Решение № 47 от 05.02.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1568/2024
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 05.02.2025
- В сила
- 21.02.2025
- Състав
- Камен Георгиев Гатев
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.26ал · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.82ал · Наказателен кодекс
НАХД №1568 /2024г.
Мотиви:
О бвинението е срещу Е. Н. В. от гр.Пазарджик за това , че на
07.07.2024 г. в гр. Пазарджик ,в качеството си на родител оставила лице, намиращо се под нейни родителски грижи - малолетната си дъщеря З. Е. В., родена на 25.05.2023 г, без надзор и достатъчна грижа /била в нетрезво състояние, повръщала и заспала на обществено място без да полага грижи за малолетната си дъщеря /на 1 г. и 1 м./, оставила я без надзор и сама в количка на обществено място, тя паднала от количката и пълзяла към спирка и пътно платно, не осигурила елементарни хигиенни, битови условия и нормално хранене/ и с това е създала опасност за нейното физическо и душевно развитие - престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК, като е направено предложение да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършеното от нея престъпление, по реда на чл.78 а НК.
В съдебно заседание обвиняемата В. се явява лично , като дава обяснения.
Защитникът адв.К. Ш. счита, че фактическата обстановка по обвинението е доказана и взема становище относно размера на наказанието.
Представителят на Районна прокуратура гр.Пазарджик поддържа така направеното предложение.Не сочи нови доказателства.
Районният съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,от фактическа страна прие за установено следното:
Към инкриминираната дата обвиняемата Е. В. имала 7 родени деца. По отношение на всяко от децата била предприета мярка за закрила извън семейството и били настанени в приемни семейства.Причината за предприетите мерки за закрила на децата били,че обвиняемата Е. В. нямала достатъчен родителски капацитет, систематично не се грижела за децата си и не полагала никакви елементарни грижи, постоянно употребявала алкохол и била пияна, поради което изпадала в състояние, при което не можела да се грижи и сама за себе си, за децата. През 2018 г. обвиняемата била осъдена за престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК за неполагането на надзор и грижи спрямо едно от децата и - Мариела В., с което изложила на опасност нейният живот и здраве, физическо и душевно развитие.
На 25.05.2023 г. обвиняемата
Е. В. родила седмото си дете пострадалата З. В.. Първоначално тя живеела с детето и със съжителя си - св.
С. Л. в гр. Пазарджик, ул. ..., но след това напуснала дома и се настанила във фургон, разположен до ЖП гара Пазарджик. За начина ,по който отглеждала детето З. В. е подаван сигнал в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП Пазарджик и е водена прокурорска проверка № 346/2024 г., приключила с 1 постановен отказ да се образува досъдебно производство.
Тогава сигналът бил, че З. В. е била много болна, а обвиняемата Е. В., която следвало да полага родителски грижи за деветмесечното си бебе не го е отвела на лекар своевременно. Впоследствие обвиняемата В. отново се събрала да живее със св. С. Л.,като двамата често употребявали алкохол.
Свидетелят С. Я. работила в магазин в гр. Пазарджик, на ул. ... и познавала обвиняемата В. като алкохоличка,която редовно пиела на магазина и се напивала.
На 07.07.2024 г. обв. Е. В. и св. С. Л. отишли отново на магазина и започнали да пият алкохол. С тях била и малолетната З. В., в количка, а обв. В. била бременна, с голям корем /родила осмото си дете около месец по —късно/.
Обв. В. оставила детето в количката, мръсно, босо и с несменен памперс.
Започнала да пие алкохол, като не полагала никаква грижа за детето, което стояло в количката. Не разполагала и с храна за него - имала само шише с кисело мляко, което предвид топлото време и часове на горещо било прокиснало. Така вместо да се грижи за детето З. В., обвиняемата пиела и не му обръщала внимание. В един момент обвиняемата се скарала със св. Л. и започнала да крещи. Съблякла се по сутиен и гащи и започнала да блъска по вратата на магазина. Не обръщала внимание къде се намира детето и изобщо не полагала грижи за него.После обвиняемата и св.Л. се преместили в района на друг магазин на същата улица в близост до № 27 и продължили да викат и да се карат. Намесил се трети човек и св. Л. влязъл в конфликт и с него.
В същото време св. Н. Б., служител на РУ - Пазарджик който тогава не бил на работа се прибирал към дома си,минавайки край обвиняемата и св.Л.
,при което забелязал кавгата между тях. Св.Б. се намесил, защото видял, че св. Л. извадил нож. Св.Б. се легитимирал се със служебния си знак и взел ножа, като го изхвърлил на безопасно място. Забелязал и обв. Е. В., която добре познавал във връзка с работата си. Видял, че тя е много пияна.
Обвиняемата В. нападнала св. Б., ритнала го с коляно и заявила, че той няма да я удари защото е бременна. После се отдръпнала от него и започнала да повръща на стълбите на магазина. В това време св. Б. видял и детето в количката. То плачело и се виждало, че е напикано и с несменени пелени.
Вместо да се погрижи за детето си, пияната Е. В. легнала на стълбите и заспала. Тогава оставената в количката пострадала З. В., без надзор и грижа от своята майка - обвиняемата Е. В., се наклонила на една страна и паднала от количката на земята. След това, докато майка й спяла на стълбите на магазина, З. В. започнала да пълзи към намиращата се в непосредствена близост спирка и към пътното платно, където преминавали автомобили. Там имало много хора, които видели безнадзорното бебе да отива към пътното платно. Някой от намиращите се там хора ,очевидци на случващото се и неустановен по делото, взел бебето - пострадалата З. В., за да предотврати опасността детето да достигне пътното платно и да бъде блъснато от преминаващите автомобили.
Впоследствие на мястото пристигнала полиция и линейка. Бил подаден 2 сигнал до Отдел „Закрила на детето“ чрез дежурен при Община Пазарджик, за дете оставено без грижа от родител и намиращо се в опасност. Пияната обвиняема Е. В. била отведена с линейка заедно с малолетната З. В.. Спрямо нея били предприети съответните действия за закрила от Отдел „Закрила на детето“,като още същата вечер З. В. била настанена заедно с майката - обв. В. в център за спешен прием. На следващият ден, 08.07.2024 г. спрямо З. В. била предоставена полицейска закрила, а по-късно била настанена и в приемно семейство.
По случая бил изготвен и социален доклад. В него, както и в заповедите за закрила над З. В. изрично било посочено, че нейната майка Е. В. не полагала грижи за детето, оставяла го без надзор, а в конкретния ден била пияна и изобщо не се интересувала от състоянието на детето си. На това основание е предоставена и съответната закрила над З. В..
В хода на досъдебното производство на обвиняемата Е. В. било извършено психолого- психиатрично изследване ,като се прие по делото Съдебно психиатрична -психологична експертиза на обвиняемата В.. Видно от заключението, обвиняемата В. страда от лека степен на умствена изостаналост, нарушение в поведението, разстройство вследствие употреба на алкохол и синдром на зависимост. Имала склонност да лъже и невинаги да разказва правдиво за случилото се. Независимо от това, тя се намирала както към датата на деянието, така и към тази на изследването в състояние на вменяемост - могла е да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Такава фактическа обстановка Съдът възприе въз основа на обясненията и признанията на обвиняемата В.,които кореспондират съсъ съответните обстоятелства от показанията на свидетелите Б. А., С. С., С. П., Н. У., И. Ч., прочетените от ДП показания на свидетелите Н. Б. , Д. К. , С. Л. и С. Я.,както и относимите писмени доказателствени средства.
Следва да се отбележи, че до определена степен обвиняемата В. призна фактите по обвинението – пила мастика до един магазин, полегнала до количката / с детето/ и заспала, повръщала/ защото и станало лошо/, дошли полицаи и линейка.
От друга страна, обвиняемата отрече да се е събличала, не била ритала и псувала никой, детето и било спокойно , докато била трезва, детето било със сменен памперс , а бутилката пълна с мляко.
Относно тези обяснения, дори и от показанията на нейния съжител – Св.Л. /л.108 ДП/ се установява, че двамата пили алкохол пред магазина и се скарали и си викали един на друг, някакъв човек им направил забележка – от тераса от блока, след което слязъл и двамата със св.Л. се скарали,като малко след това се намесил полицейски служител, който си показал значката/т.е. св.Б. – л.104 ДП/, който дава аналогични показания, включително, че е иззел един нож от св.Л..Последният сочи още, че „Е. през това време започна да буйства, да вика, да блъска колегата ви; детето през това време беше в 3 количката и плачеше; от Е. знам, че детето било паднало от количката ,тя е и Е. не си спомня много, защото е била пияна“.
Св.Б. А., полицейски служител, посетил мястото на скандал във връзка със служебните си задължения заяви, че бременната обвиняема В. и съжителят и св.Л. били видимо много пияни,карали се с персонала на магазина и с жители от блока, като обвиняемата дори се разголвала и събличала дрехите си по улицата.
Свидетелите С. П. и Н. У., служители в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП Пазарджик дадоха показания в смисъл, че същият ден на 07.07.2024г., при довеждането на обвиняемата В. и нейното дете от полицейските служители и медицинските служители, при слизането и от линейката обвиняемата В. още не била изтрезняла, детето било с несменен памперс, с мръсни ръце и крачета, във видимо занемарено състояние , а млякото в детската бутилка видимо било направено много по-рано през деня.Дори и към този момент обвиняемата оставила детето З. да лази ввъ фоайето на комплекса за социални услуги.
Св.Я. /работеща в магазина същия ден/ е заявила в показанията си , че познава обвиняемата В. като алкохоличка, като същият ден видимо пияна се съблякла по сутиен и гащи и започнала да блъска по вратата и стъклото на магазина, хората се стреснали и св.Я. позвънила на тел.112.В този аспект и св.Чонгурова/клиент в магазина/ заяви, че една жена я помолила да и услужи с телефона, за да се обади на тел.112,като също видяла мъж и жена, които се карат.
Св.Б. даде показания, че след намесата му – след като взел ножа от св.Л., обвиняемата В. го ударила с колят , крещейки, че е бременна и няма как св.Б. да я удари.Малко след това легнала на стълбите пред магазина и започнала да повръща, след което заспала.През това време детето З. плачело босо и напикано, като в един момент паднало от количката и запълзяло към близката спирка и към пътното платно, но своевременно присъстващи взели детето, за да не стане инцидент.
Св.С. С.,служител в Община Пазарджик – общински съвет по сигурност даде показания, че на 08.07.2024г. му е бил предаден сигнал от 07.07.2024г. за паднало малко дете от количка, като майката и баща били в конфликтна ситуация, майката дори припаднала и за детето се погрижили странични хора.Св.К. също потвърждава получен сигнал от ОДЧ на 08.07.2024г. за същия случай,след което е оказал съдействие на служителите в комплекс за социални услуги за деца и семейства в гр.Пазарджик, ул.....
Съдът даде вяра на всички свидетелски показания, тъй като от една страна кореспондират помежду си за относимите обстоятелства, а от друга няма никакви причини за съмнение в безпристрастността на тези показания, с изключение на тези на св.Л., но дори и неговите показания подкрепят изложената от обвинението фактическа обстановка.В допълнение , в приетата СППЕ експертите са констатирали, че обвиняемата В. има склонност да лъже 4 и и да изопачава фактите, , с цел извличане на изгода за себе си.Ето защо от фактическа страна Съдът не кредитира обясненията и, в които твърди, че не се е събличала, не била ритала и псувала никой, а детето и било спокойно.
При така установената фактическа обстановка Съдът от правна страна намери за безспорно доказано,че Е. Н. В. на 07.07.2024 г. в гр. Пазарджик ,в качеството си на родител е оставила лице, намиращо се под нейни родителски грижи - малолетната си дъщеря З. Е. В., родена на 25.05.2023 г, без надзор и достатъчна грижа и с това е създала опасност за нейното физическо и душевно развитие - престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние по чл. 182 ал. 1 НК се изразява в бездействие – оставяне без надзор и достатъчно грижи на лице, което се намира под родителски контрол или настойничество, т. е. за съставомерността му не е необходимо да са настъпил други вредни последици.Надзорът предполага постоянен контрол ,така че да не бъдат създавани опасности за физическото, психическо и морално развитие на детето или поднастойния. Времевият интервал, през който субектът на престъплението не упражнява надзор, може да е различен, но във всички случаи води до създаване на опасност за детето или поднастойния. Относно втория елемент – неполагането на достатъчно грижи, преценката се извършва във всеки конкретен случай с оглед нуждата на пострадалия – грижи за физическото здраве или психическо състояние , или морално развитие.