относно обективната и субективната страна на престъплението, взето е отношение по всички наведени възражения от страна на защитата на подсъдимия пред първата инстанция, отчетени са всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е налице справедливо по вид и размер наказание. По тези съображения иска от въззивния съд да потвърди присъдата на Районен съд – Русе.

От своя страна, пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия излага доводи, че мотивите към присъдата на първоинстанционния съд са необосновани, некореспондиращи с обективната действителност. В конкретния случай показанията на полицейските служители А. и Т. са единствените, които първоинстанционният съд е приел за достоверни, 3 логически, последователни, независимо от разминаванията в тях и противоречията помежду им. Счита, че е необосновано са изключени показанията на останалите свидетели, които са посочили, че обвиняемото лице е било извън автомобила, когато полицейските служители са спрели да го тестват със съответния драг-тест, а след това е дадена кръвна проба. Т.е. същият не е бил водач на моторно превозно средство и не е имало основание да бъде подложен на проверка за употреба на наркотични вещества. Намира, че държавното обвинение не е доказало престъплението след като не се ценят показанията на посочените от подсъдимия свидетели и не се приемат направените от него доказателствени искания. Твърди, че правата подсъдимия са били нарушени още от първоинстанционното производство. Сочи, че поради унищожаването на контролните проби на взетата от подсъдимия кръв, той не може да се защити. Предвид изложеното пледира за оправдателна присъда.

Подсъдимият се присъединява изцяло към заявените от защитника съображения за уважаване на депозираната срещу присъдата жалба.

Окръжен съд - Русе, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

От фактическа страна Районен съд - Русе е приел, че на 12.02.2024 г. в гр. Русе, подс. В. управлявал по бул. „Трети март“ в посока от магазин „Метро“ към град Русе моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“ с рег. номер Р 15-16 ВВ, собственост на М. К.. Заедно с него били И. А., който заемал мястото до водача – на предната дясна, К. Н., В.

С., които се намира на задната седалка на автомобила.

По същото време полицейските служители - свидетелите Д. А. и И. Т., патрулирали с полицейски автомобил по посочения булевард, но в обратната посока на движение. При разминаването с управлявания от подсъдимия автомобил, те възприели водача на автомобила - подс. В., както К. Н., за който служебно им било известно, че е с наложена мярка за неотклонение „Домашен арест“.

По тази причина последвали автомобила, който подсъдимия управлявал.

Той от своя страна завил вдясно и навлязъл на територията на бензиностанция „Круиз“, където спрял пред колонка № 3. Непосредствено зад него спрял и 4 полицейският автомобил със св. А. и Т., които разпоредили на подс.В. и на св.

Н. да не излизат от автомобила.

При извършената полицейска проверка била установена самоличността на четирите лица, а в автомобила наличието на бяло кристалообразно вещество в текстилна торбичка.

В тази връзка свидетелите А. и Т. поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Русе, който да извърши тестове за употреба на алкохол и наркотични вещества на водача В..

На място пристигнали свидетеля Ц. Ц. и Й. С. – полицейски служители, които извършили тест за алкохол на подсъдимия, който бил отрицателен. След това му бил извършен и тест за наркотични вещества, който отчел положителен резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин.

Срещу В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № GA 1172294/12.12.2024 г., който му бил предявен и подписан от него без възражения. След това му бил издаден талон за кръвна проба с бланков № 269385 и подсъдимият бил транспортиран до УМБАЛ „Канев“ в гр. Русе, където дал проби от кръв и урина за изследване.

От заключението на изготвената по делото токсикохимична експертиза от 25.03.2024 година се установило наличието на метамфетамин в кръвната проба на подс. В., а пробата урина – на амфетамин и метамфетамин.

След извършена справка в АИС КАТ била установена собствеността на лекия автомобил управляван от подсъдимия, който към него момент бил собственост на М. С. К..

От заключението на изготвената по делото автотехническа ценова експертиза се установила стойността към момента на деянието - 2600 (две хиляди и шестстотин) лева.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства факта на извършване на деянието, авторството му и начина по който е реализирано, фактическата обстановка е прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Тези факти са установени по категоричен начин, поради което и въззивната инстанция ги приема за напълно доказани.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства 5 показанията на св. А. (дадени пред първоинстанционния съдебен състав непосредствено и приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 4, вр. в ал. 1, т. 1 от НПК чрез прочитането им), св. Ц. (дадени пред районния съд непосредствено и приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 5, вр. в ал. 1, т. 2 от НПК чрез прочитането им), св. Т., св. А., св. Н. (частично) и обясненията на подс. В. (частично), АУАН № GA 1172294/12.12.2024 г., талон за медицинско изследване с бланков №269385, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, разпечатка от показанията на Dragtest 5000, фабр. № S/N ARNJ-0003 от 12.02.2024 г, справка от ПП КАТ - Русе за наложени административни наказания, справка от АИС „КАТ-Регистрация на ППС и собствениците им“, Заповед за ПАМ, снимки – 10 бр, справка за съдимост, биографична справка на подс. В. както и от вещественото доказателство тестовата касета.

Предвид възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е достигнал до извода, че подсъдимият Н. И. В. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че подсъдимият е управлявал посочения автомобил, бил е възприет от полицейските служители като водач, а при полицейската проверка тестът за употреба на наркотични вещества-положителен, като токсикологичната експертиза на пробата за кръв (релевантната за делото) е установила наличието на метамфетамин.

При извършения самостоятелен преглед на събраните в хода на наказателния процес доказателства, въззивният съд намира, че е бил спазен установения ред за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества чрез тест и химическо изследване.