Решение № 28 от 01.03.2021, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Севлиево , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христо Н. Христов при участието на секретаря Рефузе Я. Османова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20204230100963 по описа за 2020 година

Предявен e главен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и акцесорен с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „ЛЕС ТРЕЙД - 2000" ЕООД, с ЕИК 202885258, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. Христо Ботев № 2, вх. Б, ет. 5, ап. 14 представлявано от Ж.С.В. срещу „ТУНЕЛИ” ЕООД, с ЕИК 202550062, със седалище и адрес на управление: гр. София 1680, район Витоша, бул. България № 102, ет. 3, офис 40, представлявано от В.Н.Н. - ***.

Ищецът твърди, че извършил услуга на ответника, представляваща - работа с булдозер с продължителност 35 часа при единична цена за час работа – 41,67 лв. без ДДС или на обща стойност 1 448,45 лв. без ДДС или 1 750,14 лв. с ДДС. За извършената услуга, ищецът издал на длъжника фактура № 0000000785/27.06.2019 г. с описаната стойност, мярка и количество. Издадената фактура била подписана на същата дата - 27.06.2019 г. от получателя на услугата. Издадената фактура била данъчно осчетоводена и вписана в дневник продажби по ДДС на продавача за юни 2019 г.. Цитираната по - горе сума, представляваща цена на извършената услуга не била изплатена, въпреки настъпилият падеж. На основание чл. 86 ЗЗД, се дължала и законна лихва върху главницата, от датата на падежа /27.06.2019 г./ до датата на предявяване на исковата претенция /17.09.2020 г./ в размер на 218,28 лв.. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати следните суми: 1 750,14 лв. с ДДС - главница и 218,28 лв. - лихва, начислена от датата на падежа 27.06.2019 г. до датата на предявяване на исковата претенция - 17.09.2020 г., както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимата сума.

Претендира разноски.

1

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител заявява, че на 25.01.2021 г. ответното дружество му е превело сума в общ размер на 2250,51 лв., с вписано основание за плащане в платежното нареждане – фактура № 785 от 27.06.2019 г. и съдебни разноски. Сумата не била достатъчна, за да погаси изцяло претендираната искова претенция, тъй като с иска се претендира и законна лихва от датата на забавата на плащането до датата на предявяването на исковата молба, в размер на 218,28 лв.. След подаването на исковата молба от 18.09.2020 г. до 25.01.2021 г. – датата, на която е извършено плащане - изтекъл също период от време, в който длъжникът бил в забава, за който ищеца претендира законна лихва в размер на 63,20 лв.. Претендира и останалата част от разноските - 344,02 лв..

В съдебно заседание ответника, не се представлява.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от фактура № 0000000785/27.06.2019 г. и препис – извлечение от дневник продажби на ищеца, издаване от ищеца на посочената фактура на стойност 1750,14 лв. с ДДС, за услуга с булдозер, като фактурата е подписана от представител на ответника и отразена в посочения дневник продажби на ищеца.

Видно от платежно нареждане от 25.01.2021 г., че ответника е заплатил по сметка на ищеца сумата 2250,51 лева, като е отбелязъл като основание фактура № 785/27.06.2019 г. и съдебни разноски.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предполага установяването от ищеца, на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, т. е. наличието и валидността на твърдяната договорна връзка между него и ответника - договор за изработка със съществените му елементи (предмет и възнаграждение), както и изпълнението на задълженията си по този договор, т.е. изпълнение на поръчката, съобразно уговореното и приемането й от възложителя - ответник.

Установи се по делото от фактура № 0000000785/27.06.2019 г., подписана от представители на страните и от препис – извлечение от дневник продажби на ищеца, че между страните е сключен валиден договор за изработка, по който ищеца е изпълнител, а ответника възложител, като се установиха и съществените елементи на договора – предмета на договора, а именно извършени от ищеца услуги с булдозер на ответника и уговореното възнаграждение за ищеца. Установи се също така от горепосочените доказателства събрани 2 по делото и изпълнението на възложената поръчка от страна на ищеца – изпълнител по договора, съобразно уговореното и приемането на поръчката от възложителя – ответник. С оглед горното предвид и липсата на подаден отговор от ответника, извършеното плащане в хода на делото, с характер на признание, следва да се приеме, че се установи дължимост към датата на предявяване на исковата молба на претендираната от ищеца сума - 1 750,14 лв. с ДДС, представляваща главница, възнаграждение за ищеца, за извършени от същият услуги с булдозер на ответника, но предвид погасяването чрез плащане в хода на делото на претендираната парична сума, тази претенция следва да се отхвърли. От платежно нареждане от 25.01.2021 г., се установи, че ответника е заплатил по сметка на ищеца сумата 2250,51 лева, като е отбелязъл като основание фактура № 785/27.06.2019 г. и съдебни разноски. Предвид посоченото във фактурата основание и изявлението на процесуалния предствител на ищеца в съдебно заседание, съдът намира, че между страните е налице съгласие за погасяване именно на сумата 1 750,14 лв., представляваща главница с част от платената сума, а с другата част от същата - част от платените разноски. С оглед изложеното, предвид погасяването чрез плащане в хода на делото на претендираната парична сума 1 750,14 лв., представляваща главница, тази претенция следва да се отхвърли, като погасена чрез плащане.

Установи се по делото и поставяне на ответника в забава относно претендираното вземане. В срока за отговор ответника не е оспорил твърденията в исковата молба, че падежа на задължението по издадената и приета фактура е 27.06.2019 г., следствие на което длъжника е изпаднал в забава, именно от тази дата. Установи се след служебно изчисление, чрез сайта https://www.calculator.bg и размера на дължимата законна лихва върху главницата, за периода от датата на падежа - 27.06.2019 г. до датата на предявяване на исковата претенция -17.09.2020 г. - сумата 218,28 лева. Установи се пак след служебно изчисление, чрез посочения сайт и размера на дължимата законна лихва върху главницата, за периода от 18.09.2020 г. до датата на плащане на главницата - 25.01.2021 г. - сумата 63,20 лева. Предвид гореизложеното предявения от ищеца иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е основателен и следва да се уважи, като се осъди ответника да му заплати посочените суми за законна лихва върху главницата.

С оглед изхода на делото и направено от ищеца искане, ответникът дължи на ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно направените по настоящото гражданско дело № 963/2020 г. на РС - Севлиево разноски (заплатена държавна такса 120,01 лева и заплатено адвокатско възнаграждание 300,00 лева), сумите: 45,00 лв., държавна такса за производство по обезпечение на предявените по настоящото производство искове и 300,00 лв., адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство или общо сумата 765,01 лв.. От последната сума следва да се приспадне заплатената в хода на делото сума - 500,37 лева, за която страните приемат, че е плащане на разноски, поради което на ищеца следва да се присъдят 264,64 лева, за разноски.

Съдът взе предвид, че при отхвърляне на иска, поради плащане в хода на делото ответника дължи разноски на ищеца - Тълкувателно решение № 119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 3

112/1956 г., ОСГК и определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1960 по описа за 2016 г., ВКС, III г.о., като този извод следва и от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. Сумата 88,00 лева, такси по изпълнителното дело за привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед не следва да се присъжда на ищеца в настоящото производство.

Разноските по изпълнителното производство не подлежат на присъждане по настоящото производство, тъй - като същите се събират направо в изпълнителното производство, в съответствие с процесуалното правило на чл. 79 ГПК и при отчитане от съдебния изпълнител на особените предпоставки, посочени в същата законова разпоредба /определение № 845/05.12.2011г., по ч. т. д. № 648/2011г. на ВКС, ТК, първо отделение; решение от 17.12.2012 г. по гр. д. № 10513/2011 г. на Софийски градски съд; определение от 19.12.2012 г. по ч. гр. д. № 8712/2012 г. на Софийски градски съд/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЛЕС ТРЕЙД - 2000" ЕООД, с ЕИК 202885258, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. Христо Ботев № 2, вх. Б, ет. 5, ап. 14 представлявано от Ж.С.В. срещу „ТУНЕЛИ” ЕООД, с ЕИК 202550062, със седалище и адрес на управление: гр. София 1680, район Витоша, бул. България № 102, ет. 3, офис 40, представлявано от В.Н.Н. иск, с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 1 750,14 лева, представляваща главница, възнаграждение за ищеца, за извършени от същият услуги с булдозер на ответника, за която е издадена фактура № 0000000785/27.06.2019 г., като погасен чрез плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „ТУНЕЛИ” ЕООД, с ЕИК 202550062, със седалище и адрес на управление: гр. София 1680, район Витоша, бул. България № 102, ет. 3, офис 40, представлявано от В.Н.Н. да заплати на „ЛЕС ТРЕЙД - 2000" ЕООД, с ЕИК 202885258, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. Христо Ботев № 2, вх. Б, ет. 5, ап. 14 представлявано от Ж.С.В., сумата от 218,28 лева, представляваща законната лихва върху сумата 1 750,14 лева, представляваща главница, възнаграждение за ищеца, за извършени от същият услуги с булдозер на ответника, за която е издадена фактура № 0000000785/27.06.2019 г., за периода от 27.06.2019 г. до 25.01.2021 г., а също и сумата от 63,20 лева, представляваща законната лихва върху посочената сума 1 750,14 лева, за периода от 18.09.2020 г. до 25.01.2021 г..

ОСЪЖДА, „ТУНЕЛИ” ЕООД, с ЕИК 202550062, със седалище и адрес на управление: гр. София 1680, район Витоша, бул. България № 102, ет. 3, офис 40, 4 представлявано от В.Н.Н. да заплати на „ЛЕС ТРЕЙД - 2000" ЕООД, с ЕИК 202885258, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. Христо Ботев № 2, вх. Б, ет. 5, ап. 14 представлявано от Ж.С.В., сумата 264,64 лева за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________

5