Решение № 2133 от 04.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2133 гр. Пловдив, 04.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вихра М. Къдринска при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело № 20245330116886 по описа за 2024 година

Взе предвид следното :

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, с правно основание чл. 144 от СК, предявена от Г. К. Н., с ЕГН:

**********, против К. С. Н., с ЕГН: **********.

В исковата молба се описва следното :

Ищецът бил роден по време на брака на майка му Й. И. Н. и баща му и ответник по настоящето дело К. С. Н. Този граждански брак бил прекратен с развод, като родителските права относно ищеца били предоставени на майка му. За съжаление, майка му починала на *** година и грижите за ищеца, както и за брат му и сестра му, се поели от баща му. Впоследствие, чрез поведението си, на практика баща му отказал да полага грижи за тях и това довело до издаването на Заповед № ***/*** от *** година, с която Агенцията за социално подпомагане настанила ищеца да живее при неговата баба по майчина линия Г. Р. Впоследствие, с Решение № *** от *** година на PC - *** по гр.д. № *** от *** година настаняването при неговата баба било направено и със съответната съдебна процедура. По същия ред, при нея били настанени и по-малките му брат и сестра. И тримата живеели при нея, като и тримата учели в различни п. училища.

На *** година ищецът навършил *** години, като в момента бил ученик в *** клас на ***. Завършването на редовното му средно образование и правилата, по които то се осъществявало не му позволявали да работи, за да се издържа сам. Баба му правела всичко, което било по силите й за отглеждане и възпитание на ищеца. Но, обстоятелствата, свързани с финансовото 1 обезпечаване на всичките тези грижи ставали твърде тежки за нея. В момента ищецът получавал 417,00 лева пенсия от своята майка, като с тези пари и това, което получавала баба му от пенсия п. б., се издържали. Баща му също осигурявал средства от време на време, но от известно време не давал никаква издръжка, както за ищеца, така и за брат му и сестра му. А техните нужди и конкретно на ищеца били нараснали. За да можел ищецът да завърши образованието си, имал нужда от средства, които считал, че следвало да бъдат осигурени от баща му, като в претенцията си ищецът напълно се съобразявал с факта, че той трябвало да издържа и другите си две деца.

Затова ищецът искал от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплаща на ищеца издръжка в размер на 400,00 лева месечно, считано от датата на завеждане на иска, до завършване на средно образование от ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че ищецът Г. К. Н., с ЕГН: **********, е син на ответника К. С. Н., с ЕГН: **********.

С Решение № *** от *** г., постановено по гр.д. № ***/***г. по описа на РС-***,*** гр.с., е допуснато настаняването по съдебен ред на Г. К. Н., с ЕГН: **********, роден на *** г. от майка Й. И. Н. /починала/, с ЕГН:

**********, и баща К. С. Н., с ЕГН: **********, в семейството на роднина – Г. М. Р., с ЕГН: **********, за срок до навършване на пълнолетие.

Съгласно приложеното Удостоверение № *** от *** г. по описа на ***, ищецът е ученик там в дневна форма на обучение в *** клас, специалност ***, през учебната 2024/2025г.

Според приложени справки от НАП-*** : ищецът няма регистрирани трудови договори, нито доходи от друг произход и притежава идеални части от лек автомобил ; ответникът има сключен трудов договор, като за 2024 г. получава възнаграждение, повече от трикратно надвишаващо минималната за страната работна заплата, притежава лек автомобил, като двамата не са декларирали недвижими имоти.

В хода на настоящото производство са ангажирани и гласни доказателства.

Показанията на свидетеля на ищцовата страна Н. С. Р. – р. н. и., изцяло потвърждават описаното в исковата молба. Свидетелят Р. добавя, че ответникът се грижел за трите си деца до *** г., когато излязъл на квартира и давал за децата си по около 150,00 лева на месец. Ответникът преди се виждал с децата си всяка вечер, но сега имал приятелка и не се виждал с децата.

Бабата получавала 500,00 лева пенсия, с която издържала трите деца, заедно с тяхната пенсия от майка им. Бащата бил спрял да дава каквато и да било издръжка на ищеца, когато последният навършил пълнолетие. Ищецът имал намерение да продължи да учи след завършване на средно образование, но 2 задочно, за да може да се издържа сам.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

Претендира се издръжка от навършило пълнолетие дете, което продължава обучението си в средно училище в *** клас, като претендира за издръжка от ответника в размер на 400,00 лева.

За да възникне правото на издръжка по чл. 144 от СК, е необходимо да са налице следните предпоставки: лицето да е пълнолетно, да е налице невъзможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, да учи редовно в средно, полувисше или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по-късно от 20 г. възраст за обучение в средно и 25 г. възраст – при обучение в полувисше или висше учебно заведение.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е навършил пълнолетие, но не е навършил 25 години и при завеждане на исковата молба е бил ученик в *** клас ***. Ищецът няма други доходи, освен получаваната пенсия в размер на 417,00 лева. Ответникът получава доходи, трикратно надвишаващи минималната за страната работна заплата за 2024 г.

Същият не ангажира доказателства, които да обосноват извънредни разходи или липса на доходи.

Издръжката, уредена в чл. 144 от СК не е безусловна. Същата следва да бъде присъдена от съда само, ако не съставлява особено затруднение за родителя. Това означава, че законът релевира допълнително условие за задължението на родителите за предоставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с техните материални възможности /Решение № 179 от 22.03.1996 г., ІІ г.о. на ВС и Решение № 226а от 02.03.1993 г., ІІ г.о. на ВС/. В закона няма легално определение за понятието "особени затруднения", но същността му може да се изясни, като се има предвид същността на издръжката, като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед материалните възможности на родителя, както и с оглед наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.

В случая, при преценка на дължимостта на месечната издръжка, която ищецът претендира от своя баща, следва да бъдат отчетени обстоятелствата, не само обуславящи нуждата на ищеца – необходимостта от средства за обучение, учебни пособия, средства за транспорт, храна, облекло, уроци и пр., но следва да бъдат отчетени и тези обстоятелства, касаещи възможностите на родителя да издържа детето си, без това да създава особени затруднения за задълженото лице.

Предвид изложеното и след цялостна преценка на приобщените по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка и доколкото безспорно се установи, че ответникът получава доходи на стойност около 3700,00 лева месечно, съдът намира че исканата от сина му издръжка не 3 съставлява особено затруднение за него. По делото не се твърдят и доказват други ежемесечни задължения на ответника, освен негови обичайни битови разходи. Ответникът има още две деца, за които е длъжен да полага грижи – непълнолетния брат и малолетната сестра на ищеца. Безспорно се установи, че ответникът е спрял да заплаща издръжка за ищеца от *** г., когато последният е навършил 18 години, независимо, че има възможност за това и ищецът няма доходи, освен пенсия.

С оглед изложеното, съобразявайки нуждите на ищеца и възможностите на ответника, съдът намира предявения иск по чл. 144 СК за напълно основателен, поради което ще го уважи до пълния размер от 400,00 лв. /четиристотин лева/ месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2024 г. до завършване на обучението на ищеца в *** или до настъпването на друго обстоятелство, обуславящо изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

По отговорността за разноски:

На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи държавна такса по предявения иск върху размера на присъдената издръжка, която възлиза на сумата от 160,00 лв. /сто и шестдесет лева/.

Предвид уважаването иска на ищеца, последният има право да му бъдат присъдени заплатените от него такси, разноски по производството и възнаграждение на един адвокат на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Ищецът претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът изцяло уважава предявения иск. При този изход на спора, предвид основателната претенция на ищеца за заплащане разноски по чл.38, ал.1, т.1 от ЗА, на основание чл.78, ал 1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ЗА във вр. с чл.7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на процесуалния представител на ищцовата страна следва да се присъдят изцяло минимално дължимите в производството разноски, а именно : в размер на 500,00 лева възнаграждение и същите следва да се заплатят от ответника.

На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран и на основание чл.144 от СК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. С. Н., с ЕГН: **********, да заплаща на пълнолетния си син Г. К. Н., с ЕГН: **********, издръжка в размер на 400,00 лв.

/четиристотин лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2024 г. до завършване на обучението на ищеца Г. К. Н., с ЕГН:

**********, в *** или до настъпването на друго обстоятелство, обуславящо 4 изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката.

ОСЪЖДА К. С. Н., с ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 160,00 лв.

/сто и шестдесет лева/ – държавна такса относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА К. С. Н., с ЕГН: **********, да заплати на адвокат *** от Адвокатска колегия - *** сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, минимално адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Препис от настоящото решение да се връчи на двете страни.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5