Решение № 233 от 21.07.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Перник, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20211700100746 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 432 КЗ от Е. Л. А., с ЕГН: ********** и Г. Л. А., с ЕГН:

**********, и двете действащи лично и със съгласието на своя баща и законен представител Л. М. А., с ЕГН: **********, П. Ц. Г., с ЕГН: ********** и С. Г. Г., с ЕГН: **********, всички чрез пълномощника им адв. Г.Й. – ***, със съдебен адрес:

*** срещу „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, п.к. 1407, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., с които се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки един от ищците сума от по 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат от смъртта на С.С.Г. – майка на първите двама ищци и дъщеря на вторите двама, ведно със законната лихва за забава върху всяко едно от претендираните обезщетения, считано от датата на завеждането на доброволната претенция пред ответника – 12.08.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че на ***, около 16,30 часа, на път ІІІ-627, преди разклона със с. ***, км. 42+000, е настъпил пътен инцидент, при който л. а. марка „Ланчия“ модел „Либра“ с рег. № ***, управляван от М.С.Г., движейки се от *** към гр. ***, поради несъобразена скорост е излязъл от пътя и се е блъснал в крайпътно дърво. Твърди се, че седмица след на пътния инцидент и вследствие на същия, возещата се на задната седалка на лекия автомобил С.С.Г. е починала, в резултат от изключително тежките травматични увреждания, несъвместими с живота. Сочи се, че починалата С.С.Г. се е возила на задната седалка от дясно, с правилно поставен обезопасителен колан. Уточнява се, че починалата С.Г. е майка на първите двама ищци 1 и дъщеря на другите двама ищци. Последните преживяли изключително тежко смъртта на своята дъщеря, която е починала само на *** години, в разцвета на своята младост и живот. След смъртта й, С. и П. Г. изпаднали в тежка депресия, станали затворени и неконтактни, постоянно плачели, чувствали се безпомощни и не намират смисъл да продължат живота си. И към настоящия момент същите не желаят да се адаптират към действителността и не могат да приемат, че никога повече няма да видят единствената си дъщеря. Не по-леко приели загубата на майка си и двете непълнолетни ищци.

Последните били изключително привързани към майка си, която за тях е била пример и опора в живота. И към настоящия момент Е. и Г. А. не могат да приемат мисълта, че няма никога повече да видят майка си. Уточнява се, че родителите на непълнолетните ищци са били разведени и именно майка им е била тази, която е отглеждала и се е грижила за тях. Сочи се, че към настоящия момент непълнолетните ищци отказват да ходят на училище, отказват да излизат от дома си, затворени са в себе си и не желаят да разговарят за настъпилата смърт на майка им с никой. Независимо от изминалото време, ищците все още не могат да излязат от шока, който преживяват от м. юни.

В исковата молба се посочва, че с молба вх. № *** ищците са завели претенция срещу ответното дружество, с която са поискали да им бъде изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, но въпреки тримесечния срок от окончателното произнасяне по заведената претенция, изтекъл на 12.11.2021г., ответното дружество не е заплатило застрахователно обезщетение на ищците.

В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който изразява становище за нередовност на исковата молба, доколкото в исковата молба липсва посочен адрес на всеки един от ищците. На следващо място заявява, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение относно лек автомобил марка „Ланчия Либра“ с рег.

№ *** към датата на ПТП – ***, поради което не възразява това обстоятелство да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване. Ответникът оспорва механизма на настъпване на посоченото в исковата молба ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на процесното ПТП. Посочва, че не е ясно на какъв етап е образуваното административно-наказателно производство, поради което счита, че не е установена вината и противоправното поведение на сочения в исковата молба за виновен водач М.С.Г.. Оспорва се и наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на С.С.Г., доколкото липсват доказателства, че същата е починала при случилото се ПТП.

На следващо място, ответникът оспорва предявените осъдителни искове и по размер. Счита, че претенциите не отговарят на принципа за справедливост и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, като е завишена спрямо действителната вреда, макар човешките страдания и живот да са неоценими в пари.

Намира, че справедливия размер на обезщетението за всеки един от ищците би бил в размера по 90 000 до 100 000 лева за всеки един от тях, с оглед на реално установените болки и страдания. По отношение на заявената от ищците претенция, ответното дружество сочи, че след предявяване на същата, от всеки един от тях е изискано представяне на доказателства, въз основа на които застрахователното дружество да може да се произнесе по претенцията. Обръща се внимание на това, че от доказателствата към претенцията по никакъв начин не се установява, че С. и П. са 2 родители на починалата С.Г., за да са легитимирани да получат обезщетение. С тези съображения се оспорва иска по чл. 86 ЗЗД – за дължима законна лихва, считано от датата на претенцията по чл. 380 КЗ, тъй като правоимащите лица не са представили доказателствата, които са необходими за произнасяне по щетата.

На последно място, при условията на евентуалност, ответника релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата на настъпилия вредоносен резултат.

Оспорва твърдението, че починалата е пътувала на задната седалка с поставен обезопасителен колан. Сочи, че видно от данните в констативния протокол в колата са пътували две малолетни деца – на *** и на *** години, за които липсва каквито и да са били данни, които да сочат, че са пострадали при ПТП, като счита, че най-вероятната причина за това е, че са били поставени в обезопасителни столчета. При това положение намира, че няма как починалата да е пътувала с поставен колан.

Неизпълнението на това нормативно вменено в ЗДвП задължение е допринесло за получената от нея черепно-мозъчна травма, която няма как да настъпи при правилно поставен колан.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника им, пледират за решение, с което предявените осъдителни искове бъдат уважени изцяло. Претендират разноски и релевират възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество, чрез процесуалния му представител, пледира за решение, с което предявената искова претенция бъде отхвърлена, като неоснователна.

Алтернативно претенидира за решение, с което предявените искове бъдат уважени до размерите от 90 000 и 100 000 лева. Претендира и разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените кумулативно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увреденoто лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на отговорността на застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба пътно транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер, основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент 3 от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното. В приложение на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение, както и на всички обективни елементи, пораждащи деликтната отговорност на застрахования, докато в доказателствена тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за субективния елемент – вината, респективно доказване на наведеното възражение за съпричиняване.

Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя на делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда, предвидени в чл. 380 КЗ. В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но без удовлетворителен за ищеца резултат. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без репарация на претендираните от ищеца вреди, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

В случая изрично като безспорно и ненуждаещо се от доказване е признато съществуването на валидно възникнало и породило правното си действие към датата на събитието застрахователно правоотношение (възникнало въз основа на сключена застрахователна полица № ***, валидна от *** до ***, между ответното дружество и собственика на л.а. „Ланчия Либра“ с рег. № ***), с предмет автомобила, с който е причинено произшествието както и факта на настъпването на пътно-транспортното произшествие на посоченото в исковата молба време и място, като спорен е само механизмът на осъществяването му и по – конкретно материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина.

Обстоятелствата по релевантното пътно-транспортно произшествие, както и механизма на същото, се установяват от събраните по делото писмени (констативен протокол за ПТП с пострадали лица, САТЕ) и гласни доказателства (разпита на свидетеля М.С.Г.) и се свеждат до следното:

На ***, около 16,30 часа, свидетеля М.С.Г., управлявайки лек автомобил марка „Ланчия“ модел „Либра“ с рег. № ***, се движел по път ІІІ-627, с посока от с. *** към гр. ***. В автомобила, освен водачът М.Г., се намирали сестрите на Г. – С. и П., племенничката му А.Г., както и починалата С.С.Г., която заемала мястото зад предната пасажерска седалка. В района на км. 42+000, при движение по прав участък от пътя и при скорост от 90 км. ч., поради неправилни действия с волана от страна на водача, лекия автомобил се насочва към десния край на платното за движение, след което излиза извън пътя и продължава движението си за известно разстояние по пътния банкет. Водачът предприема действия за отклоняване на автомобила наляво, в резултат на което за кратко лекия автомобил навлиза в странично плъзгане с посока на ротация обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Независимо от действията на водача, обаче, лекия автомобил се удря с предната част на дясната си страна в крайпътно дърво, находящо се на 1,8 метра вдясно от десния край на платното за движение. След удара, в резултат на действащите физични сили, автомобила се завърта в посока по часовниковата стрелка и се връща върху платното за движение.