Решение № 260036 от 02.10.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 107 02.10.2020 г. град

Бургас

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, наказателно отделение

На трети юли две хиляди и двадесета година

В публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА

ПОПОВА

АНГЕЛ ГАГАШЕВ

Секретар: Лена

Димитрова

Прокурор: Елка

Добрикова като разгледа докладваното от съдия Гайдурлиев

ВАНД № 559 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба от обвиняемия И.Г.В., ЕГН **********, срещу решение № 277/28.02.2020 г., постановено по АНД № 521/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С посоченото първоинстанционно решение обвиняемият И.Г.В., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 18.12.2017 г., в гр. Бургас, пред орган на властта – Д. Д. К. – системен оператор в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Бургас, група „АНД, отчет на ПТП, профилактика и ПОВ”, потвърдил неистина в писмена декларация от 18.12.2017 г. по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, към заявление с входящ № 18274 от 18.12.2017 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.Бургас, за издаване на дубликат на свидетелство за управление на моторно превозно средство, която по силата на закон - на основание чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация”, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно за това, че свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********, издадено на 07.07.2014 г. от ОД на МВР – гр.Бургас, с валидност до 07.07.2024 г., е откраднато, а не отнето - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Със същото решение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на обвиняемия В. са били възложени и направените по делото разноски.

С жалбата се релевират бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение и се иска отмяна на същото.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, обвиняемият И.В. поддържа жалбата и формулираното със същата искане. В предоставената му последна дума, моли за постановяване на оправдателна присъда.

Защитникът на обвиняемия В. – адв. Виктор Паскалев от АК - Бургас, редовно призован, не се яви в съдебно заседание пред въззивния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка, която съответства с възприетата в мотивите към решението на първоинстанционния съд:

Обвиняемият И.Г.В. бил правоспособен водач на моторно превозно средство и притежавал свидетелство за управление на МПС с № *********, с валидност от 07.07.2014 г. до 07.07.2024 г.

На 29.09.2017 г. на територията на Република Румъния, за допуснато нарушение на правилата за движение, надлежните органи наложили на обвиняемия В. глоба в размер на 1 305 леи и лишаване от право да управлява МПС за срок от 90 дни, считано от 15.10.2017 г. до 14.01.2018 г. При съставяне на протокола за пътно-транспортно нарушение, серия PGRX № 080666, компетентните органи иззели притежаваното от В. свидетелство за управление на МПС с № *********.

След завръщането си в България, обвиняемият решил да се снабди с дубликат на отнетото му свидетелство за управление на моторно превозно средство. На 18.12.2017 г. обвиняемият В. се явил на гише за подаване на документи за издаване на СУМПС в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас с искане за издаване на дубликат на свидетелството му. Свидетелката Д. Д. К. – системен оператор в група „Административно-наказателна дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка и отчет на водачите“ към сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР - Бургас, предоставила на обвиняемия да попълни декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи (ПИБЛД). Декларацията била по образец, съгласно приложение № 6 от същия нормативен акт и се попълвала в случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ. Попълването и подписването на тази декларация било предпоставка за издаването на дубликат за свидетелство за управление на МПС, съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗДвП и чл. 8, ал.

2 от ЗБЛД. Обвиняемият В. собственоръчно попълнил и подписал декларацията, като относно фактите и обстоятелствата на изгубването, открадването, унищожаването или отнемането на документа декларирал: „Откраднати документи“, а на гърба на декларацията допълнил: „Беше ми открадната чантата с документите на 22.10.2017 г. от Летище – София.“ (л. 77 от ДП). Въз основа на така депозираната от В. декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, св.К. въвела в АИС–БДС промяна в статута на СУМПС с № ********* – изгубен/откраднат и същото било обявено за невалидно. След това вписала фамилията си в декларацията и се подписала.

Впоследствие на обвиняемия бил издаден дубликат на свидетелството за управление на МПС с № *********, с валидност от 19.12.2017 г. до 07.07.2024 г. Документът бил връчен лично на И.В. на 21.12.2017 г. (л. 36 от ДП).

На 26.04.2018 г., в сектор „ПП“ при ОД МВР - Бургас било получено писмо с рег. № 3286р-17167/16.04.2018 г. по описа на ГД „НП“ – София, ведно със съпроводително писмо изх. № Ко-31-407/27.03.2018 г. на Посолството на Република България в Букурещ и 7 броя отнети за пътни нарушения в Република Румъния български свидетелства за управление на МПС, издадени от ОДМВР - Бургас, сред които било и СУМПС на обвиняемия В. с № *********, издадено на 07.07.2014 г. от ОДМВР – Бургас.

От извършената справка в АИС-БДС от служител на сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас, било установено, че на 18.12.2017 г. свидетелство за управление на МПС № ********* било обявено за невалидно, въз основа на декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, изходяща от обвиняемия В., че същото е откраднато.

Според заключението на извършената графическа експертиза е установено, че ръкописният текст, изписан в декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД с дата 18.12.2017 г. и подписът, положен за декларатор в същата, са изпълнени от обвиняемия И.Г.В..

Приетите за установени фактически положения, формулирани от настоящата инстанция, до които е достигнал и първоинстанционният съд, се извеждат въз основа на преценката на събраните в хода на наказателното производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелката Д. К. (л. 59-60 от ДП), писмени доказателства – заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх. № 18274 (л. 76 от ДП), декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД (л. 77 от ДП), писмо изх. № Ко-31-407/27.03.2018 г. на посланика на Република България в Република Румъния (л. 33 – 34 от ДП), протокол за пътно-транспортно нарушение, серия PGRX, №080666 с превод от румънски език (л.

86, 90-91 от ДП), справка за съдимост (л. 53 от ДП), формуляр за изготвяне на специфична длъжностна характеристика и специфична длъжностна характеристика на длъжността „Системен оператор“ в група „АНД, отчет на ПТП, профилактика и ПОВ“ към сектор „Пътна полиция” при отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Бургас (л. 16-17 от ВАНД №559/20 г.), както и заключението на извършената графическа експертиза – протокол № 128/14.05.2019 г. (л. 70-72 от ДП).

Възприетите от първостепенния съд фактически положения са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. В хода на наказателното производство не са събрани взаимноизключващи се доказателства относно главния факт на доказване, които да предполагат задълбочен анализ и съпоставката им едни с друга. В изпълнение на задължението си да даде собствен отговор на въпроса въз основа на какви доказателства е приел за установена конкретната фактология, настоящият въззивен съдебен състав отбелязва следното:

Правилно и обосновано районният съд е дал вяра на показанията на свидетелката Д. К., тъй като същите са логични, последователни и се потвърждават изцяло от писмените доказателства по делото. Показанията на тази свидетелка установяват факти свързани с механизма на извършване на процесното деяние и по-конкретно датата и мястото на подадената декларация от обв. В..

Същата подробно описва процедурата свързана с издаването на дубликат на свидетелство за управление на МПС, като сочи, че на 18.12.2017 г. при изпълнение на служебните й задължения, на гише № 15, пред нея се е явил обв. И.В., за да подаде документ за издаване на СУМПС. Свид. К. поискала той да й предаде предходното си СУМПС, при което обв. В. заявил, че старото му СУМПС е било откраднато от чанта на Летище София. След това, според показанията на свид. К., тя му предоставила да попълни и подпише декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, като обв. В. собственоръчно попълнил същата.

Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е изградил своите изводи и на основата на приобщените по делото писмени доказателства и преди всичко на подадената от обв.

В. декларация от 18.12.2017 г., от която се установява, че последният е декларирал инкриминираното невярно обстоятелство.

Правилно е възприето и заключението на изпълнената в хода на досъдебното производство графическа експертиза, тъй като същото е обективно, компетентно изготвено, обосновано и няма никакво съмнение в неговата правилност.

В обобщение, от доказателствената съвкупност по делото се установява по един несъмнен начин авторството на обвиняемия В. относно осъщественото инкриминирано деяние.

При правилно установените фактически положения, първоинстанционният съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно престъпната деятелност на обвиняемия В., като в съответствие с материалния закон е квалифицирал извършеното от него като осъществяващо от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

От обективна страна, изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а именно подаване на декларацията пред служителя от Сектор „ПП“ при ОД МВР- Бургас – свид. К.. На 18.12.2017 г. в гр. Бургас обв. В. потвърдил неистина, като саморъчно написал в декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, че свидетелството му за управление на МПС е откраднато. Декларацията е изготвена на основание чл. 160, ал. 1 от ЗДвП и чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД. Документът е приложен по делото, неговият съставител е установен по несъмнен начин.

Безспорно е и обстоятелството, че към момента на подаване на декларацията свидетелството не е било откраднато, а е било отнето от компетентните власти на Република Румъния. След като подаването на декларацията е единственият предвиден в закона начин за установяване истинността на вписаното в нея обстоятелство, то с потвърждаването на неистина в тази декларация обвиняемият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 НК. Не е необходимо в съответния нормативен акт да е предвидено, че за невярно деклариране ще се носи наказателна отговорност по посочения текст от НК. В закона не се съдържа такова изискване.

В чл. 160, ал. 1 ЗДвП е посочено, че дубликат на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, за което притежателят подписва декларация. В Закона за движение по пътищата (ЗДвП), Закона за българските лични документи (ЗБЛД), Правилника за издаване на българските лични документи (ПИБЛД), както и в Наредба № I-157 от 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина не е предвиден друг начин за доказване истинността на това обстоятелство, освен чрез посочването му в декларацията. По тази причина е въведено изискването притежателят на откраднатото свидетелство да подпише декларацията пред служител на „Пътна полиция“. Именно затова, след като обвиняемият лично удостоверил в декларацията обстоятелството, че свидетелството му за управление на МПС е откраднато и саморъчно положил подпис в същата декларация, свид. Д. К. променила статуса на документа – „невалиден“ (л. 77 от ДП).