Решение № 6793 от 15.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6793 гр. С., 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110137228 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК ****** срещу „Застрахователно дружество „Б.И.““ АД, ЕИК *****, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 13.08.2018 г., около 17,20 часа, в гр. В.Т., на ул. „М.“ е настъпило ПТП с участието на л. а. „Б.“, модел „***“ с рег. № ******, който не спазил необходимата дистанция и блъснал в задната част л. а. „С.“, модел „С.“ с рег. № *******, който бил в спряло състояние, при което на последния били нанесени щети в областта на задна броня и задна лайсна. Твърди, че към датата на ПТП л. а. „С.“, модел „С.“ с рег. № ******* е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно Каско“, по застрахователна полица № 0306Х0378350 и период на застрахователно покритие 24.04.2018 г. – 23.04.2019 г. Във връзка с настъпилото ПТП била образувана преписка по щета № 14018030100868, в изпълнение на която ищецът изплатил на 19.10.2018 г. застрахователно обезщетение в размер на 608,92 лв. по сметка на сервиза, извършил ремонта. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е била застрахована гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски. Твърди, че с писмо изх. № Л-8167/13.11.2018 г. поканил ответника да възстанови заплатената сума ведно с ликвидационни разноски, регресната претенция била получена от ответника на 14.11.2018 г., но не последвало плащане. Поради изложеното ищецът моли съда да признае за установено, 1 че ответникът му дължи сумата от 623,92 лв., включваща заплатено застрахователно обезщетение – 608,92 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от подаване заявлението по чл. 410 ГПК - 15.03.2023 г. до окончателното плащане, както и обезщетение за забава в размер на 189,95 лв. за периода 15.03.2020 г. – 15.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 22.03.2023 г. по ч. гр. д. № 13612/2023 г. по описа на СРС, 48 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва застрахователната полица с ищеца да е действително сключена, настъпилото събитие да представлява покрит застрахователен риск по полицата за имуществено застраховане, оспорва механизма на ПТП и фактическия състав на непозволеното увреждане, като твърди, че вина за ПТП има водачът на л. а. „С.“, модел „С.“ с рег. № *******, който спрял внезапно на пътя и създал опасност за движещите се зад него автомобили, с което нарушил чл. 24, ал. 1 ЗДвП, евентуално същият е допринесъл за настъпването на вредите. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно разписаното в чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, изплатил застрахователно обезщетение на застрахованото увредено лице, може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ на причинителя на вредата (делинквент) е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец) по застраховка „Каско“; 2) валидно възникнало правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното дружество; 3) заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по имуществено автомобилно застраховане – „Каско“ и 4) осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане (чл. 45 ЗЗД) противоправно деяние; вина; вреди и причинно - следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

Тежестта за установяване на посочените предпоставки се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите, правоунищожаващите, правоотлагащите, правопогасяващите си възражения, включително възражението си за съпричиняване на вредите.

В тежест на ответника е да докаже плащане на задълженията.

С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: 1) че към датата 2 на ПТП – 13.08.2018 г. л. а. „Б.“, модел „***“ с рег. № ****** е бил застрахован при ответника по силата на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; 2) че на 19.10.2018 г. ищецът е изплатил сумата от 608,92 лв. по сметка на сервиза, извършил ремонта на л. а. „С.“, модел „С.“ с рег. № *******; 3) че с писмо изх. № Л-8167/13.11.2018 г. ищецът е поканил ответника да му възстанови заплатеното застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разноски за определяне и изплащане на обезщетението, общо 623,92 лв.; 4) че регресната претенция е получена от ответника на 14.11.2018 г., но не е последвало плащане.

За установено по делото съдът приема и обстоятелството, че към датата на произшествието увреденият л. а. „С.“, модел „С.“ с рег. № ******* е бил застрахован при ищцовото дружество по договор за застраховка „Каско“ и „Злополука“ – видно от приетата комбинирана застрахователна полица № 0306Х0378350 с период на застрахователно покритие 24.04.2018 г. - 23.04.2019 г., сключен със собственика П. Й. Г.. Ответникът е оспорил бланкетно сключването на полицата с искане същата да бъде изключена от доказателствата по делото. Представянето на самата полица, носеща подписи за страните по нея, както и останалите приети писмени доказателства (във връзка със заявяването на щетата, определянето и изплащането на обезщетение по застрахователната полица), според настоящия съдебен състав доказват твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение със собственика на увредения автомобил, поради което именно ищецът като застраховател на имуществената му отговорност е легитимирано лице да претендира процесното обезщетение от ответника, като няма основание полицата да бъде изключена от доказателствата по делото.

Видно от останалите приети писмени доказателства, на 14.08.2018 г. е подадено уведомление за настъпване на щети по л. а. „С.“, модел „С.“ с рег. № ******* от собственика П. Й. Г. до ищеца за ПТП от 13.08.2018 г. в гр. В.Т., ул. „М.“, за което е образувана щета № 14018030100868, ищецът в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“ е извършил опис на щетите по претенция № 14018030100868/14.08.2018 г., ремонтът е възложен на автосервиз „Т.“ ЕООД с възлагателно писмо от 14.08.2018 г., за ремонта е съставена калкулация – ремонт № 0306-140-0/21.08.2018 г., съставен е доклад по щета № 14018030100868/16.10.2018 г., при което е определено застрахователно обезщетение в размер на 608,92 лв. – съгласно издадена от автосервиза, извършил ремонта, фактура № 18061/12.10.2018 г., като ищецът е изплатил на „Т.“ ЕООД с платежно нареждане № П13329148/19.10.2018 г. посочената сума.

При тези данни съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата относно механизма на настъпване на произшествието, респ. поведението на кой от двамата водачи се намира в причинна връзка с неговото реализиране, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат, както и какъв е действителният размер на вредите, настъпили за застрахования по застраховка „Каско на МПС“ лек автомобил, намиращи се в пряка причинно - следствена връзка с произшествието, за които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение.

3

За установяване механизма на ПТП по делото е приет двустранен констативен протокол, съставен и подписан от водачите на двата автомобила. От съдържанието на същия е видно, че произшествието е настъпило на 13.08.2018 г. в 17,20 часа на ул. „М.“ в гр. В.Т., при което водачът на л. а. „Б.“, модел „***“ с рег. № ****** М. М. при движение в една посока и в същата лента, в близост до бензиностанция „Еко“, ударил в задната част л. а.

„С.“, модел „С.“ с рег. № *******, управляван от П. Г., намиращ се в този момент в спряло състояние, за което е съставена и схема на ПТП. Водачите са установили увреждания по задна броня – деформиран регистрационен номер и счупена лайстна по спрелия автомобил.

Ответникът с отговора на исковата молба е поискал двустранният констативен протокол да бъде изключен от доказателствата по делото, като е оспорил „истинността“ му единствено с твърдения, че от същия не се установява механизмът на ПТП, причинната връзка с вредите и вината за същото. Според чл. 5, ал. 1 от Наредба № ІЗ – 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Следователно законодателят е предвидил изготвянето на ДКП да става при наличие на причинени само материални щети по МПС и при съгласие между участниците в ПТП относно всички обстоятелства около произшествието.

Подписаният между участниците в ПТП двустранен констативен протокол представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие - така чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Той съставлява частен удостоверителен документ, подписан от трети за спора лица и се ползва само с формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, като не обвързва съда. Поради това няма пречка, в хода на производството, ищецът да докаже причините за ПТП с всички допустими от закона доказателствени средства. Предвид характера на протокола на частен писмен документ, същият не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава за авторството, което в случая не е оспорено, поради което не е открито и производство по оспорване истинността на документа по чл. 193 ГПК, като при заявеното оспорване от ответника двустранният констативен протокол следва да бъде ценен заедно с всички останали доказателства по делото.

За установяване механизма на ПТП в хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П. Й. Г. и М. В. М..

Свидетелят П. Г., собственик на л. а. „С.“, модел „С.“ с рег. № *******, заявява, че е участвал с посочения автомобил в ПТП през 2018 г. на ул. „М.“ в гр. В.Т.. Спомня си, че спрял на светофара и бил ударен от л. а. „Б.“ отзад – в задната броня, след което водачите попълнили двустранен констативен протокол на съседна бензиностанция. Заявява, че другият водач признал вината си, като казал, че го напекло слънцето и не видял автомобила на свидетеля Г..

4

Свидетелят М. М. заявява, че управлявал автомобил „Б.“, трета серия с рег. № ****** в гр. В.Т., в посока С.. Пред него се намирал друг автомобил, като по ул. „М.“, точно преди светофарите светнало червено, автомобилът пред свидетеля спрял рязко и свидетелят нямал време за реакция и го ударил. Заявява, че се движел на около 10 м зад другия автомобил, имало поне една кола разстояние между двата автомобила. Добавя, че ПТП настъпило привечер и поради заслепяване от слънцето М. не видял, че автомобилът пред него спира.