Определение № 1756 от 24.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1756 гр. София, 24.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20248002900125 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗП Юри Николов Камбуров, чрез процесуален представител, против Решение № 195 от 27.06.2023 г. по в. гр. д.

№ 644/2022 г. на Окръжен съд – Хасково, с което след отмяна на Решение № 154 от 01.09.2022г. по гр.д. № 793/2021г. на Районен съд – Харманли, настоящият касатор е осъден да заплати на „РО-СИ-ТО“ ЕООД на основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата в размер на 23 441 лв., представляваща дължима незаплатена част от фактура № 0200000015 от 16.07.2018 г. и от фактура № 0100000484 от 26.07.2018 г. след извършване на прихващане, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 7 195 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.07.2018г. до 04.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете - 05.08.2021 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е недопустимо, а също така и неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговото обезсилване, респективно – отмяната му и присъждане на направените разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. В изложението 1 по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за спора са формулирани следните въпроси:

1. За съответствието на мотивите на въззивното решение с изискването за съдържанието на съдебното решение и съдържанието на мотивите съгласно чл.236, ал.2 ГПК и в съответствие с чл.12 и 235 ГПК ?;

2.Липсата на обсъждане и произнасяне от въззивния съд по възраженията, твърденията и доводите в исковата молба, включително за недължимост на вземането по посочените от ответника обстоятелства, за недействителност на сделки, действия и документи, на възражение за прихващане и всички други, налага ли връщането на делото за ново разглеждане с произнасяне по тях, доколкото от ответника по иска са направени възражения, необсъдени от съда, както и по направеното възражение за недължимост на вземането поради посочени от ответника основания, недействителност на сделки, действия и документи, и наличие на основания за прихващане, което ще обуслови и основателността на предявения иск ?;

3. За задължението на въззивния съд когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени твърдения и възражения на ответника, който въпрос е относим към правния спор, по който своевременно (с отговора на исковата молба) ответникът е релевирал твърдения и възражения за недължимост, недействителност и възражение за прихващане ?;

4. За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички възражения и доводи на страните, свързани с твърденията им ?;

5. Следва ли въззивният съд да се произнася по доказателствените искания, направени за първи път в допълнение към въззивната жалба, депозирано след срока за обжалване и да разглежда материалноправния спор, разрешен от първата инстанция с оглед нововъведените в допълнението оплаквания, свързани с фактическите и правни изводи на първостепенния съд?;

6. За задълженията на въззивната инстанция по чл.260 и 266 ГПК и съответствието на въззивното решение с посочената в изложението 2 практика?;

7. Може ли въззивният съд да допусне нови доказателства на основание чл.266, ал.3 ГПК, след като страната, която ги е ангажирала за пръв път във въззивното производство, не е искала събирането им в първоинстанционното производство и не твърди, че не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения ?;

8. Могат ли вещите лица да представят и събират доказателства, и допустимо ли е съдът да основава решението и вътрешното си убеждение на такива доказателства, както и на доказателства, които не са посочени и представени от страните и допуснати и събрани от съда в състезателно производство ?;

9. Може ли съдът да се позовава на доказателства, които не са поискани, допуснати и събрани по съответния ред? Относно доказателствата, на които съда може да изгражда вътрешното си убеждение ?;

10. Длъжен ли е въззивният съд при решаване на делото да извърши съвкупна преценка на всички представени по делото доказателства и да се произнесе по всички възражения и оспорвания на писмени доказателства?

Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на изключено от първоинстанционния съд писмено доказателство, без никоя от страните по делото да е поискала това доказателство отново да бъде включено в доказателствения материал? Допустимо ли е назначаване на съдебна експертиза въз основа на изключени от първата инстанция и неприети по делото от въззивната инстанция неистински доказателства ?;

11. За доказателствената стойност на заключението на съдебноикономическата експертиза по делото, назначена и дадена въз основа на тези писмени доказателства, по които въззивното решение също противоречи на цитираната в настоящото изложение практика на ВКС ?;

12. Дали след като е доказано, че писмените доказателства са неистински и са оспорени от ответника веднага след като е узнал за тях с връчване на исковата молба, и са изключени от доказателствата от първостепенния съд, без да са приети отново като такива от въззивния съд, който не е изложил и мотиви относно силата на неистинските доказателства и защо ги цени в този случай, същите се ползват с доказателствена стойност, 3 респективно ползва ли се с доказателствена стойност изготвеното въз основа на неистински доказателства заключение на съдебно-счетоводната експертиза, както и каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания въз основа на неистински счетоводни документи и водено ли е редовно счетоводството в този случай ? Може ли в този случай при липса на доказателства за реални доставки-договори, приемо-предавателни протоколи, превозни документи, складови записи и др. да се приеме, че ищецът е доставил стоките по оспорените неистински фактури на ответника ?;

13. Допустимо ли е въззивният съд да основава решението си на неистинско писмено доказателство, което е изключено от доказателствата от първоинстанционния съд и за което не е направено искане от въззивника за премането му като доказателство по делото с въззивната жалба и за приемането на което въззивният съд не се е произнесъл нито с нарочно определение в открито заседание, нито с решението по делото ? Допусимо ли е в този случай решението да се основава само на заключение на счетоводна експертиза за осчетоводяване на неистински фактури, които не са част от доказателствата по делото ?;

14. За доказателствената стойност на неистинските счетоводни документи и тяхното осчетоводяване, включително в хипотезата когато това осчетоводяване е станало при ответника без негово знание и съгласие, включително при използване на електронния му подпис в такава хипотеза от починалия счетоводител, или дори при наличието на такова. Имат ли някаква доказателствена стойност неистинските подписани документи ?;

15. Представените по делото подписани частни документи, които е установено, че не са подписани от лицата, които е посочено, че са ги издали, съставляват ли доказателство за изявленията, които се съдържат в тях и че са направени от тези лица, и в какво се заключава тяхната формална доказателствена сила, както и че при положение, че документът не е подписан от оспорващата истинността на документа страна, в нейна доказателствена тежест ли е да установи в процеса неистинност на удостоверените обстоятелства или на другата страна ?;

16. При липса на доказателства за реални доставки-фактури

(неистински), договори, приемо-предавателни протоколи, превозни документи, складови записи и др. в конкретната хипотеза по делото може ли 4 само по неистински (неавтентични) писмени доказателства-фактури и протокол за прихващане, и счетоводни записвания въз основа на тези неистински (неавтентични) счетоводни документи, може ли да се приеме, че има доставка и че е доказано твърдението на ищеца, че е извършил доставка/продажба на посочените в исковата молба стоки ?

По първите десет формулирани правни въпроса се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с довода, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 - Решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 241 от 17.10.2012г. по гр. д. № 850/2011г. на ВКС, II г.о. и Решение № 129 от 05.03.1986г. по гр.д. № 682/1985г. на ВКС, I г.о.; по въпрос № 2 - Решение № 234 от 24.10.2019 г. по гр.д. № 764/2019г. на ВКС, IV г.о.; по въпрос № 3 - Решение № 159 от 15.

03.2021г. по гр.д. № 4433/2019г. на ВКС, III г.о.; Решение № 228 от 01.10.

2014г. по гр. д. № 1060/2014 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 57 от 08.06.2015г. по гр.д. № 6396/2014г. на ВКС, I г.о.; по въпрос № 4 - Решение № 50067 от 01.06.2023г. по гр.д. № 3469/2022г. на ВКС, I г.о.; по въпрос № 5 - Решение № 752 от 18.11.198 г. на ВКС, III г.о. и Определение № 545 от 30.06.2010г. по т.д. № 249/2010г. на ВКС, I т.о.; по въпрос № 6 - Решение № 101 от 09.07.

2018г. по гр д. № 2191/2017г. на ВКС, IV г.о.; по въпрос № 7 - Решение № 40 от 13.05.2011г. по т.д. № 384/2010г. на ВКС, I т.о.; Решение № 284 от 21.07.

2010г. по гр.д. № 378/2009г. на ВКС IV г.о. и Решение № 20 от 09.03.2011г. по т.д. № 311/2010г. на ВКС, II т.о.; по въпрос № 8 - Решение № 129 от 08.

11.2017г. по гр.д. № 60344/2016г. на ВКС, III г.о.; по въпрос № 9 - Решение № 138 от 08.06.2011г. по гр.д. № 1056/2010г. на ВКС, II г.о. и Решение № 2375 от 22.07.1981 г. по гр. д. № 1861/1981 г. на ВС, II г. о.; по въпрос № 10 Решение № 54 от 03.07.2020г. по гр.д. № 1991/2019г. на ВКС, I г.о. и Решение № 50175 от 26.10.2022г. по гр.д. № 4676/2021г. на ВКС, IV г.о.; по въпроси № 10 до № 16 включително се сочи, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумента, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че исковата молба е нередовна, че съдът не е дал правна квалификация на спорното право и на насрещните възражения на ответника, което е рефлектирало върху 5 допустимостта на съдебния акт и е довело до постановяването на недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е аргументирано с довода, че съдът не е обсъдил всички твърдения, възражения и оплаквания на въззивника, не е изложил каквито и да било мотиви по тях, а приетото от съда очевидно не съответства на доказателствата по делото и на установеното въз основа на тях действително фактическо положение между страните.

Ответникът – „РО-СИ-ТО“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Излага доводи и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени постановеното от Районен съд – Харманли решение, Окръжен съд – Хасково е приел, че първата инстанция е била сезирана с предявени от „РО-СИ-ТО“ ЕООД срещу ЗП Юри Николов Камбуров обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за вземания по възникнали търговски отношения за продажба на препарати за растителна защита, торове и семена, обективирани във фактура № 0200000015 от 16.07.2018г. и фактура № 0100000484 от 26.07.2018г. и прихващане с протокол от 26.07.2018г. на сумата от 24 300 лв., дължима по фактура № 0000000009 от 16.07.2018г. от общото задължение на ответника към ищеца по фактура № 0200000015 от 16.07.2018г. и фактура № 0100000484 от 26.07.2018г., по който протокол за прихващане ответникът е оставало да заплати остатък в размер на 23 441 лв. на 27.07.2018г. При разглеждането на спора първостепенният съд е приел, че фактурите не са двустранно подписани и съответно самостоятелно не могат да служат за доказателство, установяващо продажбеното правоотношение и изпълнението на задълженията по него, както и че такова правоотношение не може да бъде установено и от представения протокол за прихващане. За да отхвърли 6 обективно съединените искове за главница и лихва, Районен съд – Харманли въз основа на съдебно-счетоводните експертизи също извел извод за липсата на облигационно отношение между страните по делото, приемайки за неустановено при условията на пълно и главно доказване сключването на договор между страните, както и изпълнение на задължението на ищеца за предаване на процесните стоки, след като е игнорирал като доказателства посочените фактури, върху които бил положен подпис на едно и също лице.