Решение № 4446 от 23.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4446 гр. София, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100106179 по описа за 2023 година

Ищецът - Министерство на външните работи /МВнР/, поддържа в исковата молба № 50185/26.05.2023 г., уточнена с молба вх. № 50185 от 26.05.2023 г. в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от 16.06.2023 г. по делото, че ответницата Л. Д. е извършила виновно противоправни действия, с които му е причинила вреди в общ размер на 70 440 лв. Твърди, че ответницата е изпълнявала длъжността Директор на Държавния културен институт /ДКИ/ към министъра на външните работи – юридическо лице на бюджетна издръжка. ДКИ, чрез директора си, е сключил договор от 08.08.2013 г., с който е възложил на изпълнителя „Арт С.-М.Ц.“ ЕООД изработването на паметник – символ на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста, както и монтажа на същия в Израел. В посочения договор е било предвидено транспортирането на паметника до Израел да бъде организирано от възложителя ДКИ. Твърди, че изработването на паметника е било прието от ДКИ и същият е оставен на склад в леярната, в която е изработен, находяща се в с.

Брестовица, обл. Пловдив. Ответницата, като директор на ДКИ, не предприела никакви действия, с които да обезпечи съхранението на паметника, с което виновно е нарушила задълженията си по трудов договор.

През м. ноември, 2017 г., служители на ДКИ констатирали, че паметникът не е в своята цялост, поради значителния престой на открито. От него били останали само части, негодни за възстановяване. Счита, че с бездействието си, ответницата не е изпълнила служебните си задължения, като е допуснала изработената вещ да погине.

През 2018 г . МВнР провело обществена поръчка за изработване на същия паметник, при което бил сключен договор на стойност 66 000 лв. Отделно, ищецът заплатил и 4 400 лв. за поправка на модела, който се използвал за макет при изработването на новата скулптура. Счита, че така извършените разходи от МВнР са пряка и непосредствена последица от виновното бездействие на ответницата, поради което предявява иск за заплащане на сумата от общо 70 440 лв., ведно със законната лихва от 30.05.2018 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Д., чрез процесуалния си представител 1 адв. А., е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Сочи, че искът е бил предявен като граждански по НОХД № 753/2020 г. по описа на СГС, производството по което дело е приключило с оправдателна присъда.

Навежда доводи, че влязлата в сила на 27.04.2022 г. оправдателна присъда по горепосоченото наказателно дело е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от същото деяние, поради което по настоящото дело е налице обвързваща съда сила на пресъдено нещо по въпросите за това дали деянието е извършено, дали то е противоправно и виновно. Счита посоченото за отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Евентуално, поддържа нередовност на исковата молба, като счита, че не са индивидуализирани обстоятелствата, от които ищецът извежда твърденията си за настъпването на вредите и причинната им връзка с действия/бездействия на ответницата. Евентуално счита предявеният иск за неоснователен. Оспорва да е налице противоправно деяние – действие или бездействие, в причинна връзка с което да са настъпили твърдените от ищеца вреди под формата на заплатени суми по договор за обществена поръчка.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 92 на Министерски съвет от 14.02.2013 г. е бил приет Национален план за събития и инициативи във връзка с честването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи като част от него е било предвидено изработване и поставяне на паметници в гр. Тел Авив, Израел и в гр. София, Република България.

Във връзка с изпълнението на предвидената в приетия план инициатива по изработването на паметник е бил подписан Договор № МС 50/28.02.2013г. между Администрацията на Министерски съвет и Съюза на българските художници /СБХ/, с който Администрацията на МС възложила на СБХ да организира и проведе конкурс за изготвяне на идеен проект за изработване на паметник-символ за отбелязване на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста. Конкурсът бил спечелен от М.Ц..

С писмо от 31.05.2013г., изхождащо от Главния секретар на МС (л.133 от делото), е било възложено на Държавния културен институт /ДКИ/, съгласно проведения конкурс и избрания идеен проект, да изпълни поръчката като за осъществяването й в писмото е посочено, че ще бъдат отпуснати допълнителни бюджетни средства в размер на 50 000 лева на ДКИ.

На 08.08.2013 г. бил сключен договор № 14 (л.130-131) между ДКИ, представляван от директора Л. Д. като възложител и „АРТ - С. - М.Ц.“ ЕООД, представлявано от М.Ц. като изпълнител. С договора ДКИ възложил на „АРТ - С. М.Ц.“ ЕООД да изработи паметник - символ на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста, както и да участва при монтирането на произведението в Израел. Договорът бил със срок до 20.10.2013 г. като в него била включена и клауза, че договорните отношения между страните се прекратяват след изпълнение на техните задължения. Възнаграждението, което следвало да се изплати на изпълнителя било в размер на 31 960 лева, като 50 % от сумата следвало да се плати авансово, а останалата част след изработка на паметника и изплащането било обвързано и със задълженията на изпълнителя по чл. 5 от сключения договор, свързани с придружаване на произведението в Израел и съдействие за неговото поставяне.

На 12.08.2013 г., въз основа на фактура от 08.08.2013 г., на изпълнителя М.Ц. били преведени парични средства в размер на 16 000 лева от страна на ДКИ.

С анекс, подписан на 01.10.2013г., към сключения договор № 14 от 08.08.2013 г.

(л.132) бил удължен срокът на договора до 10.12.2013 г. Паметникът бил отлят в леярна в село Брестовица, обл. Пловдив.

2

На 03.12.2013 г. изработването на скулптурата било удостоверено със съставен констативен протокол (л.138), подписан от ответника Д. и служителите на ДКИ Й. П. и С.К.. След констатирането на изработването на паметника, ДКИ изплатил на изпълнителя остатъка от уговореното възнаграждение съгласно сключения договор.

С Договор № 18 от 17.12.2013 г. (л.140-141) ДКИ възложил на изпълнителя „АРТ С. - М.Ц.“ ЕООД срещу възнаграждение от 18 000 лева да транспортира изработения паметник до мястото, което е било предвидено за инсталирането му.

Посоченото задължение е включвало и изработване на транспортна опаковка, застраховка, карго и всички разходи, свързани с транспорта. Съгласно договора изпълнителят е имал задължения да осъществи монтирането на създаденото произведение в Израел на собствени разноски, при съдействието на ДКИ и Посолството на България в Израел. В сключения договор бил определен и срока на изпълнението, който бил обвързан с планираното от Посолството на Р. България в Тел Авив монтиране и откриване през м. март 2014 г. Изплащането на възнаграждението било планирано да се осъществи авансово в размер на половината от уговореното, а втората половина от паричните средства щели да се изплатят след предоставянето на парична гаранция в размер от 9 000 лева.

На 17.12.2013 г. авторът на паметника М.Ц. предоставил на ДКИ, съгласно условията на сключения договор, банкова гаранция (л.142) в уговорения размер от 9000 лева, въз основа на която ДКИ изплатил договореното възнаграждение в размер на 18 000 лева. Предоставянето на банковата гаранция било удостоверено с протокол от 17.12.2013 г. (л.144), в който било уговорено изпълнителят да представи отчет за изпълнението предмета на договор и изразходването на предоставените парични средства като приложи разходооправдателни документи.

В периода 2014 г. - 2017 г. не са предприемани действия по изпълнение на задълженията по транспортиране на паметника в Израел. Между посолството на Република България в Тел Авив и МВнР е водена активна кореспонденция (л.207-242) по повод уточняване на мястото за поставяне на изработения паметник, както за причините за отлагане на откриването му.

През м. ноември, 2017 г. ответницата в качеството й на директор на ДКИ била уведомена, че предстои посещение на министър-председателя на Република България в Тел Авив през 2018 г., в рамките на което било планирано да бъде открит паметника.

След получената информация ответницата предприела действия по задвижване на процедурата по транспортиране на паметника в Израел. Служители на ДКИ, заедно с автора на паметника посетили леярната в с. Брестовица, където паметникът се намирал. Там констатирали, че същият „не е наличен“, а моделът и част от калъпите за изработването на паметника били силно амортизирани и негодни за възстановяване. За установеното в леярната в село Брестовица служителят докладвал писмено на ответницата (л.148), която със становище от 16.01.2018 г. (л.247) информирала за констатираното министъра на външните работи.

В резултат, въз основа на доклад от 21.02.2018 г. на Инспектората на МВнР, със Заповед № ЧР- 95-00-68 от 23.02.2018 г. (л.58) било образувано дисциплинарно производство срещу ответницата в качеството й на директор на ДКИ. След проведеното дисциплинарно разследване на ответницата било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и със Заповед № Т-730/19.04.2018 г. на министъра на външните работи (л.73) трудовото правоотношение с ответницата било прекратено.

На 11.05.2018 г. МВнР обявило обществена поръчка с предмет, аналогичен на този по договор № 14/ 08.08.2013 г., а именно: изработване на скулптура - символ на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста. Конкурсната процедура била спечелена от „М.С." ООД, с което бил сключен договор № 58/ОП-И/2018 от 3

28.05.2018 г. (л. 13-л.36) Стойността на обществената поръчка възлиза на 66 000 лева, платени от МВнР на изпълнителя въз основа на подписан приемо-предавателен протокол и издадена фактура от 29.05.2018г. (л.36 и л. 37). На „М.С." ООД било възложено (без провеждане на процедура по възлагане на обществена поръчка) и поправката на модела и изработването на опаковка за транспортирането на скулптурата до Тел Авив. Сумата, заплатена за услугите по поправка на модела и изработването на опаковка, била в общ размер на 4 440 лева, от които: 2 400 лева - за поправката на модела и 2 040 лева - за изработването на опаковка (л. 6-12).

С обвинителен акт от 17.02.2020 г. по пр. пр № 7001/2018 г. на СГП по д.п. № 3286 ЗН 135/2018 г. срещу ответницата Д. е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК, за това че в периода от 03.12.2013 г. до 19.04.2018 г. в качеството си на длъжностно лице – директор на ДКИ към министъра на външните работи, не положила достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното й имущество – паметник–символ на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста /предмет на договор № 14/08.08.2013 г., сключен между ДКИ и „Арт С.-М.Ц.“ ЕООД/ и от това последвала значителна повреда, разрушаване и повреждане на паметника, с което причинила значителни щети на МВнР в размер на 31 960 лева.

С присъда от 04.10.2021 г., произнесена по НОХД № 753/2020 г. по описа на СГС (л.101 и сл.) и влязла в законна сила на 27.04.2022 г., след потвърждаването й изцяло с решение от 30.03.2022 г. по ВНОХД № 63/2022г. по описа на САС (л. 116 и сл.), ответницата Д. е оправдана по повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл.219, ал.1 от НК – за това, че за времето от 03.12.2013г. до 19.04.2018г. в гр. София в качеството си на длъжностно лице – Директор на ДКИ към Министерство на външните работи, не положила достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното й имущество – паметник – символ на българския принос в спасяването на евреите от Холокоста, предмет на договор №14/08. 08. 2013г., сключен между ДКИ към Министерство на външните работи и „Арт С. – М.Ц.“ ЕООД и от това последвала значителна повреда, разрушаване и повреждане на паметника, с което причинила значителни щети на Министерство на външните работи на Република България в размер на 31 960 лв.“. По НОХД № 753/2020 г. на СГС не е допуснат за съвместно разглеждане предявения от МВнР граждански иск (л.95 и сл.) с основание чл. 45 и сл. от ЗЗД и с предмет, идентичен на предявения в настоящото производство иск срещу ответницата, при което ищецът е инициирал настоящото производство.