Определение № 24924 от 15.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24924 гр. София, 15.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110161069 по описа за 2022 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявен е от М. Б. М. срещу Е. М. М. осъдителен иск с правно основание чл. 236, ал.

2 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 750 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ гараж № 16, находящ се на адрес: гр. София, ул. "Б" № 1 за периода от 01.05.2021 г. до 10.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г. до окончателното й изплащане, евентуално съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 750 лева, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца вследствие от ползване на имота през периода от 01.05.2021 г. до 10.11.2022 г. без основание за това.

Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт ***, том IV, рег. № ****, дело № ***/***0 г. по описа на нотариус М К, с рег. № *** на НК, е придобил правото на собственост върху самостоятелен обект в жилищна сграда с административен адрес: град София, район „К С“, ул. „Б“№ 1, представляващ подземен гараж № 16 със застроена площ от 24,42 кв. м., при съседи: рампа, подземна улица, подземен гараж № 15, хидрофорно, мазе № 10 и мазе № 15, заедно с 0,4639 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата. Посочва, че е собственик и на друг самостоятелен обект в сградата – апартамент № 22, а ответницата, която е и негова дъщеря – на апартамент № 24 в същата сграда. М. М. излага, че след закупуването на подземния гараж е предоставил същия за безвъзмездно ползване на ответницата Е. М. по силата на безвъзмезден и неформален договор за заем за послужване. Посочва, че в средата на 2019 г. страните постигнали съгласие под формата на устен договор за наем за неопределен срок, ползването на гаража от ответницата М. да продължи чрез заплащане от нейна страна на месечен наем в размер на сумата от 25 лева. В исковата молба се поддържа, че в началото на месец март 2021 г. М. М. е уведомил ответницата, че поради влошеното си здравословно състояние, пораждащо необходимостта от настаняването му в дом за възрастни хора и, за да има възможност да посреща разходите си, е решил да продаде собствения си гараж, ползван от същата с искане за освобождаването му в срок до 1 месец. Последвало предложение от ответната страна и съпругът й за закупуване на имота или за заплащане на месечна наемна цена от 125 лева месечно, като в писмен отговор от 09.03.2021 г. в проведена кореспонденция по електронната поща М. М. предложил гаражът да бъде продаден от него, респ. закупен от ответницата по пазарната му цена. Предвид липсата на отговор, на 30.03.2021 г. ищецът 1 изпратил писмо, адресирано до Е. М., с което й предоставил едномесечен срок - до 30.04.2021 г. за освобождаване на наетия гараж. Считано от изтичане на срока договорът за наем е прекратен. Излагат се твърдения, че въпреки това след този момент ответницата продължавала да ползва гаража, без да заплаща наем, поради което същата дължи на ищеца заплащане на обезщетение за продължаващото ползване имота, въпреки противопоставянето на наемодателя – ищецът в настоящото производство, равняващо се на сумата от 2 750 лева за периода от 01.05.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г. С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на исковата претенция, а при условията на евентуалност – в случай, че съдът приеме, че между страните не е било налице наемно правоотношение – за заплащане на сумата на плоскостта на неоснователното обогатяване.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Е. М. М., чрез пълномощника й адв. В И изразява становище за временна недопустимост на исковата претенция поради наличието на висящи между страните други две граждански дела – гр. дело № 27845/2022 г. и гр. дело № 16278/2021 г., двете по описа на Софийски районен съд, които с оглед своите предмети се явяват обуславящи изхода по настоящото, което представлява основание за спирането му по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. По същество оспорва исковете с довод, че ищецът М. М. не е придобил собствеността върху процесния гараж, тъй като посочената от него правна сделка от 29.11.***0 г. няма прехвърлителен ефект и е нищожна, поради което за последния не съществува право да иска обезщетение за ползването му. Оспорват се твърденията на ищеца за водени разговори между страните и за сключвани договори във връзка с процесния гараж. Поддържа се, че Е. М. е придобила собствеността върху имота по силата на упражнено от нейна страна давностно владение, счита от 29.11.***0 г., поради което и няма как да дължи процесното обезщетение. Оспорват се твърденията на ищеца относно породената нужда за продажба на гаража.

Съдът, при извършване на служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК, с оглед твърденията и на двете страни за образувани и водени помежду им други две граждански дела във връзка с процесния подземен гараж № 14, както и с оглед изричното искане на ответницата за спиране на производството по делото, съобразявайки данните, следващи от служебно изисканите и извършени справки относно предмета и страните на гр. дело № 27845/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 162-ри състав и гр. дело № 16278/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 82-ри състав, намира, че не е налице основание за спиране на производството по настоящото дело по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, производството по делото се спира. Касае се за хипотеза, при която има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

В настоящия случай се установява, че гр. дело № 27845/2022 г. е образувано по предявен от ищеца М. Б. М. срещу ответницата Е. М. М. иск с правно основание чл. 310, ал.

1, т. 2 ГПК, вр. чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да опразни наето помещение, а именно самостоятелен обект в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул.

„Б“ № 1, представляващ подземен гараж № 16 (след служебна справка от ЕИСС), като към настоящия момент е обявено за решаване, а гр. дело № 16278/2021 г. по предявен от Е. М.

М. против М. Б. М. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот – подземен гараж № 16 на основание давностно владение, по което е постановено решение от 01.03.2023 г., с което искът е отхвърлен и което не е влязло в сила.

Съдът намира, че искането на ответницата за спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради наличие на висящи преюдициални производства 2 между същите страни е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Съобразявайки предмета на тези две граждански дела с предмета на настоящото дело, очертан от предявената искова претенция – за заплащане на обезщетение за продължаващо ползване на имота, съдът намира, че не е налице връзка на преюдициалност, налагаща спиране на производството по настоящото дело, доколкото в предмета на доказване на последното не подлежи установяване правото на собственост по отношение на процесния гараж, а продължаващото ползване на имота след прекратяване на договора за наем по отношение на този имот. Ето защо, искането за спиране е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения главен осъдителен иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ГПК, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1). възникването на безсрочно наемно правоотношение между страните, породено от неформален договор за наем от 2019 г., по силата на което ищецът, в качеството си на наемодател се е задължил да предостави на ответницата, в качеството й на наемател, процесната вещ – подземен гараж № 16 за временно ползване, а наемателят да му заплаща определената наемна цена; 2). прекратяване на наемното правоотношение; 3). продължаващо ползване на наетия обект от страна на ответницата през процесния период;

4). противопоставяне на това ползване от страна на наемодателя; 4). размера на обезщетението.

В доказателствена тежест на ответницата е да опровергае горните обстоятелства, в т.ч. да установи, че между страните не е възникнало соченото наемно правоотношение, че не е ползвала имота през процесния период, респ., че е заплатила обезщетението, в случай, че твърди това.

По предявения евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи, пълно и главно: 1). обогатяване на ответницата чрез неоснователно ползване на процесния имот; 2). обедняването на ищеца; 3). връзка между обогатяването и обедняването; 4). размера на обедняването.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответницата е да установи съществуването на основание за обогатяването си.

По доказателствените искания:

Представените от ищеца – като приложение към исковата молба и молбата от 15.11.2022 г. и от ответницата – към отговора на исковата молба писмени материали следва да бъдат приети като доказателства по делото, като въпрос по същество е как същите ще бъдат ценени от съда при постановяване на крайния съдебен акт, с оглед относимостта им към предмета на спора и конкретното им доказателствено значение, при преценка с останалите доказателства.

Искането на ищеца за допускане до разпит на иден свидетел при режим на довеждане за изясняване на обстоятелствата относно отношенията между страните във връзка с ползването на процесния имот е допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено. Като такова следва да се уважи и искането за допускане изслушването на съдебноикономическа експертиза по въпроса, формулиран в исковата молба.

На ответницата следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145 и чл. 156 ГПК за уточняване: 1). за какви конкретно обстоятелства ще бъде разпитван поискания свидетел, с оглед неясното посочване „и наеми на М.“ – дали се касае за опровергаване наличието на твърдяното наемно правоотношение между страните и/или за съществуващи други такива между ищеца и трети за процеса лица – като посочи дали касаят процесния гараж № 16 или други имоти; 2). за установяване на какви обстоятелства, включени в предмета на доказване 3 по делото, е искането за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с данни дали ищецът е декларирал приходи от наем за процесния имот, в противен случай исканията й ще бъдат оставени без уважение.

Исканията на ответницата за задължаване на ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи всички наемни договори, които е сключвал за собствените си недвижими имоти, както и на основание чл. 176 ГПК да бъде задължен да се яви лично в насроченото открито съдебно заседание, за да отговори на въпроса дали отдава под наем свои недвижими имоти и ако да – кои точно, срещу каква наемна цена и на кои лица, следва да бъдат оставени без уважение, като неотносими към предмета на настоящия спор, доколкото обстоятелството дали ищецът има нужда от паричните средства, които ще реализира от продажбата на процесния гараж, не е част от предмета на доказване по настоящото дело.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата Е. М. М. за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.