Решение № 499 от 07.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Варна, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501575 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Oбразувано е по въззивна жалба, подадена на 04.07.2024г. от К. И. К., ЕГН **********, срещу Решение №*********г. по гр. дело №********г. на ВРС, 17-ти състав, в частта с което:

1/ е определен режим на лични отношения на бащата П. А. Б., ЕГН**********, с детето А. П.в Б., ЕГН **********, конкретно за след навършване на 7-годишна възраст на детето, както следва:

- всяка нечетна седмица (започвайки броенето от началото на всяка съответна година) за времето от 18,00 ч. в сряда до 19,00 ч. в неделя, с преспиване в дома на бащата;

- 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, разделени на три пъти по 10 дни, при предварителна уговорка между страните;

- от първия ден в 09,00 ч. до последния ден в 19.00 ч. през почивните дни по време на Коледните празници на всяка четна година;

- от първия ден в 09,00 ч. до последния ден в 19.00 ч. през почивните дни по време на Новогодишните празници на всяка нечетна година;

- по време на Великденските празници през нечетни години за времето 1 от 09,00 ч. на Велики Петък до 19,00 ч. на Велика Събота, а през четни години от 09,00 ч. на Велика Събота до 18,00 ч. в понеделник;

- на рождения ден на детето /06.02/ страните ще празнуват заедно, като при липса на съгласие, бащата ще бъде с детето в рамките на 4 астрономически часа, при предварителна уговорка между родителите;

- на рождения ден на бащата /28.01/ детето ще бъде с него с преспиване, за времето от 18,00 ч. на самия ден до началото на учебните занятия на следващия ден, или при почивен ден, за времето от 10,00 ч. на самия ден до 10,00 ч., на следващия ден;

- на рождения ден на майката /12.03/, ако се пада по време на осъществявания от бащата режим, същата следва да прекара с детето времето от 18,00 ч. на самия ден до началото на учебните занятия на следващия ден, или при почивен ден, за времето от 10,00 ч. на самия ден до 10,00 ч., на следващия ден;

- 20мин. през ден видео разговор през приложението Вайбър, започвайки от деня следващ връщането на детето от бащата; като при осъществяване на режима бащата взема детето от дома на майката и го връща обратно там.

Подадена на 05.07.2024г. е и въззивна жалба от П. А. Б., ЕГН**********, срещу Решение №*********г. по гр. дело №********г. на ВРС, 17-ти състав, в частите с което:

1/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение н а детето А. П.в Б., ЕГН**********, на майката К. И. К., ЕГН**********, при която е определено и местоживеенето на детето на адрес: гр. А., ж.к. Н., **********;

2/ е определен режим на лични отношения на бащата П. А. Б., ЕГН**********, с детето А. П.в Б., ЕГН **********, разписан подробно и поетапно (до и след 7-годишна възраст на детето) в обжалваното решение;

3/ е осъден П. А. Б., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на детето А. П.в Б., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител К. И. К., ЕГН **********, в размер на 300.00лв. на месец, платима по банкова сметка с IBAN *********************, считано от подаване на исковата молба в съда – 16.03.2023г. до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на задължението, с падеж 5-то число на всеки месец, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска от падежа й до окончателното й изплащане; и е осъден бащата за държавни такси по делото.

Във въззивната жалба на К. К. се твърди, че решението, в обжалваните му части, е в противоречие с интересите на детето. ВРС не е взел предвид че майката никога не е ограничавала контактите на бащата с детето и дори ги е позволявала и извън привременните мерки, докато бащата вместо да се ползва от РЛО продължава да подава жалби и сигнали срещу майката. На 7-годишна 2 възраст на детето предстои важна промяна (започване на училище), поради което още една такава (разширяване на РЛО с бащата) ще се отрази неблагоприятно, при отчитане и че бащата живее в гр. Д., а момчето – в гр. А., което предпоставя пътуване за РЛО. Не може да се приеме и че разширяването на режима е адекватно подбрано за след навършване на седем години на детето. Моли се за отмяна на решението в обжалваните му части и за определяне от съда на по-подходящ за детето редовен ежемесечен режим на бащата. Със следващи молби и в о.с.з. поддържа и доразвива позицията си и искането си до въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Оспорва твърдението за липса на създавани пречки от майката за упражняване на РЛО от бащата,като посочва примери за обратното. Счита, че ВРС е преценил правилно, че и след навършване на седем години детето ще има нужда от подкрепата и на двамата родители, в т.ч. на бащата, за спряване с учебния процес. Моли жалбата на майката да бъде „оставена без уважение“. Поддържа и уточнява съображенията от своята въззивна жалба. Със следващи молби и в о.с.з. поддържа и доразвива позицията си и искането си до въззивния съд.

Във въззивната жалба на П. Б. се твърди, че решението, в неговите обжалвани части, е неправилно, незаконосъобразно и необосновано; постановено е при съществени процесуални нарушения, в т.ч. на принципи на ГПК; и е в противоречие със събраните доказателства и интересите на детето.

Обобщено оплакванията се свеждат до непълно, немотивирано и избирателно обсъждане на събраните доказателства, както и до едностранчив, погрешен и нелогичен анализ на същите,при тенденциозност в полза на насрещната страна по спора, довели до необоснованост на решаващите изводи и до накърняване най-добрия интерес на детето в смисъла, поддържан от въззивника. Относно родителските права се поддържат твърденията пред първоинстанционния съд, че не майката, а бабата по бащина линия е отглеждала детето през месеците след раждането му, поради неспособност и незаинтересованост на майката, а също и поради постоянни скандали и измислени обвинения към бащата. А той е помагал при отглеждането на детето още от раждането му. И досега К. К. не може да се справи с детето и разчита на помощта на близки. Към момента момчето се отглежда в опасна среда, в т.ч. редовно от прабабата по майчина линия (Р.Ж.), но чието психическо състояние е нестабилно и вредно за детето; вуйчото В.М. също не е годен да помага в грижите за детето, а и е извършил акт на насилие в дома на детето; новият партньор на майката (В.Г.) е с неясни доходи и стопанска дейност. Неверни са отделно твърденията за извънбрачна връзка на П. Б. по време на съжителството му с ищцата по делото, тъй като връзката му със сегашната му жена и зачеването на новото му дете от нея са се случили след фактическата раздяла с К. К.. Подаването на много жалби и сигнали от бащата до различни институции е с цел защитата на детето му от вредната среда при майката. Предвид нея момчето продължава да не иска да се връща при майка си и при нейните близки след срещите в режима на бащата. П. Б. има силна 3 емоционална връзка със сина си, винаги се е грижил за него и момчето се чувства чувства спокойно с него; бащата има подкрепата на бабата по бащина линия и на новата му партньорка; бащата разполага с по-добрите родителски качества, възможности и условия и ще бъде в интерес на детето да бъде отглеждано от баща му. Във връзка с изложеното въззивникът поддържа оспорванията си срещу КСПсЕ пред ВРС; анализира гласните доказателства поотделно и по групи, като посочва начинът, по който те следва да бъдат преценени от съда, според него; излага правни аргументи и се позовава на съдебна практика. Моли за отмяна на решението на ВРС в обжалваните му части и за предоставяне на бащата на родителските права, при уважаване и на останалите му искове. В условията на евентуалност моли отмяна на РЛО и за определяне на разширен такъв, предложен от бащата, тъй като предвиденият от ВРС режим е необосновано намален през лятото за сметка на времето през учебната година, което е нелогично и против интересите на детето. Моли и за присъждане на разноски пред ВОС. Със следващи молби и в о.с.з. поддържа и доразвива позицията си и искането си до въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд относно родителските си качества, привързаността между майката и детето, полаганите за детето грижи от майката от раждането му и досега и добрата подкрепа от близките на майката при обгрижването на момчето. Оспорва обвиненията за липса на възпитателски качества. Оспорва прабабата Р.Ж. да страда от психични заболявания кън момента, напротив – между нея и детето има емоционална връзка. За напълно недоказани счита обвиненията, че детето е в риск.Бащата обаче продължава да подава жалби и сигнали до всякакви органи, вместо да се ползва редовно от РЛО, който майката не ограничава.

Детето е в стрес от конфликта между родителите и въвличането на институциите в него. Майката възразява и срещу доказателствения анализ, направен от въззивника; позовава се на приетата КСПсЕ и гласните доказателства, които счита правилно съобразени от ВРС. Поддържа, че е в интерес на детето да продължи отглеждането му от майката. Моли за решение в този смисъл и за разноски пред въззивния съд. Със следващи молби и в о.с.з. поддържа и доразвива позицията си и искането си до въззивния съд.

Контролиращата страна – ДСП-Варна – изразява становище, че двамата родители са в изключително тежък конфликт. И двамата реагират много остро и емоционално на всяка ситуация относно детето, а в Дирекцията се депозират ежеседмичено жалби и сигнали, приемуществено от бащата Б., които налагат постоянни действия от ДСП с участието на родителите и на детето. До момента жалбите и сигналите са десетки и продължават да нарастват. Това не е начина да се отглежда дете. Предприети са редица мерки от ДСП спрямо родителите и детето, в т.ч. в координационен център с участие и на други държавни органи. Представен е заключителен към момента социален доклад пред въззивния съд.

4

Контролиращата страна – ДСП-Д. – не изразява конкретно становище по съществото на въззивните жалби.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК вр. чл.143 от СК на К. И. К., ЕГН **********, срещу П. А.

Б., ЕГН**********, със следните искания:

- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А. П.в Б., ЕГН **********, на майката К. И. К., ЕГН **********; за определяне при нея на местоживеенето на детето на посочен в исковата молба адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на детето с бащата А. П.в Б.; и за осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на детето А. П.в Б., чрез майката и законен представител К. И. К., в размер на 300.00лв. на месец, платима по банкова сметка с

IBAN

*********************, считано от подаване на исковата молба в съда – 16.03.2023г. до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на задължението, с падеж 5-то число на всеки месец, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска от падежа й до окончателното й изплащане.

В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искове от П. А. Б., ЕГН**********, срещу К. И. К., ЕГН **********, с правно основание чл.127, ал.2 от вр. чл.143 от СК и следните искания:

- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето А. П.в Б., ЕГН **********, на бащата П. А. Б., ЕГН**********; за определяне при него на местоживеенето на детето на посочен в исковата молба адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на детето с майката К. И. К.; и за осъждане на майката да заплаща издръжка в полза на детето в определен от съда размер, ведно със законната лихва върху всяка вноска от падежа й до пълното й изплащане.